Присъда по дело №325/2020 на Районен съд - Нова Загора

Номер на акта: 24
Дата: 21 април 2021 г. (в сила от 19 октомври 2021 г.)
Съдия: Росица Стоянова Ненова
Дело: 20202220200325
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 3 септември 2020 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 24
гр. Нова Загора , 21.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и
първи април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:РОСИЦА С. НЕНОВА
при участието на секретаря Диана М. Дечева
и прокурора Пламен Митков Славов (РП-Сливен)
като разгледа докладваното от РОСИЦА С. НЕНОВА Наказателно дело от
общ характер № 20202220200325 по описа за 2020 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Т. И. Т. - роден на 06.06.1965 г. в гр. Хасково, с постоянен
адрес – гр. ***, български гражданин, неженен, с висше образование, земеделски
производител, неосъждан/реабилитиран/, с ЕГН **********
за ВИНОВЕН в това, че, на 18.04.2019 г., в село Прохорово, община Нова Загора, по
непредпазливост причинил на Т. П. Т., ЕГН ********** от град Нова Загора средна телесна
повреда, изразяваща се в компресионно счупване на XII гръден прешлен, което е довело до
трайно затрудняване движението на снагата – престъпление по чл. 133, вр. чл. 129, ал. 2, вр.
с ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 78а ал. 1 от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от
наказателна отговорност и МУ НАЛАГА административно наказание ГЛОБА в размер на
1000.00/хиляда/ лева.
ОСЪЖДА Т. И. Т. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Т., с ЕГН
**********, с адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ж.к.“Загоре“ № 11, вх.В, ет.1 ап.2 сумата
от 4000.00/четири хиляди/лева – представляващи обезщетение за непозволено увреждане за
причинена средна телесна повреда по непредпазливост, изразяваща се в компресионно
счупване на XII гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване на движението на
снагата, ведно със законната лихва, считано от 18.04.2019г./датата непозволеното увреждане/
до окончателното изплащане, като отхвърля предявения граждански иск в останалата част
до сумата от 5000.00лева като неоснователен и недоказан.
1
ОСЪЖДА Т. И. Т. със снета по делото самоличност, да заплати направените по
делото разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на 235.00/двеста тридесет и
пет/ лева по сметка на ОДМВР град Сливен.
ОСЪЖДА Т. И. Т. със снета по делото самоличност, да заплати направените по
делото разноски за вещото лице по изготвената съдебно-медицинска експертиза в размер на
80.00/осемдесет/ лева и сумата от 160 лева държавна такса върху уважения граждански иск
по сметка на Районен съд – Нова Загора
ОСЪЖДА Т. И. Т. със снета по делото самоличност ДА ЗАПЛАТИ на Т. П. Т., с ЕГН
**********, с адрес – гр.Нова Загора, обл.Сливен, ж.к.“Загоре“ № 11, вх.В, ет.1 ап.2 сумата
от 200.00/двеста лева/лева – адвокатско възнаграждение
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в петнадесетдневен срок от
днес пред Сливенски окръжен съд.
Съдия при Районен съд – Нова Загора: _______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ ПО НОХД № 325/2020 год. по описа на НЗРС, изготвени на 05.05.2021
година.

Обвинението срещу подсъдимия Т. И. Т. с адрес за призоваване град Нова Загора, ***
е по чл.133, вр. с чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК.
В съдебно заседание прокурорът заявява, че счита обвинението срещу подсъдимия Т.
И. Т. за доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли същият да бъде
признат за виновен, като едновременно с това по отношение на наказанието, намира, че са
налице предпоставките на чл.78а от НК, тъй като за извършеното престъпление се
предвижда наказание „лишаване от свобода до една година“ или „пробация“ и на основание
чл.78а от НК предлага на подсъдимия да бъде наложено административно наказание „глоба“
в размер на 1500.00 лева, както и да му бъдат възложени разноските по делото. Относно
предявеният граждански иск, счита че същия е основателен и следва да бъде уважен.
Подсъдимият, редовно призован се явява лично и с адвоката си К.Й. М. от АК -
Сливен и заявява, че не се признава за виновен. Алтернативно молят, ако съдът приеме, че
деянието за което е повдигнато обвинението от РП е доказано по безспорен начин, по
отношение на подсъдимия Т. И. Т. , да бъде приложен чл.78а от НК и същият да бъде
освободен от наказателна отговорност, като му бъде наложено административно наказание.
От събраните по делото доказателства съдът установи следната ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА:
Подсъдимият Т. И. Т. е роден на 06.06.1965 г. в гр.Хасково, с постоянен адрес -
гр.Нова Загора, ***, български произход, български гражданин, с висше образование,
неженен, земеделски производител, неосъждан /реабилитиран/, ЕГН **********.
Подсъдимият Т. и свидетелят Т. П. Т. са първи братовчеди и обитавали съседни
имоти в с.Прохорово, общ.Нова Загора. Свидетелят Т. П. Т. притежава наследствен имот,
находящ се в същото село, който често посещавал със семейството си през почивните дни.
През последните години подсъдимия Т. се занимавал със земеделие и обработвал
земи.
На 18.04.2019 г. около 10,30 ч. свид.Т. П. Т. излязъл и отишъл до магазин в центъра
на селото. Около 11,30 - 12,00 ч. пред магазина спрял лек автомобил марка „Фолксваген“
модел „Джета“, червен на цвят, управляван от подсъдимия Т.. Последният извикал
свидетеля Т., за да поговорят с думите „Т. айде да ходим към вас, искам нещо да говоря с
теб...“. Свидетелят Т. се съгласил и се уговорили да се видят до дома му. Същият тръгнал
натам с велосипеда си, а подсъдимия с лекия автомобил. Когато стигнали до имота на
свид.Т. П. Т. , подсъдимия Т. му заявил, че повод за разговор е дискова брана, която баща му
/на свид.Т./ закупил преди години от кооперацията на селото. По същото време в градината
на двора се намирала свидетелката И.Т. - съпруга на свид.Т.. Между последният и
подсъдимия възникнал спор, относно посочения земеделски инвентар. Свидетелят Т.
предложил на подсъдимия да си разделят парите от продажбата на дисковата брана и да
приключат с това неразбирателство. В този момент подсъдимият Т. му нанесъл удар с
юмрук в лицето, вследствие на който свид.Т. загубил равновесие и паднал назад на асфалта.
Непосредствено след това, подсъдимият му нанесъл и няколко удара с крак в областта на
ребрата, кръста и гърба. Пострадалият го помолил няколко пъти да спре, но подсъдимият не
го послушал. В този момент, свидетелката Т. се намирала в двора на имота си, който имал
1
ограда, представляваща каменна стена с височина около 1 метър, а над нея мрежа, която
позволявала добра видимост. Последната видяла, че подсъдимия Т. ударил мъжа с юмрук
в лицето, последния залитнал и паднал, след което подсъдимия му нанесъл няколко ритника.
Тогава тя излязла на улицата, за да преустанови побоя и видяла свид.Т. да лежи на земята с
разкървавена уста. Свид.Т. попитала подсъдимия, защо бие съпруга , но той не
отговорил, качил се в автомобила си и се отправил в неизвестна за нея посока. След това
същата помогнала на свидетеля Т., тъй като той не бил в състояние да се изправи сам. След
като се прибрали в двора позвънила на сина си - свидетеля П. Т. и го уведомила, че
подсъдимия Т. е нанесъл побой на баща му. П. Т. тръгнал към дома на родителите си, а
когато пристигнал, влязъл в двора и видял, че баща му, заедно с майка му седяли на пейка, а
по лицето му имало кръв. Свид.П. Т. помогнал на баща си да се качи в автомобила и го
закарал на преглед при съдебен лекар в гр.Стара Загора. По пътя пострадалият подробно
описал случилото се на сина си. След като пострадалия бил прегледан, свид.П. Т. откарал
баща си в поликлиниката в гр.Нова Загора, където му било направено рентгеново
изследване. Впоследствие бил подаден сигнал за инцидента в Районна прокуратура гр.Нова
Загора.
Свидетелят Т. П. Т. , И.Т. и П. Т. твърдят, че подсъдимият е нанесъл описаните удари
на пострадалия Т., вследствие на което е получил телесните увреждания. Пострадалият Т. П.
Т. в съдебното заседание, проведено на 02.02.2021 г. заявява, че поддържа дадените в
досъдебното производство показания, както и тези от съдебното заседание на 14.11.2019 г. и
че подсъдимия на посочената дата го ударил с юмрук в лицето, същият паднал на земята и
тогава подсъдимия го „заритал“.
Свид.Т. заявява „...удари мъжа ми с юмрук в лицето – в устата, в носа и после той
падна, а Т.И. започна да го рита“.
В съдебното заседание, проведено на 02.02.2021 г. свид.П. Т. - син на пострадалия,
твърди, че когато отишъл да вземе баща си, го видял на пейката седнал с майка му, а по
лицето му имало кръв и плюел такава. На път към съдебния лекар от баща си разбрал, че
„...с братовчед му Т.И. са спорили за една дискова брана и братовчед му Т. го ударил в
лицето, в устата.”. Добавя още, че баща му казал, че подсъдимия го е ударил, той залитнал и
паднал на земята, след което започнал да го рита в областта на кръста.
Гореизложените показания произхождат от заинтересовани от изхода на делото
свидетели, но те не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, с
изключение на показанията на свид.С. В. С.. Последният твърдеше, че на инкриминираната
дата бил в с.Прохорово, разминал се със свид.Т., които карал колело. Когато завил към
приятеля си с прякор Д. твърди, че видял едно голямо шарено куче да скача върху
пострадалия в резултат на което той паднал от колелото. Съдът не дава вяра на тези
показания, тъй като те не кореспондират с останалите събрани в предходното разглеждане
по НОХД № 310/2019 г. по описа на Районен съд – Нова Загора по делото доказателства и
дори противоречат на приложените, издадени от фирмата, в която тогава е работел
свидетеля удостоверение, списък за отсъствия и удостоверение за изплатено трудово
възнаграждение, че на тази дата същия свидетел е бил през целия ден на работа в с.Еленово.
Заради това не е било възможно да се намира в с.Прохорово.
Освен това дадените от свид.С. показания в двете производства си противоречат по
отношение на описанието на кучето, което по негови думи нападнало пострадалия Т., а
именно в предходните си показания свид.С. твърди, че въпросното куче било черно, а в
настоящото производство в съдебно заседание от 24.03.2021 г. за същото куче твърди, че
било шарено. Съдът намира и друго противоречие - в същите тези предходни показания С. е
2
свидетелствал, че с пострадалия са вървяли в една посока, последния го изпреварил, като
минал покрай С., който го видял в гръб, докато в съдебното заседание от 24.03.2021 г. е
посочил, че се разминали с Т.П..
От изложеното по-горе може да се направи косвен извод, че и другия свидетел на
който съдът не дава вяра, е склонѐн от подсъдимия да свидетелства в негова полза.
Подсъдимият Т., разпитан в настоящото производство твърди, че свид.Т. му казал, че
кучето на Стоян го съборило, също и че като се прибирал след завоя на моста, където живее
Стоян, кучето му било на ъгъла на двора и имало още едно куче на пътя извън дворовете, до
тях, едното куче изобщо не се връзвало, а това на Стоян може би било вързано и се е
скъсало. Запитан от адв.Т. какво е било кучето – голямо или малко, подсъдимият посочва, че
било „Голямо от рода на каракачанките, едното беше шарено имаше и бяло, а другото беше
изцяло бяло.“. Съдът не дава вяра на тези твърдения и ги приема като защитна теза на
подсъдимия. Към това навеждат и показанията на сочения за собственик на кучето, което уж
нападнало подсъдимия. Свидетелят С.С. сочи, че имал три кучета вързани на синджир, като
същите не можели да напуснат двора на къщата му. Последният заявява, че двете му кучета
били черни, а третото – по-сиво. Свид. Ст.С. никъде не твърди, че е имал бяло куче, каквото
посочва в защитната си теза подс.Т..
От друга страна, показанията на свидетелите Т.и кореспондират с издадените
съдебно-медицински документи и експертиза, които доказват механизма на нанасянето на
ударите, вследствие, на което са получени телесните увреждания от пострадалия.
Медицинското удостоверение издадено от д-р Т. П. е изготвено само няколко часа след
случилото се. От своя страна вещото лице Й.И.С. в съдебно заседание е разяснил, че
компресионното счупване на дванадесети гръден прешлен може да се получи вследствие на
това, че посоката на травматичната сила е по хода на гръбначния стълб, което води до
смачкване на прешлена и такива условия са налице при падане назад на седалището.
Съдът споделя становището на прокурора, че не е възможно причинените
наранявания на пострадалия да се получат от падане от велосипед т.е., да бъдат причинени
едновременно. Защото не е възможно при падане от велосипед да получиш удар в областта
на долната част на лицето и едновременно с това да нараниш гръбначния си стълб по
описания в експертизата начин. Не е възможно човек едновременно да падне по гръб и по
корем. Затова съдът счита, че категорично пострадалият е увредил гръбнака си в следствие
на падане причинено от юмручен удар, който е бил нанесен от подсъдимият. Последният е
причинил и избиване на зъб. Този извод се прави въз основа на медицинските заключения,
описани по-долу, които са категорични, че е имало юмручен удар.
Подсъдимият Т. познавал свидетеля Ю.К.Б.. Разпитван в качеството на свидетел,
подсъдимият го посочил като очевидец на инцидента в с.Прохорово, общ.Нова Загора
между него и свидетеля Т..
В показанията си свид.Б. е посочил, че през м.юли 2019 г. е посетил дома на
подсъдимия Т.. Разговаряли на различни теми, когато последния „...подхвърли, че може да
ме пише свидетел за някаква ситуация, в която той и неговия братовчед се спречкали за
някаква брана...“. Свидетеля Б. отказал да сочи обстоятелства, които не отговаряли на
действителността. Категорично е заявил, че изложените от подсъдимия факти не отговарят
на случилото се и той никога не е присъствал „на такава ситуация“, т.е. че не е очевидец на
възникналия скандал между свидетеля Т. и подсъдимия Т., в каквато насока били
твърденията на последния. Същият свидетел в съдебно заседание на 14.11.2019 г. в
предходното производство, категорично е заявил, че е бил уговарян от подсъдимия да
3
лъжесвидетелства, т.е. да говори, че бил там. Карал го да излъже.
Разпитан в настоящото производство свид.Б. потвърждава, че познава подсъдимия Т.,
но за инцидента не е говорил никога и нищо, не е бил там и нищо не знае.
Показанията на този свидетел са индиция за вината на подсъдимия, изхождайки от
факта, че той го е склонявал към лъжесвидетелстване в негова полза.
Показанията на свидетелите Х.З., М.Д., М. М. и кмета на селото свид. Г.И. не
допринасят по никакъв начин за разкриване на обективната истина и съдът не ги обсъжда,
като ирелеванти доказателства събрани по делото.
По делото е приложено СМУ на живо лице № 20 - I/18.04.2019 г., от което е видно, че
при извършения преглед на Т. П. Т. са установени следните телесни увреждания: оток и
кръвонасядания по устните на устата, разкъсно контузна рана по горната устна на устата,
травматично счупване на първи горен десен зъб с наличие на празна алвеола и
кръвонасядания на венеца в тази област, контузия на гръдния кош и поясната област.
Описаните и установени травматични увреждания добре отговаряли да са от действието на
твърди тъпи предмети и можело да бъдат получени по начин и време, както се съобщавала в
предварителните сведения. Във връзка с травмите на гръдния кош и поясната област
съдебния лекар е посочил, че следва да бъде направена консултация със специалист хирург.
От представеното допълнение към СМУ на живо лице № 20 – I / 23.04.2019 г. се установява,
че на базата на представените оригинали на два медицински документа на Т. П. Т. са
причинени и други телесни увреждания - компресионно счупване на Th 12 /дванадесети
прешлен/ и контузия на долната част на гърба. Тези увреждания напълно отговаряли да са
били във връзка с нанесения му побой на 18.04.2019 г., както е отразено в СМУ, а
останалите упоменати в медицинската документация били с хроничен характер.
Видно от заключението на назначената съдебно-медицинска експертиза, поддържана
от д-р Й.С. и в съдебно заседание, в резултат на удар в областта на устата, пострадалия Т. е
получил травматична експулсия /избиване/ на зъб 11 /първия горен десен централен резец/.
От представеното по делото СМУ се установява, че този зъб не е имал антагонисти на
долната челюст, както и съседни зъби. Това значително обеззъбяване в областта е довело до
неговата функционална непригодност, т.е. този зъб не е можел да изпълнява пълноценно
своите функции и неговата загуба не води до функционално значими затруднения в
дъвченето и говоренето на пострадалия. Поради това травматичното му избиване със
съвкупност с уврежданията на устните и венеца е осъществило смисъла на медико-
биологичния характеризиращ признак „временно разстройство на здравето, неопасно за
живото на пострадалия Т. /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от
НК/. Последиците от такъв тип увреждания отзвучават напълно в рамките на 10-15 дни при
нормален ход на оздравителните процеси.
Съгласно експертизата компресионното счупване на дванадесети гръден прешлен е
довело до затрудняване движенията на снагата за срок по-дълъг от 30-40 дни, като по този
начин е осъществило смисъла на медико-биологичния характеризиращ признак „трайно
затрудняване движенията на снагата”. Останалите увреждания в своята съвкупност са
причинили на пострадалия Т. П. Т. „временно разстройство на здравето, неопасно за живота
му /разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК/. Увреждания от
такъв тип отзвучавали в рамките на 7-10 дни при нормален ход на оздравителните процеси.
В заключението на изготвената експертиза вещото лице е посочило изрично
механизма на получената средна телесна повреда. Установеното рентгенологично
клиновидно, комресионно счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен се дължи най-
4
често на сила, приложена по хода на гръбначния стълб и се получавало при падане от
собствен ръст върху седалището.
С оглед горното съдът приема за установено по безспорен начин, че на 18.04.2019 г.
подсъдимият Т.Т. е нанесъл на свидетеля Т. юмручен удар в областта на лицето, след който
последният загубил равновесие и паднал на улицата пред дома си. Вследствие на падането
от собствения си ръст върху седалището е получил телесно увреждане - компресионно
счупване на тялото на дванадесети гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване
движението на снагата - средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК.
Съдът счита, че с деянието си подсъдимият Т. И. Т. е осъществил от ОБЕКТИВНА
СТРАНА престъпния състав на чл.133, вр. чл.129, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като на
18.04.2019 г., в село Прохорово, община Нова Загора, по непредпазливост е причинил на Т.
П. Т. , ЕГН ********** от гр.Нова Загора средна телесна повреда, изразяваща се в
компресионно счупване на XII гръден прешлен, което е довело до трайно затрудняване
движението на снагата.
ОТ СУБЕКТИВНА СТРАНА деянието е извършено виновно от подсъдимият, при
форма на вината непредпазливост, съгласно разпоредбата на чл.11, ал.3 от НК, тъй като не е
предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да
ги предвиди.
СМЕКЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – чисто съдебно минало.
ОТЕГЧАВАЩИ отговорността обстоятелства – няма.
Съдът счита, че правилно прокурорът в съдебно заседание е изменил обвинението и
предложил на подсъдимия да се наложи административно наказание по чл.78а от НК, тъй
като са налице всички основания за това, а именно: за престъплението е предвидено
наказание „Лишаване от свобода“ до 1 година или „Пробация“; деецът не е осъждан за
престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на
раздел IV от НК; от деянието не са причинени имуществени вреди. Не са налице и
ограниченията на ал.7 от същата разпоредба на НК.
С оглед данните по делото, подсъдимият е безработен и не получава никакви доходи,
и с оглед разпоредбата на чл.47, ал.1 от НК, че глобата се съобразява с имотното състояние,
с доходите и семейните задължения на дееца, последната следва да бъде определена в
рамките около минималния размер, а именно „глоба” в размер на 1000 лева.
Относно предявеният граждански иск, съдът счита, че същия е основателен и следва
да бъде уважен, като подсъдимият Т. трябва да заплати на пострадалия Т. П. Т. сумата от
4000 лева, представляващи обезщетение за непозволено увреждане за причинена средна
телесна повреда по непредпазливост, изразяваща се в компресионно счупване на XII гръден
прешлен, което е довело до трайно затрудняване движението на снагата, ведно със законната
лихва, считано от 18.04.2019 г. (датата на непозволеното увреждане) до окончателното
плащане.
След като подсъдимия е признат от съда за виновен следва да понесе направените по
делото разноски в пълен размер, така както са направени от съответните лица. Ето защо:
1. Следва, подсъдимият Т. И. Т. със снета по делото самоличност, да бъде осъден, да
заплати направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на
235.00 лв. /двеста тридесет и пет лева/ по сметка на ОДМВР град Сливен.
5
2. Следва, подсъдимият Т. И. Т. със снета по делото самоличност, да бъде осъден, да
заплати направените по делото разноски за съдебно-медицинска експертиза в размер на
80.00 лв. /осемдесет лева/ и сумата от 160.00 лв. /сто и шестдесет лева/ държавна такса
върху уважения граждански иск, или общо 240.00 лв. /двеста и четиридесет лева/ по сметка
на Районен съд – Нова Загора.
3. Следва, подсъдимият Т. И. Т. със снета по делото самоличност, да бъде осъден, да
заплати на Т. П. Т. направените от него разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
200.00 лв. /двеста лева/.
На основание тези мотиви, съдът постанови присъдата си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

6
Съобщи за изтекли лични данни