Р Е Ш Е Н И Е
№
1523
03.07.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд пети граждански състав
На четвърти юни през две хиляди и двадесета година
в публично заседание в състав:
Председател: Магдалена Маринова
При секретаря: Анелия Такова,
като разгледа докладваното от съдия Маринова гражданско дело № 6 080 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 от ГПК и е образувано по повод искова молба от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, чрез адвокат Ц., за приемане за установено по отношение на ответника: Д.П.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, че ответника дължи на ищеца сумата 107,69 лева по Договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2016 година, от която сумата 45,20 лева, представляваща мобилни телефонни услуги за отчетни периоди от 05.12.2016 година до 04.03.2017 година и сумата 62, 49 лева, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочното му прекратяване; сумата 135,47 лева, дължима на основание договор за лизинг от 22.11.2016 година за устройство Lenovo B Black, от която сумата 17,67 лева, представляваща три текущи неплатени лизингови вноски и сумата 117, 80 лева, представляваща двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със законната лихва върху главницата в размер на 243,16 лева, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното й плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 570 от 05.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 953 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. Ищецът отправя искане и за присъждане на разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
Исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК. Предявеният установителен иск е допустим, предвид разпореждане плащане на сумите със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, приложението по отношение на връчването й на длъжника на чл.47 от ГПК и указания до кредитора предявяване на иск по реда на чл.422 от ГПК.
Фактическите твърдения, изложени в исковата молба и уточнението към нея са следните:
Между
Д.П.Н. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно
наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са сключени Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 22.11.2016г.
Съгласно договора за мобилни услуги на клиента са предоставени мобилен
телефонен номер ********** и
мобилен телефонен апарат Lenovo
В Black. Предоставянето на устройството е уредено от
страните в отделен договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата
вещ е 172,97 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят
се задължава да извърши една първоначална вноска в размер на 37,50 лв. с вкл.
ДДС, както и двадесет и три месечни вноски в размер на 5,89 лв. е вкл. ДДС
всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно е
месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез
номера.
Към
периода на издаване на процесиите фактури спрямо ползваните от Д.Н. мобилен
номер и устройство на лизинг се прилагат следните условия:
-
за мобилен номер ********** -
условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2016г.;
-
за мобилно устройство Lenovo В Black
- условията, договорени в
Договор за лизинг от 22.11.2016г.
Ответникът
не е изпълнил свои парични задължения, начислени му в 4 бр. фактури, издадени в
периода м. януари 2017 г. - м. април 2017 г. Във всяка от фактурите са
начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от горепосочените
договори, сключени между него и клиента.
Фактура № **********/05.01.2017г. е издадена за отчетния период
05.12.2016 -
г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 13,32 лв., както и ползвани услуги 1,10 лв. (гласова поща 0,10 лв., услуги с добавена стойност (SMS) 1,00 лв.), които са в краен размер на 14,42 лв.
без вкл. ДДС - 17,30 лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Lenovo
В
Black в размер на 5,89 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата е 23,19 лв.
Фактура № **********/05.02.2017г. е издадена за отчетния период
05.01.2017 -
г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса 13,32 лв., такса за спиране на номер 0,75 лв., както и ползвани услуги
12,03 лв. (гласова поща 0,40 лв.,
международни разговори 11,61 лв., разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв.),
които са в краен размер на 26,10 лв. без вкл. ДДС - 31,32 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Lenovo В Black в размер на 5,89 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена във фактурата, е 37,21 лв.
Фактура № **********/05.03.2017г. е издадена за отчетния период 05.02.2017 -
г. и включва следните задължения на
клиента за посочения период за мобилен номер ********** - месечна абонаментна
такса (-2,85) лв. без вкл. ДДС, които са в краен размер на (-3,42) лв. с вкл. ДДС; лизингова
вноска за мобилно устройство Lenovo
В Black в размер на 5,89
лв. с вкл. ДДС. Отрицателната стойност на месечната абонаментна такса
във фактурата се е формирала в резултат на приспадане между таксата за
посочения отчетен период, съобразно броя дни, през които клиентът е ползвал
услугите на оператора и таксата за предварително начислен пълен брой дни с
достъп до услугите на оператора за отчетния период. Общата сума, начислена във фактурата, е 2,47 лв.
След
предсрочното прекратяване на Договор за мобилни услуги № ********* от
22.11.2016г., сключен между „Теленор България“ ЕАД и Д.П.Н.,
по негова вина - поради изпадането му в забава, на потребителя е издадена фактура № **********/05.04.2017г., която
включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочното му прекратяване в
размер на 439,25 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски
за предоставеното мобилно устройство Lenovo
В Black в общ размер на 117,80 лв. с вкл. ДДС.
Размерът
и основанието за възникване на задължението за неустойка са уредени в т. 11 от договора за мобилни услуги. Съгласно
посочената клауза в случай на предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от
стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на договора
до края на първоначално предвидения срок на действието му - 22.11.2018г. Въз
основа на така уговореното между страните неустойката за номер ********** възлиза на 439,25 лв., което
вземане в настоящото производство се
претендира частично до размера от 62,49 лв.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни
услуги. За мобилно устройство Lenovo В Black предсрочно
изискуемият остатък от лизингови вноски е в общ размер на 117,80 лв. с вкл.
ДДС, равняващ се на двадесет неначислени вноски.
Предвид гореизложеното претендираната сума по фактурата е 180,29 лв.
Изискуемостта
на вземанията на „Теленор България“ ЕАД по всяка от
фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след
издаване на първата от гореизброените фактури ответникът не е извършвал
плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Поради
липсата на действия на ответника, насочени към изпълнение на паричните му
задължения, от страна на „Теленор България“ ЕАД беше
депозирано заявление по чл. 410 от ЕПК, по повод което е издадено посочената по
– горе заповед за изпълнение на парично задължение.
В
исковата молба от името на ищеца са направени доказателствени
искания.
В
преклузивния едномесечен срок от получаване на препис
от исковата молба назначения особен
представител на ответника – адвокат Д., дава писмен отговор на предявения иск.
Посочва, че искът е допустим, но неоснователен и недоказан. Счита, че ищецът не
е изпълнил добросъвестно задълженията си по договора, тъй като липсват
доказателства за това, че е уведомил длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост на задълженията по чл.12 от договора за лизинг във връзка с ТР №
4/2014 година на ОСГТК и изобщо за неизпълнение на задължението по чл.12 от договора.
В писмения отговор е оспорен чл.11, ал.2 от договора, за който е изложено, че
противоречи на добрите нрави. Оспорено е и искането за присъждане на разноските
в полза на ищеца, тъй като надвишава размера на търсената сума. От името на
ответника процесуалният му представител посочва, че ще се ползва от
доказателствата, представени по делото.
В съдебно заседание ищецът не изпраща процесуален представител. В молба процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искове и излага подробни фактически и правни доводи за основателността им. Уточнява, че договорът за телекомуникационни услуги е прекратен поради неизпълнение на задължението за плащане на цена в срок, което основание е предвидено в Общите условия на оператора. Уточнява кога е настъпила изискуемостта на отделните задължения по договора. В допълнителна молба – становище посочва, че договора е едностранно прекратен на 27.02.2017 година и на посочения длъжник е изпратена покана за доброволно плащане и обявяване на предсрочна изискуемост на задълженията по чл.12 от договора за лизинг. Поради изложеното моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск и да присъди разноските, направени по подене на делото и в заповедното производство. Моли съда да постанови решение, с което да уважи предявените искове и да присъди разноските, направени по водене на делото и в заповедното производство.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника – адвокат Д. поддържа становището по иска, дадено в писмения отговор. В съдебно заседание конкретизира, че пратката до ответника да уведомяването му. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове.
По отношение на приложимия материален закон:
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79 от ЗЗД , чл. 342 от ТЗ вр. чл.79 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, се установява следното от фактическа и правна страна:
По отношение на иска за заплащане на цена по договора за телекомуникационни услуги:
Между ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, от една страна, и ответника Д.П.Н., от друга страна, е сключен договор за телекомуникационни услуги, който влиза в сила на 22.11.2016 година и изтича на 22.11.2018 година. Договорът е за предоставяне на услуги при абонаментен план Нонстоп 24,99 с неограничени национални минути.
Приложена е ценова листа за абонаментните планове към всеки един от договорите.
Настоящият състав приема, че тъй като договорът е сключен с уговорка за заплащане на месечна абонаментна такса, която е фиксирани, че задължението за заплащане на цената за тях съществува до датата на прекратяване на договора, като е без значение дали доставяните услуги са реално ползвани. Не се твърди в случая, че операторът не е изпълнявал задълженията си да предоставя достъп до мрежата на този свои клиент за периода, индивидуализиран в исковата молба.
Поради
неизпълнението на абоната-ответник да заплати стойността на потребените
и фактурирани услуги с основание чл. 75 от ОУ на мобилния оператор, които са
публично известни, той е прекратил едностранно индивидуалния договор, което се
изразява в преустановяване достъпа до услугата на посочената от ищеца.
Видно от приетите като писмени
доказателства фактури, описани в исковата молба, те са издадени за задължения възникнали
в следните периоди: Фактура № **********/05.01.2017г. е издадена за отчетния период 05.12.2016 -04.01.2017
година; фактура № ********** от
05.02.2017 година е издадена за отчетен период от 05.01.2017 година до
04.02.2017 година, кредитно известие № ********** от 05.03.2017 година за
задължения в периода от 05.02.2017
година до 04.03.2017 година за сума в
размер от 62,87 лева с ДДС, представляващо баланс от предходен период с ДДС,
както и фактура № ********** от 05.04.2017 година за периода от 05.03.2017
година до 04.04.2017 година, включваща посочените
задължения за предходен период в размер от 62, 87 лева, неустойка за предсрочно
прекратяване на договора в размер от 439,25 лева и вноска лизинг, след 01.01.2014 година, в размер от 117, 80 лева или общо сума в
размер от 619, 92 лева.
Претенцията на ищеца е за установяване дължимост на главница, представляваща цена за доставени телекомуникационни услуги в размер от 45,20 лева за периода от 05.12.2016 година до 04.03.2017 година и поради липсата на доказателства и твърдения за извършено плащане настоящият състав приема, че сумата следва да бъде присъдена. Следва да бъде посочено, че сборът на отделните основания, на които са начислени задължения в двете фактури /за месечна абонаментна такса, гласова поща, международни разговори/, издадени за месечни задължения по договора, с начислено ДДС и с приспадането на 3,42 лева с кредитното известие, е равен на сбора, посочен в исковата молба.
По отношение на договора за лизинг настоящият състав приема следното:
Сключеният между страните договор за лизинг е приет като писмено доказателство по делото и видно от съдържанието му той е с предмет: предоставяне за временно и възмездно ползване на следното устройство: Lenovo B Black срещу насрещните задължения за заплащане на лизингови вноски.
Видно от погасителния план устройството е предоставена срещу главница в размер от 141,36 лева, посочена като начално салдо, с месечна вноска от 5, 89 лева със срок на договора от 23 месеца.
Относно
наличието на основание за начисляване на посочените в издадената крайна фактури суми, представляващи
сбор от дължимата до края на срока на
действие на договора цена за лизинговата вещи, настоящият състав взе предвид
уговореното в договоря за лизинг
/чл.12/ за това, че в случай на неизпълнение на задължението за
плащане на лизингова вноска лизингодателя има право в
съответствие с разпоредбите на договора, общите условия и действащото
законодателство, да обяви месечните вноски за предсрочно изискуеми, както и
всички други суми, посочени в договора за лизинг, дължими и платими. В чл.12, ал.2 е посочено, че месечните вноски
и другите дължими плащания стават предсрочно изискуеми в случай на
прекратяване на договора/ договорите за
доставяне на мобилни и/или фиксирани услуги, сключени с лизингополучателя,
както и в случай на забава на плащане на дължими съгласно тези договори плащания.
Предвид
естеството на предоставяната услуга – телекомуникационна, с преустановяване
действието на договора за доставката й следва да се приеме, че насрещната
страна е уведомен за това и задълженията по договора за лизинг са станали
предсрочно изискуеми. Настоящият състав взе предвид, че липсват твърдения и за предприети от лизингополучателя
действия по връщане на вещта.
По
изложените съображения настоящият състав приема, че искът за заплащане на
лизингови вноски е основателен и доказан до пълния предявен размер от 135,47
лева и представлява началното салдо по погасителния план, след приспадане на
първата дължима вноска.
С
горните мотиви настоящият състав приема, че исковете за главници,
представляващи цена за доставяни телекомуникационни услуги и лизингови вноски
са основателни и доказани до пълните предявени размери.
По
иска с правно основание чл.92 от ЗЗД за осъждане на ответника да плати на ищеца неустойка,
настоящият състав приема следното:
Съгласно
чл.92, ал.1, изр.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и
служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се
доказват.
В случая ищецът се позовава на неустоечна клауза, съгласно която в случай на прекратяване на настоящия договор пред първоначалния срок за която и да е СИМ карта/номер посочен /а в него, по вина или по инициатива на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план месечни абонаменти за всяка една СИМ карта /номер до края на този срок.
Ответникът притежава качеството ”потребител” по смисъла на
§ 13, т.1 от ДП на ЗЗП като физическо лице, на което са предоставяни далекосъобщителни услуги от ищеца – мобилен
оператор.
Съгласно чл.143, т.5 от Закона за защита на потребителите неравноправна клауза в договор, сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като: задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка. В случая неустойка, начислена за периода от датата на прекратяване на договора до края на срока на действие на договора в е необосновано висока. При това положение и на основание чл.143, т.5 от ЗЗП клаузата на която е основана претенцията е нищожна и предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По повод предявяване на иска за неустойката в размер на трикратния размер на месечните стандартни абонаментни такси, в който смисъл е постигнато съгласие между оператора и Комисията за защита на потребителите, настоящият състав приема, че не е приложима в случая, тъй като валидността на уговорката между страните се преценява към датата на сключване на договора.
Поради
изложеното настоящият състав приема, че предявеният иск за установяване дължимост на неустойка е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
С горните мотиви следва да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответната страна дължи на ищеца сумата 45,20 лева по Договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2016 година, представляваща мобилни телефонни услуги за отчетни периоди от 05.12.2016 година до 04.03.2017 година, сумата 135,47 лева, дължима на основание договор за лизинг от 22.11.2016 година за устройство Lenovo B Black, от която сумата 17,67 лева, представляваща три текущи неплатени лизингови вноски и сумата 117, 80 лева, представляваща двадесет предсрочно изискуеми лизингови вноски, ведно със законната лихва върху всяка една от тези главници, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.02.2019 година до окончателното им плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 570 от 05.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 953 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година. Искът за неустойка, претендирана в размер от 62, 49 лева, частично, следва да бъде отхвърлен.
При
този изход от спора в тежест на ответната страна следва да бъдат възложени
разноски, направени от ищеца, чиито размер е съответен на размера на уважената
част от исковете. Претенциите са за сума в общ размер от 243, 16 лева, от която
стойност основателни и доказани по основание
и размер са претенции за сумата 163 лева.
Общият
размер на разноските, направени от ищеца по водене на делото са: сумата 360
лева, представляваща платено възнаграждение за адвокат по договор за правна
защита и съдействие, сумата 150 лева, представляваща държавни такси и сумата
300 лева за възнаграждение за особен представител или разноски в общ размер от 810 лева.
Съответно
на уважената част от исковете ответникът следва да бъде осъден да плати
разноски в размер от 543, 20 лева. До пълния предявен размер претенцията
следва да бъде отхвърлена.
Съгласно мотивите към т.11г от ТР №4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. При това положение настоящият състав приема, че са дължими и разноските, направени в заповедното производство, съответно на уважената част от вземането, като следва да се съобрази размера на уважената част от претенциите. Разноските, направени в заповедното производство и присъдени със заповедта за изпълнение са в размер от 385 лева. Съответна на уважената част от иска ответникът следва да плати на ищеца разноски в размер от 258, 18 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д.П.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на ищеца “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуален представител, сумата 45,20 лева /четиридесет и пет лева и двадесет стотинки/ по Договор за мобилни услуги № ********* от 22.11.2016 година, представляваща мобилни телефонни услуги за отчетни периоди от 05.12.2016 година до 04.03.2017 година, сумата 135,47 лева /сто тридесет и пет лева, четиридесет и седем стотинки/, дължима на основание договор за лизинг от 22.11.2016 година за устройство Lenovo B Black, ведно със законната лихва върху всяка една от тези главници, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.02.2019 година до окончателното им плащане, плащане на които е разпоредено със Заповед № 570 от 05.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 953 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОТХВЪРЛЯ иска предявен от “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор, чрез процесуален представител, за приемане за установено по отношение на ответника Д.П.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, че дължи на ищеца сумата 62, 49 лева /шестдесет и два лева, четиридесет и девет стотинки/, представляваща частично претендирана неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги№ ********* от 22.11.2016 година, ведно със законната лихва лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение на 01.02.2019 година до окончателното й плащане, плащане на която е разпоредено със Заповед № 570 от 05.02.2019 година, постановена по частно гражданско дело № 953 по описа на Бургаски районен съд за 2019 година.
ОСЪЖДА Д.П.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати на “ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД
ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4,
Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор, сумата 543, 20
лева /петстотин четиридесет и три лева и двадесет стотинки/, представляваща разноски, направени по водене
на делото и сумата 258, 18 лева /двеста петдесет и осем лева и
осемнадесет стотинки/, представляваща разноски, направени в заповедното
производство, съответно на уважената част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ претенциите на ищеца „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД ЕИК *********,със седалище и адрес на управление: град София, район „Младост”4, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от изпълнителния директор за осъждане на ответника Д.П.Н. ЕГН **********, с адрес: ***, да плати разноски в исковото и заповедното производство за разликата от присъдените размери до пълните предявени размери съответно от 810 лева /осемстотин и десет лева/ и 385 лева /триста осемдесет и пет лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Вярно с оригинала
А.Т.