Определение по дело №667/2018 на Окръжен съд - Ловеч

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   Е   Н   И   Е  №

гр.Л., 10.01.2019г.

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито заседание на десети януари  две хиляди и деветнадесета година в  състав:

 

                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Митева

 

                                            ЧЛЕНОВЕ: Йовка Казанджиева

                                                                 Иваничка Константинова

 

като разгледа докладваното от съдия Казанджиева

ВЧНД № 667 по описа на съда за 2018 година,

за да се произнесе, съобрази:

 

         С определение № 866/20.11.2018 г. постановено по ЧНД № 1150/2018 г. Ловешкият районен съд, първи наказателен състав е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – гр. Л. от 15.10.2018 г. , с което е прекратено наказателното производство по ДП № 149/2018 г. на РУ на МВР – гр. У., водено за престъпление по чл. 325б, ал. 1, пр. 1 от НК, като обосновано и законосъобразно.

         Недоволен от така постановения съдебен акт останал П.К., поради което го обжалва в предвидения от закона срок, по реда на въззивното производство. Излага подробни съображения, като посочва, че знае как се гледа кобила, тъй като първата кобила, която е притежавал я е гледал 25 години, а сегашната на 20 и 21 е имала храна и вода, като той е работел в градината. Сочи, че наследниците на къщата са му казали да я пази, като „Б.” е можел да влезе при кобилата  „от всички страни”,….можел е да я отрови или да я набоде”. Излага, че сайванта е на два етажа, на сутринта е забелязал неговите следи, а хората, които са идвали „само от вратата” са видели, че кобилата е умряла. Счита, че „Б. има опит и знае как да го направи”, като сочи, че той е „правил опит да ми запали къщата, има още следи”. Сочи, че ветеринарния лекар е знаел възрастта на кобилата, както и че тя е с кафяв косъм. Счита, че главния виновник е началника на РПУ в У.. Изтъква, че не отговаря на истината твърдяното, че не е искал да се направи аутопсия на кобилата, тъй като се е обаждал на ветеринарите в гр. Л. и гр. Т., но те не са идвали, както и за „травмата в мозъка”. В тази връзка посочва, че ходил на преглед и са установили, че е напълно здрав. Счита, че „още при отравянето на кобилата” му  са се отказали да „разберат истината”. Твърди, че „циганите” го крадат. Иска да се намери откраднатото от тях.

         От приложените към делото писмени доказателства е видно, че ДП № 149/2018 г. е образувано с Постановление от 11.06.2018 г. на прокурор при Районна прокуратура – гр. Л. затова че за времето от 20 до 22.05.2018 г. в гр. У., област Ловешка, чрез проявена жестокост към гръбначно животно – домашна кобила, му е причинена противозаконно смъртта – престъпление по чл. 325б ал. 1 пр. 1 от НК.

         Освен това от тях се установява, че П.П.К. *** сам. В стопанска постройка – сайвант, находящ се на улица „***” в гр. У., отглеждал кобила, която бил закупил през м. март 2017 г. на три години. Не я бил регистрирал в ОДБХ, като не притежавал и съответните документи. В постройката, в която отглеждал кобилата имало ясли, където П. й слагал храна. Освен това К. я пускал да пасе в двора на имота. Постройката, в която затварял кобилата  заключвал с голям катинар, който не можел да се отключи, освен с ключа, който той притежавал. На 17.05.2018 г. същият извеждал кобилата от двора, където се намирала сайванта, за да извърши услуги на свой приятел. Освен това оставял и кофа с вода за пиене на кобилата, която доливал. На 21.05.2018 г. вечерта,  според показанията му,  затворил кобилата в сайванта и я заключил, като същия ден пред него бил оставил кофата с вода, за да пие кобилата. Когато в последствие отишъл при кобилата, след като отключил катинара и влязъл в сайванта, установил, че същата е умряла. На 23.05.2018 г./видно от приложената на л. 38 справка/ се обадил на тел. 112, като подал съобщение за отровена кобила на улица „***” № 12, в гр. У.. Съобщението било предадено на ОД на МВР – гр. Л.. На място пристигнали свидетеля Ц.С.в – началник група „ОП” при РУ – гр. У. и свидетеля Ф.А.– ветеринарен лекар на Община – У.. Срещнали се с К.,*** до стопанска постройка, която била заключена с катинар. К. отключил с ключ катинара, тримата влезли в помещението и видели вътре кобила, която била  полегнала на дясната си страна с глава на яслата.  Същата била умряла. Свидетелят А.я огледал и установил, че не са налице видими белези от насилие върху животното, като не са били налице и изтечения от устата и ноздрите й, които са показателни в случай на отравяне. Освен това при оглед на помещението било установено, че в него няма концентриран или груб фураж, както и вода. К. поискал да се вземе проба от животното, за да се установи причината за смъртта му. Свидетелят А.му обяснил, че това се прави от регистриран ветеринарен лекар, като пробата се заплаща от собственика, при условие, че животното има регистрация, паспорт, заведено е в БАБХ в системата „ВетИс”. Впоследствие, с помощта на свой съгражданин К. закарал кобилата извън града, в гората и я оставил там.

         Описаната по-горе фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля К., С. и А.. От нея не може да се установят по безспорен начин факти, които да сочат на извършено престъпление по чл. 325б ал. 1 от НК. Безспорно по делото е изяснено, че кобилата е била затворена в сайвант, който се заключвал с голям катинар и за който единствено имал ключ К.. Освен това помещението имало и прозорец, който се отварял само отвътре. Нито един от свидетелите не сочи, в сайванта да е прониквано по насилствен начин. В показанията си, дадени на досъдебното производство К. твърди, че на 21.05.2018 г. през деня кобилата  е хранена и следва да е пила вода от металната кофа, която се е намирала пред сайванта и че същата вечер я е затворил вътре, както и че на 22.05.2018 г. я е заварил умряла. В същото време в показанията си дадени на 28.06.2018 г. /л. 20/ същия е посочил, че често му се случва да забравя и понякога забравя да я храни. Освен това твърди, че е установил смъртта на кобилата на 22.05.2018 г. и се е обадил на тел. 112, а от приложената справка посочена по-горе е видно, че обаждането е прието на 23.05.2018 г.  По делото не се намират доказателства соченото от К. лице Б. Райнов, разпитан по делото като свидетел и посочен от П. като извършител на престъплението да е съпричастен към смъртта на животното, независимо от факта, че по безспорен начин не е установено каква е причината за това. Единствено в тази насока са предположенията на свидетеля А., който посочва, че са налице предпоставки на дехидратиране на животното, поради факта, че времето е било топло, сайванта не е притежавал нужната вентилация, вътре не е установено да е бил оставен съд с вода, като е липсвала и храна, което може да причини смърт от гладуване и факта, че кобилата е била заключено и катинара не е бил разбит. Към настоящия момент обективно невъзможно е да се установи това.

         При горните съображения настоящата инстанция приема, че  определение № 866/20.11.2018 г. постановено по ЧНД № 1150/2018 г.  на Ловешкият районен съд, първи наказателен състав, с което е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – гр. Л. от 15.10.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 149/2018 г. на РУ на МВР – гр. У., водено за престъпление по чл. 325б, ал. 1, пр. 1 от НК, се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.

         Водим от гореизложеното и на основание чл. 243 ал. 8 от НПК, съдът

 

                                      О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

         ПОТВЪРЖДАВА определение № 866/20.11.2018 г. постановено по ЧНД № 1150/2018 г.  на Ловешкият районен съд, първи наказателен състав, с което е потвърдил Постановление на Районна прокуратура – гр. Л. от 15.10.2018 г. за прекратяване на наказателното производство по ДП № 149/2018 г. на РУ на МВР – гр. У., водено за престъпление по чл. 325б, ал. 1, пр. 1 от НК.

         ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

 

 

                                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

                                                                                                       2.