Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Мая Маркова | |
С присъда № 225 от 22.04.2010 година постановена по НОХД № 100/2010 година Великотърновският районен съд е признал подсъдимия М. И. М. за невинен на 04.10.2009 година в С. на ул.”Б. К.” № ... да е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието по своето съдържание да се отличавало с изключителна дързост и на основание чл.304 НПК го оправдал по обвинението по чл.325 ал.2, вр.ал.1 НК. На основание чл.287 ал.5 НПК признал подсъдимия М. И. М. за виновен за това, че по същото време и място е причинил на С. Н. Р. от с.с. разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 НК – престъпление по чл.130 ал.1 НК. На основание чл.78а НК освободил М. М. от наказателна отговорност и му наложил административно наказание глоба в размер на 500 лв. Осъдил М. да заплати направените по делото разноски. Недоволен от присъдата останал М., който като я обжалва само в частта, в която е признат за виновен да е извършил престъпление по чл.130 ал.1 НК и наказан по административен ред, твърди, че същата е неправилна. Излага съображения в подкрепа на твърденията си и моли съда да отмени присъдата в тази й част и постанови нова, с която да го признае за невинен. Окръжният прокурор заявява, че тъй като оправдателната присъда за престъплението по чл.325 НК не е протестирана и е влязла в сила, прокуратурата няма правен интерес към присъдата в останалата й част и въззивното производство и не заема становище по жалбата. Частният обвинител смита жалбата за неоснователна и предлага на съда да потвърди присъдата в обжалваната й част. Жалбоподателят поддържа жалбата, така както е заведена. Твърди, че е нанесъл телесните повреди при условията на неизбежна отбрана. Като алтернатива счита, че е налице института на реторсията. Великотърновският окръжен съд след като провери присъдата по повод жалбата, както и изцяло нейната правилност и законосъобразност, обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, взе предвид исканията и доводите на страните, намери за установено следното: Производството по НОХД № 100/2010 година на ГОРС е образувано по обвинителен акт против М. И. М. за извършено престъпление по чл.325 ал.2, вр.ал.1 НК. С присъда № 225 от 22.04.2010 година районният съд е признал М. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение. Присъдата в тази й част, не е протестирана и не подлежи на въззивна проверка. В производството пред районния съд са събрани писмени и гласни доказателства въз основа на които е приета за безспорно установена фактическа обстановка. Пред въззивния съд не са искани и не са събирани нови доказателства, водещи до установяване на различна фактическа обстановка. Като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, въззивният съд намери за безспорно установена следната фактическа обстановка: Жалбоподателят М. и св.Р. от дълги години живеят на съпружески начала, като от съвместното си съжителство имат и родено дете. През лятото на 2009 година Р. се преместила заедно с детето в дома на родителите си в С.. На 04.10.2009 година същата се обадила по телефона на жалбоподателя и поискала да й докара определени дрехи. Около 21.30 часа жалбоподателя пристигнал пред дома на родителите на Р., карайки дрехите с личния си л.а. „Н. Т.”. По повод на дрехите между него и Р. възникнал спор, който прераснал във физическа разправа. Чула виковете на дъщеря си св.М.Р. извикала съпруга си- пострадалия и последният излязъл от къщата с кол в ръка. Пристигайки до автомобила, видял, че жалбоподателят затиска главата на дъщеря му с ръка между двете предни седалки на автомобила. Опитал се да отблъсне нападението на жалбоподателя над дъщеря му, но не успял. Междувременно жалбоподателят успял да заключи вратите на автомобила. Тогава Р. счупил стъклото на предна лява врата на автомобила. Жалбоподателят пуснал свидетелката, излязъл от автомобила, съборил пострадалия на земята и започнал да го рита в областта на гръдния кош, седалището и краката, изтръгнал кола от ръцете му е се оттеглил. От приетите по делото съдебно медицински експертизи е видно, че на пострадалия С. Р. са причинени контузия на гърдите с фрактура на десето ребро в ляво, леко изразен хематоракс, посттравматичен хематом в ляво на гръдния кош, разкъсно контузна рана на ІV пръст на лявата ръка, контузия и хематоми по дясното коляно и дясната подбедрица, охлузване на лявото бедро и оток на лявото коляно, оток и хематом на лявата седалищна област. Вещото лице дава заключение, че контузията на гърдите с фрактура на Х ребро в ляво и малкия хематоракс са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота на пострадалия, с болка и страдание и оздравителен срок от около 20-25 дни. Останалите травматични увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота, със срок но оздравяване 12-14 дни. На С.С.Р. са причинени оток и кръвонасядане на долната устна с рана от 3 см по вътрешната й повърхност, зачервяване на шията двустранно, оток на дясна буза, кръвонасядане над дясна ключица, хематоми по лявата и дясната мишница и кръвонасядане по лявата слабинна област. На същата е причинено временно разстройство на здравето неопасно за живота, с болка и страдание и срок на оздравяване около 10-12 дни. На жалбоподателя М. са причинени оток, хематом и охлузване с размери 2 на 2 см по страничната повърхностна дясната китка. На същия са причинени болки и страдание с кратък оздравителен процес и без разстройство на здравето. Изложената по –горе фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства и фактически не се спори от страните по делото. При така установена фактическа обстановка районният съд е стигнал до правилния и законосъобразен извод, че на посочената дата и място жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.130 ал.1 НК и го признал за виновен по този текст от закона. Възраженията на жалбоподателя, че извършеното от него е при условията на неизбежна отбрана се неоснователни. Същите възражения са били направени и пред районния съд и последния е обосновал защо не приема тази теза на жалбоподателя. Въззивната инстанция споделя изводите на районния съд в тази насока. Не се спори, че пострадалия е излязъл с кол в ръка от дома си, че е счупил стъклото на автомобила на жалбоподателя, но това поведение на пострадалия е било предизвикано от нападението от страна на жалбоподателя над дъщерята на пострадалия.. Т.е. действията на пострадалия спрямо жалбоподателя са били при условията на неизбежна отбрана и съответно не са противоправни. При липса на противоправни действия жалбоподателят не може да се позовава на неизбежна отбрана. Възраженията на жалбоподателя, че е налице института на реторсията също са неоснователни. И тези възражения са направени още пред районния съд и последния го е обсъдил и изложил мотиви защо не ги приема. Различните по степен увреждания, които са получили жалбоподателя и пострадалия са пречка за прилагането на този институт. Като е взел предвид предвиденото от закона наказание и това, че жалбоподателят не е осъждан съдът правилно и законосъобразно е освободил същия от наказателна отговорност и му наложил на основание чл.78а НК административно наказание глоба . При определяне разме4ра на глобата съдът е отчел всички обстоятелства, имащи значение за това, отчел и промяната в размера на предвиденото наказание по чл.78а НК, приложил разпоредбата на чл.2 ал.2 НК и му наложил наказание глоба в размер на 500 лв. Този размер е минималния предвиден от закона и е правилно определен. С оглед гореизложеното въззивният съд намира жалбата за неоснователна. При извършената пълна проверка на присъдата не са констатирани процесуални нарушения, водещи до нейната отмяна, поради което същата следва да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна. Водим от горното и на основание чл.338 НПК Великотърновският окръжен съд в качеството си на въззивна инстанция Р Е Ш И: ПОТВЪРЖДАВА присъда № 225 от 22.04.2010 година постановена по НОХД № 100/2010 година от Великотърновският районен съд като правилна и законосъобразна. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |