Р Е
Ш Е Н
И Е №260034/ 11.6.2021г.
гр.Ямбол........11.06........2021 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На..............................седемнадесети...май……........................................
През две хиляди
двадесет и първа година,..........в състав:
Председател: Г. Вълчанова
като разгледа докладваното от съдия Г.Вълчанова.................т.д.№ 54
по описа за 2020 година…., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството пред ЯОС е образувано по искова молба от „ЕВРОТРАК
ЛИЗИНГ“ ООД гр.Бургас против „ТЕХНОСТРОЙ ИНЖЕНЕРИНГ 99“ АД гр.Ямбол, с която се
претендира съдът да осъди ответника да заплати на ищеца сумата 118 380,47
лв. на основание т.3 и т.4 от Споразумение от 26.02.2018 г. към договор от
6.10.2012 г. – заплатена, съгласно решение №11/7.03.2019 г. по в.гр.д.№
415/2018 г по описа на Апелативен съд Бургас и определение № 341/21.05.2020 г.
по т.д.№ 1975/2019 г., I ТК на ВКС, на трето лице „Агро инвестмънт БГ“ ЕООД претенция за вреди,
ведно със законната лихва и разноски /92 546,54 лв. – главница, 23 806,93
лв. – законна лихва от 28.11.2017 г. и 2027 лв. – разноски/, както и сумата 46 627,41 лв. на основание т.1 от
допълнително споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012 г. и
споразумение от 26.02.2018 г., ведно със законната лихва от завеждане на иска
до окончателното плащане и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че на
5.10.2012 г. е сключил договор с „Югоизточно държавно предприятие“ ДП, по който
му е предоставено стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък
„Топчиите“, по който е заплатил гаранция в размер 46 627,41 лв. На
6.10.2012 г. ищцовото дружество е сключило договор с ответника, по който е
възложил като търговец на ответника като управител управлението на дейност – да
управлява и организира дейността на търговеца по стопанисването и ползването на
дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“ при спазване на договора от 5.10.2012
г. Договорът от 5.10.2012 г. е прекратен от „Югоизточно държавно предприятие“
ДП с едномесечно предизвестие поради неизпълнение на задълженията по договора
като платената при сключването му гаранция е удържана при прекратяването.
Трето лице – „Агро инвестмънт БГ“
ЕООД е било ищец по гр.д.№ 382/2017 г. по описа на ЯОС против „Евротрак Лизинг“
ООД за обезщетение по чл.79 от ЗЛОД за нанесени вреди на посеви от дивеч /диви
прасета/, обитаващи стопанисвания от дружеството и предоставен за управление на
ответника „Технострой Инженеринг 99“ АД ловен участък. Това производство е
приключило с посочените решение №11/7.03.2019 г. по в.гр.д.№ 415/2018 г по описа
на Апелативен съд Бургас и определение № 341/21.05.2020 г. по т.д.№ 1975/2019
г., I ТК на
ВКС като ищецът в настоящото производство е бил осъден да заплати
претендираната сума от 118 380,47 лв. и на 10.06.2020 г. я заплатил.
Предвид производството по чл.79 от
ЗЛОД между „Евротрак Лизинг“ ООД и „Технострой Инженеринг 99“ АД са били
сключени две споразумения към договора от 6.10.2012 г. – на 26.02.2018 г. и на
8.01.2019 г. и двете с предмет отношенията между дружествата относно
неизпълнение на този договор от страна на дружеството-управител, което е
прието, че носи отговорност за вредите претендирани, а впоследствие присъдени
на „Агро инвестмънт БГ“ ЕООД. В споразуменията е постигнато съгласие
„Технострой Инженеринг 99“ АД да заплати/възстанови на ищеца сумите, за които
се предявява настоящия иск въз основа на посочените твърдения.
В срока по чл.367 от ГПК писмен отговор от
ответника е постъпил и с него се оспорва предявения иск като недопустим, а ако
бъде разгледан се желае отхвърлянето му като неоснователен и присъждане на
разноските. Счита се, че исковата молба е нередовна, тъй като ищецът не е
посочил на договорно или деликтно основание претендира процесната сума, както и
че ответникът не е пасивно процесуално легитимиран като ответник по предявения
иск, тъй като не е от изброените в чл.34 във вр. с чл.9 и вр. с чл.36 от ЗЛОД –
не е избран на конкурс и не е носител на правото на стопанисване и ползване на
дивеча в процесния дивечовъден участък.
Съдът е намерил и двете възражения
на ответника за неоснователни, както и че не са налице основания за оставяне
исковата молба без движение. Исковата молба е редовна, а от изрично заявения
петитум относно основанието, на което се претендират сумите и наведените
твърдения следва извода, че претенцията е за обезщетение на договорно основание
и не се нуждае от допълнителни пояснения от ищеца. Второто възражение относно
липсата на пасивна процесуална легитимация на ответника, съдът приема като
възражение по същество на спора, а не като такова относно неговата допустимост
и това възражение ще бъде разгледано при окончателното произнасяне на съда.
Относно неоснователност на иска
първото съображение на ответника е за нищожност на договора за предоставяне,
стопанисване и ползване на дивеча от 6.10.2012 г., споразумение от 26.02.2018
г. и допълнително споразумение от 8.01.2019 г., които са антидатирани и
съставени за нуждите на настоящото производство. Към момента на сключване на
договора и споразуменията изпълнителен директор на ответното дружество е бил Д.Д.Д.,
но след освобождаването му и ревизиране на дейността му, е установено, че
същият е сключил неизгодни за дружеството сделки, от които са нанесени вреди и
са налице множество производства между него и дружеството. Договорът от
6.10.2012 г. не е част от конкурсната документация, с която ищецът е одобрен за
стопанисване на дивечовъдния участък, поради което сключването му е в
противоречие със закона и обективира договорка, която го заобикаля. Между
страните по делото никога не са разменяни престации, което е още едно основание
да се счита договорът и споразуменията за антидатирани. Сумата договорена за
плащане по допълнително споразумение от 8.01.2019 г. също не е счетоводно
отразена и това навежда на антидатирането му. Именно поради това се счита, че
ответното дружество няма отношения с ищеца и изобщо отношения, свързани с
управляването и стопанисването на дивечовъдния участък. Обосноваването на
ищцовата претенция с приключилото производство по гр.д.№ 382/2017 г. на ЯОС е
неоснователно, тъй като в това производство ответникът не е взел участие дори
като трето лице помагач, за да се приеме, че силата на пресъдено нещо се
простира и по отношение на него.
В допълнителна искова молба ищецът е
изложил подробни съображения за това, че са неоснователни възраженията на
ответника за нищожност и антидатиране на договора и споразуменията. Налице е
кореспонденция по електронен път между бившите счетоводители на дружествата
страни по делото, официални документи, сочещи на съществуване на отношения
между дружествата по повод договореностите в договора от 6.10.2012 г. и двете
споразумения. Позоваването от страна на ищеца на производството по гр.д.№ 382/2017
г. на ЯОС е единствено за изясняване на фактическите обстоятелства в настоящата
производство и размера на претенцията. ЗЛОД не съдържа забрана лицето по чл.36,
каквото е ищецът да възлага от свое име и за своя сметка на трето лице
/ответното дружество/ организирането и осъществяването на фактически дейности,
които са елемент от изпълнение задълженията му към „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП, за да се счита за нищожен договорът и споразуменията към него.
Към настоящото производство нямат отношение делата, водени между Д.Д.Д. и
„Технострой Инженеринг 99“ АД.
С депозирания допълнителен отговор
на допълнителната искова молба ответникът поддържа възраженията си за
нередовност на исковата молба, недопустимост на иска и неговата
неоснователност, както по приемането на представени от ищеца доказателства.
В съдебно заседание ищецът и
ответникът, редовно призовани не изпращат представители, а чрез своите
пълномощници поддържат претенциите си и възраженията по тях.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
С договор за предоставяне
стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“ в района
на дейност на ТП „ДГС Тунджа“ гр. Ямбол, на 05.10.2012 г. на основание чл.36л,
ал.1 от ЗЛОД „Югоизточно държавно предприятие“ ДП гр. Сливен е възложило на
„Евротрак лизинг“ ЕООД гр. Бургас да извършва стопанисване и ползване на дивеча
в ДУ „Топчиите“ за срок 15 години. В чл.9 на договора е посочено, че преди
подписването му изпълнителят внася 46 627.41 лв. по сметка в банка в полза на
ЮДП ДП, представляващи гаранция за изпълнение в размер на три начални годишни
вноски за стопанисване на дивеча, а в следващите чл.10 и чл.11 е уговорено, че
гаранцията се възстановява след изтичане срока на договора, ако са изпълнени
задълженията по него, при прекратяване на юридическото лице и при прекратяване
на договора по взаимно съгласие, но гаранцията за изпълнение не се възстановява
при прекратяване на договора по чл.7, т.3. По чл.7, т.3 договорът се прекратява
с едностранно едномесечно писмено предизвестие от страна на директора на ЮДП ДП
в изброени четири случая, един от които е при виновно неизпълнение на
задълженията по договора от страна на изпълнителя. Представена е разпечатка за
това, че на датата на сключване на договора – 05.10.2012 г. е извършен превод в
полза на ЮДП ДП гр. Сливен в размер 49 500 лв. с основание – гаранция за
изпълнение на договора, три годишни вноски Топчиите.
На 06.10.2012 г. е сключен договор
за възлагане на управлението на дейност, по който „Евротрак лизинг“ ЕООД е
възложил в качеството си на търговец на „Технострой инженеринг 99“ АД в
качеството на управител от името и за сметка на търговеца да управлява и
организира дейността на търговеца по стопанисването и ползването на дивеча в ДУ
„Топчиите“ в района на дейност на ТП „ДГС Тунджа“ Ямбол при спазване на
договора от 05.10.2012 г., сключен между търговеца и ЮДП ДП за срок от 10
години. В договора е уговорено още, че за изпълнение на възложената дейност по
управление, управителят получава възнаграждение. Съгласно чл.7, ал.3 от
договора същият се счита прекратен по право без предизвестие или уведомяване в
случай, че договорът от 05.10.2012 г. бъде прекратен от възложителя по него ЮДП
ДП като при прекратяване действията на настоящия договор страните уреждат
последиците с отделно двустранно споразумение. В чл.9 е договорено, че
управителят /„Технострой инженеринг 99“ АД/ при неизпълнение на задълженията си
по договора за управление носи отговорност за всички вреди /договорни и/или
извън договорни/ нанесени при и/или по повод и/или във връзка на действието на
настоящия договор във връзка с отговорността на търговеца по договора от
05.10.2012 г. в т.ч. вреди нанесени от дивеча и/или от трети лица, извършващи
лов/отстрел на дивеч /без вреди, нанесени от бракониери или други неправомерни
действия на трети лица или природни бедствия/: 1. На търговеца или за които
търговеца носи отговорност; 2. На държавата и/или на ЮДП ДП или 3. На трети
лица.
Представено е писмо от ЮДП ДП гр.
Сливен от 03.07.2017 г., с което „Евротрак лизинг“ ЕООД е уведомено, че
възложителят по сключения договор за предоставяне стопанисването и ползването
на дивеча в ДУ „Топчиите“ прекратява едностранно с едномесечно писмено
предизвестие този договор на основание чл.7, т.3 б.“а“ във вр. с чл.5, т.4,
б.“г“ и т.5 пр.1 от договора. В писмото е посочено още, че на основание чл.11 от
договора гаранцията за изпълнението в размер на 46 627.41 лв. не се
възстановява и остава в полза на възложителя.
Представени са две споразумения –
основно и допълнително, сключени между „Евротрак лизинг“ ЕООД и „Технострой
инженеринг 99“ АД към договора от 06.10.2012 г. за възлагане на управлението
във връзка със заведен осъдителен иск от страна на трето лице – „Агро инвестмънт
БГ“ ЕООД срещу търговеца по договора от 06.10.2012 г. „Евротрак лизинг“ ЕООД
като основанието за завеждане на иска е претенция за обезщетение по реда на
чл.79 ЗЛОД за вреди нанесени на посеви /унищожени посеви/ от дивеч – диви
прасета, обитаващи стопанисвания от търговеца ловен участък, който е обект на
договора му с ЮДП ДП от 05.10.2012 г., за което е образувано гр.дело № 382/2017
г. по описа на ЯОС.
Споразумението от 26.02.2018 г. е
сключено основно за уреждане на последиците от прекратяването на действието на
сключения между страните договор от 06.10.2012 г. за възлагане на управлението
на дейност, тъй като договорът между „Евротрак лизинг“ ЕООД и ЮДП ДП е
прекратен. От страните по споразумението е констатирано, че на управителя по
договора за управление не се дължи възнаграждение за извършената от него
дейност/работа, както и че управителят по договора не е съгласувал с търговеца извършването
на разноски във връзка с възложената по договора работа, не е представил и няма
разходо-оправдателни документи за такива разноски, поради което на управителя
не се дължи възстановяване на каквито и да са разноски. Страните по
споразумението са се съгласили, че предвид отговорността на управителя по чл.9
от договора за управление, същият носи отговорност за вредите претендирани от
третото лице, като същите вреди са причинени от неизпълнение от страна на
управителя на задълженията му по договора, както и че в случай, че съдът уважи
частично претендираната от третото лице сума и разноски или че третото лице
увеличи/намали иска си управителят дължи на търговеца окончателно присъдената
на третото лице сума ведно с лихви и разноски.
Второто допълнително споразумение от
08.01.2019 г. е сключено между същите страни в момент, когато е имало
постановено решение по гр.дело № 382/2017 г. по описа на ЯОС, което е било
обжалвано по в.гр.д № 415/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас. Страните
са се споразумели за това, че пряка и непосредствена последица от
неизпълнението на управителя на задълженията му по договора за управление на
дейност е освен прекратяването на договора от 05.10.2012 г. също и реализиране
на отговорността на отговорността по този договор чрез удържане на платената от
него гаранция по чл.9 в размер на 46 627.41 лв. Въз основа на така признатите
от двете страни по споразумението обстоятелства, управителят по договор за
управление на дейност се е задължил да заплати на търговеца причинените от него
имуществени вреди в размер на 46 627.41 лв. в срок до 15.06.2018 г. Страните са
се съгласили още, че изменят задължението на управителя в случай, че с
решението си по в.гр.д. № 415/2018 г. БАС уважи изцяло или частично исковата
претенция на третото лице, то управителят дължи на търговеца заплащане на
присъдените на третото лице суми в едномесечен срок от постановяване на
решението, независимо дали същото е влязло в сила и дали е обжалвано, както и
независимо дали за присъдената сума ищецът се е снабдил с изпълнителен лист,
както и независимо дали търговецът е платил на третото лице присъдената сума.
Във връзка с резултата по гр.дело №
382/2017 г. по описа на ЯОС с ищец „Агро инвестмънт БГ“ ЕООД и ответник
„Евротрак лизинг“ ЕООД с посоченя по-горе предмет, са представени решение от
11.10.2018 г., с което ЯОС е отхвърлил иска; решение № 11/07.03.2019 г.,
постановено по гр.д № 415/2018 г., с което Апелативен съд – Бургас е отменил
решението на ЯОС и е осъдил „Евротрак лизинг“ ЕООД да заплати на „Агро инвестмънт
БГ“ ЕООД сумата 92 546.54 лв. обезщетение за вреди върху земеделско имущество,
нанесени от дивеч, предоставено за стопанисване ведно със законната лихва от
28.11.2017 г. до изплащането й, както и разноски, както и определение №
341/21.05.2020 г., постановено по т.д. № 1974/2019 г., с което ВКС не е
допуснал касационно обжалване на решението на БАС и е осъдил „Евротрак лизииг“
ЕООД да заплати разноски. Въз основа на тези постановени решения на БАС и ВКС
„Агро инвестмънт БГ“ ЕООД е изпратило покана до „Евротрак лизинг“ ЕООД за
заплащане на присъдените суми по приключилото дело, след което „Евротрак
лизиниг“ ЕООД по представеното платежно нареждане за кредитен превод е превело
на „Агро инвестмънт БГ“ ЕООД на 10.06.2020 г. сумата 118 380.47 лв., с посочено
основание – решение по гр.дело № 415/2018 г. на БАС и определение на ВКС по
т.д. № 1947/2018 г. След изплащане на това свое задължение “Евротрак лизинг“
ЕООД е отправило покана до „Технострой инженеринг 99“ АД за доброволно
изпълнение за заплащане на сумата 118380.47 лв., която дружеството е изплатило
след като е било осъдено и предвид обстоятелството, че ДУ „Топчиите“ е бил
предоставен от „Евротрак лизинг“ ЕООД на „Технострой инженеринг 99“ АД за
управление, ползване и стопанисване, то причинените от дивеча вреди се явяват
щети, които е следвало дружеството да обезщети. На тази покана ответникът е
отговорил, че счита, че не дължи исканата сума поради това, че „Технострой
инженеринг 99“ АД няма отношение към договорните отношения на „Евротрак лизинг“
ЕООД, свързани с ползването на дивечовъдния участък, освен това не е било и
страна по упоменатите дела.
От ищеца е представено още решение №
24/16.01.2020 г., постановено по гр.дело № 2421/2019 г. на ЯРС, което е било с
ищец „Аграрика“ ЕООД и ответник „Технострой инженеринг 99“ АД и последното е
осъдено да заплати на ищеца неизплатени фактури за доставени торове, препарати
за растителна защита и семена за посев, за които се твърди, че са били
употребени при стопанисването на ДУ „Топчиите“. За това доказателство се
твърди, че е косвено установяващо твърденията по настоящата искова молба.
Във връзка с възраженията на
ответника, че никога не е бил страна по договор с „Евротрак лизинг“ ЕООД ищецът
е представил имейл-кореспонденция между бившия главен счетоводител на ответното
дружество /Г.П./ и бившия оперативен счетоводител на ищцовото дружество /С.Н./
във връзка с размяна на документи и информация по повод дейността на ответника
по стопанисване на дивечовъдния участък. Представени са също констативни
протоколи от 28.10.2012 г., от 14.10.2017 г. за извършени проверки от страна на
ЮДП ДП гр. Сливен на ловците, ловуващи в ДУ „Топчиите“, които проверки са
извършени в присъствието на управителя на „Технострой инженеринг 99“ АД – С. П.
И. в
качеството му на ръководител на лова, както и разрешително за групов лов от м.
октомври 2017 г. за район Топчиите, с което е дадено разрешение на ръководителя
на лова С. П. И.
Отново във връзка с възраженията на
ответника за това, че не носи отговорност поради нищожност на договора за
управление на дейност, същият е представил отправено от него на 05.10.2020 г.
запитване до ЮДП ДП, на което е получил отговор на 07.10.2020 г. за това, че в
ЗЛОД не се съдържат разпоредби, по силата на които изпълнението на договори по
чл.36л от ЗЛОД, сключени след проведен конкурс да се превъзлага на трето лице
по какъвто и да било начин в това число и чрез сключване на договор с такова
лице, с който да му се прехвърлят права и задължения по сключения договор с
избрания след проведения конкурс изпълнител, като такъв договор би се явил
незаконосъобразен и недопустим по смисъла на ЗЛОД, а и такъв не е бил
представен в хода на изпълнението на договора от 05.10.2012 г., който е
прекратен, считано от 05.08.2017 г.
По искане на ответника по делото бе
изискана и представена от Министерство на земеделието храните и горите пълно
окомплектованата преписка относно проведен конкурс по чл.36 от ЗОДЛ, въз основа
на който е сключен договор с „Евротрак лизинг“ ЕООД за стопанисване в ДУ
„Топчиите“. Видно от тази преписка със Заповед № РД 49-380/17.09.2012 г.
Министъра на МЗХ е обявил резултатите от конкурс за стопанисване и ползване на
дивеча в ДУ „Топчиите“ като на първо място е класиран „Евротрак лизинг“ ЕООД, а
от участие в конкурса са били отстранени „Джи-Ел“ ООД и „Грифит“ ЕООД. Със
същата заповед Министърът е наредил Директорът на ЮДП ДП да сключи договор с
класирания на първо място „Евротрак лизинг“ ЕООД в едномесечен срок от
обявяване на заповедта, които обстоятелства не са спорни.
От НАП бе предоставена на 01.03.2021
г. изисканата от ЯОС справка относно това, че в програмния продукт на НАП за
периода 06.10.2012 г. – 01.09.2017 г. от работодател „Евротрак лизинг“ ЕООД има
подадени уведомления по чл.62, ал.5 от КТ за сключени трудови договори с три
лица на длъжност „специалист ловно стопанство“ и три лица на длъжност „ловен
надзирател“.
По делото бе назначена, изслушана и
неоспорена съдебно икономическа експертиза, по която вещото лице дава следното
заключение: В счетоводните регистри на "Технострой Инженеринг 99"АД
не се води аналитична партида ДУ „Топчиите", съответно няма счетоводни операции,
отразени по партида ДУ "Топчиите", съгласно чл.2, ал.2, т.З от
Договор от 06.10.2012 г., сключен между „Евротрак лизинг" ООД и
"Технострой-инженеринг 99" АД. В счетоводството на ответника се води
само аналитична партида за ДУ „Садово". По данни на ТД на НАП-Бургас, в
периода 06.10.2012 г. - 01.09.2017 г. има подадени уведомления по чл.62, ал.5
от Кодекса на труда от работодателя "Евротрак лизинг“ ООД, ЕИК *********
за сключени трудови договори. По данни на "Евротрак лизинг“ ООД лицата,
наети на трудов договор, за които се отнасят подадените уведомления по чл.62,
ал.5 от КТ, са били с място на работа Ловно стопанство в дивечовъден участък
Топчиите в района на дейност на ТП „ДГС Тунджа-Ямбол". В периода
08.01.2019 г. - 15.01.2019 г. в счетоводството на "Технострой инженеринг 99"АД
не е осчетоводена сума в размер на 46 627,41 лв., съгласно т.2 от Допълнително
споразумение от 08.01.2019 г. като дължима към "Евротрак лизинг“ ООД.
За периода 2012-2017 г. в
счетоводството на "Технострой инженеринг 99"АД са налице фактури за
доставка на семена, торове и препарати, които са отразени в счетоводството на
"Технострой инженеринг 99"АД по партидата на ДУ „Садово". Съгласно
разпоредбите на Счетоводен стандарт № 37 - Провизии, условни задължения и
условни активи, при условие, че не са заплатени, обезщетенията за вреди не
следва да се включват в счетоводните записвания, тъй като тяхното получаване е
несигурно събитие.
По данни на "Технострой
инженеринг 99"АД дружеството е имало сключен абонаментен договор за правна
защита с адвокат П.М. С. за периода от 2002 г. до
2019 г. От счетоводните регистри на ответното дружество не може да се установи
основанието, на което са извършени посочените плащания. Банково извлечение за
извършените преводи, посочени и осчетоводени по-горе, както и договори за
правна защита, сключени с адвокат П. С., не бяха представени. В регистрите на "Технострой
инженеринг 99"АД не е налице Договор за правна помощ и съдействие от 2018
г. по гр.д. № 382/2017 г. на ЯОС, сключен между "ТСИ 99"АД и адв. П. С., както и че дружеството
не е страна по гр.д. № 382/2017 г. Във връзка с Договор за правна помощ и
съдействие между "Технострой инженеринг 99"АД - възложител, но в
полза на "Евротрак лизинг“ ООД и П. М. С. - изпълнител, с предмет - правна помощ, защита и
представителство по гр.д. № 382/2017 г., "Технострой инженеринг 99"АД
е извършил преводи по сметка в „Пиреос банк", с IBAN ***, с титуляр П. С. и по сметки в „Търговска
банка Д" и в „ОББ"АД.
По допълнителното си заключение,
вещото лице посочва, че за периода м.10.2012 г. - 01.09.2017 г. от
"Технострой-инженеринг 99" АД е подадено 1 брой уведомление по чл.62,
ал.5 от КТ за сключен трудов договор за длъжност „специалист лесовъдство"
с Р. П. Ж., ЕГН **********. Работното място на Р. П. Ж. е „ДУ Садово".
По делото бяха събрани гласни
доказателства в лицето на разпитаните от двете страни свидетели. Свид. Д.Д.
заявява, че с „Евротрак лизинг“ ЕООД, „Технострой инженеринг 99“ АД е имало
бизнес отношения в включително за ползване на едно ловно поле в местността
Топчиите, което през 2012 г. е било взето от „Евротрак лизинг“ ЕООД от ЮДП ДП.
Имало е сключен договор между „Евротрак лизинг“ ЕООД и „Технострой инженеринг
99“ АД за възлагане и експлоатация на ловното поле, във връзка с който договор
„Технострой инженеринг 99“ АД е организирал направа на чакала, обработка на
дивечови ниви, охрана на полето, ловни излети като условието било каквото се
спечели от това ловно поле да си го делят на две. Били наели човек от с. Тенево
– П.Ч., който да обработва дивечовите ниви и нещата се движели. В началото на
2017 г. „Евротрак лизинг“ уведомило дружеството, че срещу него имало заведено
дело за нанесени щети от дивите свине, както и че е дошло писмо за прекратяване
на договора. Сключили са споразумения във връзка със загубването, прекратяването
на договора и завеждането на делото, че ако осъдят „Евротрак лизинг“ да заплати
на съответната фирма, „Технострой инженеринг 99“ АД ще заплати всички разходи
по делото. Всички договори и споразумения между „Технострой инженеринг 99“ АД и
„Евротрак лизинг“ ЕООД ги е подписвал свид. Д. като изпълнителен директор по
това време, а към момента вече не е такъв. С. П. бил в течение на всичко – той
организирал всички ловни излети, той наел П.Ч. за обработка на дивечовите ниви.
„Технострой инженеринг 99“ АД е ръководело и експлоатирало полето съгласно
договора и за това се е договорило и да поеме разходите по делото. С. П. правил
графика за лова, определял кой ще ходи на лов и издавал бележки от кочан взети
от горското. В горското тези бележки били заприходени на „Евротрак лизинг“.
Решението за подписването на договора и споразумението е било взето между Д. и С.
П., но свидетелят не смята, че е било нужно да има протокол. Разходите за
стопанисване на ловното поле, които са излизали от „Технострой инженеринг 99“
АД не са отразени, защото може би са отишли на другото поле.
Свид. Г.П. е работила като
гл.счетоводител при ответника от м. януари 2008 – до м. януари 2019 г. и й е
известно, че „Технострой инженеринг 99“ АД през 2012 г. е сключило договор за
управление на ловното поле в м. „Топчиите“. Всички видове отчети, документи в
тази връзка са били изготвени от свидетелката, която поС.но е водела и
кореспонденция с „Евротрак лизинг“ по повод стопанисването на това ловно поле.
С писмата е запознавала П. и Д., които са й казвали какво трябва да отговори.
Имало е разходи за торове, посевен материал, препарати за поддръжка на
дивечовъдните им ниви и тези разходи са били осчетоводяване на други обекти и друго
ловно поле, което е имало „Технострой инженеринг 99“ АД. Свид. П. знае за
споразумението между страните, виждала го е в оригинал и то било за евентуално,
ако съдът присъди обезщетение на завелия делото, „Технострой инженеринг 99“ АД
да възстанови сумите. Споразумението също не било отразявано счетоводно, защото
представлява условно вземане, а те не се осчетоводяват. Споразумението от
08.01.2019 г. свидетелката не е виждала.
По делото бе разпитан по искане на
ищеца свид. П.Ч., като на настоящия съдия-докладчик е известно обстоятелството,
че същият е бил разпитван като свидетел по гр.д. № 2421/2019 г. по описа на ЯРС
относно заплащане на предоставени за стопанисването на процесния дивечовъден
участък торове, препарати и семена, тъй като по делото пред ЯРС съдия докладчик
е бил отново настоящия съдия. При провеждане на разпита на Ч. в настоящото производство същият заяви, че за
стари работи не може да каже нищо, не си спомня нито дали е стопанисвал ловното
поле, нито делото от 2019 г. когато е бил свидетел за това, че е обработвал
ловното поле в м. Топчиите.
От ответника бе разпитана свид. Р.Д.,
която работи в дружеството като счетоводител от 1994 г. до сега. Свид. Д. е
категорична, че „Технострой инженеринг 99“ АД никога не е стопанисвало ловно
поле. Видяла е споразумение от 08.01.2019 г. от вещото лице, когато е трябвало
да се изготви експертизата за настоящото дело. Чувала е фирма „Аграрика“,
закупували са препарати от тази фирма, но свидетелката не помни за какво.
Свид. М.Г. също работи в ответното
дружество като технически сътрудник от 2005 г. до сега – оформя кореспонденция,
приема и изпраща писма и др. дейности за нуждите на дружеството. На свидетелката
бяха предявени два имейла от 03.10.2017 г. и от 17.10.2017 г. с приложение, но
същата не помни и не знае какво и от къде го е получила, изпратила ги е където
са й казали. Това, което й нареждат да изпрати, тя не го чете. За Д.Д. и С. П.
знае, че са запалени ловци и по време на ловния сезон ходят на лов
непрекъснато.
Свид. К.Н. е зам.директор на ЮДП гр.
Сливен от 2007 г. и знае за проведената процедура през 2012 г. за конкурс за
стопанисване на дивеч в ДУ „Топчиите“. „Евротрак лизинг“ изпълнило всички
изисквания на закона, бил класиран на първо място и съответно с това дружество
бил подписан договор за срок от 15 години. Свидетелят не е запознат с
превъзлагане от „Евротрак лизинг“ за стопанисване на други фирми, защото това е
забранено от закона. Всяка година каквито са изискванията на закона е
провеждана ревизия на инвестиционната програма, поета за изпълнение от
„Евротрак лизинг“ и при всяка проверка било констатирано неизпълнение на
поетите ангажименти. Всички ловни излети се организират със съответни заявки,
като от стопанисващия дивеча и от горското стопанство се издават излетни
бележки за всеки един провеждан лов. Такива бележки са издавали само на
„Евротрак лизинг“. На представените на свидетеля писмени доказателства –
констативни протоколи и разрешително за лов, същият заяви, че в тях се
отразява, че тези хора са извършвали лов по време, на който им е направена
проверка и е констатирано евентуално някакво нарушение. За ръководител на лова
се издава специално разрешително от ЛРС, като преди това има нещо като изпит за
това. Ръководителят на лова не е задължително да бъде стопанисващия дивеча, а
следва да е този, който има документ за такъв ръководител. Ловуването не
означава стопанисване на дивеча. Ловните дружинки нямат нищо общо с
дивечовъдния участък и неговото стопанисване.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно основание
чл.79 ал.1 предл. второ от ЗЗД и е предявен във връзка със сключени между ищеца
„Евротрак лизинг“ ЕООД и ответника „Технострой инженеринг 99“ АД договор за
възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г., споразумение от
26.02.2018 г. и споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012 г.
предявеният иск съдът намира за допустим, а разгледан по същество за
основателен по следните съображения:
На първо място са неоснователни
възраженията на ответника за това, че договорът за възлагане на управлението и
двете споразумения към него са нищожни поради тяхното антидатиране и съставяне
за нуждите на настоящото производство, както и че договорът е нищожен поради
заобикаляне на закона. Не се установи договор за възлагане на управлението на
дейност от 6.10.2012 г., споразумение от 26.02.2018 г. и споразумение от
8.01.2019 г. да са антидатирани – да не съдържат достоверна дата още повече, че
се касае за частни документи, по които страна е ответника по делото, твърдящ
антидатиране. Тези доказателства представляват частни документи и съгласно
разпоредбата на чл.180 от ГПК частни документи, подписани от лицата, които са
ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях,
са направи от тези лица. Не се твърди, че оспорените договор и споразумения са неправомерно
подписани за страната на управителя „Технострой инженеринг 99“ АД от
изпълнителния директор на дружеството Д.Д. – не е оспорен подписа на това лице,
не е оспорено качеството му на изпълнителен директор към този момент, нито
правомощията му да подписва договора и споразуменията. Въпреки твърденията на
ответника за влошени отношения между тогавашния изпълнителен директор на
дружеството и сегашния му управител и водените в тази връзка многобройни дела,
не са представени доказателства, въз основа на които да се направи извод, че
към момента на сключване на оспорените договор и споразумения изпълнителния
директор към този момент е задължил неправомерно дружеството по тях. В тази
връзка съдът не обсъжда твърденията и събраните по делото доказателства /гласни
и кореспонденция между ответното дружество и ЮДП ДП/ относно това, че сегашният
управител на ответното дружество П. П. И. не
знаел за договора и споразуменията, след като същите са били надлежно сключени
и по тях дружеството се е задължило да престира. Обстоятелствата дали по
договора е имало разменени престации по време на действието му, дали същите са
били осчетоводени и как, е без значение за съществуването на сключения договор
за управление на дейност и конкретно за поетото от „Технострой инженеринг 99“
АД задължение като управител на тази дейност да отговаря за всички вреди
/договорни и/или извън договорни/ нанесени по време на действие на договора.
Възражението на ответника за
нищожност на договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г.,
споразумение от 26.02.2018 г. и споразумение от 8.01.2019 г. към него поради
заобикаляне на закона също са неоснователни. Договор на основание чл.36л от
ЗЛОД за стопанисване и ползване на дивечовъден участък се сключва от директора
на съответното държавно предприятие с лицето спечелило конкурс по реда на този
закон и след представяне от страна на последния на гаранция за изпълнение на
договора. Такъв е договора от 5.10.2012 г., сключен от „Югоизточно държавно
предприятие“ ДП и ищеца „Евротрак лизинг“ ЕООД, по който му е предоставено
стопанисването и ползването на дивеча в дивечовъден участък „Топчиите“ и по
който е заплатил гаранция в размер 46 627,41 лв. Липсва изрична норма в
ЗЛОД забраняваща или разрешаваща на спечелилия конкурса за стопанисване и
ползване на дивеч да преотдава стопанисването и ползването на трето лице, но
съдът счита, че такова преотдаване би било нищожно поради заобикаляне на
закона. Това обаче не се отнася до процесния договор от 6.10.2012 г. и същият
не е нищожен. Този договор е с предмет не преотдаване на стопанисване и
ползване на дивеч, а управление на дейността по стопанисване и ползване на
дивеч, която дейност е в предприятието на сключилото договора по чл.36л от ЗЛОД
дружество „Евротрак лизинг“ ЕООД. Договорът от 6.10.2012 г. съдът определя като
такъв, сключен по реда на чл.141 ал.7 от ТЗ, а именно за управление на търговска
дейност. Съгласно решение № 160/22.11.2010 г. по т. д. № 1060/2009 г., т. к., II т.о.на ВКС, постановено
по реда на чл. 290 ГПК - по правна характеристика договорът за възлагане на
управление е вид договор за поръчка, същият е вторично облигационно правоотношение
между дружеството търговец и управителя, а ТЗ е определил писмена форма на
договора. Предвид тези характеристики на договора за управление, съдът приема,
че настоящият договор от 6.10.2012 г. ги съдържа и не може да бъде окачествен
като договор с предмет преотдаване на спечелено на нарочен конкурс пред МЗХ
стопанисване и ползване на дивеч в съответния дивечовъден участък. Уговорките в
договора от 6.10.2012 г. за възнаграждение на управителя на дейността –
ответното дружество, както и изричното посочване, че тази дейност управителят
осъществява от името и за сметка на търговеца – ищеца „Евротрак лизинг“ ЕООД
също са в подкрепа на това, че договорът не е сключен с цел преотдаване на тази
дейност.
В обобщение на изложеното, съдът
приема, че договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г.,
споразумение от 26.02.2018 г. и споразумение от 8.01.2019 г. към него не са
нищожни, а действително и валидно сключени, пораждащи договорените права и
задължения на страните по тях.
Както се посочи вече, в чл.9 от
договор за възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г. е договорено,
че управителят /„Технострой инженеринг 99“ АД/ при неизпълнение на задълженията
си по договора за управление носи отговорност за всички вреди /договорни и/или
извън договорни/ нанесени при и/или по повод и/или във връзка на действието на
настоящия договор във връзка с отговорността на търговеца /„Евротрак лизинг“
ЕООД/ по договора от 05.10.2012 г. в т.ч. вреди нанесени от дивеча и/или от
трети лица, извършващи лов/отстрел на дивеч /без вреди, нанесени от бракониери
или други неправомерни действия на трети лица или природни бедствия/: 1. На
търговеца или за които търговеца носи отговорност; 2. На държавата и/или на ЮДП
ДП или 3. На трети лица. От представените решения на БАС и ВКС се установява,
че „Евротрак лизинг“ ЕООД е осъдено да заплати на „Агро инвестмънт БГ“ ЕООД
сумата 92 546.54 лв. обезщетение за вреди върху земеделско имущество, нанесени
от дивеч, предоставено за стопанисване ведно със законната лихва от 28.11.2017
г. до изплащането й, както и разноски. Не се спори, че тези вреди за настъпили
по време на действие на процесния договор за управление на дейността по
стопанисване и ползване на ДУ „Топчиите“, която е осъществявана от управителя
„Технострой инженеринг 99“ АД от името и за сметка на осъденото дружество
„Евротрак лизинг“ ЕООД. По двете споразумения от 26.02.2018 г. и от 8.01.2019
г. страните са се съгласили, че при уважаване изцяло или частично на исковата
претенция на третото лице, управителят дължи на търговеца заплащане на
присъдените на третото лице суми в едномесечен срок от постановяване на
решението, независимо дали същото е влязло в сила и дали е обжалвано, както и
независимо дали за присъдената сума ищецът се е снабдил с изпълнителен лист, както
и независимо дали търговецът е платил на третото лице присъдената сума. От
представеното доказателство платежно нареждане за кредитен превод от 10.06.2020
г. се установява, че „Евротрак лизинг“ ЕООД е изплатило присъдената по делата
главница, лихва и разноски в общ размер 118 380,47 лв. По допълнителното
споразумение от 8.01.2019 г. страните са се съгласили, че пряка и
непосредствена последица от неизпълнението на управителя на задълженията му по
договора за управление на дейност е освен прекратяването на договора от
05.10.2012 г. също и реализиране на отговорността му по този договор чрез
удържане на платената от него гаранция по чл.9 в размер на 46 627.41 лв., която
следва да бъде заплатена от управителя в срок до 15.06.2018 г.
При тези обстоятелства са налице
всички предпоставки за уважаване изцяло на предявеният иск по чл.79 ал.1
предл.2 от ЗЗД – действителни и валидно сключени договор за възлагане на
управлението на дейност от 6.10.2012 г., споразумение от 26.02.2018 г. и
споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012 г. между страните по
делото, настъпване на условията, при които възниква отговорността на ответното
дружество в качеството му на управител на дейност за заплащане на
претендираните суми, установяване на техния размер, както и липса на твърдения
и данни сумите да за заплатени към момента от ответника.
При този изход на делото ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
размер на 13 800,32 лв., съгласно представения списък по чл.80 от ГПК, от които
заплатена ДТ 6600,32 лв. и заплатен адвокатски хонорар с ДДС в размер 7200 лв.
На основание изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг
99“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21
на основание чл.79 ал.1 предл. второ от ЗЗД във връзка с чл.9 от договор за
възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г., т.3 и т.4 от споразумение
от 26.02.2018 г. и т.3 от споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012
г. да заплати на „Евротрак лизинг“ ЕООД, ЕИК********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя С.П.С. сумата
118 380,47 лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до
окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг
99“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Ямбол, ул.“Обходен път запад“ № 21
на основание чл.79 ал.1 предл. второ от ЗЗД във връзка с чл.9 от договор за
възлагане на управлението на дейност от 6.10.2012 г. и т.1 и т.2 от
споразумение от 8.01.2019 г. към договор от 6.10.2012 г. да заплати на
„Евротрак лизинг“ ЕООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Бургас,
ж.к.“Славейков“ бл.161, партер, представлявано от управителя С.П.С. сумата 46 627,41
лв., ведно със законната лихва, считано от 31.07.2020 г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Технострой инженеринг
99“ АД, ЕИК ********* гр.Ямбол на основание чл.78 ал.1 от ГПК да заплати на „Евротрак лизинг“
ЕООД, ЕИК ********* гр.Бургас направените по делото разноски в размер 13 800,32 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред Апелативен съд Бургас.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: