РЕШЕНИЕ
№ 20977
гр. София, 18.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ
при участието на секретаря С.О.
като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело №
20221110135648 по описа за 2022 година
Производството е образувано е по искова молба с вх. № 136826/01.07.2022 г.,
от ФИРМА против И. Н. Ц. и Р. Х. К..
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че всеки ответник дължи на
ищеца както следва:
И. Н. Ц., ЕГН **********, дължи 744,87 лева, ведно със законна лихва за
периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
903, вх. Б, ет. 2, ап. 25, абонатен номер 210566, 88,03 лева - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
23.09.2021 г. , 25,62 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г.
до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г. , 5,10 лева -
мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56632 г. поописа на СРС, II ГО, 178 състав.
Р. Х. К., ЕГН **********, дължи 248,29 лева, ведно със законна лихва за
периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в гр. София, ж.к. Люлин, бл.
903, вх. Б, ет. 2, ап. 25, абонатен номер 210566, 29,34 лева - мораторна лихва
върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2019 г. до
1
23.09.2021 г. , 8,54 лева, ведно със законна лихва за периода от 30.09.2021 г.
до изплащане на вземането, представляваща стойност на услугата дялово
разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г. , 1,70 лева -
мораторна лихва за периода от 31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. , за които суми е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от
07.12.2021 г. по ч.гр. дело № 56632 г. по описа на СРС, II ГО, 178 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с
ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при
Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителя без да е необходимо изричното им приемане, защото има
качеството на потребител на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения
имот. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния
период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал
насрещно – не е заплатил дължимата цена. Твърди, че съгласно общите
условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията,
като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за
които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и
заплащане на услугата „дялово разпределение“, за стойността на която е
издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в
забава. Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника И. Н. Ц. чрез назначения особен представител адв. В., в който
оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че задължението
не е изчислено законосъобразно и по действащи цени. Не възразява за изтекла
погасителна давност. Прави искане претенцията да бъде отхвърлена.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв е постъпил от
ответника Р. Хрисотва К. чрез адв. Х. (с пълномощно към отговора), в който
оспорва предявените искове. Оспорва, че доверителката му има качеството на
купувач по договор за продажба на топлинна енергия тъй като не се
установява завещание в полза на ответницата да е обявено. Освен това сочи,
че е налице заявление за открИ.е на партида за измота, подадено от друго
лице, което придобива качеството на потребител на ТЕ на договорно
основание, изключващо приложение на чл. 153 от ЗЕ. Оспорва, че стойността
на услугата дялово разпределение дължи на ищеца. Възразява, че не е
изпаднал в забава. Възразява за изтекла погасителна давност. Прави искане
претенцията да бъде отхвърлена. Претендира разноски в заповедното и
исковото производство. Представясписък по чл. 80 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422,
ал. 1 от ГПК с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 Закона за
енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 ЗЗД.
За уважаване на предявените искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154
и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД и респ. за
2
ангажиране отговорността на ответниците, ищецът следва да докаже по
безспорен начин следните факти: съществуването на договорни отношения
между него и всеки от ответниците с предмет доставка на топлинна енергия,
в това число и качеството й клиент на топлинна енергия, обема на реално
доставената в процесния имот топлинна енергия за исковия период, че
нейната стойност възлиза именно на претендираната сума, че е носител на
вземане за възнаграждение за дялово разпределение, поради което и за
ответника да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
процесните главници, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че
е погасил претендираното вземане, за което не сочи доказателства.
В тежест на ищеца, при релевираното в депозирания от името на ответника
отговор на исковата молба възражение за погасяване по давност на
претенциите, заявени с исковата молба, е да докаже настъпването на факти и
обстоятелства, водещи до спиране и/или прекъсване течението на давностния
срок по отношение на претендираните в настоящото производство вземания.
С проекта за доклад, срещу който страните не са възразили, поради което е
обявен за окончателен с протоколно определение от 18.09.2023 г., са обявени
за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл.
146, ал. 1, т. 4 ГПК обстоятелствата, че: 1/ към правоотношението са
приложими ОУ на ищеца за 2016 г., на които се позовава в исковата молба,
които са публикувани в описаното в исковата молба печатно издание на
посочената дата; 2/ че фактурите за сумите са издадени и обявени съгласно
предвиденото в ОУ; 3/ че имотът е топлофициран и за него е извършвана
услугата дялово разпределение за процесния период. 4/ че ищецът е доставил
топлинна енергия до имота в посочения размер и на тази цена.
Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е
регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката като
договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране
(КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за
действителност, а форма за доказване. Тази договорна природа на
правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди остава
непроменена при множеството изменения на относимите норми от ЗЕ (чл.
149, чл. 150, чл. 153, ал. 1 и пар. 1 ДР), които регламентират и страните по
договора при публично известни общи условия. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ
страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди.
Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени
инсталации към топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на
новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138,
ал. 1 ЗЕ и чл. 29 - чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на
ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са
посочените от законодателя в чл. 153, ал. 1 ЗЕ клиенти на топлинна енергия
за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по
сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна
3
енергия за битови нужди при публично известни общи условия.
Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакцията на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, действаща към процесния период.
Съгласно чл. 142, ал. 2 от ЗЕ - топлинната енергия за отопление на сграда
етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната
инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в
сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на
топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда-етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия, и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение
по чл. 140, ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена
за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното
отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на
ползване.
По аргумент от чл. 153, ал. 6 от ЗЕ и чл. 72, ал. 4 от НТ и чл. 76 от Наредба №
16-334 от 06.04.2007 г. следва и че потребителите в сграда - етажна
собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в
имотите си чрез монтираната на тях регулираща арматура остават
потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от
отоплителните тела в общите части на сградата, както и дължат заплащане на
сумата за мощност (В този смисъл решение № 210 от 24.02.2006 г. по адм.
дело № 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече – разпоредбата на
чл. 153, ал. 5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на подаването на
топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез физическото им
отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено, че ищецът е енергийно
предприятие, доставящо топлинна енергия. "Топлофикация София" ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския
регистър при Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на
топлинна енергия, пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и
електрическа енергия и други дейности обслужващи основните.
От представения и приобщен към доказателствения материал по делото
4
нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от 15.12.1995 г. се
установява, че Н.С. Ц., ЕГН **********, и С. И.а Ц.а, ЕГН **********, са
придобили ап. № 25, находящ се в гр. София, жк „Люлин“ 9, ет. 2, бл. 903, вх.
Б.
От удостоверение рег. № 1401/30.10.2012 г., издадено от нотариус Надежда
Димова, се установява, че на 19.10.2012 г. нотариус Димова е обявила
саморъчно завещание на Стефанка И.а Ц.а, ЕГН **********, починала на
12.08.2008 г., по молба на Р. Х. К., което завещание е с характера на завет в
полза на Р. Х. К. и И. Н. Ц. по отношение на принадлежащата на
наследодателката ½ ид.ч. от ап. 25, находящ се в гр. София, жк „Люлин-9“, на
втория етаж, вх. „Б“, бл. 903.
От удостоверение за наследници на Н.С. Ц. се установява, че същият е
починал на 20.05.2018 г., като е оставил за наследници по закон Анна Н.а
Панова /дъщеря/ и И. Н. Ц. /син/.
От съдебно удостоверение, издадено от 89 състав на СРС, се установява, че
Анна Н.а Панова е подала молба с вх. № 2023228/15.08.2018 г., с която се
отказва от наследството на покойния си наследодател Н.С. Ц., починал на
20.05.2018 г.
От заявление-декларация от И. Н. Ц. от 21.05.2010 г. се установява, че същият
е поискал от ищцовото дружество да му бъде открита партида за
топлоснабден имот на адрес: гр. София, жк „Люлин“, бл. 903, вх. Б, ет. 2, ап.
25.
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав намира, че през
процесния период ответниците И. Н. Ц. и Р. Х. К. е следвало да отговарят за
заплащането стойността на доставената в процесния имот топлинна енергия,
в качеството си на съсобственици на процесния недвижим имот при квоти ¾
за И. Н. Ц. и ¼ за Р. Х. К., собствеността върху който имот е придобита по
силата на наследствено правоприемство от наследодателите С. И.а Ц.а и Н.С.
Ц..
Установено е по делото, а и не се спори между страните, че процесният имот
е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост (в която се намира
този имот) е била присъединена към абонатна станция – приети са договор на
ЕС с „Техем Сървисис“ ЕООД от 30.09.2002 г., протокил от ОС на ЕС от
12.09.2002 г..
Относно въпроса за осъществяването на реално доставяне на топлинна
енергия и нейното количество и качество, настоящият съдебен състав намира
следното:
По делото е установено, че общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди са одобрени от ДКЕВР през 2016 г., като е отделено като
безспорно между страните и ненуждаещо се от доказване, че ищецът е
доставял енергия в сградата етажна собственост, в която се намира процесния
имот, поради което съдът приема за установено по делото, че през процесния
период страните са били обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди в сграда етажна собственост, чието съдържание се
определя в Общите условия от 2016 г., както и от действащата към
съответния момент нормативна уредба, а именно Закон за енергетиката и
Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
5
Установява се, че дяловото разпределение на енергията през процесния
период е извършвано от дружеството ФИРМА.
Между страните не се спори и е отделено като безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че ищецът е доставил топлинна енергия до имота в посочения
размер и на тази цена
Предвид всичко гореизложено, настоящият съдебен състав приема, че от
събраните по делото доказателства вкл. и от отделените като безспорни
обстоятелства е установено в производството, че през процесния период, за
топлоснабдения имот потребената топлинна енергия е на стойност от общо
993,16 лева, за заплащането на която следва да отговарят ответниците И. Н. Ц.
– за сумата от 744,87 лв., и Р. Х. К. – за сумата от 248,29 лв.
Относно цитираното от ответната страна Решение № 15147 от 08.12.2020 г.,
постановено по адм. дело № 172/2019 г. на ВАС, на съда му е служебно
известно, че със същото е отменено решение № 6511/08.11.2018 г. по адм.
дело № 4607/2017 г. по описа на АССГ, като вместо това е отменено Решение
№ Ц-6/07.04.2017 г. на КЕВР. Решението е постановено на 08.12.2020 г. /след
процесния период/ и по арг. от чл. 195, ал. 1 АПК има действие за напред,
поради което е неотносимо към процесния случай.
Следователно предявения иск за главница за цена на доставена топлинна
енергия се явява доказан по своето основание, а неговият размер е 744,87
лева за И. Н. Ц., и 248,29 лева за Р. Х. К..
От представените индивидуални справки и от заключението на вещото лице
по ССчЕ се установява, че дължимата цена за услуга за дялово разпределение
от всеки от ответниците за процесния период възлиза на 25,62 лв. за И. Н. Ц.
и 8,54 лв. за Р. Х. К..
В отговорите на исковата молба, подаден от името на ответниците са
релевирани възражения за погасяване по давност на сумите, начислени от
ищеца през исковия период. По отношение възражението за погасяване по
давност на претендираните в настоящото производство от ищеца вземания,
настоящият състав намира следното:
Съгласно разясненията дадени в Тълкувателно решение 3/18.05.2012 г. по
тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС вземанията за потребена топлинна
енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с
изтичането на тригодишна давност по чл. 111, б. "в" от ЗЗД; различният
размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на
вземането за нея, защото то произтича от повтарящи се еднородни
задължения, с посочен в Общите условия падеж. Предвид това в
разглеждания случай следва да намери приложение тригодишният давностен
срок, установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от
момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
(каквито са процесните за главници), давността тече от деня на падежа (тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение). В частност задълженията на ответниците за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по
време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание
6
от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, за срока от 13 март 2020 г.
до 20.05.2020 г. спират да текат давностните срокове, с изтичането на които
се погасяват или придобиват права от частноправните субекти.
За вземанията възникнали при действието на ОУ от 2016 г.:
Приложими за тези вземания са разпоредбите на чл. 33 от ОУ от 2016 г.,
които са общоизвестни и съгласно които плащанията за съответния месец се
дължат в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението.
Доколкото тези задължения са уговорени да се плащат в определен срок, то
съдът приема, че приложима е разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД и
началният момент на погасителната давност на всяко месечно задължение
започва да тече от момента на настъпване на изискуемостта му, тоест с
изтичане на 45 дни след месеца, за който е възникнало задължението.
Моментът на издаване на обобщената фактура от ищеца за задълженията за
целия отоплителен сезон не е от естество да промени моментът на възникване
на вземането и изискуемостта му, а само те са релевантни при определяне
началото на срока на погасителната давност. В случая вземанията са
възникнали в момента на осъществяването на доставката на енергията и за
всяко от тях са издавани ежемесечните фактури. Издаването на обобщена
фактура през юли 2019 г. за вземания възникнали за период 01.05.2018 г. –
30.04.2019 г., и през юли 2020 г. за вземания, възникнали за период
01.05.2019 г. – 30.04.2020 г., които са по изравнителни сметки и включват и
начислени задължения за месеци през целия отоплителен сезон без да се сочи
конкретно потребление за процесните месеци, не е от естество да промени
момента, от който започва да тече погасителната давност за процесните
вземания. Вземането е за доставена топлинна енергия в определен месец.
Издаването на няколко счетоводни документа от ищеца за това вземане не е
от естество да промени вземането и да обоснове извод, че погасителната
давност за него тече от последната издадена фактура за това вземане. Да се
приеме обратното би означавало да се допусне от поведението по издаване на
фактури на кредитора да зависи началният момент на погасителната давност,
което противоречи на целите на института на погасителната давност.
Моментът, от който започва да тече погасителната давност е определен от
законодателя в зависимост от възникване на вземането и от изискуемостта
му. Изискуемостта на вземането и изпадането в забава на плащането на
същото са различни факти, от тях произтичат и различни последици. В случая
разпоредбата на ОУ от 2016 г. сочи изискуемост на месечното вземане, което
не е обвързано с изравнителната сметка, поради което и обвързването от
ищеца на началния момент на погасителната давност за месечните
задължения с издаването на обобщена фактура по изравнителната сметка е
неоснователно.
При така възприето и като съобрази дата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в
съда 30.09.2021 г., и по съображения изложени по-горе за началния момент на
погасителната давност на вземанията възникнали при действието на ОУ от
2016 г., то съдът приема, че възражението за погасяване по давност на
вземанията за цена на доставена и потребена топлинна енергия е частично
основателно, като погасено по давност е вземането за месец май 2018 г.,
доколкото изискуемостта на вземането за този месец е настъпила считано от
7
15.07.2018 г., като при съобразяване на разпоредбата на чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с
решение на Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на
последиците, и обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г.,
течението на давностния срок е било спряно, то 3-годишния погасителен
давностен срок е бил изтекъл преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК в съда – 30.09.2021 г., респективно е
обхванато от погасителната давност /3-годишния погасителен давностен срок
за вземането за месец май 2018 г. е изтекло на 15.09.2021 г. /.
С оглед на горното, погасено по давност се явява вземането за сумата от 32,08
лв., дължима за м. 05.2018 г., поради което сумата за ТЕ, за която
ответниците следва да бъдат осъдени трябва да се намали с 24,06 лв. за И. Н.
Ц. и с 8,02 лв. за Р. Х. К..
От ответниците не са представени доказателства или наведени твърдения за
извършени плащания на сумите за доставена и потребена топлинна енергия,
които не са обхванати от погасителната давност. Такива плащания не се
установяват и от вещото лице, изготвило неоспореното от страните и прието
от съда заключение по ССчЕ.
Следователно претенцията за главница за доставена в процесния имот
топлинна енергия през заявения в исковата молба период се явява
основателна и доказана до размера от 720,81 лева и за периода 01.06.2018 г. –
30.04.2020 г. по отношение на ответника И. Н. Ц. и до размера от 240,22 лева
и за периода 01.06.2018 г. – 30.04.2020 г. по отношение на ответницата Р. Х.
К., за които размери и периоди предявенияте установителни искове с правно
основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с
чл. 79 ЗЗД, следва да бъдат уважен, като за разликата над този размер до
пълния предявен размер от 744,87 лева за И. Н. Ц. и 248,29 лева за Р. Х. К. и
за м. 05.2018 г., исковете следва да се отхвърлят.
По отношение на исковете с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумите от
88,03 лева /за И. Ц./ и 29,34 лева /за Рада К./, представляващи обезщетения за
забава в размер на законната лихва за периода 15.09.2019 г. – 23.09.2021 г.
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, съдът намира
следното:
За да бъде уважен предявеният иск с правна квалификация чл. 86 ЗЗД следва
да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието на
главен дълг, както и забава на ответника.
От приобщените по делото доказателства се установява, че страните в
настоящото производство са обвързани от валидно облигационно
правоотношение по продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия. Установява се също, че през процесния
период страните са били обвързани от влезли в сила Общи условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“
ЕАД на клиенти в гр. София, приети с Решение по Протокол № 7 от
23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ ЕАД и
одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.
Съгласно чл. 33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат
8
в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е задължението, от което
се налага извод, че ответникът изпада в забава ако не погаси задължението си
в уговорения в чл. 33 от ОУ от 2016 г. срок. Това е така, тъй като съгласно чл.
33 от ОУ от 2016 г., плащанията за съответния месец се дължат в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който е задължението, като тези общи
условия са приложими за вземанията за главница за топлинна енергия,
считано от 01.07.2016 г. Т. е. лихва за забава се дължи единствено за
вземанията за главница за доставена и потребена в процесния имот топлинна
енергия възникнали след 01.07.2016 г., по отношение на който са приложими
ОУ от 2016 г., и които са станали изискуеми с изтичането на определения в
чл. 33 срок.
Следователно всеки от ответниците е изпаднал в забава за изпълнението на
задължението за заплащане на сумата за топлинна енергия и дължи лихва за
тази забава за очертания от ищеца период от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. За
посочения период ответникът И. Ц. дължи мораторна лихва в размер на
148,22 лева, а ответницата Р. К. – 49,34 лева /изчислени по реда на чл. 162
ГПК, чрез използване на лихвен калкулатор на НАП/.
От ответниците се претендират суми в по-малък размер, а именно 88,03 лева
за И. Ц. и 29,34 лева за Р. К., поради което и предявените искове за лихва за
забава върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия, се
явяват доказани до пълните предявени размери и за предявените от ищеца
периоди.
От името на ответника не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за лихва за забава върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът И. Ц. дължи в полза на ищеца
сума, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за доставена и потребена топлинна енергия се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2019 г. – 23.09.2021 г. и за пълния
предявен размер от 88,03 лева и следва да бъде уважен. Предявеният иск за
признаване за установено, че ответницата Р. К. дължи в полза на ищеца сума,
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за доставена и потребена топлинна енергия, също се явява
основателен и доказан за периода 15.09.2019 г. – 23.09.2021 г. и за пълния
предявен размер от 29,34 лева и следва да бъде уважен.
Предвид горното, съдът следва да разгледа направените от ответниците с
отговорите на исковата молба възражения за погасяване по давност на
претенциите на ищеца, включително за лихви за забава.
В разглеждания случай и по отношение на претенцията за вземания за лихва
за забава, следва да намери приложение тригодишният давностен срок,
установен в чл. 111, б. "в" от ЗЗД.
Предвид гореизложените съображения и като съобрази установения в Общите
условия на ищцовото дружество падеж на задълженията, касаещи процесния
период и датата на 30.09.2021 г., настоящият съдебен състав намира, че
възраженията за погасяване по давност на вземанията, предмет на
претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, се явява неоснователно.
9
По отношение на претенцията за главница за цена на услугата дялово
разпределение за сумата от 25,62 лева за периода 09.2018 г. – 05.2019 г. за
ответника Ц. и за сумата от 8,54 лева за периода 09.2018 г. – 05.2019 г. за
ответницата К., съдът намира следното:
Съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ, чл. 61, ал. 1 Наредба
№ 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия
на договорите между "Топлофикация София" ЕАД и търговец за извършване
на услугата дялово разпределение на топлинната енергия между
потребителите в сграда – етажна собственост се заплащат от потребителите
на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща
цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. По
делото се установи, че фирмата за дялово разпределение точно и в
уговорените срокове е извършвало услуга дялово разпределение на топлинна
енергия в сградата – етажна собственост, в която се намира процесния имот,
поради което и претенциите за главници за цена на услугата дялово
разпределение за периода 09.2018 г. – 05.2019 г. се явяват основателни, като
от страна на ответниците не са наведени възражения относно размера на
претендираните суми за извършената услуга дялово разпределение, поради
което, съдът намира, че за извършената услуга през процесния период се
дължи възнаграждение в размер на 25,62 лв. от ответкика Ц. и 8,54 лв. от
ответницата К. /изчислено по реда на чл. 162 ГПК и при съобразяване на
представения и приобщен към материалите Договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от
Закон за енергетиката от 03.06.2020 г, сключен между „Техем Сървисис“
ЕООД, и представляващия Приложение № 2 към него ценоразпис на
дейностите, включени в минималния пакет за услугата "Дялово
разпределение"/.
Следователно претенциите за главници за цена на услугата дялово
разпределение за периода 09.2018 г. – 05.2019 г. са основателни и доказани за
пълните предявени размери от 25,62 лева, дължими от Ц. и 8,54 лева,
дължими от К..
От името на ответниците не са представени доказателства или наведени
твърдения за извършени плащания на сумите за главници за цена на услугата
дялово разпределение на топлинна енергия.
Възражението за погасяване по давност на главницата за цена на услугата
дялово разпределение е неоснователно и не следва да бъде уважавано,
доколкото давностния срок не е изтекъл, предвид изложените по-горе
съображения, касаещи наведените от името на ответниците възражения за
погасяване по давност на претенциите на ищцовото дружество, и при
съобразяване на разпоредбата на на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и
действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13.03.2020 г., и за преодоляване на последиците, и
обстоятелството, че за периода 13.03.2020 г. – 20.05.2020 г., течението на
давностния срок е било спряно.
Предвид изложените по-горе съображения се налага извод, че предявеният
иск за признаване за установено, че ответникът Ц. дължи в полза на ищеца
сума, представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода 09.2018 г. – 05.2019 г. за описания по-горе
10
топлоснабден имот се явява основателен и доказан за пълния предявен размер
от 25,62 лева и следва да бъде уважен. Същият извод за основателност на
иска е приложим и по отношение на ответницата К., която дължи в полза на
ищеца сумата от 8,54 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода 09.2018 г. – 05.2019 г.
По отношение на претенцията с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за
сумите от 5,10 лева /за Ц./ и 1,70 лева /за К./, представляващи лихва за забава
върху главницата за цена на услуга дялово разпределение за периода
31.10.2018 г. – 23.09.2021 г., настоящият съдебен състав намира следното:
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва предвиден
срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, поради което
длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не
са представени доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на
това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата молба, поради
което акцесорните претенции се явяват неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По отношение разпределението на отговорността за разноските в
производството пред СРС:
С оглед изхода на спора право на разноски в настоящото производство пред
СРС имат и двете страни в производството.
В съответствие със задължителните тълкувателни разяснения на
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното
и исковото производство.
Ищецът е представил доказателства за извършени разноски, както следва:
175 лева - за заплатена държавна такса в настоящото производство;
25 лева - за заплатена държавна такса в заповедното производство;
220 лева за заплатен депозит за вещо лице по допуснатата, изслушана и
приета в производството ССч експертиза
300 лева – за заплатен депозит за възнаграждение на особен
представител на ответника Ц.
за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, което
съдът определя в размер на 50, 00 лева;
От ищеца се претендират и разноски за юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство /100 лева/.
Предвид горното съдът намира, че на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
Ц. следва да бъде осъден да заплати в полза на ищеца сумата от 702,04 лева.
Ответницата К. следва да бъде осъдена да заплати в полза на ищеца сумата от
137,51 лева.
От името на ответника К. е направено искане за присъждане на разноски в
заповедното и исковото производство и са представени доказателства. От
ищеца е направено възражение за прекомерност. На ответницата следва да се
присъдят 20,25 лева за разноски в двете производства с оглед изхода от
спора.
11
От името на конституираното на страната на ищеца трето лице помагач –
Техем Сървисис ЕООД не са претендирани разноски в настоящото
производство, а и такива не му се следват по аргумент от разпоредбата на чл.
78, ал. 10 ГПК.
Така мотивиран, Софийски районен съд, II ГО, 178 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от ФИРМА, против И. Н. Ц.
с ЕГН: **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че И. Н. Ц. с ЕГН: **********, дължи на
ФИРМА главница в размер на 720,81 лева, ведно със законна лихва за
периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., мораторна лихва върху
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. -
30.04.2020 г. за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. в размер на 88,03
лева, главница в размер на 25,62 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г., за
които сума на 07.12.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
56632/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за главница за ТЕ за сумата над 720,81 лева до 744,87
лева и за м. 05.2018 г., както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва върху цена за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. в размер на 5,10 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „ФИРМА, против Р. Х. К.
с ЕГН: **********, по реда на чл. 422 ГПК вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, искове с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, че Р. Х. К. с ЕГН: **********, дължи на
„ФИРМА, главница в размер на 240,22 лева, ведно със законна лихва за
периода от 30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. -
30.04.2020 г. за топлоснабден имот находящ се в ..., мораторна лихва върху
стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.06.2018 г. -
30.04.2020 г. за периода от 15.09.2019 г. до 23.09.2021 г. в размер на 29,34
лева, главница в размер на 8,54 лева, ведно със законна лихва за периода от
30.09.2021 г. до изплащане на вземането, представляваща стойност на
услугата дялово разпределение за периода от м. 09.2018 г. до м. 05.2019 г., за
които суми на 07.12.2021 г. е издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. №
56632/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката
(ЗЕ) вр. с чл. 79 ЗЗД за главница за ТЕ за сумата над 240,22 лева до 248,29
лева и за м. 05.2018 г., както и иска с правно основание чл. 86 ЗЗД за
мораторна лихва върху цена за дялово разпределение за периода от
31.10.2018 г. до 23.09.2021 г. в размер на 1,70 лева.
12
ОСЪЖДА И. Н. Ц. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ..., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 702,04 лева, представляваща разноски в
заповедното производство по ч. гр. д. № 56632/2021 г. по описа на СРС, ГО,
178 състав, и в исковото производство по гр. д. № 35648/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 178 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Р. Х. К. с ЕГН: **********, да заплати в полза на ФИРМА, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 137,51 лева, представляваща разноски
в заповедното производство по ч. гр. д. № 56632/2021 г. по описа на СРС, ГО,
178 състав, и в исковото производство по гр. д. № 35648/2022 г. по описа на
СРС, ГО, 178 състав, съразмерно на уважената част от исковете.
ОСЪЖДА ФИРМА, да заплати в полза на Р. Х. К. с ЕГН: ... на основание чл.
78, ал. 3 ГПК, сумата от 20,25 лева, представляваща разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. № 56632/2021 г. по описа на СРС, ГО, 178 състав, и в
исковото производство по гр. д. № 35648/2022 г. по описа на СРС, ГО, 178
състав, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице-
помагач – ФИРМА.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13