МОТИВИ към присъда №260019/13.05.2021г. по НОХД №583/2020г.
по описа на Районен Съд-Димитровград
Против подсъдимия Е.Ж.В. ***, ЕГН **********, е
повдигнато обвинение от Районна Прокуратура- Димитровград за извършено от него престъпление
по чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК за това, че на 19.01.2020г. на горски път в
отдел 44-1 в землището на с.Крепост, община Димитровград, се заканил с
престъпление против личността /причиняване на телесна повреда/ на И.И.И.-
горски надзирател в ТП “Държавно горско стопанство”- Хасково, и това заканване
би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, като заканата е
отправена спрямо длъжностно лице при и по повод изпълнение на службата му.
Подсъдимият заявява, че
разбира в какво е обвинен, не се признава за виновен, дава обяснения на станалото. Потвърждава,
че е имал конфликт с пострадалия от предхождащо пътно-транспортно произшествие,
но не и че отправял закани против личността му. Излага твърдения за повреждане
на негова собственост от страна на пострадалия, моли за постановяване на оправдателна
присъда.
Упълномощеният защитник на
подсъдимия пледира за оправдателна присъда, тъй като от доказателствата по
делото не се установявало по безспорен и категоричен начин извършването на
престъпление по чл.144, ал.2 от НК от подзащитния му. Престъплението не било извършено,
тъй като не били осъществени всички елементи от фактическия му състав.
Конституираният
в качеството на частен обвинител И.И.И., счита обвинението за закана с престъпление
против личността му за доказано, иска подсъдимият да бъде признат за виновен и
на същия да му бъде наложено съответното наказание.
Прокурора при Районна прокуратура- Хасково, ТО-Димитровград поддържа повдигнатото
обвинение във вида,
в който е повдигнато, пледира
за признаване на подсъдимия за виновен и налагане на предвиденото наказание „Лишаване от свобода” за срок от 10 месеца,
чието изтърпяване да бъде отложено с изпитателен срок на основание чл.66, ал.1
от НК.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
На 19.01.2020г. свидетелите
И.И., Р.Й. и Д.Д.- служители в ТП “Държавно Горско Стопанство”-Хасково, изпълнявали
служебните си задължения и извършвали проверка по график в района на отдел 44 и
49 на територията на I-ви ГСУ в община Димитровград. Със служебен автомобил
“УA3” с рег. № X ****се придвижили до въпросния отдел, като автомобила се
управлявал от св.Ив.И., до него на предната дясна седалка бил св.Р.Й., а на
задната седалка бил св.Д.Д.. Около 16:15ч. същите се установили с автомобила на
стационарен пост на горски път в отдел 44-1 в землището на с.Крепост, община Димитровград.
Спрели двигателя, за да чуват евентуални нарушения, свързани с незаконен
дърводобив. След малко видели от задната им страна приближаващ ги товарен
автомобил, който спрял успоредно на техния от дясната му страна, като видели, че е управляван от подс.Е.В.. След което
подс.В. отворил страничния прозорец на камиона и извикал на висок глас
обръщайки се към св.И.И. с думите “И. в най-скоро време ще ти счупя главата”.
След което минал с камиона пред служебния автомобил, обърнал и продължил в
обратна посока, от където дошъл.
След този случай св.И.И. се
срещнал със своя ръководител- св.Л.И.-***. Представил му доклад за случая и
разказал за станалото. На следващия ден св.И. подал жалба до прокурора
(депозирана на 20.01.2020г.). На 22.01.2020г. такава жалба до прокурора била
депозирана и от св.Л.И.. През есента на същата година, св.И.И. напуснал работа.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена от показанията на свидетелите И.И., Т.Д.,
Р.Й. (включително и от четените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК
показания от досъдебното производство), Д.Д., Н.Н., Л.И., от прочетените по
реда на чл.283 от НПК писмени материали по досъдебното производство, имащи
значение за разкрИ. на обективната истина по делото, както и от обясненията на
подсъдимия Е.В., които Съдът възприе и кредитира по начин- описан по-долу.
При проследяване на
събраните по делото доказателства се открояват някои безспорно установени
обстоятелства:
-на 19.01.2020г. св.И.И. и подс.Е.В.
са се срещнали на горски път в отдел 44-1 в землището на с.Крепост, община
Димитровград; - св.И. е бил на това място в качеството си на длъжностно лице,
заедно с колегите си Й. и Д..
Обстоятелствата, по които се
спори и които са елементи от състава на престъплението, в което е обвинен
подсъдимия, са дали той е изрекъл думи към пострадалия И., представляващи закана
против личността му, и дали тази закана би могла да възбуди основателен страх
от осъществяването й. Друг спорен момент е дали св.И.И. е съборил кол от
електронен пастир и дали това е предизвикало някакви реакции у подсъдимия.
На първо място следва да се
проследят показанията на свидетелите- очевидци на описаното престъпление. Видно
от показанията на тримата свидетели- служители на ТП“ДГС“-Хасково– св.И., св.Й.
и св.Д., същите на процесната дата 19.01.2020г. са били по график в посочения
отдел.
Видно от приложената по
досъдебното производство и приета като доказателство по делото Заповед
№РД-10-15/17.01.2020г. на директора на ТП“ДГС“-Хасково, района обхващащ
територията на разклона от гр.Димитровград за с.Добрич и разклона на пътя пред
УСМ за кариера „Дурхана“ отд.44 и 49, са описани като райони с повишена
концентрация на нарушения, като са определени два дежурни екипа, като в един от
тях е включен частният обвинител И.И.. Видно от представения по досъдебното
производство и приет като доказателство по делото График от 17.01.2020г. за
извършване на проверки през почивните дни на месец януари 2020г. в района на
разклона срещу УСМ в посока с.Крум /кариера „Дурхана“/ и разклона за с.Добрич-
гробищен парк, за дните 11, 19 и 25 януари е определен екип, в който участва
св.Ив.И., като е предоставен служебен автомобил „УАЗ“ с рег.№ Х 04-42 КМ.
Точно в една от посочените в
графика дати- 19.01.2020г., тримата свидетели- предварително определени като
екип съобразно описаната по-горе заповед, са изпълнявали служебните си
задължения. И тримата заявяват, че са били със служебен автомобил, на който
имало отличителни надписи, чрез които се възприема същия като служебен на
ТП“ДГС“, а самите пътуващи в него са били със служебни униформи на ТП“ДГС“. И
тримата заявяват, че от пристигането си на място не са слизали от служебния
автомобил, стояли са половин час с изгасен двигател, за да чуват евентуално
рязане на дърва в околността. Времето е било следобяд, около 16ч., когато чули
и видели приближаващ ги товарен автомобил, който при успоредното му спиране до служебния
автомобил установили, че е управляван от подсъдимия Е.В.. И тримата свидетели- И.,
Й. и Д. заявяват, че са чули как подс.В. изрича по адрес на частния обвинител „И.,
в най-скоро време ще ти счупя главата“. Заявяват също, че не е имало други изречени
думи или изобщо св.И. да се е включвал в този разговор.
Съвсем друга е версията на подс.В.,
донякъде подкрепена от показанията на неговия приятел Н.Н.. Според тази
изложена версия, на процесната дата подсъдимия и св.Н. пътували в товарния
автомобил на подс.В., видели от разстояние как автомобилът пред тях спрял,
слязъл един човек и съборил един кол от ел. пастир, извървял около 50 метра,
качил се отново в автомобила и продължил. Това било причината според подс.Е.В.
да се обърне към св.Ив.И.- защо за пореден път му събарял кола, а не му се
заканвал с подобни думи- описани в обвинителния акт. Св.Н.Н. донякъде подкрепя
казаното от подс.Е.В., като заявява, че пътувайки в товарния автомобил видели
как един човек от автомобила пред тях слиза, събаря един кол и продължава.
Същият обаче не е бил свидетел на последващите действия на подс.В., доколкото
останал на мястото на съборения кол, за да предотврати евентуалното излизане на
животните.
Според св.Н., подсъдимият му е
казал да отидат да проверят непознат преминал автомобил, за да видят какво ще
предприеме, като дори му е казал конкретно описани думи „Минаха някакви, дай да
идем да видим какво става“. Според обясненията на подсъдимия обаче, са видели
именно частния обвинител без да се пита какви са тези хора с този автомобил. Наред
с тези противоречия са налице и други- по-съществени, а именно с показанията на
тримата служители на ТП“ДГС“-Хасково. При съпоставянето на заявеното от тях, че
са отишли в описания район и не са слизали от автомобила, с описаното от
подсъдимия и св.Н., че са спирали, един от тях е слязъл, извадил кол от
електронния пастир, пропътувал 50 метра пеша, качил се отново в автомобила и
продължили, като всичко това го възприели движейки се от разстояния от около
200 метра, Съдът прие за установено казаното от свидетелите И., Й. и Д..
Показанията на тези свидетели не само по отношение на това обстоятелство, са
последователни, безпротиворечиви и взаимно подкрепени. Наред с това, същите са
дадени от длъжностни лица, които са възприели ставащото в рамките на техните
служебни правомощия и задължения. Тук въпреки презумпцията за заинтересованост
от изхода на делото, следва да се отбележи, че показанията на частния обвинител
И.И. също носят достатъчна правдивост, поради съответствието им, подкрепеността
и безпротиворечието с показанията на другите двама свидетели. Поради което и
Съдът възприе и кредитира като достоверни показанията на свидетелите И., Й. и Д..
Като такива възприе и показанията на св.Л.И., доколкото въпреки, че не са от
лице- очевидец, са от лице, възприело събитията от разказаното му от св.И. в
кратко време след като се е случило, което време не е било достатъчно за вземане
на решение и описване на нестанала фактическа обстановка от пострадалия с цел
извличане на някаква изгода.
При обследване на заявеното от
подсъдимия и неговият приятел- св.Н., прави впечатление, че при описана от тях
ситуация на повреждане на електронен пастир от страна на св.И., по-логичното е
да се обърнат към него с думи- касаещи изваждането на кола. За такива думи
обаче никой не споменава. Вместо това са употребени думи, които трудно могат да
се свържат с описаната от подс.В. и св.Н. ситуация на повреждане на
съоръжението.
Трудно може и да се приеме
заявеното от подсъдими като причина за подобен вид отношение- а именно ПТП
преди време, при което св.Ив.И. бил виновен за настъпването му, същият заплатил
ремонта по автомобила и поради това решил да му отмъщава. И отмъщението се
изразило в повреждане на съоръжение за което няма данни дали законно е
поставено, и то повреждане пред погледа на подсъдимия и негов приятел, тъй като
очевидно при движение на разстояние от
около 200 метра след служебния автомобил на пострадалия, при спирането на
първия, следващият го би се приближил още по-близко и би станал достояние на желаещият
да поврежда чужди движими вещи. Следва да се поясни, че твърденията за държавни
органи и служители, настроени агресивно и посещаващи един имот в желанието си
да повреждат и рушат, следва да е доказано, житейски оправдано и логично. В
случая изнесените данни за предшестващо ПТП с материални щети не може да се
приеме като първоизточник на някакво неистово желание за отмъщение,
продължаващо значителен период от време и намиращо прояви в писане на актове за
установяване на административно нарушение, рушене на огради, събаряне на колове
и още повече- набеждаване в престъпление, каквото подсъдимият не е извършил.
Нито един от свидетелите не заявява подобни твърдения от страна на подсъдимия-
а именно, същият да се е интересувал защо му е бил съборен кола на съоръжението
или друго нещо подобно. Напротив, свидетелите извън св.Н., който не е
присъствал на това място при срещата на подсъдимия с тримата служители на ДГС,
са категорични за това, че са чули казаното от подс.Е.В.. В случая не може да
има и объркване към кого е било насочено казаното от подсъдимия, доколкото е
използвано обръщение по лично име, а и видно от показанията на тримата
свидетели, същите не са имали съмнения към кого е било насочено това обръщение.
И тримата заявяват, че са коментирали в последствие в автомобила агресивното
поведение на подс.Е.В..
В подкрепа на казаното от тези
трима свидетели са показанията на св.Л.И.-***, според чиито показания, св.Ив.И.
е описал случая с подсъдимия, разказал е всичко и съответно са изпратени
сигнали до прокурора и от двамата, с конкретно описание на случката.
Евентуалното приемане тезата на подсъдимия би довело до приемане на много добра
организираност на служителите на ТП“ДГС“-Хасково, които да заявят
обстоятелства, на които не са били свидетели, които не са се случили, предварително
са подготвили и уговорили всеки един детайл от показанията си, като са
приобщили и своя началник в тази организация, с цел единствено да злепоставят
подсъдимия по неясно какви причини. Нелогично е да се смята, че поради някакви
причини назад в миналото, които причини са изтъкнати единствено от подсъдимия,
е създадена една порочна организация с цел злепоставянето на подсъдимия. Следва
да се отбележи обаче, че в същото време са налице редица показания на свидетели
за това, че дейността на подсъдимия, свързана с добив и търговия на дървесина,
е съпътствана от множество нарушения и санкции, довели до издаването на изрична
заповед на директора на ТП“ДГС“-Хасково, в която районът, в който подсъдимият
извършва дейността си е включен в районите с повишена концентрация на
нарушения.
В тази връзка Съдът не възприе
показанията на св.Н.Н. като правдиви и обективни. Същият дори в съдебно
заседание демонстрира крайно пренебрежително отношение към частния обвинител и
към държавните служители, заради което е предупреден на два пъти, описаното от
него освен, че се разминава с обясненията на неговия приятел Е.В., драстично се
разминава и с казаното от останалите свидетели. Поради което и Съдът възприе
тези показания единствено като неадекватен опит да помогне на подсъдимия, без
обаче да има особен ефект.
Обясненията на подсъдимия също са
лишени от логичност в значителна част от описаните моменти. Случило се преди
години ПТП и заплащане на щетите от страна на св.И. не може да се приеме като
изначална причина за твърдените от него злодеяния, последвали от страна на св.Ив.И.
и достигащи нереалния мащаб на организиране и разгръщане на престъпна група с
цел злепоставянето му. Твърдението, че е искал обяснения от частния обвинител
защо е повредил за пореден път съоръжението му и след като видял, че няма да се
получи разговора си тръгнал, не се подкрепи от нито едно от останалите събрани
доказателства. Поради което Съдът възприе обясненията на подсъдимия единствено
като негова защитна позиция, но не и като обективи, правдиви и подкрепени с
доказателства. В същото време са налице
достатъчно данни и доказателства за това, че дейността на подсъдимия е
съпътствана от множество проверки и установени нарушения, довели до
пренебрежителното му отношение към контролните органи.
Анализирайки горните
доказателства, Съдът достига до единствени възможен извод- за изречените от
подс.Е.В. спрямо св.Ив.И. думи, съдържащи закана против личността му, а именно „И.,
в най-скоро време ще ти счупя главата“.
Към 19.01.2020г. св.И.И. е работел
като горски надзирател в ТП “ДГС” – Хасково и част от основните му функции и
задължения са да опазва поверените му горски територии от незаконни ползвания и
увреждания, следи за спазване режима на достъп до горските територии, взема
участие в дежурства и проверки съвместно с други служители по горите във връзка
с изпълнение на дейностите по опазване на горските територии и други. Съобразно
цитираните по-горе заповед на Директора на ТП“ДГС“-Хасково и График, св.И.И.
същият ден е изпълнявал служебните си задължения, които включват и проверка на
дейностите, извършвани от подсъдимия Е.В.. В тази връзка св.Ив.И. и колегите му
Й. и Д. са се намирали по силата на утвърден график на посоченото място, а не
поради друга причина. Също така, престоя на св.Ив.И. на процесните дата и място
са в качеството му на длъжностно лице и то при и по повод задълженията му-
съобразно описаните вече заповед и график. Извършваните проверки на дейността
на подсъдимия и престоя на контролни органи в района, в който я извършва,
очевидно са провокирали неговото недоволство и неприязън към същите, но в
случая длъжностните лица изпълняват заповед и са на посоченото време и място
при изпълнение на задълженията си. Отправената закана срещу самоличността на
св.И. е по повод изпълнение на службата му, доколкото изнесените данни от
свидетелските показания говорят единствено за неприязън от страна на подсъдимия
поради извършваните му проверки, а не поради други причина. Дори и приемане на
посоченото от подс.В.– преди настъпило ПТП, от което св.Ив.И. заплатил
нанесените щети, не води до извода Е.В. да има негативно отношение спрямо него.
Събраните по делото доказателства водят именно до извода, че отправената закана
срещу личността на с
в.Ив.И. е отправена по повод
изпълнение на службата му и извършваните проверки, а не поради други причини.
Тези проверки са били извършвани обаче по силата на издадена заповед и утвърден
график за дежурства, а не по лична инициатива на св.И.. Видно от показанията на
свидетелите Й. и Д., той не е искал да ходи в този район, а когато е било
наложително е настоявал да ходят по двама и повече хора, опасявайки се от неправомерните
действия на подсъдимия.
От анализа на така описаните
доказателства се достига до единствения възможен правен извод, че от обективна
страна са налице елементите на състава на престъплението по чл.144, ал.2, вр.
ал.1 от НК- подсъдимият е изрекъл описаните по-горе думи към св.И.,
представляващи закана против личността му. Думите „И., в най-скоро време ще ти
счупя главата“ представляват именно закана към против личността на св.И..
При извършване на престъпление по
чл.144, ал.2, вр. ал.1 от НК, е обективирана чрез думи или действия закана,
която следва да е възприета като реална и можеща да възбуди основателен страх
за осъществяването й от пострадалия. Предвид приетите за установени по делото
фактически положения, включително за установени влошени отношения между подсъдим
и пострадал, сравнително честите срещи по служба и липсата на друг подобен
инцидент с подобни изречени думи, в конкретния случай може да се направи такъв
извод. Престъплението по
чл.144, ал.1 от НК - закана с престъпление, се намира в глава II от Наказателния кодекс-
"Престъпления против личността". С тази разпоредба се защитава не живота на гражданите, а личната им свобода. С
извършване на престъплението се цели промяна на поведението и действията на
заплашения противно на волята му в исканата от дееца насока. За осъществяване
на това престъпление от обективната страна се изисква обективиране чрез думи
или действия на закана с престъпление спрямо
определено лице, която да е възприета от него и би могла да възбуди основателен
страх за осъществяването й. От субективна страна деецът следва да съзнава
съдържанието на заканата и че тя е възприета от заплашения като действителна
заплаха, като не е необходимо лицето действително да се е
изплашило, а само да съществува основание, че заканата би могла да се
осъществи. Ето защо за извършване на
престъплението по чл.144, ал.1 от НК не се изисква в
момента на заканата у извършителя да има оформено решение да извърши престъпление. А в случая св.И.И. явно
се е повлиял от осъществяването на заканата, за което свидетелства както самият
той, така и св.Т.Д., с която живее на семейни начала. Видно от нейните
показания, още същата вечер св.И. се е прибрал от работа видимо притеснен, като
по-късно вечерта е споделил, че е имал проблем същият ден с Е.В. и последният
го заплашил, че ще му счупи главата. От тогава станал по-притеснителен, не
можел да спи нощем, често го заварвала вечерно време да е буден. Споделя също,
че този Е.В. и друг път бил споменаван като проблемен от св.И., но за първи път
бил видимо разстроен и неспокоен. Тези обстоятелства- съпроводени със заявеното
и от останалите свидетели, водят до извода за това, че състоянието на
пострадалия е предизвикано именно от заканите на подсъдимия и реалното им
възприемане за възможни. А за възприемането им като възможни следва да се
отчетат и обстоятелствата, че св.И. *** ходят по двама или трима служители,
очевидно опасявайки се да извършва проверки сам в гората.
Отправената закана е била
изказана в обстановка и ситуация, предхождани от предшестващо напрежение,
свързано със службата на пострадалия и извършваните проверки на дейността на
подсъдимия. В случая обаче не се откриха данни за неправомерно поведение и
използване на служебно положение от страна на св.И. в насока увреждане
интересите и злепоставяне на подс.Е.В.. Съобразно и показанията на св.Л.И., св.И.
е изпълнявал служебните си задължения, като един от проверяваните му райони е
бил този, в който подс.В. извършва дейността си и който е с повишена
концентрация на нарушения. Следва да се отбележи също така, че заявеният от
подсъдимия неправомерен натиск и постоянни неоснователни проверки от страна на
св.Ив.И., не се установиха по какъвто и да било начин. Липсва житейска и правна
логика такъв начин и извършване на повече проверки от необходимото, да е
продиктувано от някакви други обстоятелства, освен от заповед на началник и то
свързана със зачестили нарушения в този район. Още повече, налице е установено
нежелание на св.И. *** конфликтното държане на подсъдимия. Следва да се отчете,
че при наличие на неправомерен служебен натиск от страна на св.И., би било
нормално подс.В. да алармира неговите началници. Това обаче не е станало,
доколкото според показанията на св.Л.И.-***, не са постъпвали официални сигнали
от подсъдимия срещу св.Ив.И.. Не по-малко показателни са реакциите на
свидетелите Й. и Д.- останали също неприятно изненадани от произнесените от
подсъдимия думи към св.И., като са коментирали станалото в служебния автомобил.
Още повече, служителите са напуснали мястото веднага след инцидента, без да има
друга причина да приключват наблюдението в района.
В тази връзка съдът прие, че
обвинението е доказано по несъмнен и безспорен начин, а именно намира за
безспорно доказано осъществяването на престъпния състав на чл.144, ал.2, вр.
ал.1 от НК и участието в престъплението на подс.Е.В.- като извършител, за това,
че на 19.01.2020г. на горски път в отдел 44-1 в землището на с.Крепост, община
Димитровград, се заканил с престъпление против личността /причиняване на
телесна повреда/ на И.И.И. - горски надзирател в ТП “Държавно горско стопанство”-
Хасково, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за
осъществяването му, като заканата е отправена спрямо длъжностно лице при и по
повод изпълнение на службата му.
От субективна страна подсъдимият е
съзнавал съдържанието на заканата, а също и това, че тя е възприета от
изплашения като действителна заплаха, за което говорят последващите действия на
св.И.- същата вечер се е върнал видимо притеснен, будел се е през нощта, станал
по-неспокоен, като след няколко месеца напуснал службата, а част от причините
били свързани с отправената му закана.
Подсъдимият Е.Ж.В. е
роден на ***г***, живущ ***, българин, български гражданин, със средно
образование, разведен, неосъждан (реабилитиран), ЕГН **********.
Характеристичните данни за същия не са положителни.
От субективна
страна деянието, което съдът намери за доказано, е осъществено с пряк умисъл. Подсъдимия
е осъзнавал обществено-опасния характер на деянието, предвиждал е неговите
обществено-опасни последици и е искал настъпване им.
При
определяне вида и размера на наказанието му, съдът не откри смекчаващи
отговорността обстоятелства, а като отегчаващи такива прие недобрите
характеристични данни, проявената дързост за отправяне на закани към държавен
служител в присъствието на други негови колеги.
В тази връзка, при
съобразяване степента на обществена опасност на деянието, която е висока и повишаващата
се такава на дееца, предвид характеристичните данни, съдът намери, че следва да
определи наказание при приложението на чл.54 от НК, предвид липсата на
смекчаващи отговорността обстоятелства.
В тази връзка съдът наложи на
подс.Е.В. предвиденото наказание „Лишаване от свобода”. С оглед постигане
целите на индивидуалната и генералната превенция, съдът определи размер на
наказанието съобразявайки се с обществената опасност на деянието и на дееца, конкретната
обстановка на извършване на престъплението и останалите индивидуализиращи
престъпното деяние елементи, като определи срок- под средния предвиден, а
именно за срок от 1(една) година. Именно този размер Съдът прие за адекватен и
съразмерен на тежестта на извършеното конкретно престъпление от конкретния
деец.
С оглед постигане целите на наказанието, Съдът намира, че
не е наложително подс.Е.В. да изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради
което и с прилагането на чл.66 от НК също биха били постигнати целите на
наказанието- превъзпитаване на извършителя на престъплението. Поради което на
основание чл.66, ал.1 от НК, Съдът постанови изтърпяването на така наложеното
наказание „Лишаване от свобода“ да бъде отложено с изпитателен срок от 3
години.
Съдът счете, че с така наложеното
наказание ще се постигнат целите на личната и генералната превенция, като се въздейства
предупредително и възпитателно както по отношение на подсъдимия, така и по
отношение на останалите членове на обществото.
Мотивиран
от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
