РЕШЕНИЕ
№ 202
гр. Перник, 21.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди
двадесет и пета година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20251700500318 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 201/04.03.2025 г. по гр.д. № 2250/2024 г. на Районен съд - Перник е
осъден ЗД „БУЛ ИНС” АД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София,
бул. „Джеймс Ваучер” № 87 да заплати на К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, на
основание чл.432, ал.1, вр. чл.493, ал.1, т.1 и т.5 от Кодекса за застраховането, сумата от
6000,00 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди - претърпени болки и
страдания в резултат на ПТП, станало на ***, причинено от А.С.С., ЕГН **********, като
водач на застраховано при ЗД „БУЛ ИНС” АД моторно превозно средство, марка „Ауди“,
модел „А4“, с рег. № ***, по застраховка „Гражданска отговорност“, изразяващи се в телесни
увреждания - контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно;
както и кръвонасядания по предната коремна стена, ведно със законната лихва, считано от
31.01.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлил иска за главница за
разликата над уважения размер от 6000,00 лева до пълния предявен размер от 12000,00 лева.
В срока по чл. 259, ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от К. В. Г., чрез адв. С.
Н., с която се обжалва постановеното от първата инстанция решение в неговата
отхвърлителна част. Сочи същото в атакуваната му част за необосновано и постановено в
1
нарушение на материалния закон и процесуалните правила. Навеждат се твърдения, че при
определяне размера на обезщетението решаващият съд е нарушил принципа за
справедливост залегнал в чл. 52 от ЗЗД. Излага се, че в резултат на ПТП пострадалата е
получила тежки травматични увреждания, като описва същите подробно и твърди, че към
настоящия момент болките и неудобствата за нея продължават. Твърди се, че районният съд
не е извършил задълбочена преценка на уврежданията и не е отчел в пълна степен
травматичните увреждания и породените от тях значителни по интензивност болки, поради
което тези обстоятелства не са отнесени правилно към критерия за справедливост. Моли се
съда за отмяна на атакуваното решение в обжалваната му част, като се постанови ново, с
което предявената искова претенция да бъде уважена изцяло. Прави се искане за присъждане
на сторените пред двете съдебни инстанции разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ответната
страна - ЗД „Бул Инс“ АД, чрез адв. М. Г., с който същата се оспорва изцяло като
неоснователна. Навеждат се твърдения, че атакуваното решение е правилно и
законосъобразно. Излага се, че от материалите по делото се установява, че травматичните
увреждания на ищцата са причинили временно разстройство на здравето неопасно за
живота, като няма данни за настъпили усложнения. Намира определеното от съда
обезщетение в размер на 6000 лева за завишено, а не занижено. Счита, че претендираното
обезщетение в размер на 12000 лева е несправедливо и противоречащо на морала. Въз
основа на изложените съображения се моли съда въззивната жалба да бъде оставена без
уважение, а решението на районния съд да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Прави се искане за присъждане на сторените по делото разноски.
Пернишкият окръжен съд при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК служебна
проверка не установи съществуването на основания за нищожност и недопустимост на
обжалваното решение, поради което намира, че то е валидно и допустимо.
Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността на решението, въззивният
съд е ограничен от посоченото в жалбата.
Фактическата обстановка по делото относно релевантните за спора факти е правилно
установена от първоинстанционния съд на база съвкупен анализ на всички събрани по
делото доказателства, като от същите е видно, че на ***., около 14:05 часа, на път III - 642,
км 29+ 800 м., на път ситуиран в едно платно с две пътни ленти с насрещно движение, в
района на ***, област ***, е станало процесното ПТП между лек автомобил марка: „Ауди“,
модел: „А4“, рег. № ***, управляван от водача и негов собственик А.С.С., който се е движел
в дясна лента за движение на път III - 642, с посока на движение от ж.п. гара *** към ***,
който автомобил навлиза в насрещното платно, избягвайки препятствие на пътя пред него, а
именно - спряло МПС, пропускащо насрещно движещ се автомобил, и по този начин
реализира ПТП с насрещно движещия се лек автомобил марка: „Опел“, модел: „Зафира“, с
рег. № ***. управляван от ищцата К. В. Г., който се е движел в дясната лента за движение на
път III - 642, с посока на движение от *** към ж.п. гара ***.
2
Установено е и от съдебно-медицинската експертиза пред РС, че при станалото ПТП,
ищцата е получила травматични увреждания, изразяващи се в контузия на гръдния кош,
коремната стена, дясно рамо и ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната
коремна стена, които травматични увреждания реализират медико- биологичния критерий
разстройство на здравето неопасно за живота. Проведено е медикаментозно лечение с
Рингер 2 х 500мл., Цефтриаксон 2 х 1.0, Вит. В комплекс 2 х 1; Аналгин 2x1; Трамал 2x1;
Дексофен 2x1. (вливания, антибиотик, обезболяващи). Медикаментозното лечение е
продължило по време на болничния престой в лечебните заведения. Описаните травматични
увреждания са довели до болки и страдания, като те са били с интензивен характер около 20
дни след претърпяното ПТП. После са били със затихващ характер за около 10 – 15 дни. В
с.з. вещото лице допълва, че при ищцата няма трайни увреждания, които да са вследствие на
настъпилото ПТП. Към днешна дата ищцата е напълно възстановена. Интензивните болки от
травмата са преминали за около 20 дни. След това за около седмица до десет дни, болките
вече са били с по-лек характер. В *** на ищцата са направени всички изследвания,
включително и компютърна томография, скенер на гръдния кош, не са установени
патологични отклонения и е била изписана.
Пред настоящата въззивна инстанция не са ангажирани нови доказателства по
смисъла на чл. 266 от ГПК, които да променят установената от доказателствата пред РС
фактическа обстановка.
По оплакванията във въззивната жалба въззивният съд излага следното:
С оглед оплакванията във въззивната жалба, спорът пред въззивната инстанция касае
единствено размера на обезщетението за неимуществени вреди, което се дължи на ищцата.
Претърпените от ищцата неимуществени вреди, установени по делото, които са в
пряка причинна връзка с процесния деликт и които представляват неблагоприятно засягане
на лични блага, следва да бъдат обезщетени, съобразно критерия за справедливост по чл. 52
ЗЗД, вземайки предвид вида и обема на причинените травматични увреди и начина на
настъпване на увреждането, интензивността и продължителността на претърпените болки и
страдания, общовъзприетото понятие за справедливост и общото икономическо състояние
на обществото (в този смисъл разясненията, дадени в Постановление № 4/1968 г. на Пленума
на ВС).
В конкретния случай, за да определи справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди, този състав на ПОС съобрази следните обстоятелства: брой, вид и
тежест на причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен
характер, установен от СМЕ — контузия на гръдния кош, коремната стена, дясно рамо и
ръка, ляво коляно; както и кръвонасядания по предната коремна стена /като не се описват
данни за патологични отклонения на гръдния кош/. Съдът съобрази, че по отношение на
ищцата не са извършвани оперативни интервенции във връзка с причинената увреда. ПОС
отчете и продължителността на лечебния и възстановителен период, установена от СМЕ -
общо за около 30-35 дни, както и изводите, че при ищцата няма трайни увреждания, които да
3
са вследствие на настъпилото ПТП и към днешна дата ищцата е напълно възстановена и не
са установени патологични отклонения. Съдът взе предвид възрастта на пострадалата към
датата на инцидента-47 години, обстоятелствата, при които е настъпил инцидентът,
социално-икономическите условия в страната към ***. и стандарта на живот в държавата
към същата дата, както и създаденият от съдебната практика ориентир за справедливо
определени суми за подобен вид вреди в близък период, които съдебни актове са
сравнителен ориентир, каквито са фактите по настоящото дело.
Отчитайки всички тези фактори съставът на ПОС намира, че сумата 6 000 лева би
обезщетила справедливо ищцата за претърпените и доказани в процеса неимуществени
вреди. Следователно размерът и обхватът на присъденото от РС обезщетение за
неимуществени вреди от 6000 лв. е определен в съответствие с чл. 52 ЗЗД и критериите по
ППВС № 4/23.12.1968 г. В този смисъл възраженията на жалбоподателя, че размерът на
присъденото обезщетение не е съобразен с претърпените вреди съгласно принципа за
справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което размерът е занижен са неоснователни.
С решението си в обжалваната част РС е достигнал до идентични правни изводи и
краен резултат с тези на въззивния съд и следва да бъде потвърдено, включително и в частта
за разноските, правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78
ГПК. Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК
жалбоподателят следва да понесе направените от въззиваемата страна разноски по делото, от
които доказани и основателни са в размер на 1080 лева с вкл. ДДС – заплатено адв.
възнаграждение (съгласно представения договор за правна защита, включително и
удостовереното в същия, че уговореното адв. възнаграждение от 1080 лв. е платено изцяло в
брой, и списък по чл. 80 ГПК).
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 201/04.03.2025г. по гр.д. № 2250/2024 г. по описа на
Районен съд – Перник - в обжалваната му част.
ОСЪЖДА К. В. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на ЗД „БУЛ ИНС” АД,
ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: гр. София, бул. „Джеймс Ваучер” № 87,
сумата 1080 лева – разноски по въззивното производство пред ОС - Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК, в 1-месечен срок от връчването на страните.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5