Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/07.06.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети май две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 11434 по описа за 2018 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството e по делото е образувано по предявен иск
от В.С.П.,
ЕГН**********,с адрес ***, Г.Д.С., ЕГН**********, с адрес ***, К.Г.А., ЕГН********** с адрес
***, С.Г.С., ЕГН**********, с адрес ***, М.С.З., ЕГН **********
с адрес ***, С.З.З., ЕГН ********** с адрес ***, М.З.З., ЕГН ********** с адрес
*** М.С.Г., ЕГН**********, с адрес ***, М.М.С., ЕГН**********,***
против М.И.Б., ЕГН********** и И.В.Б., ЕГН **********
*** за делба на недвижим имот,
представляващ поземлен имот с идентификатор
10135.4501.2249 по КК и КР на
гр. Варна, с площ 563 кв.м при
граници по кадастрална карта имоти с идентификатори
10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246, 10135.4501.2243 при квоти 507, 26/563 за ищците и 55,74/ 563 за ответниците.
В исковата молба се сочи, че ищците
са собственици на процесния имот
по наследство от Влахиния Димитрова
Колева, б.ж. на гр.Варна и реституция.
Позовават се, че имотът е възстановен на праводателя им с решение № 822/02.10.2001г. на ОбПК-гр.Варна. От друга страна
имотът е закупен по реда на
пар.4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ от ответниците в качеството им на
наследници на бивш ползвател - Иван Б.И.. Твърди се, че с влязло
в сила решение №
484/14.02.2007г., постановено по
гр.д.№ 1627/2006г. на ВРС,
35-ти състав е прието за установено спрямо
наследниците на Иван Б.И., сред които и М.И.Б., че същите не са
собственици на 546 кв.м от процесния имот.
След влизане в сила на горното решение
и изменение на КККР на гр.Варна за
имот 10135.4501.470 в полза
на наследниците на Влахиния Димитрова
Колева, б.ж. на гр.Варна е издадена
Заповед № ПР-01 от
04.02.2016г. на кмета на р-н „Владислав Варненчик“ при Община Варна, с която се възстановява
правото на собственост на наследниците на Влахиния Димитрова Колева, б.ж. на
гр.Варна при условията на пар.
4б, ал.1 от ЗСПЗЗ по отношение на 546 кв.м. идеални части
от имота, целия с площ 606 кв.м. В заповедта се посочвало, че
възстановяването на ид. части е в съсобственост
с наследниците на Иван Б.И.. Сочи се, че М.И.Б. и съпругата му И.В.Б. са придобили 60 кв. м. ид. части имота
по възмезден начин, чрез изкупуване
на дела на
останалите съсобственици.
В срока
по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор, с който
оспорват иска. Твърди се, че
ответниците са единствени собственици на процесния имот
в качеството им на ползватели, за които е възникнало
право да изкупят имота. Твърди се, че
фактическият състав по изкупуването на имота е завършен.
Позовават се на придобивна давност.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители поддържат становищата си по
спора.
Ответниците са ангажирали подробни писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Видно от представените
по делото писмени доказателства с решение № 822/02.10.2001г. на ПК- гр.ВАРНА е
било признато право на собственост на наследниците на Влахиния Димитрова Колева в съществуващи стари реални граници на земеделски имоти, представляващи
нива от 5 дка, находяща се в терен по пар. 4 на ЗСПЗЗ в м-ст Ментешето, землището на кв.“Владиславово“,
гр.Варна, лозе от 3 дка, находящо се в терен по пар. 4 на ЗСПЗЗ в м-ст Ментешето, землището на кв.“Владиславово“,
гр.Варна и двата съставляващи имот пл. № 89 по КП 1997г.
От представените
доказателства се установява, че ищците са наследници на Влахиния Димитрова Колева.
С влязло в сила решение
№ 484/14.02.2007г. по гр.д.№ 1627/06 на ВРС по отношение на ищците по настоящото дело Г.Д.С.В.С.П., К.Г.А., С.Г.С., Злати Киров З. ( наследодател на ищците М.С.З., С.З.З. и М.З.З.) , М.С.Г. и М.М.
Славовов, че М.И.Б. не са собственици на недвижим имот, представляващ реална част от
имот пл. № 470 находящ се в м-ст
Ментешето, землището на кв.“Владиславово“,
гр.Варна, с площ 546 кв.м.
Със Заповед №
18-4151-29.05.2015г. на началника на началника на СГКК- гр.Варна е одобрено
изменение в КК и КР на гр.Варна за поземлен имот с идентификатор 10135.4501.470
с площ 606 кв.м като е вписано, че имота се притежава в съсобственост между
страните по спора.
Със Заповед № ПР-01 от 04.02.2016г. на кмета на р-н „Владислав
Варненчик“ при Община Варна е възстановено правото на собственост на наследниците на Влахиния Димитрова Колева при условията на пар. 4б, ал.1 от ЗСПЗЗ в съсобственост с наследниците на
Иван Б.Б..
С влязло в сила решение
№ 520/13.02.2017г. постановено по гр.д.№15210/2015г. по описа на ВРС, 24-ти
състав са отхвърлени предявените от М.И.Б., и И.В.Б., срещу
В.С.П., ЕГН **********,***, Г.Д.С., ЕГН **********,***, К.Г.А., ЕГН **********,***,
С.Г.С., ЕГН ********** ***, М.С.Г., ЕГН ********** и М.М.С., ЕГН ********** ***
искове за установяване в отношенията между страните, че М.И.Б., ЕГН ********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** са собственици на ПИ с идентификатор
10135.4501.470 по КККР, одобрени
със заповед РД – 18 –
30/19.06.2007г. на Изпълнителния
директор на АК, с площ от 606 кв.м.,
находящ се в гр. Варна, местност
„Ментеше” № 470 при граници: № 10135.4501.1226, № 10135.4501.9548, №
10135.4501.469, № 10135.4501.467, на основание давностно владение осъществено в периода от 16.02.1990г. до деня на
подаване на исковата молба – 08.12.2015г., на осн. чл.
124, ал. 1 ГПК.
От заключението на
назначената по делото съдебно-техническа експертиза, кредитирано от съда като
обективно и компетентно дадено и неоспорено от страните се установява, че процесния имот ПИ№470 за разликата над 546 кв. до 606 кв.
не е идентичен с имота, предоставен за ползване на ответниците
съобразно удостоверение за ползване № 17/02.01.1986г.
Съгласно разпоредбата на
чл.34 от ЗС всеки съсобственик може да иска делба на общата вещ, освен ако
законът разпорежда друго или това е несъвместимо с естеството и
предназначението на вещта. В производството по допускане на делба съдът
преценява съсобствени ли са имотите между страните в
производството и при какви квоти. Следователно първата основна предпоставка за
допускане на съдебна делба е наличие на съсобственост между страните по делото
спрямо имотите, чиято делба се иска.
Въз основа на така събраните
по делото писмени доказателства, настоящият състав намира, че в случая не е
установена първата предпоставка за допускане на делба между страните, а именно
съсобственост. По замисъла ЗСПЗЗ самият ПНИ не може и не следва да създава
съсобственост. Напротив, целта
е да се отредят
отделни имоти за възстановените собственици, а не се създава съсобственост
между тях и бившите ползватели на имота. Съгласно уредбата
на чл. 28, ал. 6 и ал.7 от ППЗСПЗЗ в полза на реституираните
собственици се възстановява конкретен имот, определен с плана за новообразуваните
имоти, като са предвидени и изисквания по отношение
размера на имотите. Разпоредбата на чл.
28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ въвежда изискване, че на
бившия собственик се възстановява
разликата над 600 кв. м до фактически
ползваната земя за образуване на
нов имот (имоти) с размер не по-малък от
250 кв. м. Новият имот може да
се образува и от един или
повече съседни разлики, ако те
се възстановяват на един и същ
собственик. Ако от разликите не може
да се образува
нов имот, те остават в имота
отреден за ползвателя.
В случая
отреждането в ПНИ на имота едновременно за двете страни в производството е
недопустимо. Както се посочи от ПНИ не възниква съсобственост.
На
следващо място с влязло в сила решение
по гр.д.№15210/2015г. по описа на ВРС,
24-ти състав
са отречени правата на ответниците
по отношение на целия имот,
а не на част от него.
Влязло в сила решение е задължително за страните по
него и за техните правоприемници, на осн. 298, ал.
2 ГПК. Съдебният акт с който са отречени
правата на ответниците на въведеното в това производство основание- давностно владение, преклудира възможността в последващо производство, включително и в настоящия делбен процес да
се изследва въпроса за това
придобили ли са ответниците/ ищци по гр.д.№15210/2015г./ правото на собственост,
поради упражнявано давностно владение за разглеждания в това производство период- до 08.12.2015г. Трайно е разбирането в съдебната практика, че по
отношение на имоти, находящи се в терен по
§4 ПЗР ЗСПЗЗ следва да се приеме, че
придобивна давност срещу лицата, заявили
за възстановяване правото на собственост
по реда на
ЗСПЗЗ, започва да тече от момента
на издаване на заповед на
кмета на общината по §4к, ал.7 ПЗР
ЗСПЗЗ. решение
№584/25.09.2009г. по гр.д.№2949/2008г. на І ГО на ВКС и решение №547/12.01.2011г. по
гр.д.№660/2010г. на ІІ ГО на
ВКС. В случая правото на собственост върху притежавания преди кооперирането имот е признато в полза на наследниците
на Влахиня Колева едва с решение
№ 822/02.10.2001г., а заповедта на
кмета на общината е от 04.02.2016г., то придобивната давност започва да тече от
този момент, като понастоящем не е изтекъл изискуемия срок, след който владелците
могат да придобият по давност имота.
Следва да се отбележи, че
направеното от ищците признание относно
упражняваното от ответниците владение е изцяло
ирелевантно В случая се касае за признание на факта
на владение, но не на правото, което е възникнало от този факт. На следващо
място трайно е разбирането в практиката, че по искове за собственост по
съображения, свързани с правната сигурност, направеното признание не ангажира
съда - Решение
№20/07.04.2014 по дело
№5289/2013 на ВКС, ГК, Решение
141/14.07.2016г. по гр.д.
7446 по описа за 2014 на ВКС, Решение 51/16.04.2016г. по гр.д. 5299 по описа
за 2014 на ВКС.
Правата на ответниците като ползватели на имота също са отречени с
влязло в сила решение № 484/14.02.2007г. по гр.д.№ 1627/06 на ВРС, а и от
изслушаното заключение по СТЕ се установи липсата на идентичност на
предоставения им за ползване имот с процесния.
С оглед на изложеното не
се установи ответниците да притежават права по отношение
на процесния имота. Такива права притежават само
ищците.Доколкото не се установи съсобственост по отношение на процесния имот, молбата с правно основание чл. 34 от ЗС
следва да се отхвърли.
На осн.чл.9
от Наредбата за държавни такси, които се събират от съдилищата по ГПК на ищеца
следва да се възложи заплащането на държавна такса в размер на 100 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявен иск от
В.С.П., ЕГН**********,с адрес ***, Г.Д.С., ЕГН**********,
с адрес ***, К.Г.А., ЕГН********** с адрес ***, С.Г.С., ЕГН**********, с адрес
***, М.С.З., ЕГН ********** с адрес ***, С.З.З., ЕГН **********
с адрес ***, М.З.З., ЕГН ********** с адрес *** М.С.Г., ЕГН**********, с адрес
***, М.М.С., ЕГН**********,*** против М.И.Б.,
ЕГН********** и И.В.Б., ЕГН ********** *** за делба на недвижим
имот, представляващ поземлен имот с идентификатор 10135.4501.2249 по
КК и КР на гр. Варна, с площ 563 кв.м при граници
по кадастрална карта имоти с идентификатори
10135.4501.2252, 10135.4501.9548, 10135.4501.2246, 10135.4501.2243.
ОСЪЖДА В.С.П., ЕГН**********,с адрес ***, Г.Д.С., ЕГН**********, с адрес
***, К.Г.А., ЕГН********** с адрес ***, С.Г.С., ЕГН**********,
с адрес ***, М.С.З., ЕГН ********** с адрес ***, С.З.З., ЕГН ********** с адрес
***, М.З.З., ЕГН ********** с адрес *** М.С.Г., ЕГН**********,
с адрес ***, М.М.С., ЕГН**********,*** ДА ЗАПЛАТЯТ сумата от 100 лева по сметка на
Варненски районен съд за държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщението за постановяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: