№ 16660
гр. София, 10.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20241110153076 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, срещу Д. Ц. Т., ЕГН **********, в
качеството й на собственик на топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ***, с
присъединен абонатен № ***, с която, след уточнението предприето с допълнителна молба
вх. № 20.09.2024 г., се иска от съда да бъде установено със силата на пресъдено нещо
съществуването на вземания спрямо ответника за сумите от 117,95 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 1676,04 лв., дължимо за период от
15.09.2023 г. до 21.03.2024 г. и сумата от 4,81 лв., представляваща обезщетение за забава
върху главницата за ДР в размер от 30,94 лв., дължимо за период от 16.07.2022 г. до
21.03.2024 г., за които суми, ведно с посочените главници за ТЕ и ДР, има издадена заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.04.2024 г. по ч. гр. д. № 18012/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав.
В исковата молба ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ се явява
клиент на топлинна енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия, които имат характер на договор между топлопреносното предприятие и
1
потребителя, а именно одобрените ОУ, влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на
топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди, които са
в сила и съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава се начислява само по
изготвените изравнителни сметки. Твърди, че топлоснабденият имот се намирал в сграда-
етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от
„ПМУ Инженеринг“ ООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна
собственост договор. Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с
даденото указание от съда в разпореждане по ч. гр. дело № 18012/2024 г. по описа на СРС,
164-и състав. Претендира разноски.
Ищецът представя писмени доказателства. Моли да се допусне изслушване на
съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, със заключенията по
които вещите лица да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи
топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Прави
искане да бъде приложено за послужване ч. гр. дело № 18012/2024 г. по описа на СРС, 164-
и състав.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът Д. Ц. Т., ЕГН **********, депозира отговор на
исковата молба, чрез адв. С. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Поддържа
се, че ответникът е следвало да бъде поканен да заплати процесните главници, но същото не
било сторено, поради което същият не е изпаднал в забава и не дължи мораторни лихви.
Релевира възражение за погасителна давност. Не оспорва, че за процесния период не са
правени плащания за погасяване на исковите суми. Не оспорва, че до процесния имот е
доставена топлинна енергия в твърдения обем. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
присъждане на разноски. Възразява срещу допускането на ССчЕ и СТЕ, като ги намира не
необходими, с оглед липсата на оспорване от страна на ответника на обстоятелствата за
установяването на които са посочени въпросните доказателствени средства.
Третото лице-помагач на страната на ищеца „ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД не заявява
становище по исковете, но представя доказателства за извършеното дялово разпределение в
имота през процесния отоплителен период.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
По исковете по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ:
Предвид нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно
самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Съгласно §1, т.2а от ДР на
ЗЕ /в редакцията му към 17.07.2012 г. относима към процесния период/ битов клиент е този,
който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови
2
нужди, а потребител на енергия или природен газ за битови нужди е физическо лице,
собственик или ползвател на имота, което използва ел. или топлинна енергия с
топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване за
домакинството си.
По делото няма спор, че ответника Т. е собственик на процесния топлоснабден имот –
Апартамент № 8, находящ се в гр. София, ***, с присъединен абонатен № ***, като в
периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., до имота е доставена топлинна енергия от ищеца на
стойност 1676,04 лв., а в периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г. в същия е извършвана
дейност по топлинно счетоводство и дялово разпределение, за която услуга са издадени
фактури на стойност 30,94 лв. В производството, ответника не оспорва, че не е заплащал в
уговорените с ОУ на ищеца, срокове, главниците за ТЕ и ДР. За тези суми в хода на ч.гр.д. №
18012/2024 г. е издаден изпълнителен лист в полза на ищеца от 27.09.2024 г.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да докаже изпадането в забава на ответника за главните
задължения, както и размера на законната лихва за забава за процесния период.
По предявените искове ответникът следва да докаже въведените в отговора на исковата
молба правоизключващи възражения.
От приетите по делото доказателства, в тяхната съвкупност, настоящият съдебен
състав приема, че по делото се установяват безспорно, въведените от ищеца с ИМ
твърдения, че ответника Д. Т., в качеството си на собственик на топлоснабдения имот –
апартамент № 8, находящ се на посочения по-горе адрес в гр. София е потребител на
доставяната до имота й топлинна енергия. Предвид разп. на чл.149, ал.1, т.6 и чл.150 от ЗЕ,
ответника Т., като собственик топлоснабдения имот, е обвързана по силата на закона от
облигационни отношения по Договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия с
ищцовото дружество /актуалните такива относими към процесния период са тези, приети с
Решение по Протокол № 7/23.10.2014 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“
ЕАД и одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на КЕВР, приложени по делото/ досежно
доставяната до собствения й имот топлинна енергия, без да е необходимо нарочно
изявление от нейна страна, че желае да закупува доставяната в имота й от ищеца
„Топлофикация София” ЕАД, топлинна енергия. Без значение за валидното възникване на
облигацията по договор за доставка на топлинна енергия са качествените параметри на
реално доставяната такава. Доколкото закона обвързва качеството ползвател на топлинна
енергия с притежаваните вещни права върху топлоснабдения имот, то и отговорността на
ответника за задължения за цена на доставена до имота му топлинна енергия във връзка с чл.
150 от ЗЕ следва да е съответна на участието му в собствеността, т.е. доколкото се
установява имота да е в изключителна собственост на ответника Т., то именно посочения от
ищеца, ответник ще следва да отговаря за дължимата цена за доставената до имота
топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
3
топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от КЕВР. Общите условия са валидни и обвързват ответника и без приемането им.
Съгласно чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок до 30 дни след влизането в сила на общите условия,
клиентите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно
предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото не се
установява, а и не се твърди Д. Т. да се е възползвала от правото си по чл. 150, ал. 3 от ЗЕ.
Предвид изложеното, съдът приема, че между страните за процесния период е
сключен действителен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни ОУ.
От събраните по делото писмени доказателства съдът приема за установено, че при
спазване на чл. 125, чл.139 и чл.141 от ЗЕ, на ответника на горепосочения адрес е доставяна
топлинна енергия при дялово разпределение в сграда в режим на етажна собственост, при
отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по
прогнозна консумация и съгласно зависимост определена в Приложение към чл.61., ал.1, т.1
на Наредба № 16-334/2007 г. за топлоснабдяването. От третото лице-помагач са приети като
доказателства 1 бр. редовен отчет от 10.04.2023 г., подписан от клиента, истинността на
който не е оспорена в хода на производството, поради което съдът приема за установено, че
именно ответника Т. е осигурявала ежегоден достъп до апартамент № 8 за извършване
реален отчет от ФДР на инсталираните в него уреди. От приетите доказателства, а и с оглед
признанието на ответника, че дължи претендираните от ищеца главници за ТЕ и ДР, е видно,
че в имота на ответника е извършвана услуга по дялово разпределение, която за процесния
период възлиза на стойност от 30,94 лв.
Съгласно чл. 143 от ЗЕ топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация при
въведена система за дялово разпределение чрез индивидуални разпределители, се определя
от лицето, извършващо дялово разпределение на топлинната енергия в сградата съгласно
Методика по Наредбата за топлоснабдяването. При анализ на приетите доказателства, съдът
приема, че начислените при ищеца количества потребена от ответника топлинна енергия /по
показанията на уредите до 30.04.2023 г. са съответни на отчетената от измервателните
уреди и разпределена от ТЛП при спазване поднормативната уредба. Не се установи по
делото да са правени рекламации от ответника, във връзка с отразеното по изравнителните
сметки количество на топлинната енергия, доставена за процесния период от време, като
именно показанията по последните сметки /отразени в приетата по делото Индивидуална
справка за използвана топлинна енергия/ са послужили за определяне на количествата
топлинна енергия, за които на ответника Д. Т. са начислени сметките за процесния период.
Дължимата от ответника сума се дължи от доставената ТЕ за отопление, сградна
инсталация и БГВ, като начисленото количество отговаря на реално потребеното и възлиза
на сумата от 1676,04 лв., която стойност се признава изрично от ответника и за която е
издаден ИЛ.
От приложените по делото съобщения към общите фактури се установява, че данните
4
от дяловото разпределение са коректно отчетени във фактурите, вкл. и данните от
изравнителните сметки.
По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Предвид чл. 150 от ЗЕ отношенията по повод продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие и потребителя на същата се уреждат от публично известни
Общи условия. Предвид липсата на данни по делото за възражение от ответника по чл. 150,
ал. 3 ЗЕ съдът намира, приетите от „Топлофикация София” ЕАД и одобрени от комисията
/през м.06.2016 г./ Общи условия за процесния период да са обвързващи и за ответника Д. Т..
С разпоредбата на чл. 33, ал.2 от същите се определя срок за заплащане на дължимата от
купувача месечна цена на доставената топлинна енергия – 45 дни след изтичане на периода,
за който се отнасят. По делото не се спори, че ответника Т. не е заплатила претендираната от
ищеца главница от 1676,04 лв. Съгласно чл.33, ал.4 от ОУ продавачът начислява
обезщетение за забава в размер на законната лихва, само за задълженията по чл.32, ал.2, ако
не са заплатени в срока по ал.2.
В този смисъл и на основание чл. 84, ал. 1 ЗЗД, считано от деня следващ последния
ден от горния срок, т.е. от 15.09.2023 г., купувачът на топлинна енергия изпада в забава за
изпълнение на задължението си за заплащане на цената на доставената му топлинна енергия
и дължи обезщетение в размерите по чл. 86 ЗЗД. Доколкото съдът приема за безспорно, че
ответницата е изпаднала в забава по отношение на претендираната за плащане от ищеца
главница за ТЕ, а и самата ответница не твърди да е плащала задълженията си през
процесния период, размерът на дължимото от нея обезщетението за забава, определен от
съда по реда на чл.162 от ГПК и посредством онлайн лихвен калкулатор, възлиза на
претендирания от ищеца размер от 117,95 лв., за посочения период на забава от 15.09.2023 г.
до 21.03.2024 г. и до този размер, иска като основателен ще следва да се уважи.
Неоснователно и непочиващо на приетите по делото ОУ на ищеца е възражението на
ответника, че за изпадане в забава е необходимо публикуване на фактурите на интернет
страницата на ищеца, поради което забавата на ответника не била доказана.
По иска за мораторна лихва върху таксата за дялово разпределение:
От приетите по делото доказателства, касаещи дяловото разпределение в имота, се
установява, че в апартамента, собственост на Д. Т. е извършвана дейност по топлинно
счетоводство, като абоната е предоставял ежегодно достъп до имота за реален отчет на
индивидуалните уреди за доставеното и изразходвано количество ТЕ за отопление и топла
вода, което е удостоверено в приетите по делото Протоколи за отчет на уредите.
От приетата по делото справка /неоспорена от ответника/ отразяваща извлечението
от сметката за аб. № *** и изричното признание от ответника, се установява, че
фактурираната и незаплатена цена на извършваната услуга по дялово разпределение от ФДР
за периода от 01.05.2022 г. до 30.04.2023 г., ответника дължи на ищеца 30,94 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение.
По делото, въпреки възложената от съда доказателствена тежест, ответника не
5
представи доказателства да е заплатил дължимата сума за такса „Дялово разпределение“ от
30,94 лв. Следователно, главното задължение, се установява. Не така стои въпроса със
забавата за неговото плащане:
Съгласно чл. 36 от ОУ на ищеца, клиентите заплащат цена за услугата „дялово
разпределение“, извършвана от избран от клиента Търговец /ФДР/, като стойността й се
формира от цената за обслужване на партидата на клиента, вкл. изготвянето на
изравнителните сметки и цена за отчитане на един уред за дялово разпределение и броя на
уредите в имота на Клиента, за отчитате на уредите за дялово разпределение извън
обявените от търговеца дати, се заплаща допълнителна цена, по ценоразпис определен от
Продавача. Редът и начина на заплащане на услугата дялово разпределение се определя от
продавача, съгласувано с търговците извършващи услугата.
По делото няма доказателства какъв е установения ред и начин на заплащане на
услугата по ДР, нито в какъв срок се дължи ежемесечната такса за нея. Следователно, за
изпадане в забава на длъжника, кредитора следва да е отправил нарочна покана. По делото
няма доказателства за отправена такава към ответника, поради което съдът приема, че иска
за обезщетение за забава, дължимо върху главницата за ДР, в претендиран размер от 4,81
лв., следва да се отхвърли изцяло като неоснователен и недоказан.
В заключение и на база приетите, и обсъдени по-горе доказателства, съдът приема за
установено по делото, че ответницата Д. Ц. Т., дължи на ищеца претендираното от него
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ от 1676,04 лв., в размер от 117, 95 лв., за
периода на забава от 15.09.2023 г. до 21.03.2024 г., но не дължи сумата от 4,81 лв.,
представляваща обезщетение за забава върху главницата за ДР от 30,94 лв., дължимо за
период от 16.07.2022 г. до 21.03.2024 г.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски имат и двете страни. Ищецът на осн.
чл.78, ал.1 от ГПК, съответно на уважената част от исковете му, а ответника, на осн. чл.78,
ал.3 от ГПК, съобразно с отхвърлената част от исковете. Процесуалния представител на
ответника претендира разноски за адвокатско възнаграждение, което да му бъде определено
от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗАдв. за оказаната от него безплатна правна помощ и
съдействие.
Само ответникът е представил Списък по чл.80 от ГПК.
По делото има приложени доказателства за извършени съдебни разноски от страна на
ищеца само в размер на 50,00 лв. за довнесена държавна такса.
С оглед факта, че е представляван в производството от юрисконсулт на осн. чл.78,
ал.8 от ГПК ищеца претендира и му се следва юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в минимален размер /с оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото/,
т.е. сума от 100,00 лв. Така общия размер на съдебните разноски на ищеца в настоящото
исково производство възлиза на 150,00 лв., от които съобразно с уважената част от исковете,
в тежест на ответницата ще следва да се възложат разноски до размер от 144,12 лв.
6
Съгласно задължителните указания на ВКС, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение
№ 4 от 18.06.2014г., постановено по тълк.д. № 4/2013г. ОСГТК, съдът, който разглежда иска,
предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта
на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора
разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство.
Съобразно с изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се признаят и разноски
от заповедното производство до размер от 83,20 лв.
На пълномощника на ответникът, оказал безплатна помощ и съдействие в хода на
заповедното производство и подал от името на длъжника Т., в срок възражение срещу
издадената ЗИ – адв. Н. И., също се следват съдебни разноски, като за справедлив размер на
същите, съдът приема сумата от 50,00 лв., тъй като в производството по издаване на ЗИ,
длъжника може да реализира защитата си и лично, посредством подаване на възражение
срещу издадената ЗИ в срока по чл.414 от ГПК, което не се изисква да е мотивирано. Тъй
като се е възползвал от правото си да упълномощи адвокат, който да го представлява в
заповедното производство, който пълномощник е различен от пълномощника, оказал му
безплатна помощ и съдействие в настоящото исково производство, на адв. И. ще се дължи
отделно адв. възнаграждение, което с оглед отхвърлената част от исковете, следва да е в
размер на 1,96 лв.
На пълномощника на ответникът, оказал безплатна помощ и съдействие на
ответника, в хода на настоящото исково производство – адв. С. Д., се дължи отделно
адвокатско възнаграждение, което съдът на осн. чл.38, ал.2 вр. с ал.1, т.1 от ЗАдв. определя в
размер на 200,00 лв. Този размер съдът намира за справедлив и адекватен на оказания обем
адвокатски услуги по реализация защитата на правата и интересите на ответника, съобразен
с фактически извършените процесуални действия от пълномощника, липсата на фактическа
и правна сложност на делото, броя на проведените съдебни заседания и неявяването на
пълномощника в тях. На осн. чл.78, ал.3 от ГПК, съразмерно на отхвърлената част от
исковете, на адв. Д. се следва адвокатско възнаграждение в размер от 7,84 лв.
Така мотивиран съдът на осн. чл.235, ал.1 от ГПК
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Д. Ц. Т., ЕГН **********, в качеството си на
собственик на имот с адрес в гр. София, *** дължи на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК
*********, сумата от:
117,95 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за ТЕ в размер от
1676,04 лв., дължимо за период от 15.09.2023 г. до 21.03.2024 г., за която сума по ч.гр.д.
№ 18012/2024 г. по описа на СРС, 164-ти състав има издадена ЗИ от 10.04.2024 г., като
ОТХВЪРЛЯ иска за сумата от 4,81 лв, представляваща обезщетение за забава върху
7
главницата за ДР от 30,94 лв., дължимо за периода от 16.07.2022 г. до 21.03.2024 г.,
като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, Д. Ц. Т., ЕГН ********** да заплати на
„Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК ********* сумите от 144,12 лв., представляваща
съдебни разноски в исковото производство, както и 83,20 лв., представляваща разноските в
заповедното производство по ч.гр.д. № 18012/2024 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. Н. И. И., с ЕГН **********, сумата от
1,96 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната от него
безплатна правна помощ и съдействие на ответника в хода на заповедното производство по
ч.гр.д. № 18012/2024 г. по описа на СРС, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
ОСЪЖДА на осн. чл.38, ал.2, вр. с ал.1, т.2 от ЗАдв. „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК ********* да заплати на адв. С. Й. Д., с ЕГН ********** сумата от
7,84 лв., представляваща дължимо адвокатско възнаграждение за оказаната безплатна
правна помощ и съдействие на ответника в хода на настоящото исково производство,
съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на страната на ищеца –
„ПМУ ИНЖЕНЕРИНГ“ ООД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8