РЕШЕНИЕ
№ 397
гр. Пловдив, 27.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
при участието на секретаря Валентина П. Василева
като разгледа докладваното от Иван Ал. Анастасов Въззивно гражданско
дело № 20225300503018 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по молба по чл. 240 от ГПК от И. Л. за
отмяна на неприсъствено решение № 3124/26.09.2022г. по гр.д. № 126/22 г. на ПдРС, ХІІ
гр.с., с което е осъден да заплати на М. С. сумата от 5000 лева, както и да заплати на С. Б.
сумата от 10000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди в резултат
нанесен на 16.09.2021г. побой. В молбата се сочи, че след като бил получил призовка за
насрочено за 26.09.2022г. съдебно заседание по гр.д. № 126/2022г., той получил писмо, с
посочен подател РС - Пловдив, с което го уведомявали, че делото се отлага за 05.10.22 г.
Внукът и племенник на въззиваемите А. П., с когото били приятели, също го уверил, че
делото се отлага, а междувременно ще бъде прекратено. Предложил му да заминат за
Швейцария, в гр. Лугано. Преди да заминат жалбоподателят напомнил на приятеля си, че
трябва в края на месеца да се върнат, за да може да присъства в съдебното заседание по
заведеното против него дело. На 26.09.2022 г., когато се събудил в хотела, видял, че А. П. му
е взел личните документи и парите и е избягал. Поради тази причина успял да се прибере в
РБ едва на 07.10.2022 г. Твърди се, че изпратеното писмо от РС - Пловдив е неистински
документ, с който той умишлено е бил въведен в заблуждение относно датата на
заседанието. Съдебното заседание било проведено на насрочената дата 26.09.2022 г. и на
същата дата то било обявено за решаване.
От въззиваемите М. С. и С. Б. е подаден отговор на молбата за отмяна на
1
неприсъствено решение, с което същата се оспорва като неоснователна. Изложени са
подробни доводи.
ПОС, ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството по гр.д. № 126/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с. е образувано по искова
молба от М. С. и С. Б. против И. Л.. Препис от исковата молба е връчен редовно на Л. на
11.03.2022г. на адреса му в с.*****, чрез неговия брат С. Л.. За насроченото за 26.09.2022г.
публично съдебно заседание той също е редовно призован, чрез неговата майка М. И.. По
настоящето дело са приети заверени копия от пощенски плик, с посочен подател Районен
съд- гр.Пловдив и получател И. А. Л., както и от писмо от „Районен градски съд Пловдив“
до Л., с дата 14.09.2022г., кореспондираща с датата на пощенското клеймо на плика- също
14.09.2022г.. В писмото е записано следното: „Уважаеми Г- н И. А. Л., във връзка с вашето
гражданско дело на 26.09.2022г. № 126/22-12 състав Р. искаме да Ви уведомим, че поради
удължен болничен на съдията делото ще бъде изместено с нова дата 05.10.2022г. от 16,00
ч.“. За настоящият състав на ПОС е очевидно, че това писмо не изхожда от ПдРС не само
поради това, че няма изходящ номер и не е генерирано от деловодната система на съда, но и
поради съдържанието му, което като стил и изказ няма нищо общо с тези на съдебната
администрация. Непознаването на закона не оправдава никого, но същото не важи и по
отношение на административната практика на съдилищата. Дали е могъл и дали е следвало
жалбоподателят да се усъмни в достоверността на писмото, е твърде субективен въпрос.
Факт е обаче, че той е получил това писмо, а след това е пътувал извън страната, видно от
издадения му на 05.10.2022г. от Генералното консулство на Р.България в гр.Милано,
Р.Италия временен паспорт. Издаването на временен паспорт от консулство на Р.България в
чужбина предполага притежателят му да се е лишил по някаква причина от постоянния си
паспорт. При съпоставка между горепосочените факти се налага извода, че жалбоподателят
действително е бил въведен в заблуждение относно датата на провеждане на първото
публично съдебно заседание по гр.д. № 126/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с., предприел е пътуване
в чужбина и към 05.10.2022г. е бил в гр.Милано, като преди това по някаква причина е бил
останал без паспорт.
Съгласно чл.240, ал.1, т.3 от ГПК, основание за отмяна на неприсъствено решение е
налице, когато страната, против която е постановено, е била в „невъзможност да се яви
лично или чрез повереник поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да
преодолее“. Както беше посочено по- горе, не е налице категорично основание да се счита,
че единствено поради проявена груба небрежност жалбоподателят не е преценил
изпратеното му писмо като неистински документ, като в тази връзка следва да се има
предвид и това, че той, видно от приетата служебна бележка от ОУ“Св.Св. Кирил и
Методий“- с.*****, дори не е завършил ***** клас. Ето защо, молбата за отмяна на
неприсъствено решение № 2496/20.07.2020г. ще следва да бъде уважена, като делото се
върне на ПдРС за ново разглеждане от друг състав на съда. Като е изпаднал в заблуда
относно датата на насроченото съдебно заседание не по своя вина, той е предприел пътуване
в чужбината, като не е могъл да знае, че там ще бъде лишен от паспорта си и ще се наложи
2
да чака, докато му бъде издаден временен паспорт. Ето защо, съдът намира, че е налице в
пълнота хипотезата на чл.240, ал.1, т.3 от ГПК, поради което молбата за отмяна на
неприсъственото решение ще следва да бъде уважена. Тъй като обстоятелствата, даващи
основание за уважаване на молбата, са настъпили след редовното връчване на препис от
исковата молба, делото ще следа да бъде върнато за ново разглеждане от фазата на
насрочване на първо публично съдебно заседание и призоваване на страните.
С молба, представена в проведеното на 27.02.2023г. публично съдебно заседание
пълномощникът на жалбоподателя, адв.И. Ш., поиска да бъде постановено спиране на
производството по изп.дело № 780/2022г. на ЧСИ Д. Д., рег.№ *****, с район на действие
ОС- гр.*****. Към молбата е приложено заверено копие от ПДИ до И. Л., видно от която
посоченото изпълнително дело е образувано въз основа на изпълнителен лист, издаден за
присъдените с неприсъственото решение суми. С оглед основателността на молбата по
чл.240 от ГПК, искането за спиране на принудителното изпълнение ще следва да бъде
уважено. Ще следва да бъде обезсилен и изпълнителния лист.
Предвид гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ на основание чл. 240, ал. 1, т. 1 от ГПК неприсъствено решение №
3124/26.09.2022г. по гр.д. № 126/22 г. на ПдРС, ХІІ гр.с..
ВРЪЩА делото на ПдРС за ново разглеждане от друг състав на съда. от фазата на
насрочване на първо публично съдебно заседание и призоваване на страните.
ОБЕЗСИЛВА издаденият изпълнителен лист № 1933/15.10.2022 г. по гр.д.№
126/2022г. на ПдРС, ХІІ гр.с..
СПИРА производството по изп.дело № 780/2022г. на ЧСИ Д. Д., рег.№ *****, с район
на действие ОС- гр.*****.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3