Решение по дело №982/2020 на Районен съд - Монтана

Номер на акта: 260098
Дата: 11 ноември 2020 г. (в сила от 1 март 2021 г.)
Съдия: Иван Диянов Мичев
Дело: 20201630200982
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 22 юли 2020 г.

Съдържание на акта

№ 260098 / 11.11.2020 г.

Р  Е  Ш  Е  Н  И.  Е

 

гр.Монтана, 11.11.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД–гр.МОНТАНА,НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, І – ви състав, в публично съдебно заседание на единадесети ноември през две хиляди и. двадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИВАН МИЧЕВ

 

при секретаря Николинка Александрова и. с участието на прокурора …. като разгледа докладваното от съдия МИЧЕВ АНД № 982  по описа на съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.59, ал.1 и. сл. от ЗАНН.

 

Районен съд – гр.Монтана е сезиран с жалба от В. Н. В. xxx,,Стефан Стамболов” № 7А, с ЕГН: xxxxxxxxxx против Наказателно постановление № 20 – 0996 - 002058 издадено на 03.07.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, с което на жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение по чл.103 от ЗДвП.

 

В бланкетна жалба наказаното лице оспорва санкциониращия административен акт като незаконосъобразен, поради което иска от съда да постанови решение, с което да го отмени.

 

В съдебно заседание жалбоподателят В.В., редовно призован, се явява лично. Пред съда поддържа жалбата и. моли същата да бъде уважена.

 

Административно – наказващият орган: Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР – гр.Монтана, редовно призован, не се явява и. не се представлява.

 

Районен съд - гр.Монтана, след като се запозна с доказателствата по делото и. като взе предвид становищата на страните намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок и. от легитимирана с това право страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

 

Събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства установяват следната фактическа обстановка:

На 19.06.2020г. в 20:00ч. в гр.Бойчиновци, Област Монтана, на ул. ,,Георги Димитров” жалбоподателят управлявал мотопед КИМКО СУПЕР 8 50 с рег.№  XXXX  . След като полицейските служители К.А. и. С.М. забелязали, че водачът на МПС - то е бил без поставена обезопасителна защитна каска. Това ги провокирало да подадат светлинен и. звуков сигнал на същия да спре, но той не се подчинил. Полицейските служители започнали да го последват с управлявания от тях автомобил. Жалбоподателят влязъл в двора на училището, което затруднило неговото залавяне. След като успели да преустановят управлението на мотопеда, на място пристигнал свидетеля Ц.И.., който съставил АУАН. Свидетели на гонката между полицейските служители М. и. А. и. жалбоподателя станали играещите на близо футбол Д. А. и. С. Н. – син на жалбоподателя. Въз основа на акта било издадено и. обжалваното наказателно постановление.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните в хода на съдебното производство гласни и. писмени доказателства.

Видно от показанията на разпитаните свидетели Ц.И.. и. К.А. е, че първият не е бил непосредствен свидетел на извършеното нарушение, но втория от тях е бил. От показанията на свидетеля А., който е такъв и. при съставяне на АУАН се установява, че жалбоподателят е управлявал мотопед без поставена обезопасителна каска и. не се е подчинил на подаден светлинен и. звуков сигнал за спиране на управлявания от него мотопед. В сходния смисъл са и. твърденията на неговия син С. Н. и. свидетеля Д. А.. Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като еднопосочни и. непротиворечиви. Макар и. с известни резерви по отношение на показанията на свидетеля Н., е налице напълно сходство относно обстоятелството, че полицейските служители М. и. А. са били принудени буквално да преследват жалбоподателя, което неимоверно е довело и. до употреба на физическа сила.

 

С категоричност не следва да бъдат възприети като правдиви показанията на свидетеля А., че полицейският автомобил, преследвал жалбоподателя, не е бил с включени светлинни и. звукови сигнали. В тази им част, се опровергават от останалите гласни доказателствени средства. 

Наведените данни, че жалбоподателят не бил разбрал какво по – точно са поискали от него полицейските служители се явява изцяло несъстоятелен предвид наличието на задължение на всеки водач на МПС да преустанови неговото движение при подаване на съответния сигнал от надлежния орган. Гласните доказателствени средства се потвърждават от приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени такива.

Нито в жалбата, нито в хода на съдебното производство бяха наведени оборващи доказателства, с които да осуети обвинителната теза на административно наказващия орган. Жалбоподателят не отрича факта на извършеното от него нарушение, акцентирайки единствено на нанесените му телесни повреди. Това обстоятелство обаче е извън предмета на разглежданото дело и. лицето следва да потърси правата си по друг ред. 

При така възприетата фактическа обстановка и. съвкупен анализ на събраните доказателства съдът намира, че наказаното лице е извършило административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

От обективна страна изпълнителното деяние е формално и. се счита за извършено чрез бездействие, т.е. към момента на подаване на съответния сигнал от надлежен орган водачът на пътното превозно средство е длъжен плавно да спре в най – дясната част на платното за движение или на място, посочено му от представителя на службата.

От субективна страна нарушението е умишлено, тъй като деецът е възприел подадения му светлинен и. звуков сигнал за спиране и. въпреки това го е игнорирал, което е довело до преследването му от страна на полицейските органи.

Съблюдавайки вида и. размера на наказанието санкциониращата разпоредба по чл.175, ал.1 т.4 от ЗДвП  предвижда наказание лишаване от право да се управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и. глоба от 50.00 до 200.00 лева. Съдът намира, че предвид характера на извършеното административно нарушение и. наличието на предходни такива по ЗДвП може да се направи едностранчив извод, че жалбоподателят е лице с висока степен на обществена опасност и. незачитащо установения правов ред относно правилата за движение по пътищата. Същият е управлявал мотопед в нарушение на изискванията за поставяне на обезопасителна предпазна каска, не се е подчинил на подаден сигнал за спиране и. е навлязъл с управляваното то него МПС в двор на училище, където е могъл да създаде далеч по – големи неприятности на намиращите се в него лица.

Ето защо законосъобразно и. справедливо административно наказващият орган му е наложил максималните наказания, които в пълна степен биха постигнали целите по чл.12 от ЗАНН.     

При извършена служебна проверка не бяха констатирани допуснати съществени процесуални нарушения, обуславящи отмяната на наказателното постановление на процесуално основание.

           Воден от горното и. на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

Р Е Ш И.:

 

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление № 20 – 0996 - 002058 издадено на 03.07.2020г. от Началник сектор ,,Пътна Полиция” при ОДМВР - гр.Монтана, с което на В.Н.В. xxx,,Стефан Стамболов” № 7А, с ЕГН: xxxxxxxxxx жалбоподателя са наложени наказания глоба в размер на 200.00 лева и. лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено административно нарушение по чл.103 от ЗДвП.

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд – гр. Монтана.

 

 

 

 

                                                                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: