№ 11072
гр. София, 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря КРИСТИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110164079 по описа за 2024 година
М. Г. Т. е предявила срещу „Б.... АД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника
следните суми: 9968,56 лв., представляваща главница, ведно със законната лихва от
24.03.2009 г. до окончателното плащане, 3282,15 лв., представляваща договорна лихва за
периода 11.12.2007 г. - 23.03.2009 г. и 265,01 лв., представляваща разноски по делото, за
които суми е издаден изпълнителен лист от 29.05.2009 г. на основание влязла в сила заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 253/2009 г. на Костинбродски районен съд, въз основа на който
е образувано изп. дело № 20158440403086 на ЧСИ .., като погасени по давност.
Ищцата твърди, че в полза на ответника бил издаден изпълнителен лист от
29.05.2009 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 253/2009 г. на
Костинбродски районен съд, въз основа на който Г.... и П......... са осъдени солидарно да
заплатят на ответника сумата от 9968,56 лв., представляваща главница, ведно със законната
лихва от 24.03.2009 г. до окончателното плащане, сумата от 3282,15 лв., представляваща
договорна лихва за периода 11.12.2007 г. - 23.03.2009 г. и сумата от 265,01 лв.,
представляваща разноски по делото. Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба
на ответника било образувано изп. дело № 20158440403086 при ЧСИ ... В исковата молба се
сочи, че на 13.03.2020 г. длъжникът Г.... починал, като на 13.08.2024 г. на негово място в
качеството на наследник била конституирана ищцата като длъжник по образуваното
изпълнително дело. Ищцата твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело са
изминали повече от 6 години от датата на издаване на изпълнителния лист, с оглед на което
вземанията по него следва да се считат за погасени по давност. Излага, че в периода от
издаването на процесния изпълнителен лист до образуване на изп. дело ответникът не е
предприел никакви действия по принудително изпълнение на вземанията си, поради което
1
последните се явяват недължими поради изтекла петгодишна погасителна давност.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Излага твърдения, че на
12.07.2007 г. между „Б.... АД и Г.... е сключен Договор за кредит за текущо потребление,
обезпечен с договор за поръчителство от 12.07.2007 г., сключен между ответника и П..........
Не оспорва, че поради неплащане на дължимите по договора за кредит вноски се е снабдил с
изпълнителен лист от 29.05.2009 г. по ч. гр. д. № 253/2009 г. на Костинбродски районен съд,
за процесните суми. Сочи, че на 08.11.2013 г. между ответника и „О..... ЕАД бил сключен
договор за покупко-продажба на вземания, с който ответникът цедирал вземанията си,
произтичащи от договора за кредит за текущо потребление. На 31.08.2015 г. въз основа на
издадения изпълнителен лист „О..... ЕАД е поискало от ЧСИ .. да образува изп. дело №
20158440403086 срещу солидарно осъдените Г.... и П.......... С молбата за образуване на
изпълнителното дело било поискано извършване на справки за имущественото състояние на
длъжниците, налагане на запор върху вземанията по банковите им сметки и налагане на
възбрана върху собствен на длъжника Г.... недвижим имот. На длъжника Г.... била изпратена
покана за доброволно изпълнение. Ответникът твърди, че в хода на образуваното
изпълнително дело са предприемани изпълнителни действия, с които погасителната давност
на процесните вземания е прекъсвана многократно - на 14.09.2015 г. са наложени запори
върху вземанията по банковите сметки на длъжника Г....; на 19.01.2016 г. е вписана възбрана
върху собствен на длъжника Г.... недвижим имот; в периода 22.01.2016 г. – 31.05.2022 г. по
изпълнителното дело са постъпвали редовни месечни плащания от кредитополучателя Г....,
като след 05.2020 г. плащанията са постъпвали от ищцата като негов наследник. На
30.09.2022 г. ищцата подала молба до ЧСИ .., с която заявила желание да бъде конституирана
като длъжник по процесното изпълнително дело в качеството си на наследник на починалия
кредитополучател.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
2
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 29.05.2009 г., издаден въз основа на влязла в сила
заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 253/2009 г. на Костинбродски районен съд с който Г.... и
П......... са осъдени солидарно да заплатят на „Б.... ЕАД сумата от 9968,56 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 24.03.2009 г. до окончателното
плащане, сумата от 3282,15 лв., представляваща договорна лихва за периода 11.12.2007 г. -
23.03.2009 г. и сумата от 265,01 лв., представляваща разноски по делото.
Въз основа на него на 02.09.2015 г. е образувано изп. д. № 20158440403086 на ЧСИ ...
С молбата за образуване на делото взискателят е поискал извършването на изпълнителни
действия – запор на банкови сметки на длъжника и възбрана на собствен недвижим имот.
3
Изпълнителният лист е издаден на 29.05.2009 г., а изп. д. № 20158440403086 на ЧСИ
.. е образувано на 02.09.2015 г., като до образуването му са изтекли повече от 5 години,
поради което съдът намира, че давността за вземанията, предмет на изпълнителен лист от
29.05.2009 г., е изтекла още преди образуване на изп. дело. Приложима в случая е именно 5-
годишната давност, тъй като при установяване на вземане със съдебно решение или с влязла
в сила заповед за изпълнение, давността върху вземането е винаги е 5-годишна, независимо
от вида на вземането. Действително в чл. 117, ал. 2 ЗЗД са посочени само вземанията,
установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за
вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. В определение по ч. гр. д. №
1528/2018 г. на ВКС изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира
сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува
към момента на изтичането на срока за подаване на възражение". Следователно по
действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за
изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
Така съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист, са се
погасили по давност още преди образуване на изпълнителното дело, а именно на 29.05.2014
г. Следователно вземанията, предмет на издадения на 29.05.2009 г. изпълнителен лист, са се
погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора право на разноски има ищцата, като се претендира
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 т. 2 ЗА, което съдът определя в размер
на 1620 лева с оглед чл. 7, ал. 2, т. 3 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439 ГПК,
че М. Г. Т., ЕГН **********, не дължи на „Б.... АД, ЕИК ., следните суми: 9968,56 лв.,
представляваща главница, ведно със законната лихва от 24.03.2009 г. до окончателното
плащане, 3282,15 лв., представляваща договорна лихва за периода 11.12.2007 г. - 23.03.2009
г. и 265,01 лв., представляваща разноски по делото, за които суми е издаден изпълнителен
лист от 29.05.2009 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение по ч. гр. д. №
253/2009 г. на Костинбродски районен съд, въз основа на който е образувано изп. дело №
20158440403086 на ЧСИ .., като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Б.... АД, ЕИК ., да заплати на адв. М. К. М., личен № ... на основание чл.
38, ал. 1 т. 2 ЗА сумата от 1620 лева – адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5