Р Е Ш Е Н И Е № 757
29.07.2020 г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД VІ-ти
ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на 24.07.2020 г., в следния
състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ ИВАНОВА
прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело
№ 6624 по описа за 2019 година и за да се произнесе,
съобрази:
В исковата си
молба Н.Г.П. твърди, че на 24.03.2017 г. бил издаден изпълнителен лист в
производството по гр. дело 1831/2014 г. на Сливенски районен съд /СлРС/, въз
основа на който и по молба на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД /ВиК
Сливен/ било образувано изп. дело № 744/2018 г. по описа на ЧСИ с рег.№ 837 П.Г.,
по който той е длъжник, за сумите 37,50 лева- разноски за държавна такса и 100
лева- адв. възнаграждение по гр.дело.
П. счита, че не
ги дължи, тъй като задълженията са му погасени с изтекла в негова полза
погасителна давност- общата петгодишна, защото спрямо него не са предприемани
от кредитора- взискател- ответника по настоящото дело, изпълнителни действия,
годни да я прекъснат,в продължение на повече от пет години, считано от 17.06.2014
г. до 04.11.2019 г. По тази причина предявява иск съда с решението си да приеме
за установено по отношение на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, че
не му дължи горните суми.
Претендира
разноски по настоящото дело.
На ответника е
връчен препис от исковата молба и в срок той депозира писмен отговор, в който
оспорва иска. Счита, че вземанията му не са погасени по давност.
В съдебно
заседание страните се представляват от пълномощници, чрез които се поддържат
вече изложените в писмен вид позиции.
След като обсъди събраните по делото доказателства,
съда установи следните факти:
Видно от гр.
дело № 1831/2014 г. по описа на СлРС, то е образувано по искова молба на „ВиК -
Сливен” ООД, с която против Н.Г.П. са предявени два положителни установителни
иска- за главница в размер на 519,08 лева и за лихва за забава- мораторна лихва в размер на 39,88 лева. Производството
е приключило със сключването на спогодба, влязла в сила, с която мъжа е признал,
че дължи двете суми; така също, той е осъден/?!?/ да заплати разноски по делото
в размер на 37,50 лева за държавна такса и 100 лева за адвокатско
възнаграждение за пълномощника на търговското дружество.
За последните
две вземания ищеца се е снабдил с изпълнителен лист на 24.03.2017 г., видно от
отбелязването с поставянето на печат върху последната страница от протокола,
съставен за проведено на 17.06.2014г. съдебно заседание по споменатото по-горе
гражданско дело. Той-листа, видно от материалите по изп. дело № 20188370400744
по описа на ЧСИ П.Г., е образуван в същото, въз основа на заявление на „ВиК -
Сливен” ООД от 13.04.2018 г. Установява се, че по изпълнителното дело са
правени справки за адресна регистрация и родствени връзки на длъжника Н.П.; до
ТД на НАП - Бургас е изпратено съобщение за образуването на изпълнителното дело
и от там ЧСИ е получило справка, че физическото лице има данъчни задължения в
размер на 3 004,68 лева.
По-късно ЧСИ е
изпратил до П. уведомление да се яви при него на 28.06.2018 г., а след това и съобщение
изх. № 17498/21.03.2018 г., с което го уведомява за общо дължимите от него по
изпълнителното дело суми. Изпратена му е покана да заплати същите, а на
04.11.2019 г. След това взискателя е подал заявление с искане ЧСИ да извърши
справка за налични банкови сметки на длъжника и да наложи запор върху тях.
Последното е сторено със запорно съобщение изх. № 53575/14.11.2019 г.
Така установената фактическа обстановка мотивира у
съда следните правни изводи:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл. 439 ал.1 от ГПК, който дава възможност
на длъжник в изпълнителния процес да оспори задължението си чрез иск, в който обаче
може да се позовава само на факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В случая
изпълнително основание е изпълнителен лист, а той е издаден в производството по
гр. дело по предявени от търговско дружество положителни установителни искове
за съществуването на две негови парични вземания. Съдебното дирене следва да се
счита приключено в първото заседание, тъй като в него е сключена спогодба между
ищеца- ответника по настоящото дело и ответника- настоящия ищец. Това е датата
17.06.2014 г.
Трябва да се
коментира, че с образуването на гражданското дело, а то е станало на 10.04.2014
г., е била прекъсната погасителната давност, текла за паричните вземания,
предмет на това дело, до него момент- чл.116 б.“б“ от Закона за задълженията и
договорите. От момента на влизане в сила на сключената спогодба /защото по
време на съдебния процес давност не тече- чл.115 б.“ж“ от ЗЗД/ пък е започнала
да тече нова погасителна давност и тя задължително е пет години. В този смисъл
са двете алинеи на чл. 117 от ЗЗД. Това означава, че петгодишния давностен срок
е изтекъл на 25.06.2019 г.
От материалите
в приобщеното към настоящото дело изп. дело, в което изпълнителния лист е
образуван, съда констатира, съобразявайки задължителната съдебна практика,
установена с мотивите по т.10 от ТР 2/2013 от 26 юни 2015г. по тълк.дело 2 за
2013 на ОСГТК на ВКС, за това кои предприети от кредитора, след това взискател,
а и от съдебния изпълнител, действия представляват такива на принудително
изпълнение /с които мотиви докладчика по настоящото гражданско дело никога
никак не е бил съгласен/, прецени, че първото такова в рамките на изп. дело №
20188370400744 е налагането на запор върху вземане на Н.П. от „Първа
инвестиционна банка“ АД, което е сторено на 14.11.2019 г. Т.е., приблизително
пет месеца след като задълженията за принудителното удовлетворяване на които е
наложен запора, са били погасени по давност. В този смисъл иска се явява
основателен.
По тази причина
на ищеца се следват направените от него в настоящото дело разноски, а те са в
размер на заплатени: държавна такса за образуване на гражданското дело /50лв./
и адвокатско възнаграждение за пълномощника на П. /300лв./.
С горните
мотиви, Сливенски районен съд
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА за установено, че Н.Г.П. с ЕГН: ********** и съдебен адресат адв. Ст. К. *** не дължи, поради погасяването им с
изтекла в негова полза петгодишна погасителна
давност, на „Водоснабдяване и канализация - Сливен” ООД, ЕИК: *********,
със седалище гр. Сливен и адрес на управление на дейността: ул. „Шести
септември“ № 27 сумите, за които на търговското дружество е издаден в гр. дело
№ 1831/2014 г. по описа на Сливенски районен съд, изпълнителен лист от
24.03.2017 г., образуван във висящо изп. дело № 20188370400744 по описа на ЧСИ П.Г.,
а именно: разноски за държавна такса в размер на 37,50 лева (тридесет и седем лева и петдесет стотинки) и за адв.
хонорар- 100 лева (сто лева).
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация -
Сливен” ООД, ЕИК: *********, със седалище гр. Сливен и адрес на управление на
дейността: ул. „Шести септември“ № 27 да
заплати на Н.Г.П. с ЕГН: **********,
на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК разноските, направени от последния в
настоящото дело, в пълен размер на 350
лева (триста и петдесет лева).
Решението
подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, с жалба, която
трябва да се подаде чрез районния съд, в 2-седмичен срок, течащ от момента на
връчването му на съответната страна.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: