Р Е Ш Е Н И
Е № 260193
гр.Пловдив, 20.01.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, V-ти гр.с., в открито съдебно заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесет и
първа година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДАФИНА АРАБАДЖИЕВА
секретар: Петя Мутафчиева, като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 7892 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
въз основа на предявени от П.Г.М. и П.П.М. против БУЛГРЕЙПС ООД обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл. 8 ЗАЗ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца П.Г.М. следните суми по Договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите с рег. № *** г. и договор за аренда на земеделска земя с
нотариална заверка на подписите рег. № *** г., а именно: сумата от 3929,31 лв.- главница, представляваща арендно
плащане по договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите рег. № *** г. и договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег. № *** г. за стопанската 2019 г. -2020 г., както и
сумата от сумата от 272,87 лв.-
обезщетение за забава върху тази сума за периода от 01.11.2019 г. до 01.07.2020
г., както и сумата от 64,64 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 25.02.2020 г.
за дължимото арендно плащане за стопанската 2018-2019 г. по Договор за аренда с
рег. № *** г. , както и за осъждане на ответника да заплати на ищеца П.П.М.
следните суми по Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите с рег. № *** г. и договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег. № *** г., а именно: сумата от 3929,31 лв.- главница, представляваща арендно
плащане по договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на
подписите рег. № *** г. и договор за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите рег. № *** г. за стопанската 2019 г. -2020 г., както и
сумата от 272,87 лв.- обезщетение за забава върху тази сума за периода от
01.11.2019 г. до 01.07.2020 г., както и сумата от 64, 64 лв.- обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 25.02.2020 г.
за дължимото арендно плащане за стопанската 2018-2019 г. по Договор за аренда с
рег. № *** г., ведно със законна лихва върху главниците, считано от датата на
депозиране на исковата молба -07.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
Претендират се и съдебни и деловодни разноски.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ищеца:
Твърди се, че ищците са сключили с
ответното дружество два договора за аренда на земеделска земя с нотариална
заверка на подписите с рег. № *** и с рег. №*** и двата от дата 28.04.2016 г.
По силата на първия договор ищците в качеството на арендодатели се задължили да
предоставят на ответника в качеството на арендатор собствените си 140,974 дка земеделски земи,
находящи се в землищата на *** за временно ползване за срок от 26 стопански
години срещу поето от арендатора задължение да извършва годишно арендно плащане
за декар арендувана площ, дължима в лева или земеделски продукти, в размер на
166 кг. жито или равностойността им в лева или евро според моментната борсова
цена на житото на всеки един декар. Съгласно Анекс към договора от 28.04.2016
г. с ответника се споразумели, че размерът на арендното плащане не може да бъде
по – малък от 25 евро за всеки арендуван декар земеделска земя. По силата на
втория договор от дата 28.04.2016 г. с рег. № *** ищците в качеството на
арендодатели се задължили да предоставят на ответника в качеството на арендатор
собствените си 19,748 дка земеделски земи, находящи се в землищата на *** за
временно ползване –за срок от 26 стопански години, срещу поето от арендатора
задължение да извършва годишно арендно плащане за декар арендувана площ,
дължима в лева или земеделски продукти, в размер на 166 кг. жито или
равностойността им в лева или евро според моментната борсова цена на житото на
всеки един декар. Съгласно Анекс към договора от 28.04.2016 г. с ответника се
споразумели, че размерът на арендното плащане не може да бъде по – малък от 25
евро за всеки арендуван декар земеделска земя.
Твърди се, че в сключените в изискуемата
по закон форма договори за аренда е уговорено арендната вноска за една
стопанска година да се дължи от 01 до 30 октомври на започващата стопанска
година, като за първа се счита периодът от започващата стопанска година
28.04.2016 г. до 30.09.2017 г. Посочва се, че за неизплатените арендни вноски
за стопанската 2016-2017 г. е било образувано гр.д. № 8868/2018 г. по описа на
ПРС, като в хода на производството част от арендните вноски са били изплатено,
а досежно неизплатената част исковата претенция е била уважена с Решение от
15.04.2020 г. С посоченото решение и двата договора били развалени поради
неизпълнение на задълженията на ответника за своевременно заплащане на
арендните вноски.
Твърди се, че за стопанската 2018 –
2019 г. от ответното дружество е заплатена сумата по първия договор за аренда –
Договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ***
г. на *** с район на действие – *** на 01.11.2018 г. По втория договор за
аренда с рег. № *** се сочи, че е заплатена сумата на 25.02.2020 г., поради и
което се претендира обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 25.02.2020 г. в размер на
129,28 лв.
Ищците посочват, че за стопанските 2019
г. – 2020 г. от дружеството не са постъпили плащания по двата договора за
аренда, като същите се считат развалени от влизане в сила на решението по
образуваното гражданско дело, посочено по – горе, което се сочи, че към датата
на депозиране на исковата молба не е влязло в сила. Освен главници,
представляващи арендни плащания по двата договора се претендира и обезщетение
за забава, считано от падежа на арендните плащания до 01.07.2020 г. Претендира
се и законна лихва. Моли се исковете да се уважат.
Обстоятелства,
от които произтичат твърденията на ответника:
Препис
от исковата молба е редовно връчен на ответника, като не е депозиран отговор в
едномесечния срок.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ищеца прави искане за постановяване на решение при признание
на иска по реда на чл. 237 ГПК в открито съдебно заседание, като същото е
уважено. Счита, че не следва да се присъждат разноски в
полза на ищците, тъй като ответникът с поведението не е дал повод за завеждане
на делото и признава исковете.
Съдът, след като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с
оглед изявленията на страните, намира следното:
Между страните не се спори и от приетите по делото доказателства се
установява, че на 28.04.2016 г.
между ответника в качеството на
арендатор и ищците в качеството на арендодатели е сключен договор за аренда на
описаните в исковата молба земеделски земи, находящи се в *** - общо 140,974 дка за срок от 26 стопански
години. Уговорено е арендно плащане в размер от 166 кг. жито или
равностойността им в лева според моментната борсова цена на житото за всеки
един , което да се извършва от 01 до 30 плащане на започващата стопанска
година. С Анекс от 28.04.2016 г. е уговорено арендното плащане да е в размер не
по – малко от 25 евро за всеки един арендован декар земеделска земя. Ответникът не оспорва, че дължи
претендираните суми, като липсват доказателства за погасяването им.
На горната дата е сключен между страните още един договор за аренда и анекс
за още 19,748 дка със същите срокове и размери на арендното плащане.
Предявените искове са допустими, валидно е направено признание на исковете,
представляващо по същество процесуално действие на ответника, с което същият се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен; заявява,
че правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение - т.е. претендираното от ищцовата страна право не съществува,
което от своя страна, води до съвпадение на правните твърдения на двете страни
пред съда. Доколкото признанието на иска касае право, признато от нашия правен
ред и не попада в хипотезите на чл.237,ал.3 от ГПК, нито в другите предвидени в
закона изключения – т.е. признато е право, с което страната може да се
разпорежда, признатото право не противоречи на закона и добрите нрави, и
предявеният иск не е брачен, не е иск по гражданско състояние или за поставяне
под запрещение, то съдът следва да го
зачете, като уважи изцяло предявените искове.
Налице е спор по отношение на
претенцията на ищеца за разноски, доколкото съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК при
уважаване на исковата претенция се присъждат разноски в полза на ищеца, а
съгласно чл. 78, ал. 2 ГПК, на която се позовава ответникът ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат на ищеца.
Съгласно Определение №709/28.12.2012 по дело
№592/2012 на ВКС, ГК, I г.о. Предпоставките за недължимост на разноските по
делото от ответника, когато искът е уважен, са посочени в чл.78 ал.2 ГПК и те
са две: ищецът да не е дал повод за предявяване на иска и да го е признал. Тези
предпоставки са кумулативни и следва да се преценяват във връзка с предмета на
конкретното дело. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се
натоварва с разноски когато неговото поведение нито е обусловило предявяването
на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца. От изложеното и събраните по делото
доказателства може да се направи извод, че ответникът не е заплатил в срок
дължимите суми и е станал причина за завеждане на делото, поради и което съдът
счита, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, поради
и което ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по
делото разноски. Ищецът следва да бъде осъден да заплати на
ответника разноски в общ размер от 1314,34 лв.,
включваща 414,34 лв.- платена държавна такса и сумата от 900 лв.- платено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното,
съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА БУЛГРЕЙПС ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „А.
Екзарх“ № 21 да заплати на П.Г.М., ЕГН **********,*** сумата от
3929,31 лв.- главница, представляваща арендно плащане по договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. и
договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ***
г. за стопанската 2019 г. -2020 г., както и сумата от 272,87 лв.- обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 01.11.2019 г. до 01.07.2020 г., както и
сумата от 64,64 лв.- обезщетение за забава
за периода от 01.11.2018 г. до 25.02.2020 г. за дължимото арендно
плащане за стопанската 2018-2019 г. по Договор за аренда с рег. № *** г.,
ведно със законна лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на исковата молба -07.07.2020 г. до окончателното й
изплащане.
ОСЪЖДА БУЛГРЕЙПС ООД, ЕИК *********, гр. Пловдив, ул. „А.
Екзарх“ № 21 да заплати на П.П.М., ЕГН **********,*** сумата от
3929,31 лв.- главница, представляваща арендно плащане по договор за
аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № *** г. и
договор за аренда на земеделска земя с нотариална заверка на подписите рег. № ***
г. за стопанската 2019 г. -2020 г., както и сумата от 272,87 лв.- обезщетение
за забава върху тази сума за периода от 01.11.2019 г. до 01.07.2020 г., както и
сумата от 64, 64 лв.- обезщетение за забава
за периода от 01.11.2018 г. до 25.02.2020 г. за дължимото арендно
плащане за стопанската 2018-2019 г. по Договор за аренда с рег. № *** г., ведно
със законна лихва върху главниците, считано от датата на депозиране на исковата
молба -07.07.2020 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА БУЛГРЕЙПС ООД, ЕИК
*********, гр. Пловдив, ул. „А. Екзарх“ № 21 да заплати на П.Г.М., ЕГН
**********,*** и П.П.М., ЕГН **********,***
разноски в общ размер от 1314,34
лв., включваща 414,34 лв.- платена държавна такса и сумата от 900 лв.- платено адвокатско възнаграждение
Решението е постановено
на основание чл. 237 ГПК, съобразно направеното признание на иска.
Решението подлежи на
обжалване пред ОС Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с
оригинала.
ПМ