№ 647
гр. София, 15.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 83 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА
при участието на секретаря ИНА КР. КОЛЕВА
като разгледа докладваното от СНЕЖАНА АНД. ЧАЛЪКОВА Гражданско
дело № 20211110168653 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Част трета, глава ХХV от ГПК.
Образувано е по предявен от малолетната К. Т. Ч., ЕГН **********, действащ/а чрез
нейната майка и законен представител С. И. Д., ЕГН **********, срещу Т. В. Ч., ЕГН
********** иск с правна квалификация чл. 150, пр.1 и пр. 3, във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК.
Ищцата поддържа, че е малолетна и че ответникът Т. В. Чавнски и С. И. Д. са нейни
родители. Твърди, че с решение №260144/29.07.2020 г., постановено по гражданско дело №
104/2020 г. на Районен съд Костинброд, ответникът е осъден да й заплаща месечна
издръжка в размер на 163 лева. Инвокира съображения, че от определянето на сегашната й
издръжка нуждите й от средства за съществуване и образование са нараснали, тъй като
детето живее вече в Дания, където и учи. Релевира доводи, че баща й не й доставя месечна
издръжка в увеличен размер, въпреки че разполага с материални възможности за това. Моли
съда да увеличи размера на присъдената месечна издръжка на 500 лева. Претендира
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Ответникът оспорва предявения иск по размер и излага доводи за това. Сочи, че не
получава доходи, които да му позволяват да плаща издръжка в посочения размер.
Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди относимите доводи и доказателства по делото, намира за
установено следното:
Ищцата е малолетна (род. на 22.10.2015 г.) и е дъщеря на ответника. Със съдебно
решение от 29.07.2020г. по гр.д. №104/2020г. на Районен съд Костинброд е постановен
развод между страните като е одобрено споразумение между тях, според което ответникът е
осъден да заплаща на ищцата месечна издръжка в размер на 160 лева. Последствие се
приложи споразумение от 08.06.2021г. между страните, видно от което издръжката на
детето е определена в размер на 163 лева. От присъждането на тази издръжка до
приключването на съдебното дирене по делото е настъпило съществено изменение на
обстоятелствата, обуславящо определянето на размера на издръжката, макар периода да не е
продължителен. През изминалия период от около две години ищцата е пораснала, с което
1
дефинитивно са се увеличили и потребностите й от средства за съществуване и образование
(доколкото тя е ученичка и посещава училище в Дания), които не могат да бъдат
задоволявани с издръжката в досегашния й размер. Настъпили са промени в
обстоятелствата, при които размерът на издръжката е бил формиран. Тези изменения имат
траен и продължителен характер, от което може да се направи обоснован извод, че няма да
се възвърне състоянието преди настъпването на изменилите се обстоятелства (в този смисъл
Решение № 2469/1971г. на ІІ г.о. на ВКС). Майката на ищцата, заедно с нея са се установили
за постоянно в Дания, където детето учи. Няма данни за реализиран месечен брутен доход
от майката, но същата има ново семейство и се грижи за друго малолетно дете, родено на
02.10.2021г., а за бащата има данни, че работи в България и реализира доход в размер на
около 650 лева, същият заяви, че инцидентно работи по граждански договори в Германия
като доходът му е в рамките на 1000-1200 евро, поради което същият може да дава на
детето си месечна издръжка в увеличен размер. Следва да се отбележи, че към настоящия
момент минималния размер на издръжката е увеличен и досега плащаната издръжка от
ответника е под този минимален размер, което обосновава извод, че следва да се допусне
увеличаване на същата.
Като съобрази гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че за общата
месечна издръжка на ищцата са необходими повече средства предвид и обстоятелството, че
същата живее и учи в Дания, но следва да се вземе предвид и възможностите на ответника,
съобразени с неговите доходи и българската действителност,тъй като същият се труди в
България, а от Германия получава доходи инцидентно. За това ответникът трябва да
заплаща издръжка в размер на 300 лв., а разликата да се поеме от майката, ведно с
непосредствените грижи по отглеждане и възпитание на детето (доколкото упражняването
на родителските права е концентрирано в нейната личност). Дори и да среща известни
затруднения, ответникът трябва да намери начин да плаща увеличен размер на издръжката,
тъй като детето не следва да търпи лишения, а родителите имат и морално задължение да
осигурят на детето си нормални и адекватни условия на живот. Ответникът е здрав, в
работоспособна възраст, няма данни да издържа друго непълнолетно дете. Ето защо, съдът
намира предявения иск за частично основателен и осъжда ответника да заплаща на ищцата
месечна издръжка в размер на 300 лв., считано от 01.12.2021 г. – датата на предявяване на
иска (т. 21 от ППВС № 5 от 1970 г.). Присъдената издръжка се дължи до настъпване на
основания за нейното изменение или прекратяване, а искът за разликата до пълния предявен
размер е неоснователен и подлежи на отхвърляне.
Ответникът дължи на СРС държавна такса върху увеличението на издръжката в
размер на 201.60 лв. Разноските на ищцата не са доказани, поради което претенцията й
следва да бъде оставена без уважение. Ищцата следва да заплати на ответника разноски в
размер на 476 лева, съобразно отхвърлената част от иска и предвид възражението за
прекомерност, което съдът уважава до размер от 700 лева, съобразно проведените повече с.з.
Решението в частта му, с която ответникът е осъден да заплаща на ищцата месечна
издръжка, подлежи на предварително изпълнение (чл. 242, ал. 1 ГПК).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ размера на присъдената с решение от 29.07.2020г. по гр.д. №104/2020г. на
Районен съд Костинброд, в полза на К. Т. Ч., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер
на 160 (сто и шестдесет) лева, на основание чл. 150, предл. 1 и предл. 3 от СК, като:
ОСЪЖДА Т. В. Ч., ЕГН **********, да заплаща на малолетното си дете К. Т. Ч.,
ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен представител С. И. Д., ЕГН
2
**********, месечна издръжка в размер на 300.00 (триста) лева, считано от 01.12.2021 г. до
настъпване на законна причина, изменяща размера й или прекратяваща издръжката, на
основание чл. 143, ал. 2 от СК, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата му част до пълния
предявен размер от 500 (петстотин) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Т. В. Ч., ЕГН **********, да заплати по сметка на СРС сумата от 201.60
(двеста и един лева и шестдесет стотинки) лева – държавна такса, на основание чл. 78, ал.
6 от ГПК.
ОСЪЖДА К. Т. Ч., ЕГН **********, действащо чрез неговата майка и законен
представител С. И. Д., ЕГН **********, да заплати на Т. В. Ч., ЕГН **********, сумата от
476.00 (четиристотин седемдесет и шест) лева – разноски по делото, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на К. Т. Ч., ЕГН **********, действащо чрез
неговата майка и законен представител С. И. Д., ЕГН ********** за присъждане на
разноски.
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта за присъдената
издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от връчването му.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните (чл. 7, ал. 2 от ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3