№ 12248
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
при участието на секретаря Н. П. МЕРЕВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20241110124030 по описа за 2024 година
Предявени са обективно съединени установителни искове с правно основание
чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване
за установено в отношенията между страните, че Ж. Г. Г., М. А. А. и В. С. Н. дължат
на „Топлофикация София“ ЕАД, при условията на разделна отговорност следните
суми: 4758,05 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от
датата на депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и
550,64 лева мораторна лихва за забава от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 55,92 лв.
главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до окончателното
изплащане на вземането и 10,11 лева - мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до
10.01.2024г., които суми касаят топлоснабден имот, представляващ ап. № 92, находящ
се в в гр. София, жк. „Дианабад“ № ... етаж 8, аб. № 109977.
1.Ж. Г. Г. - 1/4 – за следната сума: 1189.51 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и 137.66 лева - мораторна лихва за забава от
16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 13.98 лв. главница за услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 2.53 лева -
мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г. , както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
2. М. А. А. - 1/4 - за следната сума: 1189.51 лв. главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на вземането и 137.66 лева мораторна лихва за забава от
16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 13.98 лв. главница за услуга дялово разпределение
1
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 2.53 лева -
мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г. , както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение;
3. В. С. Н. - 2/4 - за следната сума: 2379.03 лв. – главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до
30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението до
окончателното изплащане на вземането, 275.32 лева - мораторна лихва за забава от
16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и 27.96 лв. главница за услуга дялово разпределение
за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението до окончателното изплащане на вземането и 5.05 лева -
мораторна лихва за забава от 16.07.2021г. до 10.01.2024г., както и направените по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът „Топлофикация София“ ЕАД твърди да е налице облигационно
отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно
тези общи условия е доставил за процесния период топлинна енергия, като купувачът
не е престирал насрещно - не е заплатил дължимата цена. Иска се от съда да постанови
решение, с което да осъди ответниците да заплатят на ищеца процесните суми.
Претендира разноски.
Ответниците Ж. Г. Г. и М. А. А. са депозирали отговор на исковата молба в
срока по чл.131 ГПК, с който оспорват исковете по основание и размер. Излагат
съображения, че по делото не са представени доказателства, от които да се установява,
че ответникът или неговия наследодател са собственици/ползватели на процесния
имот. Твърдят, че доколкото ответникът Н. И. е изразила воля за откриване на партида
на нейно име, същата следва единствено да отговаря за задълженията за потребена в
имота ТЕ. Считат, че ищецът не е легитимиран по отношение на претенцията за
главница за дялово разпределение. Възразяват по отношение на акцесорните
претенции. Релевират възражение за изтекла погасителна давност. Молят за
отхвърляне на исковете като неоснователни и недоказани. Претендират сторените
разноски.
Ответникът В. С. Н. (конституиран на основание чл. 227 ГПК на мястото на
починалата в хода на делото Н. И. И.), не е подал отговор на искова молба в срока по
чл.131 ГПК.
Третото лице помагач на страната на ищеца "НЕЛБО" АД не изразява становище
по основателността на исковата претенция.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
доказателствата по делото, намира следното:
По иска по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да
установи възникването на облигационно отношение между него и ответника по силата
на което е престирал и за него е възникнало задължение за плащане на уговорената
цена в претендирания размер.
По иска по чл. 86, ал.1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на
главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
При установяване на горните предпоставки, в тежест на ответника е да докаже
2
погасяване на възникналите задължения.
Възникването и прекратяването на правоотношението по доставка и продажба
на топлоенергия за битови нужди в сгради – етажна собственост и по отменения Закон
за енергетиката и енергийната ефективност чл. 106а, вр. § 1, 13 ДР на ЗЕЕЕ(отм.) и
съгласно чл. 150 и чл. 153 от Закона за енергетиката, обн. ДВ, бр. 107 от 2003 г., е
свързано с придобиване/изгубване на вещното право на собственост/ползване върху
имот, находящ се в сграда–етажна собственост и присъединяването на сграда-етажна
собственост към топлопреносната мрежа, съответно прекратяване на
топлоснабдяването в същата сграда. Откриването или не на партида на конкретно лице
не води до промяна на страната на купувача по правоотношението, освен ако не е
налице промяна в правото на собственост/ползване.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /редакция в сила от 17.07.2012
г. /, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за
дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да
заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната
наредба по чл. 36, ал. 3. Съгласно чл. 150, ал. 1 продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от комисията, като по силата на ал. 2 одобрените общи
условия се публикуват от предприятието най-малко в един централен и в един местен
всекидневник и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е
необходимо изрично писмено приемане от клиентите. В допълнение следва да бъде
посочено и че съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ клиентите в сграда – етажна собственост,
които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават
клиенти на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
С оглед на гореизложената нормативна уредба е видно, че възникването на
облигационно отношение, съответно и качеството клиент на топлинна енергия, е
обусловено единствено от това кой е титуляр на правото на собственост или вещно
право на ползване върху съответния топлоснабден имот, явяващ се част от сграда –
етажна собственост, т. е. облигационното отношение между топлопреносното
предприятие и титуляра на това право възниква с придобиването на правото на
собственост или вещно право на ползване и се прекратява със загубването на същите.
Съгласно дадените задължителни разяснения с Тълкувателно решение №
2/17.05.2018 г., постановено по т. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС собствениците,
респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото
вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената
топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на
договорно правоотношение, освен ако между ползвателя на договорно основание и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди за същия имот, през времетраенето на който ползвателят като клиент на
топлинна енергия за битови нужди дължи цената й. В мотивите към тълкувателното
решение е прието, че в тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на т. 2а
пар. 1 ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената
й на топлопреносното предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и
3
топлопреносното предприятие подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например
с откриването на индивидуална партида на ползвателя при топлопреносното
дружество.
От приложен по делото Договор за продажба на държавен недвижим имот, по
реда на Наредбата за държавните имоти от 23.08.1988г. се установява, че И.А.И. и К.П.
И. са придобили правото на собственост върху имот, представляващ апартамент № 92,
находящ се в гр. София, жк. „Червена звезда“ № ... етаж 8, който адрес (жк. „Червена
звезда“) съгласно представено Удостоверение от СО, район „Изгрев“, с Протокол №
6/11.06.1991г., статия 35, т.2.3. на СНС, е преименуван на ж.к. „Дианабад“.
Видно от представени удостоверения за наследници изх. № 457/16.03.1992г. и
изх. № 1928/13.12.2023г., издадени от Столична община – район „Изгрев“, И.А.И. е
починал на 12.02.1992г., а К.П. И. е починала на 30.10.1993г., като последната е
оставила наследници по закон Н. И. И. (дъщеря) и А.И.А. (син), върху които е
преминала собствеността по отношение на процесния имот при равни права (арг. чл. 5,
ал. 1 ЗН) – по 1/2 ид.ч. Н. И. И. починала на 02.07.2024г., съответно притежаваните 1/2
ид.ч. от прецесния апаратмент са наследени от сина В. С. Н.. А.И.А. починал на
28.07.2003г., като е наследен от съпругата си Ж. Г. Г. и дъщеря си М. А. А., които
съгласно приложимите норми на чл. 5, ал. 1 ЗН и чл. 9 ЗН са придобили при равни
права притежаваните от наследодателя 1/2 ид.ч. (т.е. по 1/4 ид.ч.) От качеството на
ответниците на съсобственици на топлоснабден имот произтича качеството им на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди.
Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от
топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови
нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се
урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните
страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито
са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на
КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.
Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи
условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по
силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника
потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и
съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г.
на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.
С оглед изложеното неоснователни се явяват възраженията на ответниците за
липса на облигационно правоотношение с ищцовото дружество.
Качеството на ответниците на клиенти на топлинна енергия произтича от
качеството им на съсобственици на топлоснабден имот. Обстоятелството, че молба
декларация за откриване на партида за имота е била подадена от един от тях – Н. И. И.
(л. 25), не е от естество да промени горния извод. Разясненията, дадени с ТР № 2/2017
г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, касаят хипотезата на трето лице,
различно от собственика и вещния ползвател, което ползва имота на договорно
основание – със съгласието на собственика/вещния ползвател и е в договорно
правоотношение с топлопреносното предприятие, за доказване на което би могло да
послужи откриването на индивидуална партида на негово име при топлопреносното
дружество, какъвто не е разглежданият случай. Извън посочената хипотеза, законът не
4
придава на откриването на партида за имота значението на правопораждащ факт за
възникването на облигационно правоотношение с топлопреносното предприятие. За
наличието на облигационно правоотношение по продажба на топлинна енергия е
ирелевантно обстоятелството кое конкретно лице реално упражнява фактическа власт
върху топлоснабдения имот. С оглед на това следва да се приеме, че депозирането на
молба декларация за откриване на партида от един от съсобствениците е ирелевантно
за облигационното правоотношение между ищцовото дружество и останалите
съсобственици, а има значение единствено за воденото от ищеца счетоводство и
начина на отразяване в същото на формираните за съответния период задължения.
Сградата, в която се намира процесният имот е топлоснабдена и в нея е
въведена система за дялово разпределение. Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по
система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна
собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация,
топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията
на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната
сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода
на "Нелбо Инженеринг" ООД (сега „НЕЛБО“ АД) , съгласно представения протокол от
общо събрание на етажните собственици от 17.05.2002г. Следва да се посочи, че
оспорването на решение на етажната собственост за сключване на договор с дружество
за дялово разпределение следва да бъде проведено в отделно специално съдебно
производство, а ответникът не твърди провеждането на такова оспорване по
съответния ред, следователно в качеството си на собственик на процесния имот, е
обвързан от взетото решение и от сключения в изпълнението му договор.
По делото е прието заключение по изготвена съдебно-техническа експертиза, от
което се изяснява, че за процесния период по отношение на сградата, в която се
намира имотът, въз основа на ежемесечни отчети на общия топломер е начислена
топлоенергия, намалена с технологичните загуби в абонатната станция. Изяснено е и
това, че в процесния период в имота на ответниците е имало 3 броя отоплителни тела,
на които са поставени ИРРО и 1 бр. водомер за топла вода. Вещото лице дава
заключение, че през исковия период, дяловото разпределение е извършвано на база
реален отчет, съответно топлата вода е изчислявана по реален отчет, при който са
съставени протоколи за Главен отчет с подпис на абоната/лицето подсигурило достъп,
показанията от които са правилно нанесени в подробните изравнителни сметки. От
заключението се изяснява, че дължимата от сума за процесния период за доставена
топлинна енергия, изчислена съобразно приложимата методика е общо 4758,06 лева.
Ответниците са упражнили своевременно правата си по чл. 120 ЗЗД като са
заявили възражение за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните
от ищеца с исковата молба вземания, което се явява неоснователно. Съгласно
разясненията, дадени с ТР №3/2011г. по тълк. дело №3/2011г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД се характеризира с
изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други заместими
вещи, имащи един правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през предварително
определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени
или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
5
еднакви. В този смисъл и по аргумент от чл.155 и чл.156 ЗЕ вземанията на
топлофикационното дружество съдържат всички гореизброени признаци, поради което
са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.„в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата на
чл. 114, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, а ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността
започва да тече от деня, в който задължението е възникнало. Срокът в настоящия
случай е бил прекъснат с подаването на заявлението по чл. 410 ГПК на 17.01.2024г.
По отношение на процесните вземания приложение намират ОУ от 2016г., като
съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. Доколкото заявлението по чл.410 ГПК е подадено на 17.01.2024г., то следва да
се приеме, че вземанията на за най – стария период – м.05.2021г. не са погасени по
давност.
Съгласно гореизложените мотиви относно собствеността на имота, ответникът
Ж. Г. Г. дължи 1/4 ид.ч. от 4758,06 лева или сумата 1189,51 лева, ответникът М. А. А.
дължи 1/4 ид.ч. от 4758,06 лева или сумата 1189,51 лева, а ответникът В. С. Н. дължи
1/2 ид.ч. от 4758,06 лева или сумата 2379,03 лева, съответно исковете предявени за
същите суми са основателни и следва да бъдат уважени.
Настоящият съдебен състав намира, че следва да бъде уважен и искът за
заплащане на цената на услугата дялово разпределение, тъй като по делото са
ангажирани писмени доказателства – справка за дялово разпределение /л. 26 от
делото/, че услугата е извършвана в процесния период. По делото се установява, че за
периода от м.02.2020г. до м.04.2021г. начислената цена за предоставената услуга
дялово разпределение на топлинна енергия е в размер на 55,92 лв., от която всеки от
ответниците дължи съгласно гореизложените мотиви относно квотите в
съсобствеността – Ж. Г. Г. 1/4 ид.ч. или сумата ...98 лева, М. А. А. 1/4 ид.ч. или сумата
...98 лева, В. С. Н. 1/4 ид.ч. или сумата 27,96 лева. Ето защо исковете срещу
ответниците, предявени за същите суми като основателни следва да бъдат
уважени.
По исковете по чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Основателността на акцесорните искове предполага наличие на главни
задължения и забава в погасяването на същите.
По отношение режима на забавата за дължими суми за топлинна енергия
консумирана през процесния период, както беше посочено по-горе са приложими
Общи условия на ищеца, одобрени с Решение №ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Съгласно чл.32, ал.1 и ал.2 от ОУ от 2016г., месечната дължима сума за доставената
топлинна енергия на клиент в СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по
смисъла на чл. 71 от Наредбата за топлоснабдяването /по прогнозно количество/, се
формира въз основа на определеното за него прогнозно количество топлинна енергия
и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача, а месечната дължима сума за доставената топлинна енергия на клиент в
СЕС, в която дяловото разпределение се извършва по смисъла на чл. 73 от Наредбата
/на база реален отчет/, се формира въз основа на определеното за него реално
количество топлинна енергия и обявената за периода цена, за която сума се издава
ежемесечно фактура от продавача. В ал. 3 на чл. 32 от ОУ от 2016г. е предвидено, че
след отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на изравнителните
сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период кредитни известия за
стойността на фактурите по ал.1 и фактура за потребеното количество топлинна
енергия за отчетния период, определено на база изравнителните сметки. Съгласно
6
чл.33, ал.2 клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл.32, ал.2 и
ал.3 за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят, а съгласно ал.4 на чл. 33 продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по
чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срока по ал.2. Доколкото от представените по
делото доказателства се установява, че на ответника е начислявана топлинна енергия
по прогнозен дял, приложим е чл.32, ал. 3 от ОУ. Спрямо общата фактура по чл. 32, ал.
3 от ОУ за 2018г. и 2019г. обаче разпоредбата на чл.33, ал.4 от ОУ е неприложима, тъй
като отчитането на ИРРО, изготвянето на изравнителната сметка и издаването на
общата фактура за тези периоди е настъпило след предвидения в ОУ от 2016г. 45-
дневен срок за плащане. С оглед изложеното и при липса на възможност да се
приложи уговореното и предвид разпоредбата на чл.84, ал.2 ЗЗД, ответникът изпада в
забава след покана, каквато ищецът не твърди и не доказва да е отправил.
Предвид изложеното, исковете за лихви са неоснователни и следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски
има ищецът от всеки от ответниците, съобразно уважената част от исковете.
Дължимите от ответника Ж. Г. Г. разноски са в размер на 199,69 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, а за
заповедното производство сумата 35,43 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Дължимите от ответника М. А. А. разноски са в размер на 199,69 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, а за
заповедното производство сумата 35,43 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
Дължимите от ответника В. С. Н. разноски са в размер на 399,38 лв.,
представляващи заплатена държавна такса, депозит за вещо лице по СТЕ и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда по чл. 78, ал. 8 ГПК, а за
заповедното производство сумата 70,88 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ответниците имат право на разноски, съобразно
с отхвърлената част от исковете.
Ответниците Ж. Г. Г. и М. А. А. и Н. И. И. са представлявани безплатно на
основание чл.38, ал.2, вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА, съответно процесуалните им
представители имат право на адвокатски възнаграждения за осъщественото
представителство в исковото и в заповедното производства.
Предоставянето на правна защита, изразяваща се в подаване на възражение по
чл.414 ГПК, не е сред изрично предвидените в Наредба № 1/09.07.2004 г. хипотези,
поради което и на основание §1 от ДР на Наредбата възнаграждението на
пълномощника на длъжника следва да бъде определено по аналогия, което изисква
изследване естеството на извършените действия. Целта на заповедното производство е
да се провери дали едно вземане е безспорно. Това производство е формално и започва
с отправеното до съда искане за издаване на заповед за изпълнение по образец,
утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци за заповед за
изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка
със заповедното производство. Ведно със заповедта за изпълнение, на длъжника се
7
изпраща и бланка за възражение, съдържаща указания за попълването й.
Обосноваване на възражението не се изисква съгласно нормата на чл.414, ал.1 ГПК,
освен в случаите по чл. 414а, когато възражението е съпроводено с твърдения за
плащане на задължението, какъвто процесният случай не е.
Предвид изложеното, възнаграждението за подаване на възражение по чл. 414
ГПК следва да бъде определено по реда на чл. 6, т. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. (в
посочения смисъл – решение № 21 от 19.05.2021 г. по в. гр. д. № 9639/2020 г. на СГС,
II Д състав, решение № 1341 от 19.02.2020 г. по в. гр. д. № 4109/2019 г. на СГС, II Д
състав, решение № 1451 от 16.06.2022 г. по в. гр. д. № 3574/2022 г. на СГС, II Б състав,
решение № 260510 от 12.10.2020 г. по в. гр. д. № 13206/2019 г. на СГС, II Е състав,
решение № 915 от 3.02.2020 г. по гр. д. № 10962/2016 г. на СГС, ГО I-5 състав – в
относимата им част относно разноските за заповедното производство, определение №
1292/16.02.2022 г. по ч. гр. д. № 13860/2021 г. по на СГС, II A състав, определение №
3262 от 1.10.2017 г. по ч.гр.д. № 3474/2017 г. на САС, XII състав, определение от
30.03.2023 г. по ч.гр.д. № 2248/2023 г. на СГС, IVА състав и др.) – в редакцията й,
приложима към датата на сключване на договора за правна защита (01.07.2024 г.) –
след изм. ДВ, бр. 88 от 04.11.2022 г., в размер на сумата от 200 лв.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответницата Ж. Г.
Г. – адв. Красимира Билева следва да се присъди сумата 20,00 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответницата М. А.
А. – адв. С. Д. следва да се присъди сумата 20,00 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответницата Н. И.
И. – адв. Михаел Любомиров следва да се присъди сумата 20,00 лв., съобразно
отхвърлената част от исковете.
От страна на процесуалния представител на ответниците се претендира и
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото
производство. Съдът определя същото в размер на сумата от 434 лв. съгласно чл.7,
ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на 6 Актът е
постановен на 21.11.2024 адвокатските възнаграждения в ред., приложима към
момента на сключване на договора за правна защита.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответницата Ж. Г.
Г. - адв. Н. И. следва да се присъди сумата 43,40 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
От посочената сума в полза на процесуалния представител на ответницата М. А.
А. - адв. Е. К. следва да се присъди сумата 43,40 лв., съобразно отхвърлената част от
исковете.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че Ж. Г. Г., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1189,51 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
8
сумата ...98 лв. - главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот, представляващ ап. № 92, находящ се в гр. София, жк. „Дианабад“
№ ... етаж 8, аб. № 109977, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 137,66 лева - мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и иска за
сумата 2,53 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 10.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че М. А. А., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 1189,51 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението – 17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата ...98 лв. - главница за услуга дялово разпределение за периода от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението –
17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, които суми касаят
топлоснабден имот, представляващ ап. № 92, находящ се в гр. София, жк. „Дианабад“
№ ... етаж 8, аб. № 109977, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 137,66 лева - мораторна
лихва върху главницата за ТЕ за периода от 16.08.2022г. до 10.01.2024г., както и иска за
сумата 2,53 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 16.07.2021г. до 10.01.2024г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422 ГПК, че В. С. Н., ЕГН
**********, ДЪЛЖИ НА „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, на
основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД сумата от 2379,03 лв. –
главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за
периода 01.05.2021г. до 30.04.2023г., ведно със законната лихва от датата на
депозиране на заявлението - 17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането,
сумата 27,96 лв., представляваща главница за услуга дялово разпределение за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на
заявлението - 17.01.2024г. до окончателното изплащане на вземането, които суми
касаят топлоснабден имот, представляващ ап. № 92, находящ се в гр. София, жк.
„Дианабад“ № ... етаж 8, аб. № 109977, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата 275,32 лева -
мораторна лихва върху главницата за ТЕ за периода от 16.08.2022г. до 10.01.2024г.,
както и иска за сумата 5,05 лева - мораторна лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 16.07.2021г. до 10.01.2024г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК Ж. Г. Г., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 199,69 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 35,43 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. А. А., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 199,69 лева,
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 35,43 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК В. С. Н., ЕГН **********, ДА
ЗАПЛАТИ на „Топлофикация София” ЕАД ЕИК *********, сумата 399,38 лева,
9
разноски за държавна такса, депозит за СТЕ и юрисконсултско възнаграждение в
исковото производство и сумата 70,88 лева, разноски за държавна такса и
възнаграждение за юрисконсулт в заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Красимира Игнатова Билева,
сумата 20,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена
безплатна правна защита за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. С. Й. Д., сумата 20,00 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Михаел Любомиров
Любомиров Д., сумата 20,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за
предоставена безплатна правна защита за заповедното производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Е. К. К., сумата 43,40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл. 38, ал. 2 ЗА, „Топлофикация
София” ЕАД ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адв. Н. И. И., сумата 43,40 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна защита
за исковото производство.
Решението е постановено при участието на "НЕЛБО" АД като трето лице
помагач на страната на ищеца.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10