№ 8967
гр. София, 15.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 57 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от МИХАИЛ ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело №
20231110134364 по описа за 2023 година
С исковата молба ищецът “Топлофикация София” АД е предявил кумулативно обективно
съединени осъдителни искове, както следва:
- с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 161,15 лв. - представляваща
стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект,
находящ се в гр. София, ж.к „Банишора“, бл. 23, вх. В, ет. 8, ап. 47, за периода от
01.05.2019г. – 30.11.2019г., ведно със законната лихва от 21.06.2023г. до окончателното
изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 45,20 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 161,15 лв. в размер на законната
лихва за периода 15.09.2020г. – 30.04.2023г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно
продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. София, ж.к „Банишора“, бл. 23,
вх. В, ет. 8, ап. 47, тъй като ответникът /в качеството си на собственик/ се явява
потребител на топлинна енергия за процесния период, съответно е легитимиран да отговаря
за задължението да заплаща цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите
условия.
В законоустановения срок е депозиран отговор от ответника, с който твърди, че е
погасил задължението си, тъй като не могъл да организира защитата си, като признава, че е
собственик на процесния имот по силата на настъпило наследствено правоприемство.
Твърди, че през месец ноември 2019 г. имотът е продаден на трети лица, задълженията към
топлинното дружество били погасени, а партидата била прехвърлена. Посочва, че
1
представената по делото фактура, никога не е била изпращана на адреса на процесния имот,
нито ищецът е предприел каквито и да е действия, за да уведоми ответника за налични
задължения, с цел доброволно изпълнение. Счита, че не е изпаднал в забава доколкото дори
не е уведомен за възникналите задължения, предвид обстоятелството, че процесният имот е
бил продаден и ответникът не е получил уведомление по никакъв начин относно
задължения по фактури, издадени след прехвърлителната сделка.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответницика и “Топлофикация
София” АД съществува облигационна връзка, по силата на която те да има качеството на
потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна
енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или
към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по
делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на
топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които
прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите
части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./,
потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот,
което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК -
Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на
доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за
енергетиката.
С доклада по делото е било отделено като безспорно обстоятелството, че за
процесния период 01.05.2019г. – 30.11.2019г. ответникът е бил собственик на
топлоснабдения имот с адрес: гр. София, ж.к „Банишора“, бл. 23, вх. В, ет. 8, ап. 47.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в
случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими
2
след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг.
чл. 150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен
с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за
промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено
от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от
ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на
ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец
и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг.
чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява
вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е
физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни
правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на
този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват
ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се
твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички
редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да
заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на
тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от
следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на
месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една
изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена
потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото
количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се
извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация
и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от
ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на
топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително
главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2
за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването)
е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
3
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
С доклада по делото са били отделени като безспорни и обстоятелствата, че ищецът е
доставял на адреса топлинна енергия, чиято стойност възлиза на сумата от 161,15 лева и че
размерът на лихвата за забава по претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за периода 15.09.2020г. –
30.04.2023г. възлиза на претендираната от ищеца с исковата молба сума в размер на 45,20
лв., както и че ответникът е заплатил сумата в размер на 208,16лв.
Видно от разписка приложена към отговора на исковата молба плащането от страна
на ответника е осъществено на 01.12.2023г. Дължимата законна лихва върху главницата от
161,15 лева за периода от датата на депозиране на исковата молба – 21.06.2023г. до
заплащане на вземането – 01.12.2023г., изчислена с лихвен калкулатор, е 9,55 лв. С оглед
горното общия размер на дължимите вземания е 215,90 лв.
Според чл. 76, ал. 2 ЗЗД когато изпълнението не е достатъчно да покрие лихвите,
разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските, след това лихвите и най-после
главницата.
Следва да се посочи, че тази разпоредба не се отнася до задълженията за разноски в
процеса, тъй като до приключването му с влязло в сила решение те остават недължими и
размерът им е неопределен, съответно не следва да се приспадат от извършени плащания.
Ето защо следва да се приеме, че вземанията за законна и мораторна лихва са били
погасени изцяло чрез плащането им, докато остава дължима сумата от 7,74 лв. от
главницата за топлинна енергия, до които следва да се уважи иска.
Неоснователно е възражението на ответника, че лихва не се дължи, тъй като
длъжника изпада в забава от датата на уведомяването му чрез публикуването на фактурите в
интернет страница на дружеството или по друг начин. Същото се основава на чл. 32 и чл. 33
от ОУ от 2014г., които не са приложими в случая с оглед процесния период. Изискуемостта
съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г. настъпва в 45-дневен срок от изтичане на периода, за
който се дължат сумите, независимо от уведомяването на длъжника.
Относно разноските:
Ищецът претендира заплащане на разноски, дължими на основание чл.78 ал.1 от
ГПК, тъй като исковете се отхвърлят не поради неоснователност, а погасяване чрез плащане
в хода на процеса, за който съдът счита, че ответникът е дали повод да бъде заведен.
Независимо, че ответникът твърди, че е гражданин на република Австрия и живее в
тази държава, не сочи доказателства за това. Същият има постоянен и дори настоящ адрес в
гр. София, на който е получил съдебните книжа. Сочи постоянния си адрес, като такъв, на
4
който пребивава. Ищецът, както се посочи по-горе, съгласно чл. 33, ал. 4 ОУ от 2016г., не е
задължен да уведомява длъжника за възникналите месечни задължения. В случая
ответникът е станал повод за завеждане на делото, като не е проверил и заплатил
остатъчните си задължения след прехвърляне на процесния имот.
Разноски на ищеца: ДТ – 100 лв. и юрисконсултско възнаграждение за исково
определено в минимален размер от 100 лв. на осн. чл. 78, ал. 8, вр. чл. 25 НЗПП от съда или
общо 200 лв.
Така мотивиран, Софийският районен съд,
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. В., гражданин на Република Австрия, роден на **********г., с адрес:
гр. София, ул. „Охрид“ № 23, ет. 2, ДА ЗАПЛАТИ на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД
с ЕИК: ********* със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул.
“Ястребец” №23 Б, както следва:
- на основание чл. 79 от ЗЗД сумата от 7,74 лв. - представляваща стойността на
незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в
гр. София, ж.к „Банишора“, бл. 23, вх. В, ет. 8, ап. 47, за периода от 01.05.2019г. –
30.11.2019г., ведно със законната лихва от 21.06.2023г. до окончателното изплащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7,74 лв. до пълния предявен размер от 161,15 лв., като
неоснователен;
- на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., разноски по делото.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД с ЕИК: *********
със седалище и адрес на управление: гр. София, район Красно село, ул. „Ястребец“ №23 Б,
срещу В. В., гражданин на Република Австрия, роден на **********г., с адрес: гр. София,
ул. „Охрид“ № 23, ет. 2, иск с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 45,20 лв. –
представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 161,15 лв. в
размер на законната лихва за периода 15.09.2020г. – 30.04.2023г.;
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването
му на страните пред Софийски градски съд.
5
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6