№ 3
гр. Ямбол , 05.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ в публично заседание на първи
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря Л. И. Р.В.
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Търговско дело №
20202300900064 по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл.155, т.3 от ТЗ, вр. с чл.154, ал.1, т.5 и
чл.157, ал.1 ТЗ.
Ищецът ЯОП твърди в исковата молба, че ответното дружество "Агрогранити
2013" ЕООД гр.Елхово, обл. Ямбол в период по-дълъг от три месеца няма вписан управител.
Излага се в исковата молба, че управител на дружеството и негов едноличен собственик на
капитала е бил Л.Т. Т., Е., който на 05.12.2019г. е починал. След смъртта на Т.
наследниците му подписали декларация, че не желаят да продължат дейността на
дружеството. При тези данни и при липса на предвидено "друго" в учредителния акт на
ответното дружество като основание за неговото прекратяване, ищецът счита, че е налице
хипотезата на чл.155, т.3 от ТЗ и ответното дружество следва да бъде прекратено, т.к. повече
от три месеца няма вписан управител.
Особеният представител на ответното дружество - адв.Г., с депозирания отговор
на исковата молба е изразила становище за недопустимост на иска, а в случай на
неуважаване на това възражение - за основателност на претенцията.
В. о.с.з. искът се поддържа от М.Б. - прокурор в ЯОП.
Особеният представител на ответното дружество адв.Г. поддържа депозирания
писмен отговор.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
1
Възражението за недопустимост на иска е неоснователно. На настоящия съдебен
състав е известна наличната към момента противоречива съдебна практика относно
допустимостта на иск по чл.155, т.3 ТЗ за прекратяване на еднолично дружество с
ограничена отговорност в хипотезата на смърт на едноличния собственик на капитала. Част
от съставите поддържат, че такъв иск е недопустим (в този смисъл е Решение №
73/21.06.2019г. по т. дело № 2413/2018г. на ВКС, І ТО, както и Определение
№2976/13.09.2019г. на САС, ТО, по ч. в. д № 3882/2019г.), а друга част считат, че такъв иск е
допустим и може да бъде разгледан (Определение №302 от 28.06.2018г. на ВКС, І ТО, по ч.
т. д. № 1280/2018г.,; Определение № 3231/4.10.2019г. на САС, ТО, по ч. т. д. № 4178/19 г.;
Определение № 2903 от 29.08.2019 г. на САС, ГО, по гр. д. № 3611/19 г.; Определение №
3145 от 2.10.2019г. на САС, ТО, по ч. гр. д. № 4331/19 г.; Определение № 3281/09.10.2019г.
на САС, ГО, по ч. гр. д. № 4209/2019г.,Решение № 11402/28.07.2020 г. на САС, ТО, 11
състав, по т. д. № 1483/2020г.). Както вече е посочил в определението си за насрочване на
делото, настоящият съдебен състав споделя становището, застъпено във втората група
актове, а именно, че такъв иск е допустим и следва да бъде разгледан.
Съществуват различни становища относно обстоятелството дали предвиденото в
чл.157, ал.1 ТЗ основание за прекратяване на еднолично търговско дружество с ограничена
отговорност - смърт на едноличният собственик на капитала, действа автоматично.
Безспорно е, че в патримониума на законните наследници на това лице преминават
дружествените дялове, съгласно нормата на чл.127 ТЗ като имуществено право, но не и
правото на членство. Законово предвидено право за наследниците е да вземат решение,
свързано с дейността на дружеството - дали да бъде продължена тя или дружеството да бъде
прекратено, като това решение следва да предхожда вписването на промени по партидата на
дружеството, свързани с промените в подлежащите на вписване обстоятелства по чл.119 ТЗ
(Решение № 82 от 01.07.2009 г. на ВКС, ІІ ТО, по т. д. № 820/2008г.). Дори да е налице
решение на наследниците, с което се отказва продължаване дейността на дружеството или в
един относително по-продължителен срок (законът не определя срок, в който наследниците
да заявят желанието си за продължаване на дейността) наследниците да не изразят воля
относно продължаването на дейността, то това няма за пряка последица заличаването на
дружеството от Търговския регистър. Първото обстоятелство, което подлежи на вписване
там е прекратяването на едноличното ООД, след което, предвид разпоредбата на чл.266, ал.1
ТЗ следва да бъде проведено производство по ликвидация, след приключване на което може
да се заяви искане за вписване на заличаване на дружеството. Прокурорът не е легитимиран
да заяви пред Търговския регистър прекратяването на дружеството в хипотезата на чл.157,
ал.1 ТЗ, а без надлежно заявяване на това обстоятелство пред Търговския регистър, няма как
да бъде вписано прекратяване на дружеството и предвид принципа, установен в чл.7
ЗТРРЮЛНЦ, за третите добросъвестни лица дружеството продължава да съществува (дори
ако се приеме, че прекратяването му е настъпило ех lege със смъртта на едноличния
собственик на капитала). Без надлежно вписване на прекратяването в Търговския регистър,
няма основание за започване на производство по ликвидация, а при прекратяването на
2
дружество с ограничена отговорност, както и при прекратяване на всяко юридическо лице,
задължително се извършва ликвидация. Ликвидацията на търговски дружества се
осъществява по реда на чл.266 и сл ТЗ и при приключването й дружеството се заличава (
чл.273 ТЗ). Производство по ликвидация на дружество не се провежда единствено при
преобразуването му или при несъстоятелност. При прекратяване на едноличното дружество
с ограничена отговорност на основание чл.157, ал.1 ТЗ също се извършва ликвидация на
дружеството, като заличаването му е предпоставено от приключване на ликвидацията.
Независимо от липсата на препращане в нормата на чл.156, ал.1 ТЗ към основанието за
прекратяване по чл.157, ал.1 ТЗ, в хипотезата по последната цитирана разпоредба е
изключено прекратяване без ликвидация. Доколкото ответното дружество продължава да е
вписано в Търговския регистър с управител – починалото лице и при невъзможността
прекратяването на дружеството да бъде заявено по реда на чл.15 от ЗТРРЮЛНЦ от
прокурора, както и при липсата на данни наследниците на едноличния собственик на
капитала да са упражнили това правомощие, то следва да се приеме, че вписването на
прекратяването може да бъде направено единствено като резултат от съдебно решение,
постановено в хипотезата на чл.154, ал.1, т.5, вр. с чл.155, т.3 ТЗ. Поради това настоящият
съдебен състав на ЯОС приема, че е налице правен интерес за прокурора от предявяване на
иска.
По съществото на иска:
От приетите по делото писмени доказателства и от извършената справка по
партидата на ответното дружество в Търговския регистър към Агенция по вписванията, по
делото е установено, че ответното дружество "Агрогранити 2013"ЕООД е регистрирано в ТР
на 22.04.2013г., като му е предоставен ЕИК ********* и на 10.06.2015г. Л.Т. Т. е вписан
като управител и едноличен собственик на капитала на дружеството. Видно е от
представения по делото препис-извлечение от акт за смърт, че Л.Т. Т. е починал на
05.12.2019г. Към момента на приключване на устните състезания по делото, по партидата на
ответното дружество в ТР не е вписан управител, различен от починалия на 05.12.2019г.
Л.Т.. Наследниците по закон на Л.Т. - преживялата съпруга и дъщерите А.Т.а, Д.Т.а и Т.Т.а
са подписали нотариално заверена декларация от 19.08.2020г., че не желаят да продължат
дейността на дружеството "Агрогранити 2013"ЕООД след смъртта на Л.Т..
При тази фактически данни ЯОС приема, че са налице предпоставките за
прекратяване на ответното дружеството по реда на чл.155, т.3 ТЗ. Установи се, че след
смъртта на 05.12.2019г. на вписания в Търговския регистър управител на ответното
дружество не е вписан нов управител, което означава, че в продължение на повече от три
месеца дружеството няма лице, което да го представлява, съответно да извършва каквито и
да е действия от негово име. Липсата на надлежен представител (лицето, вписано като такъв
е починало) следва да се приравни на липса на вписан управител по смисъла на чл. 155, т.3
ТЗ, доколкото последиците за дружеството са едни и същи – същото е лишено от законен
представител, който да осъществява представителството му. Предвид изложеното съдът
3
намира, че предявеният иск е основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на производството, на основание чл.78, ал.6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати в полза на съда разноски за държавна такса и
възнаграждение за назначения му особен представител в размер общо на 380 лева (80 лева
държавна такса и 300 лева възнаграждение за особения представител, изплатено от бюджета
на съда).
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА на основание чл.155, т.3 ТЗ по предявения иск от Ямболска
окръжна прокуратура, търговското дружество "АГРОГРАНИТИ 2013"ЕООД със седалище и
адрес на управление гр.Елхово, Област Ямбол, ул."Търговска"№7, ЕИК *********.
ОСЪЖДА "АГРОГРАНИТИ 2013"ЕООД със седалище и адрес на управление
гр.Елхово, Област Ямбол, ул."Търговска"№7, ЕИК *********, да заплати на основание
чл.78, ал.6 ГПК по сметката на ЯОС държавна такса в размер на 80лв. и разноски в размер
на 300 лв. – възнаграждение за назначен особен представител, както и 5лв.- ДТ за служебно
издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд гр.Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане в сила на решението препис от него да се изпрати на Агенция по
вписванията за вписване в ТР.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
4