Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

гр.Своге, 13.12.2018год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Свогенски районен съд, втори състав, в публично заседание на тринадесети ноември, двехиляди  и осемнадесета година в състав :

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ : НАДЯ БАКАЛОВА

при секретаря Ирена Никифорова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 203 по описа за 2018 година на  СвРС и за да се произнесе, взе предвид следното :

Предявена е искова молба от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”България” 81, вх.”Б”, ет.1, представлявано от С. Х. Б. и Г. Н. П. чрез пълномощник  адв.К.К. *** против  Б.Я.В. ЕГН ********** ***, с правно основание чл.422, вр.с чл.415, вр.с чл.414 от ГПК, чл.183, вр.с чл.200 от ЗЗД и чл.86, вр.с чл.84 от ЗЗД.

Претенцията на ищеца е да се постанови решение за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 70,40/седемдесет лева и четиридесет стотинки/лева, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от  30.12.2015г., която сума е заплатена от заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел”ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното заплащане.

С исковата си молба ищцовата страна е предявила срещу ответника иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК-за признаване за установено съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение, а именно:сумата от  70,40/седемдесет лева и четиридесет стотинки/лева, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от  30.12.2015г., която сума е заплатена от заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел”ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното заплащане.

Претендират се направените по делото разноски.

Ищцовата страна заявява, че на 30.12.2015г.между „Мобилтел”ЕАД  и Б.Я.В. бил сключен договор  за продажба на изплащане № *********  и по този начин ответникът закупил и станал собственик на устройство”LGGFlex2Silv-BTHBS730+Postp128K-Mi”, със сериен номер ...Сочи се, че купувачът се задължил да заплати продажната цена на вещта съобразно погасителен план към договора.Поради неплащане в срок на дължимата сума, договорът бил прекратен предсрочно и непогасената сума до края на срока на договора от 70,40 лева, станала предсрочно изискуема.В молбата се твърди, че между „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД  и „Мобилтел”ЕАД е сключен договор за поръчителство на 07.11.2014г.Поради неплащане на дължимата сума от „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД последвало уведомяване на Б.Я.В., че ще изпълни вместо него  задължението му към „Мобилтел”ЕАД и тъй като ответникът не погасил дълга си, ищецът извършил плащане вместо него  на 30.11.2017г.

„ Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД в качеството си на кредитор сезирало РС Своге, със заявление по чл.410 от ГПК и е образувано ч.гр.д.№ 38/2018г., но ответникът направил писмено възражение за плащане на посочените в издадената заповед суми.

На ответника е предоставен срок за отговор по чл.131 от ГПК, но такъв не е постъпил в РС Своге.

С определение от 11.06.2018г., съдът е счел исковите претенции за редовни и допустими.Допуснал е представените писмени доказателства.

В о.с.з.ищцовата страна не изпраща представител.

В о.с.з.ответникът чрез процесуалния си представител адвокат И. изразява становище за неоснователност на исковите претенции.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Съгласно чл.422, ал.1 искът за съществуване на вземането се смята предявен от момента на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато е спазен срокът по чл.415, ал.1 от ГПК.

Видно от представеното по настоящото дело, ч.гр.д.№ 38/2018г.по описа на СвРС ищецът е подал заявление за събиране на вземането си по реда на чл.410 ГПК, но ответникът е направил възражение в законоустановения срок.

По делото е представено копие на договор за продажба на изплащане № ********* от 30.12.2015г.между „Мобилтел”ЕАД и ответника Б.Я.В. на мобилно устройство „LGGFlex2Silv+BTHBS730+P за сумата 528 лева, като купувачът заплаща първоначална вноска от 22 лева и още 23 месечни вноски за останалата сума от 506,00 лева.Сочи се, че закупуването на вещта, при условията на този договор е свързано с ползването на електронни, съобщителни услуги, предоставени на купувача, на основание договор за услуги.

От заключението по извършената съдебно-счетоводна експертиза, се установява:Ответникът Б.Я.В. е погасил по Договор за продажба на изплащане № *********/30.12.2015г. на обща стойност 528 лева – сумата от 435,59 лева.С платежно нареждане от 30.11.2017г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД в качеството си на поръчител по условията на Договор от 07.11.2014г., е заплатил на „Мобилтел”ЕАД/сегашно наименование”А1 България”ЕАД/сума в размер на 70,40 лева, като заплатената сума представлява просрочено задължение  по договор за продажба на изплащане № *********/30.12.2015г.Това плащане е съгласно сключен на 07.11.2014г.Договор за поръчителство между „Мобилтел”ЕАД/сегашно наименование”А1 България”ЕАД/ и „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД.Към 22.10.2018г.ответникът дължи на ”А1 България”ЕАД общо 335,95 лева, от които по договор за изплащане с партиден № *********-241,42 лева, като задължението включва фактури за услуги  и неустойки и по договора за услуга, с партиден № *********-94,53 лева, като задължението включва неустойки по договора.В о.с.з.на 18.09.2018г. от ответната страна са представени четири броя фискални бонове, на обща стойност 132,75 лева за платени от Б.В. суми.От заявеното от вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза в о.с.з.на 13.11.2018г.се установява, че от представените от ответника четири броя фиша, е видно, че е извършено плащане в брой, парите са получени и отчетени в ”А1 България”ЕАД и с тях са погасявани задължения за мобилното устройство и за предоставени от мобилния оператор услуги.Вещото лице сочи, че може да се приеме, че с направените вноски е погасена сумата, която претендира ищеца и може да се приеме, че дължимата сума за предоставеното мобилно устройство е заплатена.

При така установеното от фактическа страна, от правна страна, съдът намира следното:

Наличието на правоотношения не е спорно. По делото обаче се опровергават твърденията на ищеца за дължимост на търсената сума като остатък от цената на вещта.

Съгласно ангажираните доказателства, съдът приема исковите претенции за неоснователни. Ответникът установи, че не е имал непогасени задължения по процесния договор за продажба на изплащане към първоначалния кредитор, поради което и  ищецът не може да встъпи в чужди права,

Съдът приема, че с всички представени доказателства за плащане се установява изпълнението на задължението на  Б.Я.В. към „Мобилтел“ ЕАД по договора за лизинг. Ищцовата страна не е посочила кои  конкретно са другите договори, по които следва да се приеме, че е платено от В./в заключението по съдебно-счетоводната експертиза е отбелязано само относно фактури за плащане –по „договор за гласова услуга”, „договор за услуга”, без да се конкретизира/, както и първоначално не е посочено кои са неплатените от  ответника вноски по договора, от което обстоятелство произтича плащането на ищеца като поръчител. В обобщение на изложеното,  следва да се приеме, че  с представените от процесуалния представител на ответника в о.с.з.фискални бонове същият удостоверява, че е изплатил  задълженията си към своя кредитор „Мобилтел“ ЕАД по сключения помежду им договор за лизинг, поради което не дължи на ищеца в качеството му на поръчител връщане на сумата, платена от последния като негово задължение по същия договор. В този смисъл е и заявеното от вещото лице, изготвило съдебно-счетоводната експертиза .Ето защо следва да се приеме,  че предявения от „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли.

С оглед горното и предвид липсата на задължения на ответника, искът за главница следва да бъде отхвърлен.

С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат само на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК. Направено е искане, представен е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за сторени такива от  300 /триста       /  лева – платено  адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

 

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”България” 81, вх.”Б”, ет.1, представлявано от С.Х.Б.и Г. Н. П. чрез пълномощник  адв.К.К. *** против  Б.Я.В. ЕГН ********** ***, искови претенции за установяване дължимостта на следните суми:  70,40/седемдесет лева и четиридесет стотинки/лева, представляваща незаплатена сума по договор за продажба на изплащане № ********* от  30.12.2015г., която сума е заплатена от заявителя в качеството му на поръчител на „Мобилтел”ЕАД по договор за поръчителство от 07.11.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявление до окончателното заплащане,  за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 51/11.01.2018 г. по ч.гр.д. № 38/2018г. по описа на РС Своге.

ОСЪЖДА  „Състейнъбъл бизнес солюшънс”АД, със седалище и адрес на управление: град София, бул.”България” 81, вх.”Б”, ет.1, представлявано от С.Х.Б. и Г.Н.П. да заплати на Б.Я.В. ЕГН ********** ***, сумата от 300 лева /триста / лева - разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред  Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: