№ 29603
гр. София, 24.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. К.
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. К. Гражданско дело №
20221110135624 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 ГПК:
Гражданското дело е образувано по повод pредявен осъдителен иск с правно
основание чл.55, ал.1, пр.3 от Закона за задълженията и договорите от „Синем”
ЕООД срещу „Еврофонд адвайзърс” за заплащане на сумата 3600 лева, представляваща
заплатен от ищеца, като възложител, на ответника, като изпълнител, аванс по
неформален договор за консултантски услуги от м. 11.2017г., развален от възложителя,
поради забава в изпълнението, което го прави ненужно за възложителя, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2022г., до
окончателното изплащане.
Производството по делото е приключило с решение № 10849 от 23.06.2023г., с
което предявеният иск е изцяло уважен.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника „Еврофонд адвайзърс”.
Постъпила е също молба по реда на чл. 248 ГПК от ищеца „Синем” ЕООД с искане
да се измени посоченото по-горе решение в частта на разноските, присъдени нему. В
молбата се твърди, че разноските за заплатено адвокатско възнаграждение възлизат в
общ размер на 600.00 лева съгласно представен с исковата молба договор за правна
зашита и съдействие от 04.04.2022г., който доказвал заплащането на половината от
договорения хонорар, а останалата част от него – 300.00 лева, е допълнително
заплатена с втори договор за правна защита и съдействие, ведно с платежно нареждане
към него, представени в о.с.з. по делото на 30.05.2023г. Иска се съдът да измени
решението си в частта за разноските, като присъди в полза на ищеца оставащата част
от договореното адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.
Препис от молбата на основание чл. 248, ал. 2 ГПК е изпратен на насрещната
страна, но в указания срок становище не е постъпило.
Съдът като съобрази доказателствата по делото и взе предвид становищата на
страните, намира следното:
Искането за изменение на решението в частта на разноските е допустимо /подадено
е в срока за обжалване от страната, която иска изменение на собствените си
1
разноските, в който случай се изисква списък по чл. 80 ГПК, какъвто е представен по
делото – л. 41/. Разгледано по същество, искането е неоснователно по следните
съображения.
С оглед изхода на делото разноски се дължат на ищеца, както е посочено и в
крайния съдебен акт, съгласно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК. Изводът, че разноски се
дължат на ищеца, се обосновава с приетото в мотивите на акта за основателност на
предявения иск.
Както е посочено, ищецът своевременно е поискал присъждането на разноски. По
делото са представени два договора за правна защита и съдействие /л. 42 и л.44/. В
първия от тях е уговорено възнаграждение за представителство по настоящото дело в
общ размер от 600.00 лева с ДДС, платимо на две части – авансово плащане от 300.00
лева с ДДС в срок до 20.04.2022г. и 300.00 лева преди първото по делото о.с.з. В
договора е указано, че възнаграждението се заплащан в брой или по банков път. В
приложение към договора не е представен платежен документ за заплатеното авансово
плащане. Приложен е документ за плащане на сумата, предмет на иска. Вторият
представен по делото договор за правна защита и съдействие /л.44-45/ е от 23.03.2023г.
и съдържа уговорка за заплащане по банкова път на адвокатско възнаграждение в
размер на 300.00 лева за оказаното представителство. Към договора е приложен
платежен документ, от който се установява, че ищецът е заплатил тези разноски в този
им размер – 300.00 лева. Други документи за заплащане на разликата от уговореното в
първия договор за правна защита и съдействие – този от 04.04.2022г., адвокатско
възнаграждение не се съдържат нито по гр.д. 35624/2022г. по описа на СРС, нито по
гр.д. № 709/2022г. по описа на Районен съд – Шумен. Липсата на доказателства за
заплащане на уговореното в цялост възнаграждение препятства присъждането му в
искания размер от 600.00 лева. Порокът не може да бъде саниран с посочване на
сторените разноски в списъка по чл. 80 ГПК. Изискването за реално заплащане
изхожда от постановките на т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС
по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК. В случая, това изискване не е спазено. Както се
посочи, по делото доказателства за заплащане на разликата до пълния уговорен размер
на адвокатско възнаграждение липсва.
Изложеното дава основание на този състав да остави без уважение искането на
ищеца за изменение на решението в частта на разноските.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Синем” ЕООД ЕАД с правно основание
чл. 248 ГПК за изменение на решение № 10849 от 23.06.2023г., постановено по
настоящото дело, в частта на разноските и съдържащо се в молба с вх. №
206892/20.07.2023г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО, на основание чл. 248, ал. 3 ГПК, подлежи на обжалване пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ИЗПРАТИ делото на СГС след изтичане на срока за обжалване на
определението и в случай, че няма постъпили жалби срещу него.
ДА СЕ ДОКЛАДВА делото в случай, че в срока за обжалване постъпят жалби
срещу определението, за тяхното администриране.
2
Препис от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3