РЕШЕНИЕ
№ 367 07.04.2023 година, град Бургас
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, XXVI АДМИНИСТРАТИВЕН СЪСТАВ, на шестнадесети
март, две хиляди двадесет и трета година, в публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧАВДАР
ДИМИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ЗЛАТИНА БЪЧВАРОВА
2. КОНСТАНТИН ГРИГОРОВ
Секретар:
Г. Д.
Прокурор:
Дарин Христов
сложи
за разглеждане докладваното от съдия Чавдар Димитров КАНД
номер 200 по описа за 2023 година.
Производството е по реда на
чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63,
ал. 1, изречение второ от Закона за административните нарушения и наказания
(ЗАНН).
Образувано е по касационна
жалба на Теодор Петров – юрисконсулт в РИОСВ-Бургас, с надлежно пълномощно,
против Решение № 86/20.12.2022 г., постановено по АНД № 20222130200378 по
описа за 2022г. на Районен съд – Карнобат,
с което е отменено Наказателно постановление № 38/31.08.2022г., издадено от
Директор РИОСВ-Бургас, с което на Г.К. *** за нарушение на чл. 156, ал. 1 вр. с чл. 120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв. В жалбата се иска съдът
да отмени обжалваното решение и да потвърди процесното наказателно
постановление. Посочените в жалбата
оплаквания съдът квалифицира по чл. 348, ал. 1, т.1 от НПК – неправилно решение
поради противоречие с материалния закон.
В съдебно заседание,
касаторът редовно и своевременно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът –– Г.К.–***,
редовно и своевременно призован, не изпраща представител. Претендира присъждане
на разноски.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Бургас дава становище за неоснователност на жалбата. Пледира за
оставяне в сила на решението на първата инстанция.
След като прецени
твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Административен
съд-Бургас намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена
в срока по чл.211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалване
и в съответствие с изискванията за форма и реквизити.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Производството пред Районен
съд - Карнобат е образувано по жалба от Г.К. *** против Наказателно
постановление № 38/31.08.2022г., издадено от Директор РИОСВ-Бургас. С Решение 86/20.12.2022
г., постановено по АНД № 20222130200378 по описа за 2022г. на Районен съд – Карнобат е
отменено наказателното постановление, с което на
основание чл. 156, ал. 1 вр. с
чл. 120 от ЗУО е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000
лв.
За да постанови решението си
въззивният съд е приел, че в АУАН и в НП не е посочено при извършване на
проверката какво административно нарушение е констатирано. Според мотивите на
същия точно описание на нарушението се изисква за обосноваване даването на конкретно
предписание, което да се приеме, че е задължително по смисъла на чл. 120 ЗУО и
неизпълнението му да бъде санкционирано по реда на чл. 156, ал. 1 ЗУО.
При така изложените мотиви
районният съд е отменил обжалваното наказателно постановление.
Съгласно чл. 63 от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК.
Предмет на касационна
проверка съгласно чл. 218 от АПК е решението на районния съд само на посочените
в жалбата пороци, като за валидността, допустимостта и съответствието на
обжалвания акт с материалния закон съдът следи служебно.
Касационната съдебна
инстанция извърши проверка относно приложението на закона, въз основа на
фактическите констатации, приети от въззивния съд при спазване на правилата за
събиране, проверка и оценка на доказателствата.
От фактическа страна е
установено, че на 04.05.2022 год. служители на РИОСВ - Бургас са извършили проверка на територията
на община Сунгурларе, на терен общинска собственост, находящ се до с. Грозден,
на изхода за гр. Сунгурларе, вдясно, землището на гр. Сунгурларе. По време на
проверката длъжностните лица към РИОСВ-Бургас, констатирали, че теренът е ограден
от трите страни с бетонови стени и е с ограничен достъп и в него били
изхвърлени „стари и свежи" строителни, биоразградими и битови отпадъци,
генерирани от организираното сметосъбиране на общината. За констатираното
замърсяване на участъка бил съставен констативен протокол № 021428/К-11-38 от
04.05.2022 год., в който е поставен срок на кмета на общината до 16.05.2022 год.
за отстраняване на замърсяването. На 20.05.2022 год. бил извършен последващ
контрол на същия терен, като било установено отново, че замърсената площ не е
почистена и дори бил наличен нов „свеж" отпадък с идентичен произход. Въз
основа на извършените проверки бил съставен АУАН № 38/31.05.2022 г., в който е
отразено, че жалбоподателят в качеството му на кмет на община е нарушил
разпоредбата на чл. 156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО за това, че не е изпълнил
дадено задължително предписание в определения срок. Въз основана посочения АУАН
е издадено обжалваното НП, с което на нарушителя била наложена на основание чл.
156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО глоба в минимален размер на 2000 лв. за
нарушението.
Касационният съдебен състав
приема, че АУАН и НП са съставени/издадени от компетентни органи и в
предвидените от ЗАНН срокове.
Съдебното решение е
съобразено, процесуалните правила, но е постановено при нарушение на
материалния закон. При правилно изяснена фактическа обстановка, районният съд е
постановил неправилен съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.
120 от ЗУО
при извършване на проверките контролните органи по чл. 119, ал. 1 съставят констативни
протоколи. При констатирани нарушения контролните органи дават задължително
предписание в констативния протокол с определен срок за тяхното отстраняване
и/или съставят актове за установяване на административни нарушения.
Съгласно чл. 156, ал. 1 от
ЗУО за неизпълнение на предписание по чл. 113,
ал. 3 или чл. 120 на
физическите лица се налага глоба в размер от 2000 лв. до 10 000 лв., а на
юридическите лица имуществена санкция в размер от 5000 до 20 000 лв.
В тежест на
административнонаказващия орган е да установи безспорно съществуването на
посочените фактически основания, послужили за издаването на наказателното
постановление.
Установява се по делото, че
при извършена проверка на 04.05.2022 г. на терен общинска собственост, находящ
се до с. Грозден, на изхода за гр. Сунгурларе, вдясно е установено замърсяване
със „стари“ и „свежи“ отпадъци. Определен е срок за отстраняване на отпадъците,
за което е извършена повторна проверка, която е установила неизпълнението на
даденото предписание.
Неправилен е изводът на
въззивния състав, че в съставените констативни протоколи не е посочено какво нарушение
е извършено, като такава информация липсвала и в АУАН и НП. Нарушението е
описано от фактическа страна, като става ясно, че се касае за създаването на
незаконно сметище и неорганизиране на почистването му по смисъла на чл.19,
ал.3, т.15 ЗУО. Съгласно установената практика на ВАС в писменото предписание,
представляващо индивидуален административен акт, не е необходимо да бъде сочена
правната квалификация на констатираното нарушение, а единствено фактите,
установяващи правнорелевантните елементи на самото нарушение, което в случая е
сторено. По-същественото обстоятелство в случая е това, че предписанието поради
характера си на индивидуален административен акт подлежи на самостоятелно
оспорване, като пропускът на нарушителят да го атакува и влизането му в сила имат
за резултат стабилизирането му в правния мир, като е недопустим косвен съдебен
контрол на този акт в административнонаказателното производство.
Административнонаказващият орган е възприел, че е налице нарушение на чл.
156, ал. 1 вр. чл. 120 от ЗУО, за което е определил глоба в размер на 2000 лв.
Приложението на нормата на чл. 120 от ЗУО предвижда установяване на нарушение,
за което да бъде дадено предписание, като в конкретния случай както бе посочено
по-горе елементът на установяване на нарушение е наличен предвид описание на
съставомерните факти, като липсата на посочване на нормите, които са нарушени, не
е порок ограничаващ правото на защита на нарушителя, тъй като същият не се е
възползвал от правото на оспорване на предписанието и е следвало да го изпълни.
То не препятства и съда да извърши преценка за законосъобразност на НП,
доколкото изпълнителното деяние, подлежащо на контрол пред него се изразява в
неизпълнение на предписание и съдът следи единствено за наличието или липсата
на предписания резултат.
Според настоящия състав процесното нарушение
правилно е квалифицирано като такова на материалноправната норма на чл.120 ЗУО,
а наложената санкция намира правното си основание в нормата на чл. 156, ал. 1
от ЗУО, тъй като тя предвижда наказанията, приложими за нарушение на
разпоредбите именно на чл. 113, ал. 3 или чл. 120 от ЗУО.
В тежест на наказващия орган
е да установи и докаже наличието на релевантните за съставомерността и
индивидуализацията на деянието факти и обстоятелства, които обуславят
административнонаказателната отговорност, което в случая е сторено.
По изложените съображения
при извършената на основание чл. 218, ал.2 от АПК служебна проверка, касационната инстанция намира
решението за неправилно, поради нарушение на материалния закон и същото следва
да бъде отменено, а оспореното НП потвърдено.
При този изход на делото присъдени
следва да бъдат и разноски в полза на АНО, представляващи юрисконсултско
възнаграждение за двете инстанции в размер на по 100,00 лева за всяка.
Така мотивиран и на
основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. чл. 218 от АПК, във вр. чл.
63в от ЗАНН, Административният съд Бургас, XXVI-ти състав
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 86/20.12.2022 г.,
постановено по АНД № 20222130200378 по описа
за 2022г. на Районен съд – Карнобат и вместо него постановява:
ПОТВЪРЖДАВА
Наказателно постановление № 38/31.08.2022г., издадено от Директор РИОСВ-Бургас,
с което на Г.К. *** за нарушение на чл.
156, ал. 1 вр. с чл. 120 от Закона за управление на отпадъците /ЗУО/ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лв.
ОСЪЖДА община
Сунгурларе да заплати на РИОСВ гр. Бургас, сумата
от 200.00 лв., юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции.
Решението
е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.