№ 1313
гр. София, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
при участието на секретаря Ива Андр. Иванова
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20201000504160 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 5232 от 04.09.2020г. постановено по гр.д. № 3955/ 2018г.,
по описа на Софийски градски съд, ГО I-16 състав, е отхвърлен предявеният
от Р. Г. П. срещу Р. П. Я. иск с правно осно- вание чл.87, ал.3 ЗЗД за
разваляне на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за
издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 111/91г., по силата на
който е прехвърлен апартамент № 18, находящ се в гр.***, ж.к.„***“, бл. №
***, вх.*, ет.*, с идентификатор 68134. 207.169.1.18.
Решението е обжалвано от ищцата Р. Г. П., починала в хода на
въззивното производство, заменена от наследниците й по закон П. Л. Я. и Е.
В. Я., с оплаквания за недопу- стимост.
Въззиваемият Р. П. Я. не оспорва жалбата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди възраженията на страните
във връзка с атакувания съдебен акт и с оглед правомощията си по чл.269 от
ГПК, намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 от ГПК и е
1
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбата съобразно изложените в нея
оплаквания, съдът намира следното:
Предявен е иск с правно основание по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне
на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за гледане и
издръжка, обективиран в нот. акт № 111/91г., по силата на който първоначал-
ната ищца прехвърлила на внука си, ответника по делото, собствено жилище
в гр.София.
За да отхвърли иска, съставът на СГС е приел, че с оглед извършеното
дарение от 25.02.2014г. от Р. П. Я. на Р. Г. П. на процесния апартамент,
ответникът се е освободил от задължението си за издръжка и гледане спрямо
ищцата и не е налице съществуващо облигацион- но правоотношение, чието
разваляне да бъде постановено от съда.
Оплакванията във въззивната жалба на ищцовата страна са за недопу-
стимост на решението, поради допуснато от състава на СГС процесуално на-
рушение като не е спрял производството по делото по реда на чл.229, ал.1,т.4
ГПК до решаване на спор по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността на
договора за дарение.
Въззивният съд намира решението за правилно и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите му, като излага и собствени такива с оглед оп-
лакванията в жалбата.
В тежест на ищцовата страна по иск за разваляне на алеаторен договор е
установяване, че е изпълнила задължението да прехвърли собствеността
върху съответния имот, а на ответната страна – какво е изпълнила във връзка
със задължението за издръжка и гледане.
Не се спори и от данните по делото по надлежен начин се установява,
че между първоначалните страни по спора на 31.05.1991г. е сключен договор
за прехвърляне на недвижим имот от Р. Г. П. в полза на внука й Р. П. Я. с
поето от последния задължение за гледане и из- дръжка. В исковата молба
първоначалната ищца се позовава на неизпълнение на задължението по
алеаторния договор, начиная от 06.01.2014г., когато на приобретателя
наложена мярка за неотклонение „задържане под стража“. На 25.02.2014г.
последният е дарил на баба си Р. Г. П. процесния имот с нотариален акт №
20/14г. Следователно, с последвалото дарствено разпореждане процесният
2
имот се е върнал в патримониума на прехвърли- телката по договора за
издръжка и гледане, поради което споделя извода в обжалваното решение, че
ответникът се е освободил от задължението си за издръжка и гледане спрямо
ищцата. При това положение, съдът не дължи произнасяне по релевантния за
спора факт за твърдяното неизпълнение на поетите по алеаторния договор
задължения, верността на който е признат от ответната страна.
Неоснователно е единственото развито във въззивната жалба оплакване
за недопустимост на обжалвания акт, постановен при наличие на основание за
спиране на производството по реда на чл.229, ал.1,т.4 ГПК до решаване на
спора по чл.135 ЗЗД за обявяване недействителността на договора за дарение.
Първо, соченото основание за обезсилване на решение е относимо само към
въззивните решения. Второ, въззивният състав е изложил съображения за
неоснователност на искането за спиране в с.з. от 26.10.2021г., поради неуста
новеност на връзка на преюдициалност между двете дела. Недействителност-
та на процесното дарение, предмет на иска по чл.135 ЗЗД, е само по отно-
шение на ищеца с цел предпочтителното му удовлетворяване при изнасяне на
имота на публична продан, докато за всички останали, включително и стра-
ните по същата, сделката е действителна. Аргумент в тази посока е и защит-
но противопоставимото действие на вписването на иска по чл.135 ЗЗД спрямо
предприетите след вписването му действия по разпореждане с имота,
включително и на предявения иск по чл.87, ал.3 ЗЗД , т.е. и за изхода на спо-
ра по чл.135 ЗЗД е без значение изхода на последващите вписването спорове,
какъвто е настоящият.
С оглед на гореизложеното и поради съвпадане изцяло в изводите на
двете инстанции обжалваното решение следва да се потвърди.
Няма искане за присъждане на разноски от страната, в полза на която е
постановен настоящият акт, поради което съдът не дължи
произнасяне.
Водим от горното Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5232 от 04.09.2020г. постановено по
гр.д. № 3955/ 2018г., по описа на Софийски градски съд, ГО I-16 състав.
3
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от изпращане на преписи от решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4