№ 125
гр. В.П., 24.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В.П., I СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на
тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Дияна Д. Петрова
при участието на секретаря Женя С. Проданова
като разгледа докладваното от Дияна Д. Петрова Гражданско дело №
20213610100141 по описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени положителни установителни искове с правно основание
чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД от „БНП” С.А., П.Ф., рег.
№ 542 097 902, чрез „БНП С.А., клон България, с ЕИК ^********,със седалище: гр. С., адрес на
управление: гр. С., 1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Б.П. С.”, сграда 14, представляван по закон от
Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по пълномощие от юрисконсулт Н.М. срещу С. ИС. Х. с
ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Т., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И.” № 1,
представлявана от особения представител адв.Б.С. от ШАК, с които се иска да бъде признато за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата 397,44 лв. (триста деветдесет и седем лева и 44
стотинки) – главница, за погасяване на задължения по договор за кредит за покупка на стоки или
услуги с № CREX-13182884, сключен на 24.04.2016 г., с ДОГОВОРНА (ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА)
ЛИХВА в размер на 09,96 лева от 01.03.2019 г. до 08.08.2019 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА в размер
на 27,04 лева от 08.08.2019 г. до 17.11.2020 г. и ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, от датата
на подаване на заявлението – 27.11.2020 г., до изплащане на вземането, като вземането произтича
от следните обстоятелства: неизпълнени задължения по договор за револвиращ потребителски
кредит CARD-13651063, сключен на 07.09.2016 г. Договорът е сключен с „БНП” С.А., П.Ф., с №
542 097 902 чрез „БНП С.А., клон България”, с ЕИК ^********, за които вземания е издадена
заповед за изпълнение №260106/18.12.2020г. по ч.гр. дело №623/2020г. по описа на ВПРС.
Претендират се и направените по делото разноски, включително и по заповедното производство.
При условията на евентуално съединяване на искови претенции, са предявени и
осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, чл. 240, ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца СУМАТА 397,44 лв. (триста деветдесет и седем
лева и 44 стотинки) – главница по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-
13182884, сключен на 24.04.2016 г., с ДОГОВОРНА (ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА) ЛИХВА в размер на
09,96 лева от 01.03.2019 г. до 08.08.2019 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на 27,04 лева от
1
08.08.2019 г. до 17.11.2020 г. и ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, от датата на депозиране
на исковата молба.
В подадената след указание по чл. 415, ал. 1 от ГПК исковата молба ищецът "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Р.Ф. чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон
България твърди, че на 24.04.2016 г. сключило с ответника договор за потребителски кредит,
отпуснат е револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
13182884.
В договора било предвидено, че кредитополучателят може да ползва кредитна карта с
максимален кредитен лимит в размер на 10000, 00 лв., като този договор ще произведе действие
след извършване на първата трансакция. Такава била осъществена от И. на 07.09.2016 година.
Съобразно предвиденото в договора, месечни погасителни вноски се извършвали до 1-во число на
месеца, най-малко в размера, конкретно посочен в тарифата. Било предвидено и че при забава в
плащанията, заемателят дължи обезщетение за забава. Ответникът преустановил плащанията по
договора за кредитна карта на 01.03.2019 г. Поради това, ищцовото дружество блокирало
кредитната карта и депозирало пред ВПРС заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу
длъжника, което било уважено изцяло чрез издаване на такава по ч. гр. д. №623/2020 г. по описа на
съда. Заповедта била връчена на длъжника-ответник по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Моли съда да
постанови решение, по силата на което по отношение на страните да бъде признато за установено,
че съществуват следните вземания на ищцовото дружество срещу ответника, за чието плащане е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 623/2020 г. по описа на
ВПРС: в размер на сумата 397,44 лв. (триста деветдесет и седем лева и 44 стотинки) – главница, за
погасяване на задължения по договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-
13182884, сключен на 24.04.2016 г., с ДОГОВОРНА (ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА) ЛИХВА в размер на
09,96 лева от 01.03.2019 г. до 08.08.2019 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на 27,04 лева от
08.08.2019 г. до 17.11.2020 г. и ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, от датата на подаване на
заявлението – 27.11.2020 г., до изплащане на вземането, като вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнени задължения по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-
13651063, сключен на 07.09.2016 г. Договорът е сключен с „БНП” С.А., П.Ф., с № 542 097 902 чрез
„БНП С.А., клон България”, с ЕИК ^********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№260106/18.12.2020г. по ч.гр. дело №623/2020г. по описа на ВПРС. Претендират се и направените
по делото разноски, включително и по заповедното производство.
В съдебно заседание ищеца не изпраща представител, но в писмено становище по
същество, счита исковете за доказани и мило съдът да се произнесе положително по тях, като му
присъди направените разноски, за които прилага списък.
В срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК ответникът подава отговор на исковата молба, чрез
назначения особен представител, в който оспорва исковете без да излага доводи в тази насока. В
съдебно заседание, не взема категорично становище по исковете, но относно размера счита, че
съдът следва да се съобрази с изложеното от вещото лице в приетото експертно заключение.
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи
от фактическа страна следното:
Доказа се, че на 24.04.2016 г. между "БНП Париба пърсънъл файненс" ЕАД гр. С. и
ответника С. ИС. Х.ова бил сключен договор за потребителски кредит. В клаузите на този договор
била предвидена възможност на кредитополучателя да бъде предоставена кредитна карта с
2
кредитен лимит до 10000, 00 лева. Според цитираните по-горе разпоредби на договора, същите
препращат към приложение по т. 21, в което следва да са описани размерите на минималните
погасителни месечни вноски и всички дължими такси по договора за кредитна карта. Установи се,
че на 07.09.2016 г. настъпило предвиденото в договора за потребителски кредит условие за
възникване на задълженията на страните и по договора за кредитна карта, а именно – ответникът
извършил първата трансакция с предоставената му кредитна карта. Впоследствие, същият
извършил и погасителни вноски.
Договорът за кредит следва да отговаря на изискванията на нормата на чл. 22 от ЗПК.
Според този текст, когато не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 от закона, то
договорът за кредит е недействителен. Съгласно изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 7 – 12 от ЗПК,
приложими спрямо сключения чрез извършена трансакция, договор за предоставяне на кредит чрез
кредитна карта, договорът следва да съдържа: общия размер на кредита и условията за усвояването
му; лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен
процент, който е свързан с първоначалния лихвен процент, както и периодите, условията и
процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат
различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени
проценти; методиката за изчисляване на референтния лихвен процент съгласно чл. 33а; годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента
на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин;
условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ
информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски,
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими
при различни лихвени проценти за целите на погасяването. От приложение към договор за
потребителски кредит издаване и използване на кредитна карта № CREX-13182884 се доказа
изпълнение на тези условия.
Съгласно заключението на изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза, въз
основа на сключения между договор за кредит, на 07.09.2016 г. Севенч Х. е започнала да усвоява
суми от кредитната карта, които възлизат на общ размер 1203.35, като са платени 1768.15 лв.
общо, представляващи част от главница и лихви. По счетоводни данни на ищцовото дружество е
налице отразяване на задължения на ответника към ищеца, както следва: главница – 397.44 лв.,
договорна лихва – 9.96 лв., лихва за забава – 27,04 лв. Вещото лице сочи, че не са налице плащания
от страна на ответника след 07.02.2019 г.
От приложеното ч. гр. д. №623/2020 г. по описа на ВПРС се установява, че "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" С. А., Р.Ф. чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон България
подало по реда на чл. 410 от ГПК заявление на 27.11.2020 г., по което била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 260106/18.12.2020 г. срещу ответника за
сумите, предмет на предявените в настоящото исково производство искове, законната лихва,
считано от 27.11.2020 г. до окончателното плащане и за разноски в общ размер 75, 00 лв.,
направени в заповедното производство. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5
от ГПК.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема от правна страна следното:
По допустимостта на исковете:
3
Исковете са предявени от "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А., Р.Ф. чрез "БНП
Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон България по реда и в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, след издаване по заявление на ищеца, в качеството му на кредитор
срещу ответника С. ИС. Х.ова в качеството му на длъжник, на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК № 260106/18.12.2020 г. по ч. гр. д. № 623/2020 г. на ВПРС, и след
връчване на заповедта по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Претендира се установяване на вземания,
съответни на задълженията, посочени в заповедта за изпълнение. Ето защо, настоящият състав,
предвид единството на настоящото и заповедното производство, приема, че исковете са
допустими.
По основателността на исковете:
Съдът е сезиран с положителни установителни искове за признаване за установено, че
съществуват вземания в полза на ищеца срещу ответника, произтичащи от договор за
потребителски кредит, сключен на 24.04.2016 г., действащ от 07.09.2016 г.
Предявяването на иск по реда на чл. 415, ал. 1 от ГПК и на основание чл. 422, ал. 1 от
ГПК във връзка с издаването на заповед за изпълнение на парично задължение очертава пределите
на предмета на настоящото дело, а именно – съществуването на посочените в исковата молба
вземания по заповедта за изпълнение. Доказателствената тежест, на осн. чл. 154, ал. 1 от ГПК, е
върху ищеца. В тази насока, доказателствените средства на ищеца са материалите по приложеното
заповедно производство по ч. гр. д. №623/2020 г. на ВПРС, представените писмени документи в
настоящото исково производство и изготвеното заключение по ССЕ.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., Р.Ф. чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон България от Г. Д. Г. за
парична сума в размер на 397.44 лв., представляващо задължение за връщане на заета сума по
договор за кредит сключен между страните, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
27.11.2020 г. до окончателното й изплащане.
В конкретния случай, страните по валидно сключения договор за заем свободно
уговорили размера на т. нар. възнаградителна лихва – чл. 240, ал. 2 от ЗЗД. Доказа се настъпването
на изискуемостта на уговорената договорна лихва за претендирания период. Чрез заключението на
изготвената по делото съдебно-счетоводна експертиза се установи и нейния размер – 09.96 лв.
Предвид така установеното по-горе, съдът намира, че искът по чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124,
ал. 1 от ГПК, вр. чл. 240, ал. 2 от ЗЗД се явява основателен и доказан. Ето защо, по отношение на
страните следва да бъде признато за установено, че съществува вземане на "БНП Париба Пърсънъл
Файненс" С. А., Р.Ф. чрез "БНП Париба Пърсънъл Файненс" С. А. – клон България от Г. Д. Г. за
парична сума в размер на 09.96 лв., представляващо и задължение за плащане на лихва върху заета
сума по договор за кредит.
Относно иска с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 287 и чл.
288, вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД:
Относимата разпоредба на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва, считано от деня
на забавата. В процесния случай се установи, че страните уговорили такова обезщетение при
4
неизпълнение, именно в размер на законната лихва, както и че Г. Г. не изпълнил в срок
задължението си да върне на ищцовата страна дължимата сума по главното си парично
задължение. Ето защо, съдът приема, че искът следва да бъде уважен, като по отношение на
страните бъде признато за установено, че в полза на ищцовото дружество съществува вземане от
ответника за парична сума в размер на 27.04 лв., представляващо задължение за плащане на
обезщетение за неизпълнение на парично задължение в срок, за периода 08.08.2019 г. – 17.11.2019
г. по договор за кредит в действие от 07.09.2016 г.
Предвид изложените съображения, съдът намира, че предявените искове с правно
основание чл. 415, ал. 1 вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД следва да се
уважат изцяло като основателни и доказани.
Предвид основателността на главния иск за дължимост на главницата по договора за
кредит, основателно е и акцесорната претенция за дължимост на законната лихва, считано от
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
плащане на вземането.
Поради изцяло уважения основен иск, съдът не дължи произнасяне по евентуално
предявения такъв.
С оглед уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответника следва да
бъде осъден да заплати на ищеца направените от разноски по делото в посочените размери, които
съвпадат и с представения от ищеца списък по чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между ищеца „БНП” С.А., П.Ф., рег.
№ 542 097 902, чрез „БНП С.А., клон България, с ЕИК ^********,със седалище: гр. С., адрес на
управление: гр. С., 1766, район М., ж.к. „М. 4”, „Б.П. С.”, сграда 14, представляван по закон от
Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по пълномощие от юрисконсулт Н.М. и ответника С. ИС.
Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Т., общ. В.П., обл. Ш., ул. „И.” № 1,
представлявана от особения представител адв.Б.С. от ШАК, че В ПОЛЗА НА ИЩЕЦА
СЪЩЕСТВУВА ВЗЕМАНЕ ПРОТИВ ОТВЕТНИКА , в следните размери: сумата 397,44 лв.
(триста деветдесет и седем лева и 44 стотинки) – главница, за погасяване на задължения по
договор за кредит за покупка на стоки или услуги с № CREX-13182884, сключен на 24.04.2016 г., с
ДОГОВОРНА (ВЪЗНАГРАДИТЕЛНА) ЛИХВА в размер на 09,96 лева от 01.03.2019 г. до
08.08.2019 г., с МОРАТОРНА ЛИХВА в размер на 27,04 лева от 08.08.2019 г. до 17.11.2020 г. и
ЗАКОННАТА ЛИХВА върху главницата, от датата на подаване на заявлението – 27.11.2020 г., до
изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнени
задължения по договор за револвиращ потребителски кредит CARD-13651063, сключен на
07.09.2016 г. Договорът е сключен с „БНП” С.А., П.Ф., с № 542 097 902 чрез „БНП С.А., клон
България”, с ЕИК ^********, за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№260106/18.12.2020г. по ч.гр. дело №623/2020г. по описа на ВПРС., на основание чл. 415, ал. 1
вр. чл.422, ал.1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
5
ОСЪЖДА С. ИС. Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Т., общ. В.П., обл.
Ш., ул. „И.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „БНП” С.А., П.Ф., рег. № 542 097 902, чрез „БНП С.А., клон
България, с ЕИК ^********,със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., 1766, район М., ж.к.
„М. 4”, „Б.П. С.”, сграда 14, представляван по закон от Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по
пълномощие от юрисконсулт Н.М., сумата от 750.00 лв. /седемстотин и петдесет лева/,
представляваща реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в настоящото производство.
ОСЪЖДА С. ИС. Х. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес: с. Т., общ. В.П., обл.
Ш., ул. „И.” № 1 ДА ЗАПЛАТИ на „БНП” С.А., П.Ф., рег. № 542 097 902, чрез „БНП С.А., клон
България, с ЕИК ^********,със седалище: гр. С., адрес на управление: гр. С., 1766, район М., ж.к.
„М. 4”, „Б.П. С.”, сграда 14, представляван по закон от Д.Т.Д. – зам.-управител, представляван по
пълномощие от юрисконсулт Н.М., сумата от 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/, представляваща
реализирани от ищеца съдебно деловодни разноски в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Ш.ски окръжен съд, в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от настоящото решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
След влизане в сила на решението, приложеното ч.гр. дело №623/2020 г. по описа на ВПРС
да се върне в състава, ведно с препис от настоящото решение.
Съдия при Районен съд – В.П.: _______________________
6