О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№213/03.04.2019
Варненски апелативен съд, гражданско
отделение, в закрито съдебно заседание на 03 .04.2019г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕН
СЛАВОВ
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ПЕТРОВА
МАРИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия
М.Маринова в.гр.д.№166/19г.
по описа на ВАпС, гр.о., за да се произнесе, взе предвид следното.
Производството е по реда
на чл.258 и сл. от ГПК.Образувано по подадена въз - зивна жалба от А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г.,
двамата чрез процесуалния им представител адв.М.М., против решение №2127/07.12.2018г.,
постановено по гр.д.№169/18г. по описа на ВОС, гр.о., с което е прогласена за
нищожна извършената по изп.д. №20137110400256 по описа на ЧСИ с per.№711 Д. П.-Я. *** публична продан на недвижим
имот, находящ се гр.Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул. „Сели- олу"№35А, и
представляващ: Самостоятелен жилищен обект: апартамент с иденти- фикатор
10135.2556.299.1.2 и Гараж с идентификатор 10135.2556.299.2 с площ от 21 кв.м.,
при граници: вътрешен двор, УПИ №VI-1, УПИ №V-2, както и 1/2 ид.ч. от общите
части на сградата, включващи съгласно делбен протокол, вписан в СВ при ВРС на
21.11.1980г., том IV, № 117, per. №4016/21.11.1980г., таванско помещение,
цялото с площ от 109 кв.м. по предоставена кадастрална схема, както и избени
помещения, разположени на сутеренен етаж в сграда с площ от 109 кв.м. и от
правото на строеж върху държавно дворно място, представляващо ПИ с иденти -фикатор
10135.2556.299, идентичен с УПИ №
VII-15, в квартал 989, по плана на 5-ти п.р. на гр.Варна, завършила с
Постановление за възлагане с изх.№50540/20.12. 2016 год. на ЧСИ Д. З.-Я., с което процесният имот е
възложен на ответника А.Й.М.-Г. за сумата от 175 175лв., по иска на Г.Я.С.-П.
и Т.Я.П. против А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г., при участие на трето лице помагач на
страната на ответниците ЧСИ Д.
З. П.-Я.,*** действие ОС - Варна, поради
нарушение на чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б."б" от ЗЗД, както и Г. осъдени да заплатят на П. направените в
производство пред ВОС разноски в размер на 6 801, 74лв.
В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо, т.к. е постановено по нере -довна искова молба, а
именно незаплатена в пълен размер дължима пред първо -инстанционния съд
държавна такса.Поддържа се, че дължимата по предявения иск държавна такса не
следва да се определя по реда на чл.71, ал.2 от ГПК, а именно 4% върху ¼
от цената на иска, т.к. искът няма за предмет право на собственост върху
недвижим имот, нито е предявен иск за съществуване, унищожаване или разваляне
на договор с предмет вещни права върху недвижим имот.При цена на иска в размер
на 175 175лв./цената, на която недвижимият имот е продаден на публичната
продан, установяване на чиято недействителност се претендира в производството/,
дължимата държавна такса възлиза на 4% от 175 175лв., която не е събрана в
цялост от ВОС.
Въпросът за цената на
иска е бил повдигнат от ответниците пред ВОС в срока, указан в чл.70, ал.1 от ГПК и по същия първоинстанционният съд се е произнесъл, съответно не може да
бъде изследван отново от въззивния съд.Ако и теоретично да бъде прието, че
първоинстанционният съд не е събрал цялата дължима пред него държавна такса, то
същото подлежи на отстраняване по реда на чл.77 от ГПК от този съд, а не от
настоящия.В тази връзка и не следва исковата молба да бъде оставяна без
движение за отстраняване на нередовности от въззивния съд.Послед- ният следи
служебно за дължимата пред него държавна такса по подадената въз - зивна жалба,
като приема, че същата е в размера по чл.18, ал.1 от ТДТКСС по ГПК, според
определената от ВОС цена на иска и при спазване нормата на чл.71, ал.2 от ГПК,
т.к. предявеният иск има за предмет установяване недействителността на акт за
деривативно придобиване на вещно право върху недвижим имот.
В жалбата се твърди, че
решението е недопустимо и т.к. е постановено по иск, който е недопустим,
предвид нормата на чл.496, ал.3 от ГПК поради проведената и приключила
процедура по обжалване на издаденото по изп.дело постановление за възлагане на
недвижим имот.Претендира се да бъде обезсилено и производствата по делата
прекратено.Претендират се разноски.
В условие на евентуалност
се твърди, че решението е неправилно, като постановено в противоречие с
материалния закон и поради необоснованост по изложените в същата подробни
съображения.Претендира се да бъде отменено и вместо него постановено друго, с
което предявеният иск бъде отхвърлен.Претен -дират се разноски.
Въззиваемите Г.Я.С.-П. и Т.Я.П. в депозирания в срока по
чл.263, ал.1 от ГПК писмен отговор чрез процесуалния си представител адв.М.Ц.
поддържат становище за неоснователност на подадената жалба и молят решението на
ВОС да бъде потвърдено.Претендират присъждането на сторените пред въззивна
инстанция разноски.
Депозирана е жалба вх.№2737/28.01.2019г. от третото лице
помагач на страната на ответниците/въззивници пред ВАпС/ ЧСИ Д. З. П.-Я., което в
уточняващата си молба с вх.№4747/13.02.2019г. е посочило, че по естест -вото си
подадената от нея жалба не представлява въззивна жалба против постано -веното
от ВОС решение, а представлява становище по така депозираната от А.Й.М.-Г. и Г.Х.Г.
въззивна жалба, с което становище се присъединява към изложените от
въззивниците възражения и допълва същите.Въззивният съд цени цитираната жалба
като становище на тре -тото лице помагач по подадената от Георгиеви въззивна
жалба.Първоинстанци -онният съд е приел, че представлява молба по чл.265, ал.1
от ГПК за присъе -диняване на третото лице към жалбата на подпомаганата от него
страна.Въпросът дали може трето лице помагач да се присъединява към въззивната
жалба на подпомаганата от него главна страна по реда на чл.265, ал.1 от ГПК е
спорен в съдебната практика - напр. О. №586/10.11.2016г. по ч.т.д.№2010/16г.,
ВКС, ІІ т.о., според което присъединяването по чл.265, ал.1 от ГПК е предвидено
единствено за обикновените другари в процеса, в която хипотеза третото лице не
попада, но същевременно то не губи качеството си страна във въззивното
производство при образувано такова по жалба на някоя от другите страни по
делото, и О. №16/07.01. 2014г. по ч.гр.д.№7809/13г., ВКС, ІV гр.о. и О.
№307/17.05.2010г. по ч.гр.д.№287/10г., ВКС, ІV гр.о., според които възможността
по чл.265, ал.1 от ГПК може да се приложи и спрямо лицата, участващи в процеса
като подпомагана и подпомагаща страна.В настоящия случай, обаче третото лице
помагач не е заявило, че е подало молба за присъединяване към подадената от Г. въззивна жалба, а е посочило единствено, че е депозирало
становището си по така подадената от тях жалба, споделя изложените от тях
съображения и развива свои.
Във въззивната жалба и в отговора не са направени
доказателствени искания.
Производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НАСРОЧВА производството
по в.гр.д.№166/19г. по описа на ВАпС, гр.о. в открито съдебно заседание на
17.04.2019г. от 9, 00ч.Да се призоват страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: