№ 441
гр. Варна, 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 6 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Радостина Методиева
при участието на секретаря С. М. Илиева
като разгледа докладваното от Радостина Методиева Административно
наказателно дело № 20253110200356 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по
жалба на М. И. Т. ЕГН **********, против НП № 24-0819-002815 от
05.09.2024год. на началник група в ОДМВР Варна, сектор „ПП“ Варна, с което
на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДП й е било наложено
административно наказание глоба в размер на 1200лв. както и адм. наказание
лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца за нарушаване
нормата на чл.21, ал.1 от ЗДП.
В жалбата си въззивницата сочи, че НП е незаконосъобразно, същата
оспорва квалификацията на нарушението като навежда твърдения, че
нарушението за което е съставен ЕФ Серия К № 7083143, не е било извършено
от нея, а от бившия й съпруг, който бил платил и глобата и така я бил лишил
от възможността да оспорва. Моли НП да бъде отменено.
В съдебното производство въззивницата, редовно призована се явява
лично и с надлежно упълномощен процесуален представител в лицето на адв.
С. С.. Последната заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическите
констатации изложени в НП, а във фазата по същество моли НП да бъде
отменено, тъй като нито от обективна, нито от субективна страна
подзащитната й била извършила нарушение в условията на системност.
За въззиваемата страна, редовно призована, представител не се явява.
По делото са постъпили писмени бележки от ю.к. К. Л. – А., в които същата
излага становище за неоснователност на жалбата и моли НП да бъде
потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а в
условията на алтернативност, в случай, че жалбата бъде уважена и се
1
претендира присъждане на адвокатско възнаграждение моли за бъде
присъдено такова в минимален размер.
Варненска районна прокуратура, редовно уведомена за с.з., не изпраща
представител и не изразява становище.
След като прецени атакуваното НП с оглед основанията посочени във
въззивната жалба и събраните по делото доказателства, съдът прие за
установено от фактическа страна следното:
На 26.04.2024год. около 21:10ч. въззивницата управлявала собственият
си л.а „Субару Джусти“ с рег.№ В4954ТМ в гр.Варна, по бул. „Васил Левски“
в посока към бул. „Осми Приморски полк“. По същото време на в близост до
Стадион Варна било позиционирано АТСС „ARH CAM S1 – 120с511, което
било в работен режим и при приближаване на въззивницата отчело скорост на
движение 91км./час и заснело нарушението.
В последствие след преглед на заснетите клипове и по рег. номер на
МПС-то било установено, че то е собственост на въззивницата. Установено
било също така, че тя вече е била санкционирана за същото нарушение с ЕФ
серия К № 7083143, влязъл в сила на 25.08.2023год. и ЕФ серия К № 5208875
влязъл в сила на 01.09.2023год. Преценено било, че евентуално се касае за
нарушение извършено в условията на системност което изключвало
възможността за издаване на ЕФ, а следвало да се състави АУАН. Горното
обаче налагало установяване на нарушителя – водача на МПС-то заснето с
техническото средство. Преписката била разпределена на С. Д.. На
24.06.2024год. въззивницата като собственик на автомобила попълнила
декларация по чл. 188 от ЗДП, в която декларирала, че на 26.04.2024год. в
21:10ч. автомобилът е бил управляван от нея.
На 21.07.2024год., в отсъствие на въззивницата, свидетелят Ст. Д.
съставил срещу въззивницата АУАН бл.№ 198551, в който посочил, че същата
е нарушила разпоредбата на чл. 21, ал.1 от ЗДП тъй като „на 26.04.2024год.,
около 21:10ч., в гр.Варна по бул. „В.Левски“ до стадион Варна, в посока на
движение бул. „Осми Приморски полк“, управлявала л.а. „Субару Джусти“ с
рег. № В4954ТМ, лична собственост, със скорост 91км/час след приспаднат
толеранс от 3% в полза на водача при разрешена скорост за населено място –
50км./ч. Скоростта е измерена, фиксирана и заснета от АТСС – 120с511 –
нарушение № 29568 от ЕЦОН. АУАН е съставен след попълнена декларация
по чл. 188 от ЗДП. Нарушението е извършено в условията на системност в
едногодишния срок от влезли в сила ЕФ Серия К № 7083143 и № 5208875, в
сила от 25.08.2023 , 01.09.2023г.“
На 25.08.2024год. АУАН бил предявен и връчен на въззивницата, която
го подписала без възражения.
В срока по чл. 44 от ЗАНН писмени възражения срещу АУАН не
постъпили и на 05.09.2024год. началника на група в ОДМВР Варна, Сектор
„ПП“ Варна издал атакуваното НП като приел изцяло фактическите и правни
констатации изложени в него, приел е че въззивницата е нарушила
2
разпоредбата чл. 21, ал.1 от ЗДП, както и че нарушението било извършено в
условията на системност и на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДП й
наложил адм. наказание глоба в размер на 1200лв. както и адм. наказание
лишаване от правоуправление за срок от шест месеца.
Към АНП освен АУАН са представени още Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021год. на министъра на вътрешните работи, декларация по чл.
188 от ЗДП изходяща от въззивницата, снимка от нарушението, протокол за
използване на АТСС, протокол от проверка на преносима система за контрол
на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации;
Удостоверение за одобрен тип средство за измерване, Справка от АИС КАТ
Регистрации, справка за нарушител.
Допълнително в хода на съдебното следствие са изискани и съответно
представени писмо от началника на сектор ПП при ОД на МВР Варна и
приложени към него справка от АИС АНД относно ЕФ серия К № 5208875 с
дата на връчване и плащане; Справка от АИС Платежен модул относно ЕФ
серия К № 5208875; справка от АИС АНД относно ЕФ серия К № 7083143 с
дата на връчване и плащане и справка от АИС Платежен модул относно Е+Ф
серия К № 7083143; Писмо от началник Сектор ПП при ОД на МВР Стара
Загора в едно с приложени към него заверено копие на ЕФ серия К №
7083143/11.02.2023год.; заверено копие на Справка АИС АНД относно дата на
връчване, влизане в сила и заплащане на ЕФ серия К №
7083143/11.02.2023год.
Като свидетел в хода на съдебното следствие показания е дал
актосъставителя С. Д., който сочи, че е съставил АУАН след като му била
възложена за отработване преписка във връзка със засечено с камера
нарушение за скорост и генерирана от системата системност.
Като свидетел в хода на съдебното следствие е разпитани свидетеля по
акта - П. Ц. който заявява, че е бил само свидетел по съставяне акта и няма
спомен за конкретния случай.
Като свидетел по искане на защитата показания е дал и А. Д.. Същият
сочи, че е бивш съпруг на въззивницата, с която били разведени от месец юни
2023год., а във фактическа раздяла били от началото на 2023год.. Заявява, че
съпругата му го уведомила, че има съставен ЕФ за нарушение на с. Ягода и
тъй като той бил управлявал автомобила тогава отишъл и заплатил глобата.
Сочи, че не са били запознати, че нарушението следвало да бъде прехвърлено
на него.
Всички събрани в хода на съдебното следствие както писмени така и
гласни и ВДС (снимки) съдът кредитира изцяло като непротиворечиви,
кореспондиращи по между си и взаимнодопълващи се.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прецени от
правна страна следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване на НП,
поради което и е приета от съда за разглеждане.
3
При съставяне на АУАН и издаване на НП са спазени съответните ред и
срокове, актовете са издадени от компетентни лица, при спазване на тяхната
материална и териториална компетентност. В същите са описани всички
необходими елементи, които индивидуализират административното
нарушение - дата, място, описание на нарушението и обстоятелствата, при
което е извършено, включително посочване и на това, че нарушението е
системно с посочване на № на актовете които обуславят системността, поради
което по своята форма и съдържание те отговарят на изискванията на ЗАНН
от формална страна и при издаването им не са допуснати процесуални
нарушения, които да водят до тяхната отмяна. Както в АУАН така и в НП ясно
е посочено мястото на нарушението в гр.Варна, бул. „В. Левски“ в посока бул.
„Осми Приморски полк“, до стадион Варна, което не оставя никакво съмнение
къде точно е извършено нарушението. В АУАН и НП не е посочено изрично
какво е превишението на скоростта, но посочването на размерите на
регистрираната скорост на движение и допустимата такава е достатъчно за да
бъде то определено. Действително АУАН е бил съставен в отсъствието на
въззивницата, без наличие на категорични доказателства за наличие на
хипотезата на чл. 40, ал.2 от ЗАНН. Горното обаче не съставлява съществено
нарушение на процес. правила тъй като не води до нарушаване правото на
защита на последната. С връчването на АУАН тя се е запознала с неговото
съдържание е имала възможност още в най-ранния етап от производството да
реализира защитата си.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът счете, че
същите сочат на извършено от въззивницата нарушение.
На първо място по безспорен и категоричен начин от приложения към
преписката снимков материал извлечен от преносимата АТСС за контрол на
скоростта с вградено разпознаване на номера и комуникации тип „ARH CAM
S1 № 120c511, се установява, че скоростта на движение на л.а. „Субару
Джусти“ с ДК№ В4954ТМ е била над допустимата за движение в населено
място – 91км./час, след приспадане на допустимата грешка от 3%. Видно от
приложения по преписката протокол от проверка № 039-СГ-
ИСИС/25.03.2024год. техническото средство е било технически изправно. В
тази връзка следва да се отбележи, че съгласно Заповед № А-333 от
29.05.2014год. на председателя на председателя на ДАМТН издадена на
основание чл. 43, ал.4 от ЗИ – скоростомерите подлежат на периодични
проверки на една година.
На следващо място видно от приложената към делото декларация по чл.
188 от ЗДП в същата въззивницата лично е декларирала, че именно тя е
управлявала МПС-то към момента на регистриране на нарушението. Този
факт не и спорен по делото.
От друга страна обаче съдът счете, че в случая по делото липсват
доказателства за това нарушението да е било извършено в условията на
системност.
4
Съгласно §.6, т.62 от ДР на ЗДП "Системно" е нарушението, извършено
три или повече пъти в едногодишен срок от влизането в сила на първото
наказателно постановление или на първия електронен фиш, с който на
нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.
В случая както в АУАН така и в НП са описани два ЕФ за същото
нарушение съответно ЕФ К № 7083143 и ЕФ К № 5208875. От приобщените
към делото писмени доказателства – справки от АИС КАТ се установява, че
първият фиш К № 7083143 е бил съставен за нарушение извършено на
11.02.2023год., същият е бил връчен на 10.08.2023год. и бил платен на
23.08.2023год., съответно е влязъл в сила на същата дата (23.08.2023год.)
съобразно чл. 189, ал.10, т.4 от ЗДП. Вторият посочен в НП ЕФ К № 5208875 е
бил съставен за нарушение извършено на 14.08.2021год., същият е бил връчен
на 17.08.2023год. и е бил платен на 23.08.2023год., съответно е влязъл в сила
на същата дата 23.08.2023год., съобразно цитираната по-горе законова
норма. Установява също така, че и двата посочени по-горе ЕФ са били
съставени за същото по вид нарушение – движение с превишена скорост.
Установява се обаче и друго, а именно че нарушението предмет на настоящото
производство е единственото такова извършено след влизане в сила на тези
електронни фишове. За да е налице системност по смисъла на посочената по-
горе разпоредба следва въззивницата да е била санкционирана поне два пъти
след влизане в сила на посочените по-горе ЕФ за същото нарушението, преди
да е извършила настоящото нарушение, като и трите нарушения (предходните
след влизане в сила на двата ЕФ и настоящото следва да са били извършени в
едногодишния срок от влизане в сила на първия ЕФ (в случая двата посочени в
НП доколкото са влезли в сила на една и съща дата). В настоящия случай това
не е така. Както бе посочено по-горе нарушението предмет на настоящото
административнонаказателно производство е извършено на 26.04.2024год. и е
първото такова след влизане в сила на ЕФ за същото деяние.
Доколкото обаче нарушението предмет на настоящото
административнонаказателно производство е било извършено от въззивницата
в едногодишен срок от наказването й по адм.ред за същото нарушение с
влязъл в сила ЕФ (цитираните по-горе два ЕФ) то същото е извършено
повторно по смисъла на §6, т.33 от ДР на ЗДП. Съгласно цитираната
разпоредба „Повторно" е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в
случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на
наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за
същото по вид нарушение, включително и когато първото наказание му е било
наложено като нов водач.
Горното налага и определяне на санкция съобразно нормата на чл. 182,
ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДП. И доколкото това нарушение е по-леко наказуемо от
това за което на въззивницата е наложена санкция (в конкретния случай за
повторно извършено нарушение по чл. 182, ал.1, т.5 от ЗДП в нормата на ал.4
на същия член от закона е предвидено само наказание глоба в двойния размер
(в случая 1200лв. - 2х600), а за системно такова в нормата на ал.5 е
5
предвидено наказание глоба в двойния размер както и кумулативно наказание
лишаване от правоуправление за срок от 6 месеца) и няма никакво изменение
на фактическото обвинение касае се за едно и също деяние, то съдът
съобразявайки и задължителните указания дадени с ТР №8/16.09.2021год. на
ОСС от І и ІІ колегия на ВАС по т.д. № 1/2020год. съдът счете, че няма пречка
да преквалифицира деянието за което въззивницата е привлечена към адм.
наказателна отговорност и да измени НП като й наложи санкция съобразно
нормата на чл. 182, ал.4 вр. ал.1, т.5 от ЗДП, а именно глоба в размер на
1200лв. (двойния размер на санкцията предвидена в нормата на чл. 182, ал.1,
т.5 от ЗДП).
Що се касае до наведеното в жалбата възражение, че нарушението по
ЕФ К № 7083143 не е било извършено от въззивницата, а от бившият й съпруг,
който бил платил и глобата и я бил лишил от възможността да оспорва,
съответно нямало и системност, то се споделя единствено досежно това, че
системност на нарушението не е налице, по изложените по-горе съображения.
Останалите твърдения (че нарушението било извършено от друго лице), дори
и да си верни, те по никакъв начин (при положение че въззивницата лично е
получила ЕФ и не е подала съответната декларация, а е информирала бившия
си съпруг, който платил глобата в срока за обжалване на ЕФ) не биха могли да
е формират извод са обективна и субективна несъставомерност на нарушение
извършено в условията на системност, при наличие на другите съставомерни
признаци естествено.
С оглед забраната предвидена в нормата на чл. 189з от ЗДП за
приложение на 28 от ЗАНН за нарушения по ЗДП съдът не дължи произнасяне
по въпроса представлява ли нарушението маловажен случай или не.
С оглед на всичко изложено по-горе съдът прави извода, че атакуваното
НП е правилно и законосъобразно постановено, същото не страда от пороци,
които го правят процесуално недопустимо, но следва да бъде изменено като
на въззивницата бъде наложено наказание съобразно нормата на чл. 182, ал.4,
вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушение извършено в условията на повторност.
По разноските.
Разноски се претендират единствено от въззиваемата страна като
искането е направено своевременно.
С оглед крайния изход на спора и направеното от пълномощника на
въззиваемата страна искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение съдът счете, че въззивницата следва да бъде осъдена да плати
такова на основание чл. 63д, ал.4, вр. ал.1 от ЗАНН вр. чл. 143, ал.3 от АПК,
вр. чл. 37, ал.1 от ЗПП, вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. В случая за защита
по дела по ЗАНН в чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ е
предвидено възнаграждение от 80лв. до 150лв.. И като съобрази, че в случая
6
делото не е с фактическа и правна сложност изискващи специални
процесуални усилия по поддържане на обвинителната теза на АНО в с.з от
една страна, а от друга това, че процес. представител на въззиваемата страна
не се е явил в нито едно съдебно заседание по делото като единствено е
депозирал писмени бележки съдът счете, че възнаграждението за юрисконсулт
следва да бъде определено в минималния предвиден в наредбата размер –
80лв. като посочената сума следва да бъде заплатена от въззивницата М. И. Т.
ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, с.о. „Сълзица“ № 839 в полза на
Областна Дирекция на полицията – Варна.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.2, т. 4 от ЗАНН Варненският
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 24-0819-002815 от
05.09.2024год. на началника на група в ОД на МВР Варна, Сектор „ПП“ Варна,
с което на М. И. Т. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, с.о.
„Сълзица“ № 839, на основание чл. 182, ал.5, вр. ал.1, т.5 от ЗДП е било
наложено административно наказание глоба в размер на 1200лв., както и адм.
наказание лишаване от правоуправление на МПС за срок от шест месеца като
НАЛАГА на същата адм. наказание глоба в размер на 1200лв. на
основание чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДП за нарушение извършено
повторно.
ОСЪЖДА М. И. Т. ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Варна, с.о.
„Сълзица“ № 839 да заплати в полза на Областна Дирекция на полицията –
Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението от
страните, че решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7