№ 64
гр. Сливница , 26.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВНИЦА, I-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на осми юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай Св. Василев
при участието на секретаря Галина Д. Владимирова
като разгледа докладваното от Николай Св. Василев Административно
наказателно дело № 20201890200595 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано е по жалба от АС. Й. АС., с която на основание чл. 59, ал. 1
и ал. 2 ЗАНН се обжалва наказателно постановление № 20-0344-
000409/07.07.2020 г., издадено от E.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя са наложени административни
наказания - глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП;
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б от ЗДвП.
В проведеното публично съдебно заседание жалбоподателят редовно
призован не се явява, не изпраща представител.
Въззиваемата страна- РУ- Сливница, редовно призована, не изпраща
представител в проведеното публично съдебно заседание. В
съпроводителното писмо, с което преписката е изпратена на РС- гр.
Сливница, е направено искане жалбата да бъде оставена без уважение и съдът
да потвърди обжалваният акт.
Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намери за установено следното:
На 25.06.2020 г., около 20:20 часа, жалбоподателят АС. Й. АС.
управлявал лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. № ............. и
се движел по път трети клас № 813, в района на 42-ри км с посока на
1
движение от село Несла към село Грълска падина. Настъпило ПТП, но
жалбоподателят не останал на мястото на произшествието.
За констатираните нарушения свидетелят З.Г., в присъствието на
свидетелите Т.Б. Б. и П.П., съставил на жалбоподателя АУАН серия АA, №
445, бл. № 259978, за това че 25.06.2020 г., около 20:20 часа, жалбоподателят
АС. Й. АС. управлявал лек автомобил марка „Фиат”, модел „Пунто”, с рег. №
............. и се движел по път трети клас № 813, в района на 42-ри км с посока
на движение от село Несла към село Грълска падина като участник в ПТП не
изпълнява задължението си да остане на място на произшествието и да
уведоми компетентните органи на МВР, с което виновно е нарушил чл. 123,
ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП; чл. 123, ал. 1, т. 2, б. Б.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено и атакуваното
наказателно постановление, в което наказващият орган е приел, че с
деянието, посочено, както в АУАН, така и в НП, жалбоподателят е извършил
посочените нарушения и са му наложени две административни наказания
глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
6 месеца.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ
на събраните в хода на делото доказателства и доказателствени средства, а
именно: писмените доказателства: заповед № 8120К-14/04.01.2018 г. на
министъра на вътрешните работи; акт за встъпване в длъжност на ст.
инспектор З.Т., заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на
вътрешните работи, заповед № 517з-3682/30.12.2016 г. на директора на
ОДМВР – София, акт за встъпване в длъжност на старши инстектор Е.С.,
както и гласните доказателствени средства- показанията на свидетелите З.Г.,
Т.Б. Б. и П.П.. Съдебният състав извърши преценка на показанията на
свидетелите като счита, че същите не са детайлни и подробни, не съдържат
фактически данни за случая, но свидетелите потвърждават описаното в
АУАН.
Съдът кредитира изцяло приложените по делото писмени доказателства,
приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до
следните изводи от правна страна:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН
/наказателното постановление е било връчено на жалбоподателя на 25.11.2020
г., видно от разписката в НП, а жалбата е подадена на 02.12.2020 г./, от
процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити,
обуславящи нейната редовност.
Административнонаказателното производство е строго формален
процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на физическите и
2
юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените
от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН
или наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири
обективната истина и приложимия по делото закон, като в този смисъл на
контрол подлежи и самият АУАН.
Въз основа на извършената служебна проверка съдът прие, че при
ангажиране на административно - наказателната отговорност на
жалбоподателката са спазени сроковете по чл. 34 от ЗАНН. Нарушението е
извършено и деецът е установен на 25.06.2020 г., а АУАН е съставен на
25.06.2020 г., а наказателното постановление е издадено след по-малко от
месец от датата на съставяне на АУАН.
Съдът приема, че наказателното постановление и АУАН са били
издадени от компетентни длъжностни лица по чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП,
което се установява от представените по делото заповеди и актове за
назначаване.
Спазени са и правилото на чл.40, ал.1 от ЗАНН – актът е съставен в
присъствието на свидетел и на самия жалбоподател, и съгл. разпоредбата на
чл.43, ал.1 от ЗАНН актът е подписан от актосъставителя, свидетеля и
санкционираното лице.
Жалбоподателят е подписал АУАН без възражения, като не се е
възползвал от възможността по чл. 44, ал .1 от ЗАНН и да подаде писмени
възражения в тридневен срок.
При проверка за наличието на необходимите реквизити на АУАН и НП
съдът констатира, че нарушението не е описано в изискуемия от закона начин
– не са посочени достатъчно подробно и ясно обстоятелствата при които е
извършено нарушението. В НП изобщо липсва описание на това нарушение,
като единствено е преписан законовия текст, но не са посочени
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. С това е допуснато
грубо нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, ал. 1, т. 4 и чл. 57,
ал. 1, т. 5 от ЗАНН.
Съгласно разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „А” водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен когато при произшествието са пострадали хора да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи.
Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „Б” пък задължава водача на пътно
превозно средство в същия случай да остане на мястото на произшествието и
да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на
вътрешните работи. Както стана ясно в АУАН и НП описанието на
нарушенията се изразяват единствено в посочване, че жалбоподателят като
участник в ПТП не изпълнил задължението си да остане на място и да
3
уведоми органите на МВР, но не и на конкретни обстоятелства около
нарушението. Не се посочва нито начина, по който е реализирано ПТП, нито
участниците в ПТП, нито дали от ПТП има пострадали хора или материални
щети. Настоящият съдебен състав счита, че начинът на описание на
твърдяното нарушение както в АУАН, така и от наказващия орган в НП
създава неяснота, която нарушава правото на защита на санкционираното
лице да разбере административнонаказателното обвинение, респ.
невъзможност да се определи по недвусмислен начин предметът на доказване
/чл. 102 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН/, което е в правомощията единствено на
административно-наказващия орган и който не може да бъде "допълван" или
извеждан по тълкувателен път от съда и наказаното лице. Още по-малко,
предметът на доказване може да бъде определен въз основа на събраните по
делото доказателства, тъй като последните имат значение единствено за
обосноваността на административнонаказателното обвинение, но не и за
очертаване на неговите фактически и юридически рамки. Накърнено е
съществено правото на защита на наказаното лице, тъй като последното е
поставено в невъзможност да разбере вмененото му "административно"
обвинение, иманентен обективен признак, от което безспорно се явяват
обстоятелствата, при които е извършено нарушението. НП е актът, с който е
ангажирана отговорността на жалбоподателя и той трябва да отговаря на
изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН. Липсата на каквато и да е конкретика при
описанието на нарушението в НП и посочване единствено на нарушения
законов текст е ограничило правото на защита на санкционираното лице и
представлява самостоятелно основание за отмяна на НП.
С оглед на всичко изложено до тук съдът намира, че обжалваното
наказателно постановление следва да бъде изцяло отменено.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление № 20-0344-
000409/07.07.2020 г., издадено от E.С.С. – началник на РУ – Сливница при
ОДМВР - София, с което на жалбоподателя АС. Й. АС., ЕГН: ********** са
наложени административни наказания - глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по
чл. 123, ал. 1, т. 2, б. А от ЗДвП; глоба в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 123, ал. 1, т.
2, б. Б от ЗДвП.
Решението може да се обжалва от страните в 14-дневен срок, считано
от получаване на съобщенията за неговото изготвяне, с касационна жалба
пред Административен съд – София област по реда на глава XII от АПК.
4
Съдия при Районен съд – Сливница: _______________________
5