Решение по дело №14620/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20410
Дата: 11 декември 2023 г.
Съдия: Валентин Тодоров Борисов
Дело: 20231110114620
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 22 март 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 20410
гр. София, 11.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20231110114620 по описа за 2023 година
Предмет на делото е предявен от „Топлофикация София" ЕАД срещу
УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, от гр. София, в обстоятелствената
част на която се твърди, че ищецът подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответника за заплащане на сумата 5 596,75
лева (пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 75 стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период
от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г. върху изплатена главница в размер на
89 344.43 лв. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
09.08.2022 г. до изплащане на вземането. По така подаденото заявление било
образувано гр.дело № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответникът подал писмено възражение, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК за предявяването на
установителен иск. Ищецът твърди, че между страните е налице договорно
правоотношение по договор № 34031/Ш009700 при Общи условия за
продажба на топлинна енергия за стопански нужди. Вземането представлява
задължение за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
1
изплатена главница в размер на 89 344.43 лв. за цена на доставена от
дружеството топлинна енергия за период от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г. за
топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ул. ..., кожна клиника и
две технически лаборатории, аб.№ 2093. Ответникът – собственик и
ползвател на имота, описан в исковата молба, е ползвател на топлинна
енергия през периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г. и съответно е потребител на
топлинна енергия за стопански нужди по смисъла на § 1, т. 43 от ДР на Закона
за енергетиката /ЗЕ, обн. ДВ. бр. 107 от 09.12.2003 г., изм.бр. 54от 17.07.2012
г./, а именно потребител на ТЕ за стопански нужди е физическо или
юридическо лице, което купува ТЕ е топлоносител гореща вода или пара за
отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди за
стопански нужди, както и лицата на издръжка на държавния или общинския
бюджет. Аналогична е разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ след
изменението му е ДВ, бр.54 от 2012 г., съгласно която „небитов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия е топлопреносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдявяне и
технологични нужди или природен газ за небитови нужди. В чл. 40, ал. 1 на
ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/,
са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до
20 число на месеца, следващ месеца на доставката, след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. В този смисъл, задължението на
УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД за заплащане на дължимите от нея
суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до
20 число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от
ЗЗД. Ответникът е ползвал доставяната от ищеца топлинна енергия през
исковия период, но задължението е погасено със забава. Ето защо ищецът
моли след доказване основателността на иска съдът да признае за установено
по отношение на ответника, че същият дължи сумата в размер на 5 596,75
лева (пет хиляди петстотин деветдесет и шест лева и 75 стотинки),
представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва за период
от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г. върху изплатена главница в размер на
89 344.43 лв. за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г., ведно със законна лихва за период от
2
09.08.2022 г. до изплащане на вземането.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
"АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД, чрез юрисконсулт ...., е депозирал отговор, с
който оспорва предявените искове като неоснователни, по подробно
изложени съображения. Твърди, че не оспорва, че между страните е налице
договорно правоотношение, както и че е доставяна топлинна енергия в
твърдените от ищеца количества. Заявява, че не дължи суми за обезщетение
за забава върху главницата, която е заплатил.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по
делото доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите
на чл.235, ал.2 и ал.3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното гр.д. № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 09.08.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот в гр. София, ул. ..., кожна клиника и две
технически лаборатории, аб.№ 2093.
Не е налице спор между страните по делото, че сградата-етажна
собственост, в която се намира процесния имот не е сключила договор за
извършване на услуга дялово разпределение, поради което не са извършвани
изравнителни сметки.
По делото е приет като доказателство и неоспорения от ответника
писмен договор № 34031/Ш009700 при Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, сключен между ищеца и ответника, по
заявление на последния /л.37 от делото/. Договорът е сключен при Общи
условия, приложени на л. 33 и сл. от делото.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че ответникът е платил начислените суми за процесния
период за ТЕ за отопление и БГВ в размер на 89 344.43 лв., начислени от
ищеца по издадени фактури от 30.06.2019 г. до 30.04.2020 г. Плащанията по
фактурите са извършени в периода 02.10.2020 г. – 09.11.2021 г. Според
вещото лице размерът на законната лихва за забава за периода от 03.03.2020 г.
до 09.11.2021 г. е 5 486.87 лв., при съобразяване на ЗМДВИП, обявено с
3
решение на НС от 13.03.2020 г. за преодоляване на последиците.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Искът е частично основателен.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест
/чл.154, ал.1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за
законната лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че
е настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
В чл. 154 от ЗЕ е регламентиран реда, по който се събират просрочени
вземания - „задълженията на клиенти - неизправни длъжници, и на
асоциацията по чл. 151, ал.1 към топлопреносното предприятие. Общите
условия се изготвят от “Топлофикация София” ЕАД и се одобряват от
Държавната комисия за енергийно регулиране /ДКЕВР/ към Министерски
съвет. С тези общи условия се регламентират търговските взаимоотношения
между потребителите на ТЕ и Дружеството като: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
За процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за стопански
нужди от “Топлофикация София” ЕАД на потребители в гр. София, одобрени
е Решение № ОУ-043/12.07.2002 г. на ДКЕВР, Решение № ОУ-013/06.03.2006
г. на ДКЕВР, както и ОУ одобрени с Решение № ОУ-033/08.10.2007 г. на
ДКЕВР, като същите са в сила от датата на решението.
В глава IV от ОУ - „Заплащане на ТЕ”, чл. 40, ал. 1 е определен реда и
срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответника/, са длъжни да заплащат
месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в срок до 20 число на месеца,
следващ месеца на доставката, след получаване на издадена от продавача
данъчна фактура. В този смисъл, задължението на УНИВЕРСИТЕТСКА
МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ
"АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до 20
число на следващия месец. С изтичането на последния ден от този срок
4
ответникът е изпадал в забава за тази сумата по фактурата - чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В конкретния случай, не се установи "УНИТЕХКОМ" ЕООД да е имало
възражение относно стойността на начислената ТЕ.
На следващо място на основание чл. 139 от Закона за енергетиката
разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна
собственост се извършва по системата за дялово разпределение при
наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139 а. В
настоящия случай сградата-етажна собственост, в която се намира процесния
имот не е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия, поради което не са изготвяни изравнителни сметки от
фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата. Спор между страните по делото за размера на дължимите суми за
топлинна енергия, обаче не е налице.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, а именно
89 344.43 лв., начислени от ищеца по издадени фактури от 30.06.2019 г. до
30.04.2020 г. Съдът кредитира неоспорената ССЕ, която е достигнала до този
извод.
Несъмнено е също така, че съгласно клаузите на Общите условия
доставената топлинна енергия е следвало да бъде остойностявана от ищеца
/продавача/ всеки месец, като сумите за топлинна енергия са били дължими
от купувачите в срок до 20 число на месеца, следващ месеца на доставката,
след получаване на издадена от продавача данъчна фактура. Следователно
изпадането в забава не е обусловено от изпращането на покана до длъжника.
Според нормата на чл.84, ал.1 от ЗЗД когато денят за изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му.
Т.е., ответникът следва да се счита за изпаднал в забава на 1-во число на
втория месец, следващ отчетния период, за който се дължи месечната
стойност на доставената топлинна енергия. Ето защо съдът приема, че
втората релевирана претенция се явява установена в своето основание и
размер, като в тази насока съдът кредитира приетата ССЕ, като според вещото
лице размерът на законната лихва за забава за периода от 03.03.2020 г. до
09.11.2021 г. е 5 486.87 лв., при съобразяване на ЗМДВИП, обявено с решение
5
на НС от 13.03.2020 г. за преодоляване на последиците.
Съдът намира за неоснователни възраженията на ответника за
приложението на чл. 294 от ТЗ за дължимостта на лихвата при уговорка
между страните, тъй като тази норма не касае обезщетението за забава,
каквото се претендира в случая. Неоснователно е твърдението на ответника,
че обезщетение по чл. 86 от ЗЗД не се дължи при плащане на главницата, с
оглед акцесорния му характер, тъй като в случая дължимата главница е
платена със забава и са налице предпоставките на чл. 86 от ЗЗД, по
горепосочените съображения.
С оглед изхода от настоящия спор и претенцията на ищеца за
заплащане на разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца разноски в размер на общо 611.40 лв.,
представляващи разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, с вкл. разноски по ч.гр.
№ 43106/2022 г. по описа на СРС, 90 състав. От страна на ответника са
представени доказателства за направени разноски, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, същият има право на разноски в размер на 3
лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение, с включени разноски
по ч.гр. № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание
чл.124, ал.1 вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул.”Ястребец” №23Б, против УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА
БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД ЕИК: ....,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. ..., че
УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД дължи на „Топлофикация София”
ЕАД сумата от 5 486.87 лв., представляваща обезщетение за забава в размер
на законната лихва за период от 03.03.2020 г. до 09.11.2021 г. върху изплатена
главница в размер на 89 344.43 лв. за цена на доставена от дружеството
топлинна енергия за периода м.06.2019 г. – м.04.2020 г. за топлоснабден имот
6
в гр. София, ул. ..., кожна клиника и две технически лаборатории, аб.№ 2093,
съгласно договор № 34031/Ш009700 при Общи условия за продажба на
топлинна енергия за стопански нужди, ведно със законна лихва за период от
09.08.2022 г. до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
предявен размер от 5 596,75 лв., за които суми е издадена заповед от
15.12.2022 г. постановена по ч.гр. № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД ЕИК: ...., със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. ..., да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ
СОФИЯ” ЕАД ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул.”Ястребец” №23Б, направените по делото разноски в размер на 611.40 лв.,
с вкл. разноски по ч.гр. № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Ястребец” №23Б, да заплати на
"УНИВЕРСИТЕТСКА МНОГОПРОФИЛНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ "АЛЕКСАНДРОВСКА" ЕАД ЕИК: ...., със седалище и адрес на
управление гр. София, ул. ..., сума в размер на 3 лв., представляващи
разноски, с включени разноски по ч.гр. № 43106/2022 г. по описа на СРС, 90
състав.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7