№ 26883
гр. София, 20.06.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ
като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело №
20251110122823 по описа за 2025 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
Образувано е по постъпила искова молба от Райна Д. К. срещу „Изи Асет
Мениджмънт“ АД.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил два отговора на исковата молба от
ответника.
Възраженията на ответника за нередовност на исковата молба са неоснователни.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ищецът е направил искане за издаване на съдебно удостоверение, което да му
послежи пред БНБ за снабдяване с информация относно всички сключени договори
между страните. Искането е неотносимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, поради
което следва да бъде отхвърлено.
Ищецът е направил и искане за допускане изготвянето на съдебно-счетоводна
експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата молба
въпроси. На първо място ответникът признава факта, че процесната сума, надхвърляща
размера на чистата стойност на кредита, действително е заплатена от ищеца. На
следващо място, признава и факта, че при определяне на ГПР не е включено
предвиденото възнаграждение за поръчител по сключения договор с „Файненшъл
България“ ЕООД. Поради изложеното, съдът намира, че изготвянето на съдебно-
счетоводна експертиза не е необходимо по смисъла на чл. 146, ал. 4 ГПК, поради което
искането следва да бъде отхвърлено, а признаните факти – отделени като безспорни
между страните.
Следва да бъде насрочено открито заседание за разглеждане на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства по опис,
обективиран в същата.
ОТХВЪРЛЯ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение, което да
му послужи пред БНБ, както и искането за допускане изготвянето на съдебно-
1
счетоводна експертиза, вещото лице по която да отговори на поставените в исковата
молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за разглеждане на делото за 11.09.2025 г.
от 09:45 ч., за когато да се призоват страните, на които да се връчи препис от
настоящото определение, като на ищеца се връчи и препис от отговорите на исковата
молба.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Предявен е за осъдителен иска по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 лев, частична претенция от 25,36 лева,
представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за потребителски
кредит № ******* от 20.05.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на
исковата молба до погасяването.
Ищцата Райна Д. К. твърди, че е сключил с ответното дружество „Изи Асет
Мениджмънт“ АД договор за потребителски кредит № ******* от 20.05.2022 г., по
силата на който ответникът е следвало да предостави заемни средства в размер на 500
лева на ищцата, а последната се задължила да върне паричната сума, заедно с
възнаградителна лихва. Съгласно чл. 4 от договора, страните се съгласили договорът
за заем да бъде обезпечен с гарант – две физически лица поръчители или банкова
гаранция в полза на дружеството, отпуснало кредита. На 20.05.2022 г. бил сключен и
договор за предоставяне на гаранция № *******, по силата на който „Файненшъл
България“ ЕООД поело задължение да обезпечи задълженията по договора за кредит.
Ищцата на свой ред поела задължение да заплати на гарантиращото дружество сумата
в размер на 184 лева, която била разсрочена за плащане заедно с месечните вноски по
кредита. Сумата била дължима на „Файненшъл България“ ЕООД, но предварително
събирана от „Изи Асет Мениджмънт“ АД. Твърди се, че неправилно възнаграждението
за гаранта не било включено в изчисляване на ГПР, поради което договорът за кредит
се явявал нищожен. Сочи, че е налице влязло в сила решение по гр. дело № 62416/22 г.
по описа на СРС, с което съдът е признал, че договорът за предоставяне на
поръчителство е недействителен. Твърди, че общо платената от него сума на ответното
дружество по договора за кредит е в размер на 525,36 лева, като плащането е
извършено на 26.05.2022 г. Намира, че сумата от 25,36 лева е платена без основание,
като претендира част от нея, а именно сумата от 1,00 лев. Претендира разноски.
В срочно постъпил отговор ответникът оспорва основателността на предявения
иск. Счита, че процесният договор отговаря на изискванията на закона. Признава
факта, че ищцата действително е заплатила сумата от общо 525,36 лева, от които 500
лева главница и 25,36 лева договорна лихва. Твърди, че процесният договор за кредит
е действителен и не страда от посочените от ищцата пороци. Признава факта, че
възнаграждението за поръчител действително не е включено при формиране на
уговорения в договора ГПР от 49,14 %, но излага подробни съображения, че същото
не следва да е част от ГПР. Сочи, обаче, че тъй като договорът за предоставяне на
гаранция е обявен за недействителен, то не стои въпросът за това дали
възнаграждението по него е следвало да се включи в ГПР, или не. Поради тези и
останалите подробно изложени съображения моли предявеният иск да бъде отхвърлен.
Претендира разноски.
В тежест на ищеца по предявения осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от
които черпи изгодни за себе си последици, a именно, че е предоставил, а ответникът
„Изи Асет Мениджмънт“ АД е получил процесната сума, надхвърляща чистата
стойност по кредита, без да е имало основание за извършване на престацията /поради
недействителност на договорите/.
2
При доказване на горното, в тежест на ответника е да докаже, че е налице
основание за получаване и задържане на процесната сума, поради което не се дължи
нейното връщане, респ. да докаже връщане на сумите.
УКАЗВА на ищеца, че не представя екземпляр от процесния договор за
потребителски кредит.
ОТДЕЛЯ на осн. чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от
доказване по делото фактите, че ищецът и ответникът са страни по процесните
договор за потребителски кредит № ******* от 20.05.2022 г., във връзка с който е
сключен договор за предоставяне на гаранция от същата дата с „Файненшъл България“
ЕООД; че по договора за гаранция е уговорено заплащането на възнаграждение в
полза на гаранта в размер на 184 лева, която сума не е включена при формиране на
уговорения в договора за потребителски кредит размер на ГПР от 49,14 %; че
ответникът е изпълнил задължението си да предостави суми по договора за
потребителски кредит на ищеца; че ищецът е върнал на ответника сумата от 500 лева
главница и сумата от 25,36 лева възнаградителна лихва по договора за потребителски
кредит.
ПРИКАНВА страните към доброволно уреждане на спора, с което могат да
спестят време и разходи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3