№ 190
гр. П., 22.02.2023 г.
РАЙОНЕН СЪД – П., ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито
заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Атанас Кобуров
като разгледа докладваното от Атанас Кобуров Гражданско дело №
20221230100444 по описа за 2022 година
Производството е с правно основание чл. 248 от ГПК.
С Решение № 306 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д. № 444/2022 год. по описа
на РС-П., съдът е прогласил нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на такса
за експресно разглеждане на документите в размер на 1 384,76 лева, съдържаща се в чл.1,
ал.3 и нищожността на клаузата, предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 923
лева, съдържаща се в чл.5, ал.2, двете клаузи от Договор за паричен заем №
5732461/14.09.2021 г., сключен между Б. А. В. и „Вива Кредит“ ООД, на основание 26, ал.1
от ЗЗД във вр. с чл.22, във вр. с чл.10а, чл.11 и чл.19 ЗПК, както и на основание чл.143, ал.1
от ЗЗП.
С цитираното решение е отхвърлен предявеният насрещен иск, с който се иска да
бъде осъден Б. А. В., ЕГН: ********** от с.Б., общ.П., да заплати на „Вива Кредит“ООД,
ЕИК: *********, да заплати сума в размер на 2 763,17 лева, от които 2 410,15 лева, главница
по Договор за паричен заем № 5732461/14.09.2021 г., 353,02 лева, начислена и незаплатена
договорна лихва по Договор за паричен заем, за периода от 21.02.2021 г. до 07.06.2022 г.,
ведно със законна лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане, като неоснователен.
По отношение на разноските, съдът с посоченото решение е осъдил ответната страна
„Вива кредит” ООД да заплати на адв. Д. М. от АК-П., на основание чл.38, ал.2 ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 626,93 /шестстотин двадесет и шест лева и
деветдесет и три стотинки/ лева.
На 25.11.2022 г. по делото е депозирана молба от процесуалния представител на
първоначалния ищец и насрещен ответник, с която моли съда да измени съдебното решение
в частта за разноските, като осъди ответната страна да му заплати адвокатско
възнаграждение в размер на още 423,42 лева, на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА за
представителство по насрещния иск. Молбата е мотивирана с обстоятелството, че с Решение
1
№ 306 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д. № 444/2022 год. по описа на РС-П., съдът е
отхвърлил предявения насрещен иск от „Вива Кредит“ ООД, като е пропуснал да присъди
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 от ЗА на адв. Д. М., АК – П., за осъществено
представителство по отхвърления насрещен иск. Сочи се още в молбата, че размерът на
претендираното възнаграждение е определен на основание чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1.
По реда на чл. 248 ГПК подадената молба е изпратена на ответната страна за
становище, като в законоустановения срок е постъпило такова от процесуалния
представител на ответното дружество и насрещен ищец. Със същото се изразява позиция, че
така направеното искане за изменение на съдебното решение в частта за разноските следва
да се остави без уважение. Като аргументи за изразеното становище са посочени липса на
представено изрично пълномощно от страна на процесуалния представител на насрещния
ответник за представителство по насрещния иск, съответно недължимост на
възнаграждение, както и че исковото производство не се отличава с фактическа и правна
сложност.
По искането с правно основание чл. 248 ГПК, РС-П. намира следното:
Молбата по чл. 248 от ГПК е депозирана в срок, от страна в производството,
притежаваща правен интерес. Доколкото молбата касае искане за изменение на решението в
частта за разноските, същата е процесуално допустима. По същество молбата е основателна.
С цитираното решение, чието изменение в частта за разноските се иска, с оглед
уважената искова претенция, съдът е осъдил ответното дружество да заплати на
процесуалния представител на ищеца – адв. Д. М., АК – П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 626,93 лева. Видно от изложените мотиви на
решението, цитираното адвокатско възнаграждение е присъдено за осъщественото от страна
на адв. М. процесуално представителство по главния иск.
Съдът констатира, че в решението си е пропуснал да се произнесе по отношение на
разноските по насрещния иск, като съобрази, че такова искане (за присъждане на разноски в
производството по насрещния иск) от страна на насрещния ответник е направено още с
отговора на насрещната искова молба.
Неоснователни са възраженията на ответната страна, че не се дължи възнаграждение
на адвоката по насрещния иск, тъй като не е представено ново пълномощно, с което да е
упълномощен изрично да представлява ищеца и по насрещния иск по делото.
В законоустановения срок за това, адв. М. е депозирал отговор на насрещната искова
молба, подписан от него, и приложено към отговора адвокатско пълномощно, ведно с
договор за правна защита и съдействие. В пълномощното ясно е посочен обемът на
представителната власт на адвоката, като изрично е посочено, че последният има право
от името на упълномощителя (насрещния ответник) да изготви и предяви отговор на
насрещна искова молба по настоящото дело, както и в тази връзка да осъществява
процесуално представителство пред съда.
Несъстоятелно е и твърдението на насрещния ищец, че исковото производство не се
отличава с фактическа и правна сложност. Адв. М. е изготвил и депозирал отговор на
насрещната искова молба, в който е направен обстоен анализ на спорните факти и
обстоятелства по предмета на делото, посочил е значителна съдебна практика, изложил е
фактически и правни доводи. В хода на производството е осъществил и процесуално
представителство по отношение на насрещния ответник по депозирания насрещен иск.
С оглед неоснователността на предявения насрещен иск и отхвърлянето му като
такъв с цитираното решение, молбата на процесуалния представител на насрещния ответник
за изменение на решението в частта за разноските и присъждане на адвокатско
възнаграждение за осъщественото процесуално представителство по насрещния иск, на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА, се явява основателна и като такава
следва да бъде уважена.
Съдът следва да допълни решението си в частта за разноските като осъди ответното
2
дружество – насрещен ищец да заплати на адв. Д. М., АК – П. адвокатско възнаграждение за
осъщественото от него процесуално представителство на първоначалния ищец и насрещен
ответник по отхвърления насрещен иск. Размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение, с оглед предявения оценяем насрещен иск с цена на иска от 2763,17 лева,
следва да бъде определен съгласно разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията й
действаща към момента на извършване на процесуалните действия - изм. с Решение № 5419
на ВАС на РБ от 08.05.2020 г. - бр.45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.; изм. и доп., бр.
68 от 31.07.2020 г. При изложените постановки, размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение възлиза на сумата от 423,42 (четиристотин двадесет и три лева и
четиридесет и две стотинки) лева.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК, П.кият районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЛВА Решение № 306 от 03.11.2022 год., постановено по гр.д. № 444/2022 год.
по описа на РС-П., в частта за разноските, като:
ОСЪЖДА „Вива кредит” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. Люлин 7, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър
център“, ет.2, ап. офис 73Г, представлявано от Д.а С.Д., да заплати на адв. Д. М. от АК-
П., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 38, ал. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в
размер на 423,42 (четиристотин двадесет и три лева и четиридесет и две стотинки).
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ОС-Благоевград, в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3