№ 190
гр. К., 02.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети
ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Мария К. Дановска
Васка Д. Халачева
при участието на секретаря Славея Д. Топалова
като разгледа докладваното от Васка Д. Халачева Въззивно гражданско дело
№ 20255100500288 по описа за 2025 година
и за да се произнесе, взе предвид следното :
С Решение № 283/17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1694/2023 г., Районен съд – К.
е отхвърлил предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск с правно основание чл. 127, ал. 2,
във връзка с чл. 59, ал. 9 от СК, за изменение на режима на лични отношения и издръжка по
отношение на общото дете на страните А. А. С., роден на **.**.**** г., определен с
протоколно определение от 11.07.2023 г., постановено по гр. д. № 450/2022 г. по описа на
Районен съд – К., като неоснователен. С решението съдът е осъдил А. И. С. да заплати на Я.
Н. Д. направените по делото разноски в размер на 940 лева.
По предприето от недоволния от така постановеното решение ищец А. И. С. въззивно
обжалване, съдът по образуваното в.гр.д. № 204/2024 г. е постановил Решение №
152/05.12.2024 г., с което е обезсилил първоинстанционното Решение № 283/17.06.2024 г., в
частта му, с която е отхвърлен предявен от А. И. С. против Я. Н. Д. иск за изменение на
издръжката по отношение на общото дете на страните А. А. С., с ЕГН **********, роден на
**.**.**** г. в гр. К., определена с протоколно определение от 11.07.2023 г., постановено по
гр.д. № 450/2022 г. по описа на Районен съд- К., и е върнал делото на същия съд за
произнасяне по предявения иск за присъждане на издръжка за детето А. А. С.. Въззивният
съд е отменил първоинстанционното решение в частта му, с която е осъден ищецът А.С. да
заплати на ответницата Я.Д. направените по делото разноски, за разликата над 470 лева до
присъдения размер от 940 лева. Съдът е потвърдил решението в останалата му част. Осъдил
е въззивника А. И. С. да заплати на въззиваемата Я. Д. направените за въззивната инстанция
разноски в размер на 400 лева.
1
Настоящото възззивно производство е образувано въз основа на Решение №
535/25.09.2025 г., постановено по гр.д. № 1062/2025 г. по описа на ВКС, ГК, ІІІ г.о., с което е
отменено въззивното Решение № 152/05.12.2024 г., постановено по в. гр. д. № 204/2024 г. по
описа на Окръжен съд – К., в частта му, в която е обезсилено Решение № 283/17.06.2024 г.,
постановено по гр. д. № 1694/2023 г. по описа на Районен съд – К., в частта за отхвърляне на
предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск за издръжка на детето А. А. С., родено на
**.**.**** г., и делото е върнато на същия съд за произнасяне по предявения иск за
присъждане на първоначална издръжка на детето.
ВКС е върнал делото в така отменената му част на настоящия въззивен съд за ново
разглеждане и произнасяне по предявения иск за издръжка на детето, съгласно депозираната
от ищеца А. И. С. въззивна жалба.
Първоинстанционното решението в тази му част се обжалва като неправилно –
постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на
съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че тъй като майката не полага
фактически грижи за детето, то тя следва да заплаща издръжка в минималния размер,
предвиден от нормата на чл.143, вр.с чл.142, ал.2 от СК. Въззивникът А.С. моли да бъде
отменено първоинстанционното решение в тази му част, вместо което предявеният му иск за
издръжка бъде уважен, като бъде осъдена въззиваемата да заплаща ежемесечна издръжка на
малолетното си дете А. в минималния, предвиден в СК размер. Претендира присъждане на
разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба във
разглежданата й част, от въззиваемата Я. Н. Д. чрез представител по пълномощие, в който се
излагат съображения за нейната неоснователност.
В съдебното заседание пред настоящия въззивен състав, въззивникът А. С., лично и
чрез процесуалния си представител, поддържа въззивната си жалба в допуснатата до
разглеждането й част, с искане за присъждане на законово предвидения към момента на
разглеждане на делото пред въззивния съд размер, считано от предявяване на исковата
молба. Претендира присъждане на разноски за въззивната инстанция, за които представя
списък по чл.80 от ГПК.
В съдебно заседание пред настоящия въззивен състав, въззиваемата Я. Д. чрез
процесуалния си представител, намира жалбата в разглежданата й част относно исканото
присъждане на издръжка, за основателна до размер на 300 лв., считано от влизане в сила на
решението на въззивния състав. Представя по реда на чл.266, ал. 3 от ГПК писмени
доказателства.
По делото е депозиран и Социален доклад, изготвен по настоящия адрес на детето от
Дирекция „Социално подпомагане”- М..
Окръжният съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното:
Жалбата в допуснатата до разглеждането й част от настоящия въззивен състав, като
подадена в срок и от имащо правен интерес от това лице, е процесуално допустима, и като
2
такава подлежи на разглеждане по същество.
Предмет на настоящата въззивна проверка е първоинстанционното Решение №
283/17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1694/2023 г., в частта му, с която е отхвърлен
предявения от А. И. С. против Я. Н. Д. иск за присъждане на издръжка на роденото от
съвместното им съжителство малолетно дете А. А. С., с ЕГН **********. Със стоящата в
основата на първоинстанционното производство искова молба, е направено искане за
присъждане на ежемесечна издръжка на малолетното дете А. от неупражняващата
родителските права майка, в минимално предвидения законов размер, считано от
предявяване на исковата претенция.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на
решението, по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от посоченото в жалбата. При така очертаната рамка на въззивната проверка,
настоящата инстанция намира процесното първоинстанционно решение в обжалваната му
част за валидно и допустимо, но с оглед изложените доводи, го намира за неправилно в тази
му обжалвана част.
Не е спорно в производството, че А. А. С. е роден на **.**.**** г. от родители – майка
Я. Н. Д. и баща А. И. С., че родителите нямат сключен граждански брак, както и че
понастоящем не живеят съвместно. Не е спорно и, че с влязла в сила съдебна спогодба,
постигната по гр. д. № 450/2022 г. по описа на Районен съд – К., одобрена в съдебно
заседание на 11.07.2023 г., родителските права по отношение на общото на страните дете А.,
са предоставени на бащата А. И. С., а на майката Я. Н. Д. е определен подробен разширен
режим на лични отношения с детето, както и че издръжката на детето е определено да се
поема фактически от родителя, при който то се намира в изпълнение на постигнатата
спогодба.
От приетия при настоящото гледане на делото Социален доклад на Дирекция
„Социално подпомагане”- М., изготвен по настоящия адрес на детето, се установява, че
необходимата и адекватна грижа за малолетното дете А. в семейна среда, и към този момент
продължава да се полага само от бащата А. С., но не и от майката Я. Д..
В проведено пред настоящия въззивен съд, откритото съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител майката Я. Д. признава предявения иск за присъждане на
издръжка на общото им дете А. до размера на сумата от 300 лв., считано от влизане в сила
на настоящия съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Съгласно пък чл.142, ал.2 от СК, минималната издръжка на
едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Разбира се,
съдът съобрази и представените по реда и при условията на чл.266, ал.3 от ГПК от
въззиваемата-майка писмени доказателства, установяващи нейното недобро здравословно и
материално състояние, но законовият минимум, който в производството се търси от
3
въззивника- баща е императивно определен и посоченото й състояние не влияе върху този
размер, който следва ежемесечно да е равен на една четвърт от размера на минималната
работна заплата за страната.
Съобразявайки правната рамка на своето произнасяне, както и процесуалното
поведение на страните по делото, и обстоятелството, че МРЗ за 2023 г. е в размер на 780.00
лв., за 2024 е в размер на 933.00 лв. и за 2025 г. е в размер на 1 077 лв., въззивният
съд намира подлежащата на разглеждане въззивна жалба за основателна. В този смисъл
намира за основателна и искова претенция за присъждане на издръжка на малолетно дете,
считано от предявяването й - 29.11.2023 г., ежемесечно, до размера на сумата от 195 лв. за
2023 г., до размера на сумата от 233.25 лв. за 2024 г. и до размера на сумата от 269.25 лв.,
считано от 01.01.2025 г. и до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на
друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, но определено не повече от
поисканото. Тъй като вземането е лихвоносно и се изплаща ежемесечно, на основание
чл.146, ал.1 от СК, следва да се присъди и законна лихва върху определените главници при
забава, настъпила след влизане в сила на настоящия съдебен акт.
Или, в резултат на казаното, следва да бъде отменено първоинстанционното решение в
обжалваната му част, вместо което да бъде постановено друго, с което да бъде присъдена
търсената в производството издръжка в нейния минимален законов размер, считано от
завеждане на исковата претенция и до навършване на пълнолетие на детето или до
настъпване на друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина, ведно със законна
лихва за забава върху всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на съдебното
решение.
При този изход на делото се следват разноски на поискалия ги въззивник в размер на
1 512 лв., съгласно представения по делото списък на разноските за въззивната инстанция и
приложения към него Договор за правна защита и съдействие от 15.10.2025 г., както и
сумата в размер на 765 лв., изчислена съразмерно уважената част на касационната жалба,
съгласно Решение № 535/25.09.2025 г. по гр.д. № 1062/2025 г. по описа на ВКС.
Прочие, следва да бъде осъдена възиваемата да заплати по сметка на КОС сумата в
размер на 387.72 лв., съставляваща дължима се държавна такса върху уважения размер на
присъдената издръжка.
Водим от изложеното, Окръжния съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 283/17.06.2024 г., постановено по гр. д. № 1694/2023 г., в
частта му, с която е отхвърлен предявеният от А. И. С., против Я. Н. Д. иск за присъждане на
издръжка по отношение на общото дете на страните - А. А. С., с ЕГН **********, ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Я. Н. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: Община Х., с. У., ул.“П.В.“
4
№**, да заплаща ежемесечна издръжка на детето си А. А. С., с ЕГН **********, чрез
неговия баща и законен представител А. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“Л.Д.“,
бл.*, вх.*, ет.*, ап.**, считано от предявяване на исковата молба - 29.11.2023 г., както следва
: за 2023 г. в размера на 195 лв., месечно; за 2024 г. в размера на 233.25 лв., месечно, а
считано от 01.01.2025 г. в размер на 269.25 лв., месечно, до навършване на пълнолетие на
детето или до настъпване на друга прекратяваща или изменяваща издръжката причина,
ведно със законна лихва върху определените главници при забава, настъпила след влизане в
сила на настоящия съдебен акт.
ОСЪЖДА Я. Н. Д., с ЕГН **********, с настоящ адрес: Община Х., с. У., ул.“П.В.“
№**, да заплати на А. И. С., с ЕГН **********, с адрес: гр. К., ул.“Л.Д.“, бл.*, вх.*, ет.*,
ап.**, сумата в размер на 2 277.50 лв., съставляваща разноски по производството.
ОСЪЖДА Я. Н. Д., с ЕГН **********, с постоянен адрес: Община Х., с. У., ул.“П.В.“
№**, да заплати по сметка на Окръжен съд -К. сумата в размер на 387.72 лв., съставляваща
дължима се държавна такса.
Решението не подлежи на касационно обжалване пред ВКС.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5