№ 4483
гр. София, 11.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СТОЮ ХР. ЗГУРОВ
като разгледа докладваното от СТОЮ ХР. ЗГУРОВ Гражданско дело №
20211110138871 по описа за 2021 година
Предмет на делото е предявеният от *** Г. срещу „***” АД иск
с правно основание чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.7 от Регламент /ЕО/ 261/
2004г. относно признаването за установено вземането предмет на издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 14.09.2017г.
по ч.гр.д.№57666/2017г. съгласно описа на СРС в размер на 488,96 лв., ведно
със законната лихва за периода от 22.08.2017г. до окончателното изплащане
на вземането.
Ищецът В. ХР. ГР. твърди, че е ползвала полет VBB4002, извършен от
авиокомпания „***” АД (Любо Ер). Полетът е следвало да се осъществи по
следното разписание: излитане от летище Хераклион на 07.05.2017г. в 20:00ч.
и краен пункт на пристигане на летище София на 07.05.2017г. в 21:30ч. Полет
VBB4002 е забавен при излитане от летище Хераклион спрямо
предварителното разписание с над седем часа, като излита в 03:30 ч. на
08.05.2017г. Забавено е пристигането на пътника след времето по разписание
с над три часа. На 06.06.2017г. В. ХР. ГР. предявява извънсъдебна претенция
към „***” АД за изплащане на обезщетение за сумата от 250 EUR (левовата и
равностойност от 488, 96 лв.) във връзка със закъснението на полет номер
VBB4002. Претенцията е предявена чрез упълномощеното от нея дружество
„***” ЕООД.На 04.07.2017 г. от страна на „***” АД е изпратен отговор, с
който превозвачът потвърждава закъснението при полет VBB4002 на В. ХР.
ГР., но отказва да изплати претендираното обезщетение.
Ответникът, в срока по чл.131 ГПК е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Счита, че
предявените искове са неоснователни, доколкото липсва престация между
страните, относно изпълнението на несключения между тях договор.
В съдебното заседание ищцата не се явява лично, тя беше
1
представлявана от пълномощника й адв.Б., който поддържа предявения иск,
моли съда да го уважи и да присъди в полза на доверителя му разноските по
делото. Релевира възражение за прекомерност на заплатеното в полза на
процесуалния представител на ответника адвокатско възнаграждение.
Ответното дружество се представлява в съдебното заседание от
пълномощника му адв.Миланов, който оспорва предявения иск, моли съда да
го отхвърли по изложените в отговора съображения, както и поради това, че
не е установено, че ищцата фигурира в списъка на пътниците на процесния
полет.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до
следните фактически и правни изводи:
Към доказателствата по делото е приобщен чартърен договор №13/***
17 от 30.01.2017г. и приложение №1 и 2 към него между въздушния
превозвач “ ***“ АД и туроператора „***“ ЕООД, видно от който е договорен
превоз на пътници по следното разписание:излитане от летище Ираклион на
07.05.2017г. в 20.00ч.и краен пункт на пристигане на летище София на
07.05.2017г.в 21.30 часа.
От „***“ ЕООД е представено писмо и приложен към него списък с
пътници за процесния полет, от който се установява, че В. ХР. ГР. фигурира
в него и информация за това е подадена от „***“ ЕООД към „***“АД.
Изложените факти се потвърждават и от писмо от „***“АД, /л.14/ от делото.
Приета към доказателствата по делото е бордна карта, удостоверяваща, че В.
ХР. ГР. е пътувала с полет VBB4002,/л.10-л.11/ от делото.
Съгласно чл 6 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004г. при закъснение на полет
пътниците имат описаните в текста права, като съгласно чл 6, ал. 1, б. „а“ от
регламента имат право на обезщетение по чл. 7 .
В чл. 7, § 1, б „а“ от регламента е предвидено, че при отмяна на полет
пътниците имат право на обезщетение, което при полет до 1 500км. е в размер
на 250евро.
В решение на Съда на ЕО по съединени дело С- 402/ 2007г. и С- 432/
2007г. по отправени преюдициални запитвания /задължително за
националните съдилища при прилагане на правото на ЕС /Решение по дело C-
173/09 Е., § 29/ е прието, че членове 5, 6 и 7 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004г.
трябва да се тълкуват в смисъл, че пътниците на закъснели полети следва да
се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагането на
правото на обезщетение и че могат да се позоват на правото на чл. 7 от
регламента, когато закъснението на полета е три и над три часа от
първоначално предвиденото.
В чл. 5 § 3 е предвидено изключващо отговорността на превозвача
обстоятелство, а именно- възникване на извънредни обстоятелства, които не
са могли да бъдат избегнати, дори ако са взети всички необходими мерки.
Тълкуване на тази норма е дадено в решение на Съда на ЕО по дело С 549/ 07
Wallentin-Hermann, където е посочено, че за да се освободи от отговорност на
2
основание чл. 5, ал. 3 от Регламент /ЕО/ 261/ 2004г. авиопревозвачът е длъжен
да докаже не само повреда на самолета, а и че повредата е от такова естество,
което е необичайно за експлоатацията на даден вид самолети и обуславя
невъзможност за бързото и своевременно отстраняване.
Тежестта на доказване на наличието на изключващо отговорността на
превозвача обстоятелство е на ответника. В тази връзка по делото не се
представиха доказателства относно твърдението на ответника, че
закъснението е причинено от извънредни обстоятелства, които не са могли да
бъдат избегнати.
Ето защо, съдът намира, че в настоящия случай е налице основание за
ангажиране отговорността на превозвача по чл. 7 от регламента във връзка
със закъснението от повече от 3 часа на полет VBB4002 от 07.05.2017г.,
поради което искът следва да бъде уважен изцяло.
По разноските.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца сторените от него разноски по делото в размер на 340,00 лева-
държавни такси за образуване на делото и за издаване на съдебно
удостоверения и заплатено адвокатско възнаграждение в исковото
производство и 325,00 лв. - държавна такса и заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, или общо 665 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „***” АД, ЕИК
*********, че в полза на В. ХР. ГР., ЕГН ********** съществува вземането
предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от
14.09.2017г. по ч.гр.д.№57666/2017г. съгласно описа на Софийския районен
съд в размер на 488,96 лв., представляващо обезщетение по чл.7, §1, б „а“ от
Регламент /ЕО/ 261/ 2004г. за закъснение на полет VBB4002 по маршрут гр.
Ираклион - гр. София, на дата 07.05.2017г., ведно със законната лихва за
периода от 22.08.2017г. до окончателното изплащане на задължението.
ОСЪЖДА „***” АД, ЕИК ********* да заплати на В. ХР. ГР., ЕГН
********** сумата от 665 лв., представляваща разноски по делото в исковото
и заповедното производства.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му
на страните, пред Софийския градски съд.
3
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4