Р Е Ш Е Н И Е
№ 261087 26.08.2021г.
град Бургас
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Бургаски районен съд LIV-ти граждански
състав
на девети юни две хиляди
двадесет и първа година
в публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Евгени
Узунов
при секретаря Радостина Тавитян
като разгледа докладваното от съдия Евгени Узунов
гражданско дело № 10728 по описа за 2019 година,
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба, подадена от Д.П.Н. и С.Х.Н., чрез адв. И.Б.
– БАК, срещу Т.П.Д., с която се иска допускане до делба на съсобствените между
страните недвижими имоти, а именно: УПИ XIX-1040038, в кв. 11 по плана на с. М., община Б., при граници: изток – XVII-1040037; запад – А. И. А.; север – УПИ XVI-1040039 и юг –
УПИ XVIII-1040036, както и имот, представляващ XVII-1040037 по плана на с. М.
при граници: изток – УПИ XIX-1040038; запад – улица; север – УПИ XVI-1040039 и
юг УПИ XVIII-1040036, при квоти: 255/1028 ид.ч. кв.м. за ответницата; 255/1082
ид.ч. кв.м. за първия ищец и 286/1082 ид.ч. кв.м. общо за двамата
ищци. Ангажирани са доказателства.
Твърди
се в исковата молба, че ищците са съпрузи, а ответницата е сестра на първия от
тях. Посочва се, че ищците са собственици на имот с №37, както и че първия ищец
и ответницата са съсобственици по силата на наследяване от баща им П. Д. Н.
/починал на ***г./, при равни квоти, на имот пл. №38 по плана на местността ***
в ЗЗП, в землището на с. М., община С., понастоящем община Б.. Сочи се, че
имоти №37 и №38 са слети и от тях са образувани други два имота, които са
съвсем различни като граници и площ от първоначално съществуващите имоти.
Посочва се, че са проведени процедури по смяна статута на земята за бившите
имоти, като след тази смяна и образуване от старите имоти на нови,
съсобствеността на страните в бившите ПИ 37 и ПИ 38 в местността *** се е
трансформирала в съсобственост, съответно върху УПИ XIX-1040038 и УПИ XVII-1040037, двата в кв.11 по плана на кв. М.,
гр. Б., община Б.
Сочи се на следващо място, че в
източната част на XVII-1040037, ответницата е изградила два броя незаконни
постройки, гараж и жилищна сграда през 2007-2008г. Изложени са подробни
съображения, че изградените постройки са незаконни и това не се променя въпреки
издаденото от община Б. Удостоверение за търпимост №94-01-18038/1/15.06.2017г.,
което според ищците е невярно и нищожно. Излагат се доводи, че така изградените
постройки накърняват правата на ищците, препятствайки ги да упражняват правата
си в пълен обем, поради обстоятелството, че са принудени да се съобразяват с
незаконните постройки. Сочи се, че за действащия план и за целите на делбата,
постройките следва да се считат за несъществуващи.
В законоустановения срок по
чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, с който се признават обстоятелствата,
че първият ищец и ответницата са съсобственици по наследяване на имот №38 в
местност ***, както и че двамата ищци са съсобственици в режим на СИО на имот с
№37 в местност ***. Изложени са съображения относно ползването и статута на
имотите. Посочва се, че ответницата е имала желание за доброволно уреждане на
отношенията, но ищците не били съгласни. Иска се делба на имотите при квоти:
2/4 за Д.Н. и по ¼ за С.Н. и Т.Д. и при отчитане на запазеното пожизнено
и безвъзмездно право на ползване за ответницата и съпруга й. Претендират се
направените съдебно-деловодни разноски. Ангажирани са писмени доказателства.
В хода на производството в съда е
постъпила молба от ищците, с която се прави искане да се конституира като
съделител и съпругът на ответницата - С.Б.Д.. Прави се искане, в условията на
евентуалност, да се допусне до делба и изградената сграда в източната част на
поземления имот с идентификатор 47202.501.851. С постъпилия от ответника Д.
отговор е направено възражение, че същата е суперфициарна собственост на
ответницата в режим на СИО, ведно със заявление, че при евентуалност, е
придобита по давност.
Така предявеният иск е с правно
основание чл.341 и следващите от ГПК, вр. чл.34 от ЗС, вр. чл.69 от ЗН.
Съдът, като взе предвид исканията и
доводите на страните, събраните по делото писмени и гласни доказателства и
съобрази разпоредбите на закона, намира от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото доказателства става ясно, че с констативен нотариален акт № 87, том XIII, дело 7740/06.10.1994г П. Д. Н. е признат за собственик на земеделска земя от 510 кв.м. в местността *** в зоната за земеделско ползване в землището на с. М., Община С., Б. област, представляваща имот №38 и върху 15 кв.м. дървена постройка за сезонно ползване, при граници: на север – имот пл. №39, на юг – имот пл. №37, на изток – път и на запад – А. И.
С констативен нотариален акт от 3.10.1994г., № 46, том XIII, дело 7619/94г., Д.П.Н. и съпругата му С.Х.Н. са признати за собственици на земеделска земя от 520 кв.м. в местността *** в зоната за земеделско ползване в землището на с. М., Община С., Б. област, представляваща имот №37 и върху 18 кв.м. дървена барака, при граници: на север – имот пл. №38, на юг – имот пл. №36, на изток – път.
С нотариален акт №87, т.II, д.495/1995г. П. Д. Н. като собственик на имот пл. №38 учредява вещно право на ползване на дъщеря си Т.П.Д., съпруга ѝ С.Б.Д., сина си Д.П.Н. и неговата съпруга С.Х.Н., което вещно право се разпределя по следния начин: Т.Д. и С.Д. получават 205 кв.м. незастроено място в източната част на имота при установени в нотариалния акт граници, а синът Д.Н. и С.Н. получават останалата част от имота при установени в нотариалния акт граници, като П. Н. учредява на същите изброени по-горе лица и правото да построят в съответните части по една или повече сгради. Със същия нотариален акт Д.П.Н. и неговата съпруга С.Х.Н. са учредили право на ползване и право на строеж на Т.Д. и С.Д. върху своя собствен имот пл. №37.
Съгласно
представеното удостоверение за наследници с изх. № 44/16.01.2012г., изд. от
Община Бургас, П. Д. Н., ЕГН ********** е починал на ***г.,
като е оставил следните наследници: Д.П.Н. (син - ищец по
делото) и Т.П.Д. (дъщеря - ответник
по делото).
Във
връзка с изградената от ответниците двуетажна жилищна сграда, изпълнена без
строителни книжа и издаденото удостоверение за търпимост по смисъла на § 127,
ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, във вр. с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е назначена и
изслушана съдебно-техническа експертиза. Съдът кредитира и възприема
заключението на експертизата, тъй като същото е подробно, обективно и
обосновано. Вещото лице е посочило, че сградата е построена между 1997г.,
когато е искано допускане за изготвяне на застроително решение за имоти с пл.
37 и 38 и тогава тя не е съществувала, и 1999г., когато сградата вече е
нанесена в кадастралния план на местността ***. Според заключението на вещото
лице предпоставките на § 127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ са налице и сградата е
търпим строеж.
Съгласно §
127, ал.1 от ПРЗ на ЗИД на ЗУТ, във вр. с § 16, ал. 1 от ПР на ЗУТ строежите,
изградени до 31.03.2001 г., за които няма строителни книжа, но са били допустими по разпоредбите, които са действали по времето,
когато са извършени, или по действащите разпоредби съгласно този закон, са
търпими строежи и не подлежат на премахване. Безспорно е, че сградата е без
строителни книжа, но същата е търпим строеж съгласно параграф 16, ал.1 от ПР на
ЗУТ, тъй като към настоящият момент реално съществува и няма открита процедура
за нейното премахване, поради което представлява обект на право на собственост.
С оглед доказателствата по делото съдът
намира за доказано, че Т.П.Д. и С.Б.Д. са съсобственици в режим на СИО на
процесната двуетажна жилищна сграда с идентификатор *** по КК на с. М., въз
основа на отстъпеното им от П. Н., Д.Н. и С.Н. право на строеж с нотариален акт
№87, т.II,
д.495/1995г. на нотариус С. Д. при БРС. Поради
това, къщата не следва да бъде включвана в делбата между страните.
По отношение на ПИ с идентификатор *** и ПИ с идентификатор ***съдът
намира следното:
От представените по делото
нотариални актове става ясно, че наследодателят П. Н. е придобил правото на
собственост върху имот пл. №38, чиято площ по нотариалния акт е от 510 кв.м., а
Д.Н. и С.Н. са придобили правото на собственост върху имот пл. №37, чиято площ
е била 520 кв.м. От представените скици се вижда, че освен новите граници на
имотите те са и с различна площ, съответно ПИ с идентификатор *** е с площ от 527 кв.м, а ПИ с идентификатор ***е 555 кв.м. Когато в делбената маса са включени имоти,
които са съсобствени на съделителите и на трети лица, докато тази съсобственост
не бъде ликвидирана, съдебната делба между съделителите не може да бъде
извършена. За да бъде извършена делба на тези имоти на първо място трябва да
бъде конкретизирана и ликвидирана съсобствеността на съделителите и третите
лица. Поради това, ПИ с идентификатор ***
и ПИ с
идентификатор ***, до които се отнася
съсобствеността между съделителите и трети лица следва да бъдат изключени от
делбата.
Придобитите в повече от правото на
собственост квадратни метри са придаваеми по регулация, което обективно отнася
имотите към категория с неуредени регулационни сметки, където по естество и
закон възниква съсобственост между съделителите и Общината.
При тези изводи до делба следва да бъдат допуснати следните имоти при следните квоти:
ДЪРВЕНА ПОСТРОЙКА ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ, изградена в поземлен имот с идентификатор ***, с площ по нотариален акт № 46, д. № 7619/1994г. – 15 кв.м. – при равни квоти по ½ ид.ч. за ищеца Д.Н. и Т.Д.;
В първата фаза на делбеното производство страните не си дължат разноски, а присъждането на такива се прави с решението по извършване на делбата. Правото да се претендират разноски в делбения процес е регламентирано с разпоредбата на чл. 355 ГПК и то се извършва с решението по втората фаза на делбата. Искането за разноски представлява субективно имуществено право, което се гарантира и от общите разпоредби на чл. 81 ГПК вр. с чл. 78 ГПК, които следва да се отнесат към съдебният акт, постановен по втората фаза на делбата, с който се приключва съдебното производство в конкретната инстанция. Разноските са претендирани, но при действието на чл. 355 от ГПК присъждането ще се извърши с окончателното решение във втора фаза на делбата.
С оглед изхода на спора и извода за неоснователност на иска за делба спрямо С.Б.Д., на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в негова полза следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Мотивиран от горното, Бургаски районен съд
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска на Д.П.Н.,
ЕГН ********** и С.Х.Н., ЕГН **********,***, срещу Т.П.Д., ЕГН ********** и С.Б.Д.,
ЕГН:**********, за делба на следния недвижим имот: СГРАДА с идентификатор ***.
по КК на с. М., находяща се в УПИ XVII-1040037, кв. 11 по действащия ПУП-ПРЗ на
с. М..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. 10728/2019г. по описа на БРС спрямо С.Б.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***.
ДОПУСКА извършването на съдебна делба между Д.П.Н., ЕГН ********** и Т.П.Д., ЕГН **********, на следните НЕДВИЖИМИ ИМОТИ, а именно:
1/ ДЪРВЕНА ПОСТРОЙКА ЗА СЕЗОННО ПОЛЗВАНЕ, изградена в поземлен имот с
идентификатор ***, с площ по нотариален акт № 46, д. № 7619/1994г. – 15 кв.м. –
при равни квоти по ½ ид.ч. за ищеца Д.Н. и Т.Д..
ИЗКЛЮЧВА от
делбената маса поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с. М., общ. Б.,
по КККР, одобрени със Заповед РД-18-22/24.03.2016г., с площ от 527 кв.м., ТПР:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10м.), номер по
предходен план: 104038, квартал 11, парцел: XIX, съседи: ***, ***, ***, *** и поземлен имот с идентификатор ***, находящ се
в с. М., общ. Б., по КККР, одобрени със Заповед РД-18-22/24.03.2016г., с площ
от 555 кв.м., ТПР: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване
(до 10м.), номер по предходен план: 104037, квартал 11, парцел: XVII, съседи: ***, ***, ***, ***, *** на основание чл. 345 от ГПК.
ОСЪЖДА Д.П.Н., ЕГН ********** и С.Х.Н., ЕГН **********,***, да заплатят на С.Б.Д., ЕГН:**********, с адрес: ***, сумата от 600 лв. /шестстотин лева/, представляваща сторени по делото разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/
Вярно с оригинала: РТ