№ 2869
гр. София, 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 97 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА К. ЗЛАТЕВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА Б. НИКОЛОВА
Административно наказателно дело № 20241110217026 по описа за 2024
година
Производството е по реда на чл.58д и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Б. В. Г. против наказателно постановление
(НП) № 24-4332-026523/05.11.2024 г., издадено от началник сектор към СДВР,
отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за
нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното наказателно постановление. Жалбоподателят посочва, че е налице
неяснота какво се твърди да е нарушението – дали е ограничена или намалена
видимостта на челното или на страничните стъкла на автомобила. Релевира
аргументи, че контролните органи не са извършили каквито и да било
технически измервания, което препятства установяване на не/съответствие с
предвидените поне 70 % светлопропускливост, респективно нарушението не е
доказано по категоричен и несъмнен начин. Моли НП да бъде отменено и
претендира разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си
представител адв. Й.а, поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
1
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява. В
депозирани писмени бележки от нейния процесуален представител юрк. М. се
излагат доводи за правилност и законосъобразност на НП. Претендира се
юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, доколкото е подадена в
предвидения в чл. 59 ал.2 ЗАНН срок, от легитимирана страна, срещу акт,
подлежащ на обжалване.
Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА, поради следните
съображения:
От фактическа страна се установява следното:
На 28.10.2024 г., около 22.36 ч., Б. В. Г. управлявал лек автомобил
„****“ с рег. № ******, собственост на А. В. В., в гр. София, по ул. „Никола
Габровски“, с посока на движение от ул. „Тинтява“ към ул. „Пимен
Зографски“, когато бил спрян за проверка от свидетелите И. П. И. и Ю. Х. Й. –
полицейски служители при 01 РУ-СДВР. В хода на проверката при визуален
оглед контролните органи установили, че управляваният от Г. автомобил бил
със затъмнени челен и два странични предни прозореца.
Свидетелят И. П. И., заемащ длъжността „командир на отделение“ при
01 РУ-СДВР, приел, че водачът управлява МПС с ограничена видимост
(намалена прозрачност) през челното и страничните стъкла на автомобила,
осигуряващи видимостта на водача към пътя, поради което съставил срещу Б.
В. Г. акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №
1154335/28.10.2024 г. за извършено нарушение по чл.105, ал.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят отказал да подпише акта, което било удостоверено с подписа
на един свидетел.
Въз основа на така съставения АУАН било издадено обжалваното НП №
24-4332-026523/05.11.2024 г. от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна
полиция“ СДВР, с което на основание чл.185 от ЗДвП на Г. било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на
чл.105, ал.1 от ЗДвП.
2
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява от
показанията на свидетелите И. П. И. и Ю. Х. Й., както и от писмените
доказателства по делото, приобщени по реда на чл.283 от НПК – справка за
собственост на МПС с рег. № ******, докладна записка, справка картон на
водача Г., заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. и заповед № 8121К-
13318/28.10.2019 г. на министъра на вътрешните работи, акт за встъпване в
длъжност от 29.10.2019 г., заповед № 513з-4529/31.05.2022 г. на директора на
СДВР.
Обстоятелствата относно извършената проверка и процедурата по
съставяне на АУАН се установяват от показанията на свидетелите И. и Й., на
които съдът даде вяра като логични и последователни. Свидетелите
разясняват, че намалената прозрачност на челното и предни странични стъкла
на автомобила, управляван от жалбоподателя, е била установена единствено
посредством визуален оглед.
Приложените по делото писмени доказателства са обективни,
достоверни и допринасят за изясняване на релевантната за предмета на
доказване фактическа обстановка.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления
районният съд е инстанция по същество, с оглед на което дължи извършването
на цялостна проверка относно правилното приложение на материалния и
процесуалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.
В изпълнение на това свое правомощие съдът констатира, че АУАН и НП са
издадени от компетентни органи и в сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 ЗАНН.
Материалната компетентност на актосъставителя по съставяне на АУАН и
компетентността на наказващия орган по издаване на атакуваното наказателно
постановление следват по силата на заеманите длъжностни качества и
правомощията, делегирани им с приложените по делото заповеди.
В хода на административнонаказателното производство не са допуснати
съществени процесуални нарушения, обосноваващи отмяна на НП. АУАН и
НП са издадени в предвидената от закона форма и със съдържанието,
предвидено в чл. 42, съответно - чл. 57 ЗАНН. Обстоятелствата по извършване
на нарушението са описани ясно, конкретно и в съответствие с изискванията
3
на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, като са посочени и нарушените
законови разпоредби. Следва да се отбележи, че намалената прозрачност на
стъклата на автомобила е частичен случай на ограничената видимост, поради
което неоснователни са доводите в жалбата за неяснота при описание на
нарушението. Не са били налице каквито и да било пречки пред
жалбоподателя да разбере за какво нарушение е ангажирана отговорността му
и да организира защитата си, което е и сторил.
Съдът намира обаче, че нарушението не е доказано по ясен, несъмнен и
категоричен начин. Разпоредбата на чл. 105, ал. 1 ЗДвП забранява
ограничаване на видимостта през челното, задното и през страничните стъкла
на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя, както и
намаляване на прозрачността им. Забраната за намаляване прозрачността на
челното, задното и страничните стъкла на автомобила обаче не е абсолютна, а
намаляването на прозрачността им е допустимо в границите на стойностите,
определени в Правило № 43 на Икономическата комисия за Европа на
Организацията на обединените нации. Според т. 6.3.1. 1. 1. от него общата
светопропускливост през предните стъкла и другите стъкла, които са
разположени на място, което е необходимо за видимостта на водача, не може
да е по-малка от 70 %. Преценката дали ограничената пропускливост на
стъклата е в рамките на така регламентираните граници обаче не може да се
основава единствено на визуален оглед от контролните органи, доколкото е
обективно невъзможно по този начин да се установи, че констатираното
затъмнение на челното и предните странични стъкла на автомобила е в
отклонение от допустимите ограничения (така и Решение № 6925 от
22.11.2018 г. на АдмС - София по адм. д. № 9953/2018 г., Решение № 2655 от
22.04.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1073/2024 г.). В хода на
производството не са събрани доказателства за това в каква степен е била
намалена светлопропускливостта на челното и предните странични стъкла на
автомобила, управляван от Г. (посредством измерване с техническо средство,
сервизна документация и т.н.), а свидетелите И. и Й. излагат единствено
субективната си преценка за това обстоятелство. Съдът намира, че
нарушението е недоказано по несъмнен начин, защото при наличие на
допустимо затъмняване, АНО не може да се базира само на личните
възприятия на проверяващите полицейски служители относно степента на
затъмняване.
4
С оглед гореизложено, съдът намери, че в настоящия случай
административнонаказателното обвинение не е доказано по несъмнен и
категоричен начин, поради което жалбата е основателна и обжалваното
наказателно постановление следва да бъде отменено поради неправилно
приложение на материалния закон.
Предвид изхода на делото основателна се явява претенцията на
жалбоподателя за присъждане на разноски в настоящото производство. По
делото е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между
жалбоподателя и адв. Е. У., в който е посочено, че адвокатът ще окаже
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал. 1, т. 3, предл. 2 от Закона за
адвокатурата. С оглед това и на основание чл.38, ал.2 от ЗА, вр. чл.8, ал.1, вр.
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения в полза на адв. У. следва да бъде присъдена
сумата от 400 лева, представляваща адвокатско възнаграждение. Така
определеният размер е минимално предвиденият в Наредбата, съответства на
фактическата и правна сложност на делото и на броя проведени съдебни
заседания, поради което следва да бъде оставено без уважение направеното
възражение за прекомерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 24-4332-026523/05.11.2024 г.,
издадено от началник сектор към СДВР, отдел „Пътна полиция“ СДВР, с което
на основание чл.185 от ЗДвП на Б. В. Г. е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 20 лева за нарушение на чл.105, ал.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА СДВР да заплати на адв. Е. Н. У. от САК, сумата от 400
(четиристотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение на
основание чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 от ЗА.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд София – град в 14-дневен срок от съобщението за
изготвянето му до страните.
5
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6