ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№………………
Гр.Враца 13.06.2019 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
Врачанският окръжен съд, наказателно
отделение в публично съдебно заседание на тринадесети юни, две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИВАН МАРИНОВ
при
участието на секретаря Виолета Вълкова и прокурора А. Пашански като разгледа
докладваното от съдия Маринов ЧНД № 220 по описа за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 437, ал.2 НПК и е образувано въз основа на молба от А.И.С.,
изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора гр. Враца, с искане да бъде
освободен условно предсрочно от неизтърпяната част от наложеното му наказание „лишаване
от свобода“.
Към молбата са приложени писмени доказателства
– становище от началника на Затвора гр. Враца, доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди по чл. 155 ЗИНЗС, план на присъдата и личното затворническо досие
на осъдения.
В съдебно
заседание защитата на С. - адв. Д.Д. поддържа молбата му с изложените в нея
доводи и прави искане доверителят й да бъде освободен условно предсрочно от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
Такова е и
становището на осъдения.
С. М. –
инспектор "Режимна дейност" в затвора Враца, упълномощен от Началника
на Затвора гр. Враца изразява становище за неоснователност на молбата с доводи,
че осъденият няма положителни прояви, не осъзнава тежестта на извършеното
деяние, не е склонен да спазва нормите и правилата в общество.
Участващият в
съдебното производство прокурор от ОП Враца дава становище за неоснователност
на молбата и прави искане за оставяне на молбата на осъдения без уважение.
Окръжният
съд, след като изслуша страните в процеса и провери представените по делото
писмени доказателства, намира молбата за процесуално допустима, но неоснователна
по следните съображения:
С Присъда от
03.02.2011 г., постановена по НОХД № 30021/11 г. по описа на PC Монтана, С. е
бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 5,
вр. ал. 1, т. 2 НК и престъпление по чл. 150, ал. 1 НК, като му е било наложено
едно общо наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 години. Със
същата присъда, на основание чл. 70, ал. 7 НК, МРС е постановил отделно
изтърпяване на наказание "лишаване от свобода" в размер на четири
години, десет месеца и дванадесет дни - неизтърпяна част от наказание, наложено
му по НОХД № 84/94 год., за което С. е бил УПО.
Осъденият е
започнал да търпи определените му наказания на 24.06.2010 год., като до
14.10.2014 год. е изтърпял приведеното му на основание чл. 70, ал. 7 НК
наказание "лишаване от свобода" в размер на четири години, десет
месеца и дванадесет дни. От 14.10.2014 год. е започнал изтърпяване на наказание
"лишаване от свобода" в размер на 6 години. До момента е изтърпял фактически
4 години и 7 месеца и 29 дни. От работа му се зачита 1 година и 22 дни или общо
5 години 8 месеца и 21 дни.
Неизтърпяната
част от определеното му наказание е в размер на 3 месеца и 9 дни.
При това
положение, осъденият е изтърпял фактически повече от 2/3 от наложеното му общо
наказание, както изисква разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 НК.
Приложените
към делото доклад за оценка на риска от
рецидив и вреди и индивидуален план
за изпълнение на присъдата на осъдения сочат, че същия е започнал да се
поправя и превъзпитава.
При
първоначално изготвената оценка на риска от рецидив са отчетени високи стойности - 86 точки. В тази
връзка, дефицитни показатели с нужда от корекция са отчетени в разделите настоящо
правонарушение - насилствено престъпление срещу половата неприкосновеност; отношение
към извършеното деяние - престъплението не е съпроводено с чувство за вина
или емпатия към жертвата; начин на живот и обкръжение - незадоволително
ниво на социална интеграция. Контактува предимно с криминално - проявени лица; умения
за мислене - липсват ясно формулирани дългосрочни цели. Повтаря едни и същи
грешки без да извлича необходимата поука; злоупотреба с алкохол -
основен детерминиращ фактор за извършване на престъпленията.
Рискът от
сериозни вреди за обществото е бил с високи стойности и е бил обусловен от
осъжданията за грабеж и сексуално престъпление. Рискът от вреди за лишените от
свобода по време на престоя му в затвора е бил със средни стойности, с оглед на
това, че е възможно да реагира агресивно при конфликтна ситуация. Рискът от сериозни
вреди към служителите е бил нисък.
Рискът от самоувреждане и суицид е бил със средни стойности, като С. е мислил за прекратяване на живота си чрез обесване при престоя си в ЗО - Кремиковци. Не е демонстрирал дискриминационни настроения по отношение на малцинствените групи в Затвора.
В изготвения
план за осмисляне на свободното време като цели са били заложени приучаване към
ред и спазване на определени правила, въздействие върху навиците за промяна на
съзнанието и отношението към обществото, осъзнаване последствията от
престъпните действия, мотивиране за участие в корекционна програма за промяна
на мисленето, осмисляне на житейските норми и правно-морални отношения с
подгрупи, с които контактува, стимулиране на личните възприятия за придобивано
на умения за разпознаване на негативните обстоятелства и осъзнаване на
влиянието на лошите навици в ежедневието.
В условията
на контролирана среда, по време на изтърпяване на наказанието и след направена
преоценка е констатирано, че числовите
стойности на риска от рецидив намаляват незначително, а тези на риска от вреди
се запазват за всички категории.
От доклада на
социалният работник е видно, че при последната оценка е констатирано, че в
следствие на интензивно провежданото корекционно въздействие, в С. се наблюдава
положителна промяна, в зоните отношение към правонарушението; образование и
обучение; трудова заетост; междуличностни проблеми, емоционални проблеми и
умения за мислене.
Осъденият
спазва изискванията на ЗИНЗС, няма извършени дисциплинарни нарушения и наложени
наказания. Не е награждаван.
През учебната
2018/2019 г. продължава да учи в училището към затвора в 10 клас. Редовно
излиза на училище, няма неизвинени отсъствия и деструктивни прояви през учебно
време. Посещава курс „ Християнски ценности“. Не са констатирани възражения от
страна на С. по отношение на планираните цели и задачи, за по- конструктивно
използване на свободното време в затвора.
Според ИСДВР
обаче, показаното добро поведение от лишения от свобода за времето на престоя
му в МЛС, не е категорично доказателство, че той е променил модела, манталитета
и стереотипа си на престъпно мислене и поведение. Склонен е към импулсивни
действия и необмислени постъпки, които запазват риска от вреди към обществото в
средните стойности. Уменията му за мислене не са на необходимото ментално ниво.
Липсват добри умения за самоконтрол.
Предложена му
е била възможност да се включи в професионален курс за придобиване на
свидетелство за „Машинист на парни котли с високо налягане“ III степен, която
той е отхвърлил.
По характер е
повърхностен, лекомислен и с ограничени интереси. Емоционално и социално е
незрял, което се доказва от поредното му правонарушение. Интелектуалните му
възможности са на равнище под средното ниво. В междуличностното общуване се
предпазва от въвличане в сериозни конфликти и противопоставяния, тъй като няма
силно изразен мъжки модел на поведение.
Лишеният от
свобода С. не получава финансова помощ и не поддържа контакти с роднините си.
Това предполага по-висока степен на уязвимост и подчиняемост, поради влизането
в нерегламентирани контакти и липса на възможност за връщане на взетите заеми. Не
е склонен да съдейства на администрацията на затвора за разкриване на режимни
нарушения.
Шансовете за
реинтеграция в обществото са незадоволителни с оглед проявената престъпна упоритост
и липсата на мотивация за промяна и корекция в поведението му. Проблем също е
липсата на собствен дом и място за пребиваване след освобождаването от затвора.
По информация от кмета и районния инспектор на с. Д-р Йосифово, дома на С. е
разрушен и негоден за живеене. Роднините в селото му не желаят да се настанява
при тях.
Договорените
дейности, отразени в Плана на присъдата не са изпълнени в пълен обем, поради
което и индивидуално - корекционната работа с осъдения трябва продължи в посока
промяна в нагласите, формиране на критично отношение към досегашното криминално
поведение, правилно формулиране на проблемите и създаване на алтернативи за
тяхното решаване.
Изготвената и
приложена по делото оценка е индикатор за частични
положителни промени у лишения от свобода, но все още има дефицитни зони,
които са включени в плана на присъдата, като все още не са изпълнени.
Законът в
нормата на чл.439а от НПК, посочва обстоятелствата, които следва да се приемат
като критерии за положителна промяна при осъдения, а именно - доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни, квалификационни или
спортни дейности, в специализирани програми за въздействие, общественополезни
прояви. Тези обстоятелства следва да се установят от оценката за осъдения по
чл.155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по
чл.156 от ЗИНЗС и всички други източници на информация за поведението на
затворника по време на изтърпяване на наказанието.
В тази
връзка, следва да се има предвид, че условното предсрочно освобождаване е
правна възможност, предоставена от закона на затворници с поведение надхвърлящо
обичайно доброто при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода“, а не е
институт с автоматично приложение при изтърпяване на определената част от
наказанието. Доброто поведение в затвора, участието в трудови мероприятия и
липсата на нарушения на реда трябва да е правило при изпълнение на наказанието,
а не изключение, водещо задължително до наградата предсрочно освобождаване.
Освен това, доброто поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на
затворника, а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО.
В случая са
налице източници на информация за поведението на осъденото лице, от които е
видно, че не се е поправил напълно. Резултатите, които се цитират в доклада и
доброто поведение в затвора не елиминира констатацията, че рискът от рецидив и
риска от сериозни вреди по отношение на обществото са се запазили в средните
стойности, и то в охраняема среда.
Последното
навежда на констатацията за липса на желание у осъдения за съзнателна работа по
поправянето му. Приложените мерки за корекция не са дали обнадеждаващи
резултати за ефективна промяна на мисленето и действията му в контролирана
среда. Корекционната работа с него не е осъществена в максимална степен, поради
което по отношение на него следва да бъдат положени допълнителни усилия за
постигането на максимално снижаване на риска от бъдещо противоправно поведение.
Явно е, че за осъдения институтът на условно предсрочно освобождаване бива
разглеждан само като една потенциална възможност за преждевременно напускане
границите на местата за лишаване от свобода.
При това
положение, от данните по делото е видно, че е налице само едната от двете
законови предпоставки за УПО, а именно, че С. е изтърпял фактически повече от
2/3 от наложеното му наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй
като с поведението си същият все още не е дал достатъчно доказателства за
своето поправяне. Необходимо продължаване на поправителното въздействие спрямо
молителя, за пълното постигане целите на наложеното наказание, дефинирани в
чл.36 от НК, поради което и следва да бъде постановен отказ на молбата на
осъдения за условно предсрочно освобождаване от неизтърпяната част от
наложеното му наказание. Именно и поради тези причини съдът не споделя
становището на защитата на осъдения.
Съгласно
разпоредбата на чл.441 НПК, осъденият не може да подава нова молба за УПО преди
изтичане на шест месечен срок от влизане в сила на настоящето определение.
При горните
съображения и на основание чл. 441 НПК, вр. чл. 70, ал.1 НК, Врачанският
окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения А.И.С., роден на *** год. в гр. Монтана,
понастоящем в Затвора гр. Враца, българин, български гражданин, осъждан, ЕГН **********,
да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване на неизтърпяната част от
наказанието лишаване от свобода, определено му с Присъда от 03.02.2011 г.,
постановена по НОХД № 30021/11 г. по описа на PC Монтана, в размер на 6 години,
с остатък от 3 месеца и 9 дни.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред САС в 7-дневен срок от днес.
Препис от
определението след влизане в сила да се изпрати на Затвора гр. Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: