№ 12726
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЪР М. МИЛЕВ
като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело №
20241110151946 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на ищеца И. Н. Й. срещу ответника
Етажна собственост в сграда в ******, с която е предявил отрицателен установителен иск с
правно основание по чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на
ответника сума в размер на 4690.66 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и
управление на етажната собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до
окончателното плащане, както и сумата от 593.81 лева – разноски по делото, за които е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 28.10.2020 г. в полза на
ответника по ч.гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав, поради погасяване на
вземанията по давност.
Ищецът твърди, че е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение от
28.10.2020 г. в полза на ответника по гр.д. № 43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав, с
която е осъден да заплати на ответника ЕС в сграда в ******, посочените по – горе суми.
Поддържа, че не дължи сумите по заповедта за изпълнение, доколкото същите са погасени с
изтичане на предвидената в закона тригодишна давност. В тази връзка твърди, че от
м.11.2017 г. давността за посочените вземания не е спирана или прекъсвана, като същата е
изтекла към 31.03.2021г. Моли за уважаване на предявения иск.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, в който
оспорва предявения иск като недопустим. Твърди, че процесните вземания са установени с
влязло в сила съдебно решение по гр.д. № 18343/2021 г., по описа на СРС, 120 състав, като
ищецът основава иска си на факти, които е могъл да релевира в хода на проведеното и
приключило исково производство, поради което е недопустимо да предявява иска за
недължимост на процесните вземания на поддържаното в исковата молба основание за
изтекла погасителна давност в период от м. 11.2017 г. Твърди, че за съдебно установените
вземания са издадени изпълнителни листове и е образувано изпълнително дело № 163/2023
г. по описа на ЧСИ Мариян Николов Петков № 851, което е висящо към момента на подаване
отговора на исковата молба.
Съдът е изискал за послужване гр.дело № 18343/2021г. по описа на СРС, 120 състав,
както и ч.гр.дело № 43811/2020г. отново по описа на СРС, 120 състав. Установява се, че
ч.гр.дело № 43811/2020г. е образувано въз основа на заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от Етажна собственост в сграда в ****** срещу длъжника и
ищец в настоящото производство И. Н. Й.. На 28.10.2020г. е издадена заповед за
изпълнение, с която е разпоредено длъжникът да заплати на заявителя сумата от 4690.66
лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната
собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до окончателното плащане, както и
1
сумата от 593.81 лева – разноски по делото. Срещу така издадената заповед е подадено
възражение по чл.414 ГПК от И. Н. Й., поради което съдът е дал указания на заявителя да
представи доказателства за предявяване на иск по реда на чл.422 ГПК в едномесечен срок от
съобщението. В така предоставения срок Етажната собственост в сграда в ******, е
депозирала искова молба с вх. № 33006870/31.03.2021г., с която е предявила иск за
установяване съществуването на вземането по издадената заповед за изпълнение, като е
образувано гр.дело № 18343/2021г. по описа на СРС, 120 състав. По това дело е постановено
съдебно решение № 20219227 от 06.12.2021г., което е влязло в сила на 12.10.2022г., като с
него е изцяло уважен предявеният от Етажната собственост установителен иск, предявен по
реда на чл.422 ГПК и с влизането в сила на решението е влязла в сила и заповедта за
изпълнение – арг.чл.416, ал.2 ГПК.
При тези данни съдът намира, че предявеният от ищеца И. Н. Й. иск по чл.439 ГПК е
недопустим. Съгласно чл.439, ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението.
С разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК е въведено допълнително изискване за допустимостта
на иска по чл. 439 ГПК, а именно да се основава на факти, настъпили след приключването
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. В
настоящия случай, наведените от ищеца в исковата молба твърдения не се основават на
факти, настъпили след приключването на съдебното дирене по гр.дело № 18343/2021г. по
описа на СРС, 120 състав и постановеното по него и влязло в сила съдебно решение №
20219227 от 06.12.2021г. В случая оспорването на вземането се основава на факти, които са
настъпили преди влизане в сила на заповед за изпълнение от 28.10.2020 г. по ч.гр.д. №
43811/2020 г., по описа на СРС, 120 състав и преди приключване на съдебното дирене по
гр.дело № 18343/2021г, доколкото ищецът твърди, че от м.11.2017г. давността не е била
спирана или прекъсвана и същата е изтекла към 31.03.2021г. – датата на подаване на
исковата молба на Етажната собственост, въз основа на която е образувано гр.дело №
18343/2021г. Когато ищецът обосновава правния си интерес от защитата по реда чл. 439 ГПК
с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден
изпълнителния лист, установителният иск е недопустим – така решение № 22 от 10.03.2022
г. по гр. дело № 1112/2021 г. на ВКС, III ГО. При това положение съдът приема, че
предявеният иск се основава на факти, които са били известни на ищеца, който е могъл да ги
посочи в срока за възражение по чл. 414 ГПК или в срока за отговор на исковата молба,
поради което и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и
изискуемостта на вземането се преклудират. Преклудират се и възраженията срещу
основателността на претенцията и отрицателен установителен иск, че длъжникът в
заповедното производство не дължи на заявителя сумата, за която е издадена заповедта, е
недопустим. Съдебното дирене по гр.дело № 18343/2021 г. по описа на СРС, 120 състав, е
приключило на 02.11.2021г., поради което и искът на ищеца по чл.439 ГПК може да се
основава единствено на факти, които са настъпили след тази дата, което в случая не е така,
тъй като се излагат факти отпреди тази дата.
С оглед изложеното, съдът приема, че предявеният от И. Н. Й. иск е недопустим,
поради което исковата молба следва да бъде върната, а производството по делото следва да
се прекрати.
Водим от горното и на основание чл.130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба с вх. № 25018725/14.08.2024 г.,
подадена от ищеца И. Н. Й.о, ЕГН **********, с която е предявен срещу Етажна
собственост в сграда в ****** отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439
ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сума в размер на
2
4690.66 лева, представляваща неплатени вноски за поддръжка и управление на етажната
собственост, ведно със законната лихва от 10.09.2020 г., до окончателното плащане, както и
сумата от 593.81 лева – разноски по делото, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение от 28.10.2020 г. в полза на ответника по ч.гр.д. № 43811/2020 г., по
описа на СРС, 120 състав, поради погасяване на вземанията по давност и ПРЕКРАТЯВА
производството по гр.дело № 51946/2024г. по описа на СРС, 27 състав.
Препис от определението да се изпрати на страните.
Определението може да се обжалва с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3