НОХД № 26/2020
год.
МОТИВИ:
Обвинението против подс.Ж.Н.Ш.,
ЕГН: ********** е за престъпление по чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 от НК, за това че на 29.06.2019 г. в гр. П. се е
заканил с убийство на Н.И.Н. *** думите: „***********************!“, като това
заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му.
В съдебно заседание представителят на ТО-гр.П.
към Районна прокуратура-гр.Пазарджик поддържа изцяло така повдигнатото
обвинение. Излага подробни съображения по същество в хода на съдебните прения.
Пледира за осъдителна присъда.
Подсъдимият се явява в съдебно заседание
лично и с упълномощен защитник. Не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение. Дава обяснения. Отрича да е отправял закана с убийство към
пострадалата св.Н.Н..
Против подсъдимия е предявен граждански
иск от страна на пострадалата Н.Н. за сумата от 4 000
лв. (четири хиляди лева), представляваща обезщетение за причинените от престъплението
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането.
Гражданският иск бе приет за съвместно
разглеждане в наказателния процес, като пострадалата Н.Н.
бе конституирана в процеса като граждански
ищец и частен обвинител. Същата се представлява в съдебно
заседание от повереник, чрез който поддържа
обвинението против подсъдимия, пледира за неговото осъждане и уважаване на
гражданския иск в пълен размер.
Съдът прецени събраните по делото
доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбата на чл.301 от НПК и прие
за установено от фактическа страна следното:
От месец февруари 2019 г. до м.май 2019
г. подсъдимият Ж.Ш. ***. Дейността на
търговското дружество се ръководела от св.К.Н. и съпругата му - постр.св.Н.Н.. Св.Н. се
занимавала със счетоводната дейност.
На 29.06.2019 г. около 16,30 часа
подсъдимият се обадил на мобилния телефон на св.Н.Н.
и я попитал кога може да получи последната си заплата за м.май 2019 година. Св.Н.
му казала, че се намира в офиса на дружеството и може да дойде, за да получи
полагащото му се възнаграждение за м.май 2019 г. Тогава подсъдимият помолил
приятелката му - св.Н.Ч. да го закара до офиса на бившия му работодател в град П..
Той отишъл на място около 17,00 часа. Влязъл в кабинета на св.Н.Н.. Същата била сама в сградата, тъй като било почивен ден,
събота. Св.Н.Н. предала на подсъдимия плик с пари и
му казала че това е работната му заплата за м.май 2019 г. Подсъдимият отворил
плика и преброил парите. Установил, че са 530 лева, а подсъдимият очаквал поне
два пъти повече пари, тъй като между него и св.К.Н. била постигната уговорка,
че ще получава възнаграждение в размер по-висок от посоченото във ведомостта. При
това положение подсъдимият казал на св.Н.Н., че
парите не са достатъчни, а тя му отговорила че точно толкова му се полагат. Отговорът
на св.Н.Н. ядосал подсъдимия. Той започнал да ругае.
С ръка ударил по бюрото, на което седяла св.Н.Н., ритнал
го с крак. Казал й че тя и съпруга й - св.К.Н.
са боклуци, че ще се разправи с тях. С видима ярост подсъдимият се обърнал към
св.Н.Н. с думите: „***********************! Аз не съм
кой да е човек!“. След това, ритайки столовете в кабинета, подсъдимия напуснал
офиса. Влязъл в автомобила, управляван от св.Ч. и заедно с нея се прибрали в
дома й в село Б., обл.Пазарджик. През цялото време подсъдимият
псувал и ругаел св.Н.Н. и съпруга й св.Н..
Случилото се силно стресирало св. Н.Н.. Тя изпитала страх да не би подсъдимият да се върне и да
изпълни заканата си. Разтреперяла се, вдигнала високо
кръвно. Обадила на съпруга си - св.К.Н. и му споделила какво се е случило. В
този момент св.Н. ***. Последният доловил страха на съпругата си, поради което
се обадил на дъщеря си - св.П.Н. и на свой приятел - св.М.В., за да отидат при
св.Н.Н. и да я успокоят. Св.Н. ***, за да съобщи за
случилото се.
Веднага след като получил обаждането от
св.Н., св.В. отишъл при св.Н.Н.. Заварил я разстроена,
плачеща, нервно пушеща цигара. Св.Н.Н. споделила на
св.В. че се притеснява, че подсъдимият може да се върне, за да изпълни заканите
си. Тогава св.В. я посъветвал да се заключи. Казал й, че може да разчита на
него и при необходимост веднага да му позвъни. След като св.В. си тръгнал, при
св.Н.Н. пристигнала дъщеря й - св.П.Н. и двете заедно
отишли в РУ-П., за да подадат жалба срещу подсъдимия. Вечерта св.П.Н. останала
да спи в дома на майка си, помолена от последната, тъй като изпитвала страх.
След подадената от св.Н.Н. жалба, оперативния дежурен изпратил свидетелите А. ***
да намерят подсъдимия, за да му съставят протокол за предупреждение. Полицаите
установил подсъдимия в дома на св.Ч. *** във видимо нетрезво състояние. Подсъдимият
демонстрирал пред полицаите агресивно и арогантно поведение. Псувал ги,
заплашвал ги, че ще ги „***“, дори
наплюл св.Г.. Това наложило полицаите да употребят физическа сила спрямо
подсъдимия. Сложили му белезници и го отвели в РУ-П..
Още на първия работен ден след случая,
на 02.07.2019 г. постр.св.Н.Н.
посетила личния си лекар - св.Д. Ш.. Оплакала се главоболие и високо кръвно
налягане. Св.Н.Н. споделила на св.Ш., че е неспокойна
и напрегната, причина за което било преживяното от нея в офиса на 29.06.2019 г.
Разтревожена от състоянието на св.Н.Н., св.Ш. й
издала направление за специалист-психиатър. Още на същия ден св.Н.Н. отишла на преглед при психиатъра - св.К., която й
поставила диагноза: „посттравматично стресово разстройство“, назначила й медикаментозно
лечение и й издала болничен лист за временна неработоспособност за 14 дни.
От заключението на назначената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична
експертиза, приобщено към доказателствения материал
по делото по реда на чл.282, ал.1 от НПК
се установява, че постр.св.Н.Н.
не се води на диспансерен отчет. В резултат на преживяната психотравма
(заканата, че ще бъдат убити тя и семейството й) св.Н.Н. е получила силен
витален страх, който е променил и продължава да променя начина й на живот:
станала плачлива, тревожна, изпитвала постоянен страх за живота си, нощем не
можела да заспива лесно, ограничила кръга на контактите си, постоянно преработвала психотравмената
ситуация и това допълнително я притеснявало и натоварвало. В резултат на
стреса, диабетът й се обострил, започнала да приема
лекарства, изписани от психиатричен
кабинет, които прояви покриват критериите на посттравматично
разстройство, което обикновено има добра прогноза, но макар и рядко може да
приеме хроничен ход с трайна промяна на личността.
Горната фактическа обстановка съдът
възприе изцяло от показанията на свидетелите Н.Н., К.Н.,
П.Н., М.В., И.А., Д.Г., А.К., Д. Ш. и Н.Ч., отчасти от обясненията на
подсъдимия, изцяло от заключението на комплексната съдебна психиатрична и
психологична експертиза, както и от писмените доказателства, инкорпорирани в доказателствения
материал по делото по реда на чл.283 от НПК .
Съдът кредитира показанията на
посочените по-горе свидетели, тъй като същите са последователни и взаимно се допълват, като
непротиворечиво установяват конкретните
обстоятелства във връзка с инцидента, отнасящи се до главния факт на доказване
и последвалите събития. Действително очевидци на отправената от подсъдимия към
св.Н.Н. закана липсват, но показанията на
пострадалата свидетелка, макар и косвено се подкрепят от показанията на свидетелите
П.Н. и М.В., които са я видели непосредствено след инцидента, от показанията на
св.К.Н., на когото св.Н.Н. се е обадила веднага след
като подсъдимият е напуснал офиса, от показанията на свидетелите А. и Г., които
установяват агресията на подсъдимия дори няколко часа след случая, от
показанията на св.Ч., която установява поведението му след като е излязъл от
офиса, а така също и от показанията на св.К. и св.Ш., които пряко са възприели
обективното състояние на св.Н.Н. два дни след
инцидента, което им е дало основание за поставяне на диагноза „посттравматично стресово разстройство“.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия
в частта, в която твърди че не е отправял закани към св.Н.Н..
Обясненията на подсъдимия се опровергават категорично от цитираните горе
свидетели, част от които установяват агресията му, а друга част – преживения от
св.Н.Н. стрес. Що се касае до обясненията на
подсъдимия, че не е получил уговореното трудово възнаграждение, съдът им дава
вяра, като смята че това е причината за афекта на подсъдимия, провокирала го
към престъпното му поведение.
При така установената фактическа обстановка съдът
намира, че от обективна и субективна страна, подсъдимият Ж.Ш. е осъществил
престъпния състав на чл.144, ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като на 29.06.2019 г. в
гр. П. се е заканил с убийство на Н.И.Н. *** думите „***********************!“,
като това заканване е възбудило основателен страх от осъществяването му.
Авторството на деянието се доказа по
един несъмнен начин от събраните по делото писмени и гласни доказателства.
Безспорно доказани са и останалите обстоятелства за времето, мястото и начина
на извършване на деянието. Подсъдимият е имал представа за всички обективни
елементи от състава на престъплението, което осъществява и е искал настъпването
на общественоопасните последици на деянието си, т.е. действал е с пряк умисъл
по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Същият е осъзнавал, че отправя закана с
убийство по описания по-горе начин към свидетелката Н.Н..
Съзнавал е още и че отправената закана е от такова естество, че да може да
възбуди основателен страх у заплашената за осъществяването й, още повече, че за
съставомерността на престъплението по чл.144, ал.3 от НК не е необходимо заплашеният
реално да е изпитал страх. Установи се още, че заканителните реплики, отправени
към пострадалата по своето съдържание и
начин на отправяне не само са били от естество, че да възбудят основателен
страх за осъществяването им, а в конкретния случай те дори са възбудили такъв,
предвид моментното състояние на афект на подсъдимия, което се установява освен
от св.Н.Н., но и от незаинтересованите от изхода на
делото свидетели А. и Г., както и от св.Ч.. Тук е мястото да се посочи, че освен
на пострадалата св.Н.Н., подсъдимият се е заканил с
убийство и на нейн ближен - съпруга й, св.К.Н., но тъй като обвинение в
този смисъл не е повдигнато, съдът не следва да го коментира детайлно.
При определяне вида и размера на
наказанието, което следва да се наложи на подсъдимия, съдът взе предвид
разпоредбите на чл.36 от НК: относно целите на наказанието и на чл.54 и
следващите от НК: за неговата индивидуализация.
За да
определи вида и размера на наказанието, съдът отчете степента на обществена опасност
на деянието, извършено от подсъдимия, която не е висока, предвид начина на
извършване: само вербално, а и предвид причината, провокирала го към това,
свързана с засягане на трудовите му права от страна на бившите му работодатели
в лицето на постр.св.Н.Н. и
съпруга й – св.К.Н..
Подсъдимият е личност със сравнително
висока степен на обществена опасност. През
2001 г. е бил освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК
за извършено престъпление по чл.343 б, ал.1 от НК, а през 2017 г. е бил осъден за престъпление
по чл.183, ал.1 от НК. През 2019 г. е бил признат за виновен в извършване на
престъпление по чл.183, ал.4 във връзка с ал.1 от НК, като на основание чл.183,
ал.3 от НК не му е било наложено наказание. Характеристика на подсъдимия по
местоживеене е негативна.
Подбудите за извършване на
престъплението се коренят в незачитането на установения в страната правов ред,
неприкосновеността на личността и в желанието за саморазправа.
Като смекчаващо наказателната
отговорност обстоятелство съдът прецени причината, провокирала подсъдимия към
извършване на престъплението, свързана със засягане на трудовите му права от
страна на бившите му работодатели в лицето на постр.св.Н.Н. и съпруга й - св.К.Н..Отегчаващи
отговорността обстоятелства са обремененото съдебно минало на подсъдимия и
негативната му характеристика.
При
индивидуализацията на наказанието съдът прецени наличните индивидуализиращи отговорността
обстоятелства, като придаде тежест на смекчаващото. В този смисъл, съдът отчете
емоционалното състояние на подсъдимия, след
като е установил че получава обещаното му трудово възнаграждение „наполовина“. При
това положение съдът наложи на подсъдимия наказание при превес на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства в размер на седем месеца лишаване от
свобода.
С оглед данните за личността на подсъдимия,
като взема предвид престъплението, за
което е бил осъден през 2017 г. и наложеното за същото наказание, а така също и
причината за извършване на процесното деяние, съдът
прецени, че за принудително-възпиращия и поправително-превъзпитателен ефект
спрямо подсъдимия, не се налага ефективно изтърпяване на наложеното наказание. С
оглед на това и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът отложи изтърпяването на
наказанието от седем месеца лишаване от свобода за изпитателен срок от три
години. Възпитателната работа с условно осъдения съдът възложи на
Наблюдателната комисия при Община П..
От престъплението пострадалата Н.Н. е претърпяла неимуществени вреди, за
които подсъдимия дължи съответно
обезщетение - чл. 45 от ЗЗД.
При определяне размера на паричното
обезщетение за неимуществените вреди, при спазване на изискванията на чл.52
от ЗЗД, като взе предвид възрастта на
пострадалата, естеството на предизвикания страх и чувство на тревожност за нея
по време и след инцидента, за което свидетелстват св.Н., св.П.Н., св.В., св.К.
и св.Ш., естеството на заканителните
думи, съдът намери граждански иск за
доказан по основание, но не и по размер. Това е така, защото претендираният такъв от 4 000 лева е значително
завишен. Установява се, че св.Н.Н. към инкриминираното събитие е била на 56 години.
Отправената към нея закана освен душевен дискомфорт, е предизвикала промяна в
обичайното й поведение за известен период от време: станала плачлива, тревожна,
изпитвала постоянен страх за живота си, нощем не можела да заспива лесно,
ограничила кръга на контактите си. Св.К.-Б. установява, че постр.св.Н.Н. е посетила психиатричния й кабинет само веднъж, на
02.07.2019 г., което означава че последната е преодоляла стреса за сравнително
кратък период от време. Това означава, че преживяното от св.Н.Н. е било действително стресиращо, но не е дало някакви
особено трайни и непреодолими психологически поражения върху нея. С оглед на
всичко това съдът определи обезщетение в размер на 1 200 (хиляда и двеста) лева и осъди подс.Ж.Ш. да заплати на гражданската ищца Н.Н. тази сума, ведно със законната лихва от датата на
увреждането, до окончателното й изплащане, а за разликата до претендирания размер от 4 000 лв., отхвърли предявения
граждански иск като неоснователен. На основание чл.183, ал.3 от НПК съдът осъди
подсъдимия Ж.Ш. да заплати на гр.ищца Н.Н.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600
лева.
С оглед изхода на делото, съдът осъди
подсъдимия Ж.Ш. да заплати по сметка на ОДМВР Пазарджик сума в размер на 843 лева, представляващи разходи за
извършената на досъдебното производство комплексна съдебна психиатрична и психологична
експертиза.
С оглед изхода на делото, съдът осъди подсъдимия
Ж.Ш. да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд-
П. сума в размер на 53,38 лева, разноски
по делото, представляващи разходи за вещи лица, държавна такса върху размера на
уважения граждански иск в размер на 50 лв., както и 10 лв. държавна такса при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ОДМВР-Пазарджик и
РС-П. за събиране на присъдените разноски.
По изложените съображения съдът
постанови присъдата си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: