№ 36786
гр. София, 13.09.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тринадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:СТОЙЧО Т. ПОПОВ
като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело №
20211110156448 по описа за 2021 година
Производството е реда на чл. 248 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба с вх. № 254921/07.08.2024 г. от „Т.С.“
ЕООД, ЕИК ********** и въззивна жалба с вх. № 255392/08.08.2024 г. от Д.
Н. К., ЕГН ********** и двете чрез адв. А. П. с характер на искане за
изменение на Решение № 13201/04.07.2024 г., постановено по ГД № 56448 по
описа за 2021 г. на Софийски районен съд (СРС), III ГО, 148 гр. с., в частта за
разноските. Излагат се съображения, че са налице предпоставките на чл. 78,
ал. 2 от ГПК.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор на искането за
изменение на решението в частта за разноските от ищеца, с който изразява
становище за неговата неоснователност по съображения, изложени в отговора.
Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и прецени
данните по делото, намира следното:
Молбата за изменение на въззивното решение в частта за разноските е
депозирана в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна.
С Решение № 13201/04.07.2024 г. по настоящото дело, съдът е осъдил
„Т.С.“ ЕООД, ЕИК ********** и Д. Н. К., ЕГН ********** на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК да заплатят солидарно на „Р. (България)“ ЕАД, ЕИК
********** (с правоприемник „О.Б.Б.“ АД, ЕИК **********) разноски за
1
заповедното производство в общ размер на 240,63 лв., от които 206,63 лв. за
държавна такса и 34,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение, и разноски за
исковото производство в общ размер на 386,23 лв., от които 286,23 лв. за
държавна такса и 100,00 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК ако ответникът с поведението си не е дал
повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху
ищеца. Т. е. за да бъдат възложени разноските в тежест на ищеца, следва да са
налице кумулативно две предпоставки – с извънпроцесуалното си поведение
ответникът да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В
случая отсъства първата предпоставка поради следното.
Настоящото исково производство е по реда на чл. 422 от ГПК. Ищецът
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за
вземането си, като в срок и двамата ответници са подали възражение по чл.
414 от ГПК, с което изрично са оспорили вземането на ищеца, като са заявили,
че не го дължат. Именно това тяхно поведение е станало повод ищецът да
предяви иск за установяване на вземането си по реда на чл. 422 от ГПК, като
ответниците едва с отговора на исковатА.олба са заявили, че признават иска.
Основната цел на заповедното производство е да се установи дали вземането е
спорно или безспорно. Ако длъжникът не подаде възражение по чл. 414 от
ГПК срещу заповедта за изпълнение в срок, вземането се счита за безспорно.
Обратно с подаване на възражение по чл. 414 от ГПК срещу заповедта за
изпълнение длъжникът оспорва вземането, счита го за недължимо, респ. за
спорно. Ако не са оспорвали процесното вземане, ответниците не е следвало
да подават възражение срещу заповедта за изпълнение. След като срещу
заповедта за изпълнение е подадено възражение по чл. 414 от ГПК за
кредитора остава само една възможност за защита – да търси признание на
вземането си по исков ред. При това положение съдът намира, че с
поведението си ответниците са дали повод за завеждане на делото и затова в
тяхна тежест следва да се възложат и сторените от ищеца разноски, както в
заповедното, така и в исковото производство, точно както е постъпил съдът с
първоинстанционното решение.
Ето защо съдът намира искането по чл. 248 от ГПК за изменение на
първоинстанционното решение в частта за разноските за неоснователно.
ТакА.отивиран и на основание чл. 248 от ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „Т.С.“ ЕООД, ЕИК
**********, инкорпорирано във въззивна жалба с вх. № 254921/07.08.2024 г.,
и искането на Д. Н. К., ЕГН **********, инкорпорирано във въззивна жалба с
вх. № 255392/08.08.2024 г. за изменение на Решение № 13201/04.07.2024 г.,
постановено по ГД № 56448 по описа за 2021 г. на Софийски районен съд, III
ГО, 148 гр. с., в частта за разноските.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от определението на страните в производството.
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 3, изр. 2 от ГПК определението
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда, по който подлежи
на обжалване решението.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3