№ 6597
гр. София, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско
дело № 20241110158218 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК:
*********, доуточнена с молба с вх. № 342997/28.10.2024 г., подадена чрез
процесуалния му представител – юрк. Ф.И., срещу П. П. С., с ЕГН:
**********, М. Г. С., с ЕГН: ********** и А. Г. С., с ЕГН: **********, с която
се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца в качеството си
наследници, а ответницата П. П. С. и в лично качество, в условията на
РАЗДЕЛНОСТ, сумата от общо 1516.36 лева, представляваща стойността на
доставена и ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово
разпределение, за имот – апартамент № 44, находящ се в гр. ***********, от
които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в размер на 1224.99 лева за
периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 229.75 лева – обезщетение за
забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., 2/ 48.77
лева – главница за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2021 г.
до 30.04.2023 г. и сумата от 12.85 лева – обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение – за периода от 16.10.2021 г. до 19.09.2024
г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ и за дялово разпределение,
считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024 г. до
окончателното плащане на сумите или сумите се претендират, както следва:
От П. П. С. – 4/6 части от същите /3/6 в лично качество и 1/6 като
наследник/ или общо 1010.92 лева – 816.67 лева главница за ТЕ, 153.17 лева
обезщетение за забава върху тази сума и 32.51 лева – главница за дялово
разпределение и 8.57 лева обезщетение за забава върху дялово разпределение;
От М. Г. С. – 1/6 от същите или общо 252.72 лева – 204.16 лева главница
1
за ТЕ и 38.29 лева обезщетение за забава върху тази сума; както и 8.13 лева –
главница за дялово разпределение и 2.14 лева обезщетение за забава върху
дялово разпределение
От А. Г. С. – 1/6 от същите или общо 252.72 лева – 204.16 лева главница
за ТЕ и 38.29 лева обезщетение за забава върху тази сума; както и 8.13 лева –
главница за дялово разпределение и 2.14 лева обезщетение за забава върху
дялово разпределение;
Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно
облигационно отношение, възникнало по силата на приети от държавен орган
(КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по
отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Уточнява се, че в
тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия,
се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е
изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и
горещо водоснабдяване. Посочва се, че въпреки това наследодателят на
ответниците, а и след смъртта му и самите ответници не са изпълнили
задължението си за заплащане на дължимите суми.
С исковата молба са представени: писмени доказателства.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците,
чрез адв. Илияна Б. е постъпил писмен отговор. Със същия претенциите се
признават – като се твърди и че са заплатени. Моли се да бъде приложено
правилото на чл. 78, ал. 2 от ГПК – доколкото ответниците признават исковете
и не са дали повод за завеждането им. С тези аргументи се иска в тяхна тежест
да не бъдат възлагани разноски.
Представя се платежен документ.
С определение № 50953/16.12.2024 г. по делото като трето лице помагач
на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем сървисис“ ЕООД.
В съдебно заседание, проведено на 18.03.2025 г., процесуалният
представител на ищеца заявява, че претендираните суми действително са
изцяло заплатени – след образуване на делото. Не било заплатено единствено
възнаграждението за юрисконсулт, за държавна такса и такса за съдебно
удостоверение. Поради това моли за решение съобразно извършените
плащания и за присъждане на разноски вкл. за юрисконсулт в минимален
размер.
Ответниците изразяват писмено становище за отхвърляне на исковете
предвид постъпилите плащания, както и за отхвърляне искането за разноски.
Третото лице помагач по делото не се явява и не изразява становище.
Софийският районен съд, след като прецени събраните по делото
2
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото е представено копие от общите условия за продажба на
топлинна енергия за битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД като
липсва спор, че същите са публикувани в един централен и един местен
ежедневник.
Страните не спорят, че относно процесния имот са начислени следните
суми: главница за топлинна енергия в размер на 1224.99 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл,, и 229.75 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г.; 48.77 лева – главница за
услуга дялово разпределение за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. и
12.85 лева – обезщетение за забава за периода от 16.10.2021 г. до 19.09.2024 г.
От страна на ответниците не се излагат възражения срещу реалното
доставяне на топлинна енергия, законосъобразното начисляване на сумите,
нито срещу правилното им изчисляване от гл.т. стойност на доставения обем
топлинна енергия.
Посочените суми кореспондират и на представеното по делото
извлечение от сметка и на двете съобщения към фактури.
По делото липсва спор, че процесните суми са заплатени – след
образуване на делото – на 29.11.2024 г., видно от платежно нареждане към
отговора на исковата молба.
От ответниците не се оспова, че същите, а преди това и техният
наследодател, имат качеството потребители на топлинна енергия през
процесния период като собственици на процесния имот.
Видно от удостоверение за наследници на лицето Г. М. С., с ЕГН:
**********, същият е починал на 02.01.2024 г. – като е оставил за свои
наследници ответниците по делото П. П. С., с ЕГН: ********** – съпруга, М.
Г. С., с ЕГН: ********** – син и А. Г. С., с ЕГН: ********** – дъщеря. По
делото липсва спор и че процесният имот е придобит по време на брака на Г.
М. С. и П. П. С.. В тази връзка и квотите в задълженията за имота не се
оспорват от ответниците.
На последно място от представени договори – между фирмата за дялово
разпределение /ФДР/ и сградата в режим на етажна собственост /СЕС/ и
между ФДР и ищеца се установява, че процесният имот се намира в
топлоснабдена сграда.
В протокола от ОС на СЕС е налице подпис на Г. М. С. – под № 20, като
собственик на ап. 44.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Исковете са с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. с чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
В тежест на ищеца е да установи, че между него и ответниците/техният
наследодател е била налице облигационна връзка за продажба на
топлоенергия, както и че същият е изпълнил задължението си за реално
3
доставяне на топлинна енергия съответно и нейната стойност. В настоящия
случай няма възражение за давност.
Съгласно чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) продажбата на
топлинна енергия на потребители за битови нужди, в това число и за общите
части в сградите етажна собственост, се осъществява при публично известни
общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от Комисията за
енергийно и водно регулиране (КЕВР). В това отношение, облигационната
връзка между топлопреносното дружество и потребителя възниква по силата
на закона, от момента на възникване качеството потребител. Последното е
определено в чл. 153, ал. 1 от ЗЕ, като съгласно тази разпоредба потребител на
топлинна енергия е всеки собственик и титуляр на вещно право на ползване в
сграда-етажна собственост, присъединен към абонатната станция или към
нейното самостоятелно отклонение. Отношенията между потребителя и
топлофикационното дружество възникват по силата на закона от момента, в
който за определено лице възникне качеството на клиент на топлинна енергия.
В тази връзка не е необходимо сключването на индивидуален договор с
потребителя.
Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17.05.2018 г. по тълк.д. №
2/2017 г. на ОСГК на ВКС собственикът респективно ползвателят няма да
отговарят за сумите за потребена топлинна енергия само в случай, че имотът
се ползва от трето лице на договорно основание и между последното и
топлопреносното предприятие е сключен договор за продажба на топлинна
енергия за битови нужди за същия имот, през процесния период.
От така цитираната нормативна уредба и представените по делото
писмени доказателства / удостоверение за наследници, писмо от СО и копие
от в-к. Монитор с публикувани ОУ за продажба на топлинна енергия за
битови нужди на „Топлофикация София“ ЕАД от 11.07.2016 г./ следва извод,
че ответниците /а преди това и техният наследодател/ са имали качеството
потребители на топлинна енергия, доколкото са съсобственици на процесния
имот през целия процесен период, като между тях и „Топлофикация-София“
ЕАД е налице валидно облигационно отношение. Последното е възникнало по
изричните разпоредби на ЗЕ и се урежда от тях и действащите общи условия,
приети от дружеството и одобрени от КЕВР. /. Както се отбеляза и по-горе,
ответниците не оспорват квотите, в които процесните суми се претендират от
тях, които от своя страна съответстват и на квотите им в съсобствеността
върху имота.
За пълнота следва да се отбележи и че с Решение от 05.12.2019 г. по
съединени дела С‑708/17 и С‑725/17 във връзка с отправени преюдициални
запитвания съдът на ЕС постанови, че национална правна уредба, която
предвижда, че собствениците на апартамент в сграда — етажна собственост,
присъединена към система за централно отопление, са длъжни да участват в
разходите за топлинна енергия за общите части на сградата и за сградната
инсталация, въпреки че индивидуално не са поръчвали доставката на
отопление и не го използват в своя апартамент, не противоречи на
общностното право.
4
Предвид гореизложеното претенцията за главница – за доставена
топлинна енергия и за дялово разпределение е доказана.
Разпоредбата на чл. 86, ал. 1 от ЗЗД предвижда, че при неизпълнение на
парично задължение длъжникът дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва от деня на забавата. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите условия
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, клиентите са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45 – дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно вземането за
цената за потребена енергия за текущия месец става изискуемо от 15то число
на втория месец следващ отчетния. В тази връзка и като съобрази падежните
дати на съответните месечни вземания от процесния период, размерите на
дължимите месечни вземания и размера на законната лихва, настоящият
състав намира, че обезщетението за забава върху двете главници действително
е в размера, който твърди ищецът.
Възражение за погасяване по давност на посочените суми за главница и
обезщетение за забава не е въведено с отговора на исковата молба.
По така изложените доводи настоящият състав намира исковите
претенции за доказани.
Претендиранните вземания обаче са изцяло заплатени в хода на
процеса – което обстоятелство ищецът потвърждава. Това обстоятелство
подлежи на преценка по реда на чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и исковете
следва да бъдат отхвърлени поради плащане след подаване на исковата молба.
По исканията за разноски на страните:
Искане за разноски е направило само дружеството като това е и
единственият спор по делото въпрос.
В това производство ищцовото дружество претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение / в минимален размер/, 5 лева – такса за
съдебно удостоверение и 60.65 лева – държавна такса. Предвид
обстоятелството, че процесните суми са платени в хода на делото /на
29.11.2024 г./, това искане е основателно, доколкото ответниците са станали
повод за завеждане на делото - като в случая няма значение кога ответниците
са получили призовки за първото по делото съдебно заседание. Съдът обаче
отчита добронамереността на ответниците и обстоятелството, че същите са
заплатили доброволно всичките си задължения. Поради това и съдът определя
съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ юрисконсултско възнаграждение в
минималния размер от 50 лева.
Противно на доводите на ответниците разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от
ГПК няма как да намери приложение, доколкото ответниците макар и да
признават исковете са станали повод за завеждане на делото. В тази връзка и
следва да се отбележи, че първата ответница дължи част от сумите и в лично
качество, а починалият наследодател не е далечен такъв, а съпруг съответно
родител на ответниците и същите са знаели за смъртта му и за вероятността
същият да е оставил задължения в наследствената маса.
5
Сумата от общо 115.65 лева следва да бъде разпределена между
ответниците според квотите им в задълженията или 77.10 лева – за
ответницата П. П. С., 19.28 лева – за ответника М. Г. С., с ЕГН: ********** и
19.28 лева за ответницата А. Г. С..
Водим от горното, Софийският районен съд:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против П. П. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, за
осъждане на ответницата П. П. С. да заплати в лично качество /3/6 части/ и в
качеството си на наследник на лицето Г. М. С., с ЕГН: ********** /1/6 част/,
сумата от общо 1010.92 лева, представляваща стойността на доставена и
ползвана, но незаплатена топлинна енергия и услуга дялово разпределение, за
имот – апартамент № 44, находящ се в гр. ***********, от които: 1/ главница
за доставена топлинна енергия в размер на 816.67 лева за периода от
01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 153.17 лева – обезщетение за забава върху
тази сума за периода от 15.09.2022 г. до 19.09.2024 г., 2/ 32.51 лева – главница
за услуга „дялово разпределение“ за периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. и
сумата от 8.57 лева – обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение – за периода от 16.10.2021 г. до 19.09.2024 г., както и законната
лихва върху главницата за ТЕ и за дялово разпределение, считано от датата на
подаване на исковата молба – 02.10.2024 г. до окончателното плащане на
сумите, поради извършено от ответницата плащане на посочените суми
/на 29.11.2024 г./ след образуване на настоящото исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против М. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, за
осъждане на ответника М. Г. С. да заплати в качеството си на наследник на
лицето Г. М. С., с ЕГН: ********** /1/6 част/, сумата от общо 252.72 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 44, находящ
се в гр. ***********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 204.16 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 38.29
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до
19.09.2024 г., 2/ 8.13 лева – главница за услуга „дялово разпределение“ за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2.14 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение – за периода от 16.10.2021
г. до 19.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ и за дялово
разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024
г. до окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответника
плащане на посочените суми /на 29.11.2024 г./ след образуване на
настоящото исково производство.
ОТХВЪРЛЯ исковете на „Топлофикация София“ ЕАД с ЕИК:
6
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. Ястребец №
23Б, против А. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, за
осъждане на ответницата А. Г. С. да заплати в качеството си на наследник на
лицето Г. М. С., с ЕГН: ********** /1/6 част/, сумата от общо 252.72 лева,
представляваща стойността на доставена и ползвана, но незаплатена топлинна
енергия и услуга дялово разпределение, за имот – апартамент № 44, находящ
се в гр. ***********, от които: 1/ главница за доставена топлинна енергия в
размер на 204.16 лева за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г. вкл, и 38.29
лева – обезщетение за забава върху тази сума за периода от 15.09.2022 г. до
19.09.2024 г., 2/ 8.13 лева – главница за услуга „дялово разпределение“ за
периода от 01.08.2021 г. до 30.04.2023 г. и сумата от 2.14 лева – обезщетение
за забава върху главницата за дялово разпределение – за периода от 16.10.2021
г. до 19.09.2024 г., както и законната лихва върху главницата за ТЕ и за дялово
разпределение, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.10.2024
г. до окончателното плащане на сумите, поради извършено от ответницата
плащане на посочените суми /на 29.11.2024 г./ след образуване на
настоящото исково производство.
ОСЪЖДА П. П. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 77.10 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 58218/2024 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и такса за съдебно
удостоверение.
ОСЪЖДА М. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 19.28 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 58218/2024 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и такса за съдебно
удостоверение.
ОСЪЖДА А. Г. С., с ЕГН: ********** и адрес: гр. ************, ДА
ЗАПЛАТИ на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
Ястребец № 23Б сумата от 19.28 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство по гр.д. № 58218/2024 г. на СРС за
юрисконсултско възнаграждение, държавна такса и такса за съдебно
удостоверение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7