Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 486
26.08.2020г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно
заседание на двадесет и осми юли две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р.Чиркалева, адм. дело № 114 по описа на съда за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е след като с Решение №
1200/24.01.2020г., постановено по адм. д. № 4558/2019 на Върховния
административен съд е отменено Решение №129 от 05.03.2019г. по адм. д. №
1248/2018г. на Административен съд - Хасково и делото е върнато за ново
разглеждане от друг състав на настоящия съд.
Първоначално производството е било образувано
по жалба на Т.Б., гражданин на Република Турция, притежаващ паспорт №*********, издаден на
31.07.2018г., с посочен съдебен адрес:***, против
Отказ за влизане в страната рег. № 0125918007527, издаден на 29.11.2018г.
от М.Н.С. - граничен полицай при ГКПП „Капитан Андреево“ към Регионална
дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
В жалбата се твърди, че административният
акт не отговаря на законовите изисквания, тъй като в него не било разяснено,
нито мотивирано защо оспорващият не може да влиза в България. Счита се, че
отказът противоречи и не е съобразен с изискванията на чл.59 от АПК. Жалбоподателят
сочи, че спрямо него на територията на Р. България не се водели дела и не бил
осъждан. Посочва, че има семейство три деца, за които се грижел и посещавал. Същите
живеели в гр.С. с майка си, с която пък той живеел на съпружески начала. Смята,
че е абсолютно противоречиво и неясно, поради какви причини българската
гранична полиция налагала периодично срещу него принудителни административни
мерки. Моли, административния орган да мотивира със съответните документи
фактите, въз основа на които била наложена забраната, както и да изясни напълно
причините, визирани в разпоредбата на чл.10, ал.1 от ЗЧРБ, тъй като желаел да
организира защита си.
В „допълнение към жалба“ се излагат доводи
в насока липса на компетентност на издателя на административния акт, както и
твърдения за това, че същият не бил преведен на разбираем за жалбоподателя
език. Актът бил немотивиран и необоснован. С него било нарушено правото на
децата му да живеят с родителите си.
В писмена защита се навеждат твърдения
издаване на административния акт при неспазване на установената форма,
съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в
противоречие с материалноправните разпоредби и в несъответствие с целта на
закона. Доводи за незаконосъобразност се релевират и в писмени бележки и в
съдебно заседание, чрез пълномощник. Претендират се разноски по делото.
Ответникът – М.Н.С., лично и чрез
пълномощник оспорва жалбата, като неоснователна и недоказана. Счита издадения
акт за законосъобразен, поради което мили да бъде потвърден. Претендират се
разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност
на адвокатския хонорар, претендиран от жалбоподателя (л.15).
Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не
е спорно и се установява от представените писмени доказателства, че
жалбоподателят Т.Б. е гражданин на Р. Турция.
От приложеното
по делото писмо рег. №536400-1125/21.01.2019г. на директора на Дирекция
„Миграция“ към МВР (л.47, в кориците на АД1248-18г.) се установява, че
жалбоподателят на основание чл.21а от Закона за чужденците в Република България
(ЗЧРБ) е включен в списъка на нежеланите чужденци на територията на Република
България, по искане на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС).
Горното се
установява и от писмо рег. №М-1658/31.01.2019г. на зам. председателя на ДАНС
(л.40, в кориците на АД1248-18г), от Съобщение №14712/29.11.2018г. на началник
04 Група ГКПП „Капитан Андреево“ (л.7, , в кориците на АД1248-18г), както и от
заверено копие на извадка от АИС – л.22 от н.д.
На 29.11.2018г.
от контролиращ служител на ГКПП „Капитан Андреево“ М.Н.С. при Главна дирекция
„Гранична полиция“ е издаден Отказ за влизане в страната с рег.№0125918007527.
В отказа е посочено, че на 29.11.2018г., в 17:41:42 часа, на ГКПП „Капитан
Андреево” – шосе, пред М. И. С. се е представило лицето B. T., роден на ***г. в Т., гражданство – Т., живущ в Т., вид на
идентификационния документ – национален паспорт №*********, издаден в Т. на 31.07.2018г., с Входна виза №*********. С оспорения отказ
жалбоподателят е бил уведомен, че съгласно чл.21а по ЗЧРБ, му се отказва влизане в страната поради това,
че е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък.
По делото като
доказателства са приети представените от зам.председателя на ДАНС с
вх.№3666/03.07.2020г. документи във вид на заверен препис, приложени и
обособени в класифициран том рег.№17-2/2020г. – общо 8 листа. От същите е видно,
че по отношение на жалбоподателя въз основа на налични данни представляващи
класифицирана информация е изготвено предложение за включването му съгласно чл.
10, ал.1, т.4 от ЗЧРБ и чл. 21а от ЗЧРБ в информационния масив на нежеланите в
страната чужденци.
Оспореният
отказ е връчен на жалбоподателя срещу подпис на дата на издаването му –
29.11.2018г., като е посочено, че засегнатият може да обжалва забраната за
влизане в страната според предписанията на националните правни наредби.
Жалбата е
подадена на 04.12.2018г., чрез Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово
до Административен съд – Ямбол, където е било образувано адм. дело № 314/2018г.
по описа на съда. По същото е постановено Определение №500/11.12.2018г., с
което на основание чл.135, ал.2 във вр. с чл.133, ал.1 от АПК, съдът е
прекратил производството и е изпратил делото по подсъдност на Административен
съд – Хасково, където е образувано съдебно производство, по което с Решение №129 от 05.03.2019г. по адм. д. №
1248/2018г. съдът е отхвърлил жалбата на чужденеца. Така постановеният съдебен
акт е оспорен пред ВАС, който с Решение № 1200/24.01.2020г., постановено по
адм. д. № 4558/2019г. отменил съдебното решение, поради допуснато съществено
нарушение на административнопроизводствените правила.
При така установената фактическа обстановка и след
извършена проверка по реда на чл.168, във вр. с чл.146 от АПК, съдът извежда следните
правни изводи:
Жалбата е подадена в рамките на
законоустановения срок от лице с правен интерес и срещу акт, който подлежи на
съдебен контрол, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.
В случая с
оспорения акт на жалбоподателя е отказано влизане в Република България, поради
това, че е вписан със забрана за влизане в страната в националния списък. Като
правно основание е посочена разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ.
В Закона за
чужденците в Република България (ЗЧРБ) не е предвиден ред за обжалване на
отказите за влизане в страната и те не представляват принудителна
административна мярка по смисъла на чл.39а от ЗЧРБ. Същевременно в Правилника
за прилагане на ЗЧРБ, където е предвиден редът и условията за издаване на такива
откази, също не е изрично предвидена възможност те да бъдат оспорени по
административен или съдебен ред. Такъв ред не е предвиден и в Инструкция
№8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за осъществяване на
граничните проверки на граничните контролно-пропускателни пунктове, издадена от
Министъра на вътрешните работи и обнародвана в ДВ бр. 55 от 21.07.2015г. Ето защо, съобразно принципа на чл.120, ал.2 от Конституцията на Република България, след като с административния акт се засяга
правната сфера на жалбоподателя и обжалването му не е изключено изрично със
закон, то оспорването и настоящото производство се явяват допустими.
В допълнение
следва да се има предвид, че съгласно чл.13, т.1-т.3 от Регламент (ЕО)
№562/2006 на Европейския парламент и на съвета от 15 март 2006г. за създаване
на Кодекс на Общността за режима на движение на лица през границите (Кодекс на
шенгенските граници), на гражданин на трета страна, който не отговаря на
условията за влизане, постановени в член 5, параграф 1, и не принадлежи към
категориите лица, посочени в член 5, параграф 4, се отказва влизане на
териториите на държавите – членки, като отказът се предоставя чрез стандартен
формуляр, съдържащ се в приложение V, част
Б, попълнен от органа, упълномощен от националното законодателство да налага
отказ за влизане, и лицата, на които е издаден отказ за влизане, могат да го
обжалват. Регламентът има директен ефект и по силата на примата на правото на
ЕС над вътрешното законодателство е пряко приложим при противоречие с националноправна
норма, т.е. дори и да беше изрично предвидено в българското законодателство, че
отказите за влизане в страната не подлежат на обжалване, то по силата на чл.13,
т.3 от Регламент (ЕО) №562/2006, следва да се признае правото на жалба срещу
него.
Оспореният
отказ е издаден от компетентен орган. От представената Заповед
№3282з-2253/11.07.2018г. (л.17) е видно, че ответникът М.Н.С. е младши
инспектор - старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреев“ от Гранично
полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична полиция“ –
Елхово. Съгласно чл.3, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗЧРБ, чужденец, който
не отговаря на изискванията за влизане в Република България, не се допуска в
страната от органите за граничен контрол. За отказа се попълва единен
стандартен формуляр за отказ за влизане на границата, съгласно част „Б” от
Приложение V от Регламент (ЕО) №562/2006 на
Европейския парламент и на Съвета от 15 март 2006г. за създаване на Кодекс на
Общността за режима на движение на лица през границите. Тази норма определя
както компетентността на органа за издаване на акта, така и формата на
издаването му. Съгласно същата, като компетентни да издават откази за влизане в
страната са определени органите за граничен контрол, а формата за издаване на
акта е писмена - единен стандартен формуляр. Аналогична е и разпоредбата на
чл.31, ал.1 от Инструкция №8121з-813 от 09.07.2015г. за реда и организацията за
осъществяване на граничните проверки на граничните контролно-пропускателни
пунктове, съгласно която в случаите, когато при гранична проверка се установи
неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за
влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя „Единен стандартен
формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който се
съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с
взетото решение за отказ за влизане. В случая отказът за влизане е издаден от
граничен полицай при ГКПП „Капитан Андреево” – М.Н.С.. От утвърденото от
началника на ГКПП „Капитан Андреево“ Разпределение на личния състав от 08.00 ч.
до 20.00 ч. на 29.11.2018г. е видно, че на посочената дата Стоев е бил
разпределен наряд като контролен орган на контролна линия „II“ на ГКПП „Капитан
Андреево“, а от данните по делото става ясно и че е осъществил гранична
проверка на лицето Т.Б..
Отказът е обективиран в писмена форма, в утвърдения
единен стандартен формуляр и съдържа всички необходими реквизити по чл.59, ал.2
от АПК, включително конкретно посочване на фактически и правни основания за
издаването му, съставляващи причините за постановения отказ за влизане в
страната. Както се посочи по-горе, че съгласно чл.31, ал.1 от Инструкция
№8121з-813 от 09.07.2015г. когато при гранична проверка се установи
неизпълнение на някое от условията за влизане или наличието на забрана за
влизане на чужденец в Република България, граничният полицай съставя „Единен
стандартен формуляр за отказ за влизане в страната” по образец, копие от който
се съхранява на ГКПП, и обработва документите на чужденеца в съответствие с
взетото решение за отказ за влизане.
В тази насока са и
разпоредбите на чл.16, ал.2 и ал.3 от ЗЧРБ. В чл.16, ал.2 от ЗЧРБ е предвидено,
че органите за граничен контрол могат да не допуснат влизането в Република
България на чужденец, притежаващ виза, в случаите по чл.10, ал.1 или при
неизпълнение на изискванията на чл.19. В чл.16, ал.3 от ЗЧРБ е посочено, че на
чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват
единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините
за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се
утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспореният отказ е издаден по
утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени –
„вписан е със забрана за влизане в страната” „в националния списък”, поради
което актът съдържа минимално изискуемото съдържание, необходимо за
законосъобразността му.
В случая е налице
разпоредителна част и тя се състои именно в това, че е отказано влизане в
страната. Във връзка с обстоятелството,
че в отказа липсват данни пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва,
следва да се има в предвид, че от изписаното в стандартния формуляр, че
засегнатият „може да обжалва забраната за влизане в страната според
предписанията на националните правни наредби” действително не става ясно в
какъв срок и пред кой орган може да се защити съответното лице. Сам по себе си
обаче този пропуск не рефлектира върху съдържанието на акта и върху неговата
законосъобразност, тъй като в нормата на чл.140, ал.1 от АПК е предвидена
последицата от него, а именно, че той води до удължаване на срока за обжалване
на съответния административен акт. В тази връзка, липсата на този реквизит не
обуславя нито нищожност, нито дори формална незаконосъобразност на оспорения
акт, а има за своя последица единствено приложимостта на по-дългия срок за
обжалване по чл.140, ал.1 от АПК, с цел гарантиране защитата на засегнатите
лица. Освен това, подобно нарушение би имало значение при несвоевременно
упражнено право на жалба, каквато хипотеза в случая не е налице.
С оглед изложено, съдът намира, че при издаване на
оспорения акт не са допуснати нарушения относно формата и съдържанието му,
които да обосноват неговата незаконосъобразност.
Не се споделя оплакването на
незаконосъобразност на административния акт, аргументирано с липса на превод на
същия на разбираем за адресата му език. Дори да се приеме, че при връчване на акта
не е присъствал преводач, то Т.Б. е получил копие от издадения отказ и жалбата
е подадена в законоустановения срок, съобразно националното законодателство,
което означава че жалбоподателят се е запознал с основанията за отказ и не е
била налице пречка да изложи възражения срещу същите. Следователно не може да
се обоснове извод, че е допуснато съществено нарушение, тъй като не е нарушено
правото на защита на лицето. Освен това, процедурата по връчване следва
издаването на акта, поради което не влияе върху неговото съдържание. Последното
дава основание да се приеме, че и при съобщаване на акта в присъствието на
преводач, последиците от действието му за неговия адресат биха били същите.
Съдът намира, че атакуваният
отказ за влизане в страната е издаден и при правилно приложение на
материалноправните разпоредби.
В същия е посочена
разпоредбата на чл.21а от ЗЧРБ и е описано, че е отказано влизане в страната
поради следните причини: лицето е вписано със забрана за влизане в страната в
националния списък.
Съгласно чл.10,
ал.1 от ЗЧРБ, отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец,
когато: т.14 - е включен в информационния масив на нежеланите за страната
чужденци по чл.21а, ал.1.
В случая приложима е нормата
на чл.21а, ал.1 от ЗЧРБ, според която министърът на вътрешните работи,
министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция „Национална
сигурност“ или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват
чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието
на основанията по чл.10, ал.1. Именно такова действие е било извършено, в случая от председателя на
ДАНС, чрез утвърждаване на предложение за включване на жалбоподателя в списъка
с нежеланите чужденци, видно от представеното по делото писмо с
вх.№3666/03.07.2020г., с приложени документи във вид на заверен препис,
обособени в класифициран том рег.№17-2/2020г. – общо 8 листа.
В чл.21а, ал.2 от ЗЧРБ е
предвидено, че условията и редът за поддържане и актуализиране на
информационния масив по ал.1 се определят от министъра на вътрешните работи, от
председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ и от министъра на
външните работи. Тази разпоредба е вписана и в оспорения отказ. Тази дейност на
компетентните органи по чл.21а от ЗЧРБ съдът намира, че е различна от
издаването на принудителни административни мерки по чл.44 от ЗЧРБ. В този
смисъл съдът приема, че правилно е приложен материалния закон относно
фактическото и правното основание, въз основа на което на жалбоподателя е
отказано да влезе в Република България.
Ето защо следва да се
приеме, че за издаване на процесния отказ са били налице основанията по чл.21а
от ЗЧРБ, във вр. с чл.10, т.14 от ЗЧРБ. Също така следва да се има предвид, че
при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в
условията на обвързана компетентност и наличието на условията по цитираната
правна норма задължително предпоставя постановяването на такъв отказ.
Оспореният акт е съобразен и
с преследваната от закона цел да не се допусне влизане в страната на лица, по
отношение на които има наложена забрана за влизане.
При тези правни
изводи съдът намира, че няма правни и фактически основания, въз основа на които
да се приеме, че оспореният индивидуален административен акт е незаконосъобразен.
Настоящият съдебен състав счита, че Отказ за влизане в страната, обективиран в
единен стандартен формуляр с рег.№0125918007527, издаден на 29.11.2018г. от М.Н.С.
- младши инспектор - старши полицай в 04 група на ГКПП „Капитан Андреев“ от
Гранично полицейско управление – Свиленград при Регионална дирекция „Гранична
полиция“ – Елхово, изхожда от компетентен орган, в предвидената писмена форма,
при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила и
в съответствие с материалния закон и неговата цел, с оглед на което подадената
жалба срещу същия следва да се отхвърли като неоснователна.
С оглед изхода
на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски по
делото, поради което Т.Б., гражданин на Република Т., следва да бъде осъден да
заплати по сметка на Главна дирекция „Гранична полиция“ сумата 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по правилото на чл.78, ал.8 ГПК.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК
съдът, предл. последно и чл.143, ал.4 от АПК, съдът
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Т.Б.,
гражданин на Република Т., притежаващ паспорт №*********, издаден на
31.07.2018г., против Отказ за влизане в страната рег. № 0125918007527, издаден
на 29.11.2018г. от М.Н.С. - граничен полицай при ГКПП „Капитан Андреево“ към
Регионална дирекция „Гранична полиция“ – Елхово.
ОСЪЖДА Т.Б.,
гражданин на Република Т., притежаващ паспорт №*********, издаден на
31.07.2018г., за заплати на Главна дирекция „Гранична полиция“ – София разноски
по делото в размер на 100 (сто) лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
Съдия: