РЕШЕНИЕ
№ 618
гр. Пловдив , 17.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на дванадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Николай З. Петров
при участието на секретаря Иванка А. Пиронкова
като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно
наказателно дело № 20215330202590 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №517896-
F543652/15.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Златина 1989“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществени санкции в размер на по
600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят атакува наказателното постановление като
незаконосъобразно и моли същото да бъде отменено. В съдебно заседание
жалбоподателят, редовно и своевременно призован се явява лично и с адв.В.,
който подържа жалбата
В съдебно заседание въззиваемата страна, редовно призована, се
представлява от юрисконсулт С., която счита наказателното постановление за
правилно и законосъобразно и моли съда да го потвърди.Претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и
1
правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния 7-дневен срок за обжалване,
изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е
допустима. Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От фактическа страна съдът установи следното:
При извършена проверка от органи на НАП и Икономическа полиция
към ОД на МВР-Пловдив на 31.03.2020г. в 08.25ч. на обект-склад номер * и
номер *, находящ се на Зеленчукова борса-с.Първенец, общ.Пловдив,
стопанисван от „Златина 1989“ ЕООД, ЕИК ********* се констатирало че
дружеството е задължено, но не е издало фискален бон или ръчни бележки от
кочан за покупка извършена в 08.25 на 1,35кг. банани на стойност 5,49лв. от
проверяващия *** Н.П..В по-късен момент, а именно 08.56ч. касов бон за
покупката бил издаден от ** на дружеството Е.К..
Така от проверяващите било прието, че дружеството стопанисващо
обекта като лице по чл.3 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ е допуснало
нарушение на разпоредбите на същата, като извършва продажба на стоки и
услуги без да издава фискални бонове от функциониращото фискално
устройство намиращо се в обекта.Поради което проверяващия *** П.
съставил на 11.04.2020г. АУАН с номер F543652 на дружеството „Златина
1989“ ЕООД, ЕИК ********* за нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.В акта ** К. вписала, че друг
клиент бил поръчал стока преди това и пишела фактура и в по-късен час
издала касовия бон.Срещу акта били написани и възражения с горното
обяснения вписано и в АУАН, но не били уважени и било издадено
процесното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събрания по делото доказателствен материал – писмените доказателства-
АУАН, констативен протокол ведно с приложения, извадки от фискална
памет и оправомощителна заповед, касова бележка.В подкрепа на писмените
доказателства са и гласните такива на актосъставителя П., които съдът изцяло
кредитира като единни и безпротиворечиви и изцяло кореспондиращи с
писмените.Съдът не кредитира вписаното възражение в АУАН тъй като в
съдебно заседание ** К. в допълнение към жалбата си с характер на
обяснение заяви, че била възпрепятствана да издаде касов бон тъй като
търсела документи за касовия апарат, които били паднали зад
2
скрина.Същевременно в самия АУАН и във възражение в срока на чл.44, ал.1
от ЗАНН срещу акта ** твърди, че в този момент издавала фактура на
поръчана преди това стока и това била причина за неиздаване своевременно
на касов бон.Това противоречие е съществено и съдът не кредитира
различните уважителни причини които ** твърди да са се случили.Ето защо
според съда не е имало извинителна причина за забавяне на издаването на
касов бон.
Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до
следните правни изводи:
Не е оспорена по делото компетентността на административно
наказващия орган и на актосъставителя.По делото е представена и
оправомощителна заповед.
При съставянето на АУАН и НП не са допуснати съществени
процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на
жалбоподателя. Фактическата обстановка, изложена в АУАН, изцяло
кореспондира на тази посочена в НП. Както в АУАН, така и в НП подробно
са изброени съставомерните обективни признаци на допуснатото нарушение
и нарушените правни норми. Спазени са законоустановените реквизити на
АУАН и НП. Ясно е и от двата акта, кога и къде е извършено нарушението и
по този въпрос не може да има никакво съмнение.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, предвидени в чл. 34 ЗАНН.
Въз основа на правилно установена фактическа обстановка, съвсем
законосъобразно административно наказващия орган е счел, че с действията
си жалбоподателят е допуснал нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС.
Следва да се отбележи, че съгласно трайната съдебна практика
отговорността на ЮЛ е обективна, безвиновна. Това означава, че за да се
ангажира тяхната отговорност не е необходимо да се констатира вина от
страна на ръководството на предприето или на някой от служителите. От
значение за налагане на имуществена санкция е само обстоятелството, че
закона е възложил на определено юридическо лице дадено задължение и то
обективно не е изпълнено, с което е създадено едно обективно съществуващо
противоправно състояние.
Относно искането за приложение на чл.28 от ЗАНН съда следва да
3
отбележи следното. Съгласно ТР № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н. д. № 1/2005
г., НК, преценката на административно наказващия орган за "маловажност"
на случая по чл. 28 ЗАНН се прави по законосъобразност и подлежи на
съдебен контрол. Разпоредбите на ЗАНН /чл. 6, 12, 27, 28/ налагат извод, че
за всеки конкретен случай е необходимо да се подхожда индивидуално.
Понятието "вредни последици", употребено в НК, е по-широко от понятието
"вреди". В обхвата на "вредните последици" се включват, както
имуществените вреди, така и всички други негативни имуществени
последици, както и такива, които нямат имуществен характер. Тоест,
преценката за степента на обществена опасност на нарушението, изисква да
се обсъдят всички обстоятелства, свързани с обективното отрицателно
въздействие, което деянието е оказало или може да окаже спрямо обекта на
посегателство. За маловажния случай административно наказващия орган не
налага наказание, а отправя писмено или устно предупреждение, доколкото с
оглед спецификата на конкретните обстоятелства, характеризиращи
нарушението, се оказва така, че и най-лекото предвидено в закона наказание
не съответства на степента на обществена опасност на извършеното и на
извършителя.В случая според съда такива доказателства отличаващи
деянието като маловажно не са налице.Касае за нарушение, с които не се
отчитат покупко-продажби с фискален документ, което се явява едно от най-
съществените нарушения на данъчното законодателство.Всички тези факти
изключват тезата за наличие на маловажност на случая.
Съгласно разпоредбите на чл. 185, ал.1, за допуснато такова нарушение
търговецът са наказва с имуществена санкция в размер от 500 до 2000 лева.
Видно е, че наложеното от наказващия орган административно наказание е в
размер по-висок от минималния, а именно 600лева.В НП изрично е вписано,
че нарушението е за първи път, касае се за ниска по стойност покупка,
същевременно не се сочат отегчаващи обстоятелства и според съда
наказващия орган необосновано е наложил санкция в размер на 600лева.В
тази насока административнонаказващият орган не е приложил основния
критерий при определяне на наказанието, залегнал в чл. 27 ЗАНН.Според
съда най-адекватна и в най-пълна степен би изпълнила своите цели
имуществена санкция в минимален размер, а именно 500 лв.
По изложените съображения, съдът счита че наказателното
постановление е законосъобразно, но не и досежно размера на имуществената
4
санкция и като такова следва да бъде изменено в частта за размера на
имуществената санкция.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 63, ал.3 от ЗАНН следва
на Национална агенция по приходите да се присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер определен в чл.37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от
ЗАНН.Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП заплащането на правната помощ е
съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в
наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП.В случая за защита
по дела по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ
предвижда възнаграждение от 80 до 120лева.Производството по делото, след
даване на ход на съдебното следствие продължи в едно съдебно заседание, с
разпит на един свидетел, поради което следва да се присъди юрисконсултско
възнаграждение на минимума от 80лева.
Поради всичко гореизложено и на основание чл. 63, ал.1 и ал.3 от
ЗАНН Съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №517896-
F543652/15.06.2020г. на Началник отдел „Оперативни дейности“-Пловдив в
ЦУ на НАП, с което на „Златина 1989“ ЕООД, ЕИК *********, на основание
чл.185, ал.1 от Закон за данък върху добавената стойност от /ЗДДС/, е
наложено административно наказание – имуществени санкции в размер на по
600 /шестстотин/ лева за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-
18/13.12.2006г. на МФ вр. с чл.118, ал.1 от ЗДДС като НАМАЛЯВА размера
на имуществената санкция на 500/петстотин/ лева.
ОСЪЖДА „Златина 1989“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на
Национална агенция по приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80/осемдесет/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14- дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5