Р E Ш Е Н И Е
№ 391
гр.Плевен, 05.07.2021 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр. Плевен, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и втори юни, две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
Председател:
Даниела Дилова
Членове: Цветелина
Кънева
Снежина Иванова
При секретаря Цветанка Дачева и с участието на
прокурора Нанка Рачева., като разгледа докладваното от съдия Кънева касационно административно-наказателно дело
№ 386 по описа за 2021 г. на Административен съд - Плевен и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по чл.63, ал.1, изр.2 ЗАНН във връзка с чл.348 НПК и чл.208 и сл. АПК.
С Решение № 115 от 24.03.2021 г., постановено по НАХД
№ 207 по описа за 2021 г., Районен съд – Плевен е потвърдил Наказателно
постановление № 20-0938-004775/05.11.2020 г. на Началник сектор „Пътна полиция“
при ОД на МВР – Плевен, с което на С.В.Д. *** на основание чл. 182, ал.4 във
вр. ал.1, т.6 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на
1600 /хиляда и шестстотин/ лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от
три месеца, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Срещу решението е подадена касационна жалба от С.В.Д.,
чрез адвокат П.Я., в която са наведени доводи, че съдебният акт е неправилен,
постановен при съществени нарушения на материалния закон. Сочи се, че в мотивите си районният съд е
възприел изцяло фактическата обстановка такава каквато е отразена в издаденото
НП, без да съобрази подробните доводи, изложени в жалбата, както и събраните в
хода на производството писмени и гласни доказателства подкрепящи причините и
действията довели до поведението на водача. Счита се, че фактът на установяване
на създала се ситуация застрашаваща живота на близък на Д. човек /неговата
майка/, при установените заболявания и поведенчески прояви в период предхождащ
този, голямата вероятност от погиването на имуществото с оглед нейните действия,
е очертаващият обективно съдържащ се елемент от кумулативно дадените такива по
приложение на чл.13, ал.1 и ал.2 от НК относими и по приложение на чл.11 от ЗАНН. Твърди се, че се касае до действия при условията на крайна необходимост с
прилагането на нормата на чл.8 от ЗАНН. В заключение се моли да бъде отменено
оспореното решение и НП.
От ответника не е депозиран писмен отговор по
касационната жалба.
В съдебно заседание касаторът не се явява и не се
представлява, като от адв.Я. е депозирана молба, с която се поддържат доводите
в касационната жалба.
В съдебно заседание ответникът не изпраща
представител.
Представителят на Окръжна прокуратура - Плевен дава
заключение, че решението на районния съд е правилно и следва да бъде оставено в
сила.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок
и от надлежна страна, при удостоверена представителна власт и е допустима за
разглеждане.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното наказателно постановление е ангажирана
административно-наказателната отговорност на Д. за това, че на 25.10.2020г. в
07:57чса в гр.Плевен, ул.“Българска авиация“ /бензиностанция Нефтотранс Ойл/ с
посока на движение към с.Опанец, управлява лек автомобил Фиат Мултипла с рег.№*****,
негова собственост, със скорост 116км./ч. в населено място, при разрешена
максимална скорост 50км./ч.; наказуемата скорост след приспаднат толеранс от
-3% е 112км/ч.;скоростта е измерена, фиксирана и заснета с АТСС СПУКС ARH САМ S1 с фабричен
номер 11743cd; на водача е показана снимка
номер 0151529;водачът установен в 13:25след проведен разговор с него, като
собственик на превозното средство се яви в сградата на сектор Пътна полиция в
14:15ч. на 25.10.2020г., където е съставен АУАН GА 322605 в негово присъствие; повторност на основание
фиш серия К №2609822/27.02.2019г., връчен на 21.11.2019г., влязъл в сила на
06.12.2019г. Нарушението е квалифицирано по чл.21 ал.1 от ЗДвП.
За да потвърди наказателното постановление районният
съд е приел, че описаните в акта и постановлението факти се установяват от
събраните по делото доказателства, като не са допуснати съществени нарушение на
процесуалните правила. Приел е за доказани
и фактите за тежкото здравословно състояние на майка на жалбоподателя.
Счел е, че презумцията по чл.189 ал.2 от ЗДвП на съставения АУАН не е
опровергана. Счел е още, че е налице забранителна законова разпоредба /чл.21
ал.1 от ЗДвП/, с която жалбоподателят не е съобразил поведението си, а е
управлявал МПС от категория В със 112км/ч. в населено място- на територията
на гр.Плевен, поради което е извършил
нарушение на ЗДвП. Не е споделил твърдението, че е налице хипотезата на чл.13
ал.1 и ал.2 от НК. Посочил е, че не се оспорват добрите намерения на Д. да се
притече в помощ на болната си майка, но не са налице предпоставките по чл.13 от НК. В подкрепа на последното е посочил, че не може да се приеме, че
възникналата опасност за майката на Д. не е могла да бъде избегната по друг
начин, като от една страна опасността е била с недостатъчно ясен характер, тъй
като са били налице само опасения, че е възможно възрастната жена да е запалила
огън в къщата си, но не и небудещи съмнение данни в тази насока, за което и в
хода на производството пред районния съд не са представени доказателства, а от
друга страна липсват сериозни аргументи, че въпросната опасност не е могла да
бъде избегната по друг начин. В тази връзка е приел, че управлението на л.а. с
изключително високо превишение на максимално разрешената скорост в населено
място не е единствения възможен начин, по който възникналата опасност е можела
да бъде избегната. Посочил е, че е било възможно, и във всеки случай препоръчително,
при опасения за възникнал пожар, случаят да бъде незабавно докладван за спешна
помощ чрез ЕЕН 112, алтернативно е било възможно да се потърси помощ от лица на
място- съседи, които да окажат помощ- -да потърсят медицинска помощ или такава
от органите на МВР. Посочил е, че институтът на крайната необходимост допуска причиняване
на вреди, т.е. известно ниво на противоправно поведение, за спасяване на
определени блага, предвидени в чл.13 ал.1 от НК от непосредствена опасност,
която не може да бъде избегната по друг начин, но само при положение, че самото
избягване на опасността не представлява престъпление, в случая административно
нарушение. Предвид това е счел, че правилно наказващият орган е пристъпил към
ангажиране на административно-наказателната отговорност на Д. и правилно е
определил размера на наложените административни наказания, като по делото са
налице доказателства за наличие на квалифициращият признак „повторност“.
Посочил е още, че случаят не може да се определи като маловажен по смисъла на
чл.28 от ЗАНН.
Решението е съответно на доказателствата по делото и
материалния закон. Фактите са установени правилно и в пълнота, като при тяхната
съвкупна преценка е изведен правния извод за доказаност на нарушението по чл.21
ал.1 от ЗДвП и липса на предпоставките по чл.13 от НК. Фактическите констатации
и правните изводи в тази насока формирани от районния съд се споделят изцяло от
настоящия състав, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне на
основание чл.221 ал.2 изр.2 от АПК.
Неоснователни са възраженията в касационната жалба, тъй като районният
съд е обсъдил доводите в жалбата за приложимост на института на крайна
необходимост и е достигнал до правилен извод, че законосъобразно наказващият
орган е ангажирал административно-наказателната отговорност на Д. за нарушение
по чл.21 ал.1 от ЗДвП с утежняващ квалифициран признак „повторност“. Решението на
районния съд следва да бъде оставено в сила.
Воден от
горното и на основание чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2,
пр.1 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 115 от 24.03.2021 г.,
постановено по НАХД № 207 по описа за 2021 г. на Районен съд – Плевен.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на оспорване.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: 1. /п/
2. /п/