Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. В., 19.06.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - В., първи граждански състав, в публичното съдебно заседание на пети юни две хиляди и деветнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ИНА ГЕНЖОВА
при
секретаря Ц.Б., като
разгледа гр.д. № 1082 по описа
на ВРС за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 144 СК, вр. чл. 149 СК за присъждане на издръжка.
Производството
е образувано по постъпила искова молба от Е.Т.Г. срещу Т.Б.Г. за присъждане на
издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на исковата
молба и сумата от 600 лева, представляваща издръжка за минал период от
01.12.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.03.2019г.
В
исковата молба се навеждат твърдения, че ищцата е дъщеря на ответника. С
решение от 26.06.2008г., постановено по гр.д. №753/2008г. на РС-В., бил
прекратен с развод брака между родителите на ищцата, като упражняването на
родителските права по отоншение на нея и нейната сестра било възложено на
майката К.Е.Г., а бащата бил осъден за заплаща месечна издържка от 60 лева за
всяко от децата. С одобрена от съда спогодба по гр.д. №2634/2009г. на РС-В.
ответникът се задължил да заплаща издържка от 80 лева за дъщеря си Е.. С
решение № 645/20.07.2015г. по гр.д. №1573/2015г. ответникът бил осъден да
заплаща издържка в размер на 160 лева месечно за ищцата Е.. Със съдебна
спогодба по гр.д. №3577/2018г. на РС-В. размерът на издържката бил увеличен на
190 лева. На 25.11.2018г. ищцата навършила пълнолетие и месечната издържка,
дължима от ответника била прекратена на законово основание. След навършване на
пълнолектие от страна на ищцата ответникът не бил заплатил доброволно никакви
суми за нейната издръжка. Ищцата продължавала да учи в средно училище „ Никола
Войводов“ гр. В., като била записана като ученичка в ХII а клас. Единственият й
доход бил получаваната от нея месечна стипендия за отличен успех в размер на 25
лева. Излага се, че ответникът без затруднения може да предоставя на
пълнолетната си дъщеря издържка в размер на 200 лева месечно. Същият работел на
постоянен трудов договор, от което получавал значителен ежемесечен доход.
Реализирал допълнителен доход от отдаваните от него под аренда земи с обща площ
от 22,002 дка в землището на с. К., общ. К.. Същият притежавал и лек автомобил
„Опел Астра“ с ДКН ***. Наведени са доводи, че същият е в трудоспособна възраст
и добро здравословно състояние, като до навършване на пълнолетие на ищцата без
затруднения е заплащал издръжка за нея в размер на 190 лева месечно. Доходите
му били достатъчни за осигуряване на собствената му издръжка и след приспадане
на средствата за дължимата от него издържка на непълнолетното му дете, като би
могъл да заплаща без затруднения издържка и на пълнолетната си дъщеря. Наведени
са доводи, че издръжката на ищцата се равнява на не по-малко от 350 лева, което
е линията на бедността за страната. Ответникът не желаел доброволно да заплаща
търсената издържка, поради което моли същият да бъде осъден да заплаща месечна
издръжка в размер на 200 лева и 600 лева издръжка за изминал период.
Претендират се разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответника е
депозирал писмен отговор. В него е посочено, че искът не се оспорва нито по
основание, нито по размер. Оспорва се единствено изложеното в исковата молба,
че обстоятелството, че ответникът притежава лек автомобил и земеделаска земя,
доказва неговите финансови възможности. Сочи, че след навършване на пълнолетие
на ищцата не са могли да постигнат съгласие относно размера на издържката след
този момент. Изразена е готовност за сключване на съдебна спогодба.
В
съдебно заседание на 05.06.2019г. са се явили ищцата лично и с процесуален
представител и процесуален представител на ответника. Процесуалният
представител на ответника, който е упълномощен изрично с правата по чл.34, ал.2
и 3 ГПК, е заявил, че признава исковата претенция изцяло по отношение нейното
основани и размер.
Процесуалният
представител на ищеца е направил искане за постановяване на решение при
признание на иска по чл. 237 ГПК. Съдът е констатирал, че са налице
предпоставките за това и е прекратил съдебното дирене.
Съгласно
чл.237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се
основа на признанието на ответника.
Ищцата
е лице, което има право да претендира издръжка, същата е дъщеря на ответника,
която е навършила пълнолетие, но все още се обучава в средно училище и няма
собствени доходи или имоти, от които да се издържа. Ответникът признава, че
същата има право на издръжка, като не оспорва и претендирания размер, нито
своята възможност да я заплаща. Следва да бъде уважен изцяло предявеният иск и
отвентикът бъде осъден да заплаща издръжка на ищцата в размер на 200 лева
месечно, както и 600 лева, представляваща издръжка за минал период от
01.12.2018г. до датата на предявяване на исковата молба – 21.03.2019г.
Направено
е искане на адвоката на ищеца да бъде присъдено възнаграждение за оказаната
правна помощ на основание чл.38, ал.2 ЗА. На основание чл.78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски за
адвокатско възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска. В случая видно
от представеното по делото пълномощно правната защита и съдействие се
предоставят безплатно на основание чл. 38, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата.
Според чл. 38, ал.2 от ЗА в случаите по
ал.1, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът или адвокатът от Европейския съюз има право на адвокатско
възнаграждение. Съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от
предвидения в наредбата по чл. 36, ал.2 и осъжда другата страна да го заплати.
В случая са налице предпоставките на цитираната разпоредба за присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. К., тъй като с представеното
пълномощни е уговорена безплатна правна помощ на лице, имащо право на издръжка,
и искът е уважен. Предвид изложеното на адв. К. следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер от 580 лева, определено на основание чл.7,
ал.2, т.2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения в редакцията й, действаща към момента на приключване на устните
състезания по делото.
Ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на съда и дължимата държавна такса
за присъдените суми за издръжка, съобразно максималния срок за платежите за
издръжка.
По
изложените съображения, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.144 СК Т.Б.Г., ЕГН **********
*** ДА ЗАПЛАЩА на Е.Т.Г., ЕГН **********, с адрес ***, като негово
пълнолетно учащо дете месечна издръжка в размер на 200.00 лева /сто и пет
лева/, считано от предявяване на иска – 21.03.2019г. за срока на
редовното й обучение в Спортно
училище средно училище „ Никола Войводов“ гр. В. до настъпване на
основание за нейното изменение или прекратяване, но не по-късно от 25.11.2020г.,
когато ищцата ще навърши 20-годишна възраст.
ОСЪЖДА на основание чл.149 СК Т.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на Е.Т.Г., ЕГН ********** издръжка за минало време в размер на 600,00 лева /шестстотин
лева/ за периода от 01.12.2018г. до 21.03.2019г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1
от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА Т.Б.Г., ЕГН ********** да заплати на
адв. А. *** сумата от 580 лева, представляваща адвокатско възнаграждение
за осъществената правна помощ.
ОСЪЖДА на основание
чл.78, ал.6 ГПК Т.Б.Г., ЕГН ********** да заплати в полза
съдебната власт по сметка на Районен съд В. държавна такса в размер на 226
лева /двеста двадесет и шест лева/.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд
– гр. В. в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: