№ 2775
гр. София, 14.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Мазгалов
Членове:Силвана Гълъбова
Мария Стойкова
при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева
като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело
№ 20221100502317 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Т.-С.“ ЕАД срещу решение от 09.11.2021
г. по гр.д. №53052/2020 г. на Софийския районен съд, 51 състав, с което са отхвърлени
предявените от жалбоподателя срещу Е. Ц. С., И. Б. С., Д. Ч. Г., М. М. М. и Е. И. М.
установителни искове с правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1
ЗЗД за сумите: 858,88 лв. - стойност на топлинна енергия за периода мес.10.2016 г. –
мес.04.2018 г. доставена в апартамент №1, находящ се в гр. София, ул. „*******“ №*******
ет.1, аб. №26764, 161,72 лв. - лихва за забава върху главницата за топлинна енергия за
периода 01.05.2017 г. – 05.11.2019 г., 35,04 лв. – стойност на извършена услуга дялово
разпределение за периода 01.04.2017 г. – 30.06.2018 г., и 6,37 лв. – мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за периода 30.05.2017 г. – 05.11.2019 г., при следните
квоти: Е. Ц. С. – 5/20, И. Б. С. – 5/20, Д. Ч. Г. – 2/20, М. М. М. – 3/20, и Е. И. М. – 3/20, като
ищецът е осъден да заплати на ответниците Е. Ц. С. и Д. Ч. Г. разноски по делото.
В жалбата се твърди, че решението на СРС е неправилно. Сочи, че по делото е
установено, че ответниците са придобили правото на собственост върху процесния
недвижим имот, както и че ползвателят на имота не е сключил договор за продажба на
топлинна енергия. Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени
обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемите М. М. М. и Е. И. М. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорват
жалбата и молят първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендират разноски.
Въззиваемите Е. Ц. С. и Д. Ч. Г. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не вземат
становище по жалбата, в о.с.з. – оспорват същата. Претендират разноски.
Въззиваемата страна И. Б. С. в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по жалбата. Не претендира разноски.
1
Третото лице-помагач „МХ Е.” ООД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК не взема
становище по въззивната жалба.
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е
неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да
приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса
на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд
следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в
жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и
правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272
ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на
решението, следва да се добави и следното:
Предмет на разглеждане в настоящото производство са осъдителни искове с правно
основание чл.59 ал.1 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, като ищецът основава претенциите си на
твърдения за липса на сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на
ответниците, чрез спестяване на разходите за заплащане на топлинна енергия за процесния
период и съответната мораторна лихва. Когато между страните няма друга обвързаност и по
причина на обедняването на едно от страните другата се е обогатила, обогатилият се дължи
да върне на обеднелия онова, с което се е обогатил, до размера на обедняването. В тежест на
ищеца по иска с правно основание чл.59 ал.1 ЗЗД е да докаже както своето обедняване, така
и обогатяването на ответниците, а също и общите факти, от които произтичат обедняването
и обогатяването /причинната връзка/.
Съгласно разпоредбата на пар.1 т.3а от ДР на ЗЕ „небитов клиент“ е физическо или
юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични нужди
или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл.149 ал.1 т.3 ЗЕ, продажбата на топлинна
енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи условия,
сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за небитови
нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е сключван, с
оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за продажба на
топлинна енергия за стопански или небитови нужди.
От представените по делото писмени доказателства не се установяват квотите от
собствеността върху процесния топлоснабден имот, като собствеността по принцип е и
ирелевантна за претенцията по чл.59 ЗЗД. По делото обаче ищецът, чиято е
доказателствената тежест за това, не е ангажирал никакви доказателства и за установяване
на обстоятелството, че именно ответниците са ползвали процесния недвижим имот през
процесния период.
При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че не са налице елементите на
неоснователното обогатяване - ответниците не са се обогатили чрез спестяване на разходите
за топлинна енергия, поради което и предявените срещу тях искове са неоснователни.
2
Поради съвпадане на крайните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите Е. Ц. С. и Д. Ч. Г. на
основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в
размер на сумата от по 750,00 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото и направеното искане на въззиваемите М. М. М. и Е. И. М.
на основание чл.78 ал.3 ГПК се дължат разноски във въззивното производство, но доколкото
същите не са представили доказателства за направени такива, то и не следва да им бъдат
присъждани.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20209144 от 09.11.2021 г., постановено по гр.д.
№52052/2020 г. по описа на СРС, ГО, 51 състав.
ОСЪЖДА Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„******* да заплати на Е. Ц. С., ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „*******“
№*******, и Д. Ч. Г. , ЕГН **********, адрес: гр. София, ул. „******* ет.******* на
основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от по 750,00 лв., представляваща разноски във въззивното
производство.
Решението е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца
„МХ Е.” ООД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3