№ 62
гр. С., 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ВТОРОИНСТАНЦИОНЕН
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Пламен Д. Петков
Членове:Кристина Ив. Тодорова
Виктория Р. Стоилова
при участието на секретаря М. Д. Жаблянова
в присъствието на прокурора П. Б. Г.
като разгледа докладваното от Кристина Ив. Тодорова Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20241800600638 по описа за 2024 година
С присъда № 12 от 26.06.2024 г. на Районен съд – гр.Б., постановена по
н.о.х.д. № 294/2024 г. по описа на същия съд, подсъдимият Л. И. В., с ЕГН
**********, е признат за виновен в това, че на 16.02.2024 г., около 00,05 часа,
в с. Р., общ. П., обл. Софийска, по главната улица на селото, с посока на
движение към центъра на същото, управлявал моторно превозно средство -
лек автомобил марка „БМВ”, модел „Х5 3.0 ДИ“, с peг. № *********, с
концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,60 на
хиляда, установено по надлежния ред, съгласно Наредба № 1/19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози - с протокол за химическа експертиза
за определяне концентрацията на алкохол в кръвта № 2024/ ХИ - 46/23.02.2024
г. на Специализирана химична лаборатория към „БНТЛ“ при ОДМВР - С.,
поради което и на основание чл. 343б, ал. 1 от НК и във вр. с чл. 58а, ал. 1 от
НК, са му наложени наказания - лишаване от свобода за срок от осем месеца,
1
изпълнението на което е отложеното на основание чл. 66, ал. 1 НК, за
изпитателен срок от три години, както и глоба в размер на 200 /двеста/ лева.
С горепосочената присъда, подсъдимият Л. И. В. е лишен на основание
чл. 343г, вр. с чл. 343б, ал. 1 и чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 12 /дванадесет/ месеца, като е
приспаднато на основание чл.59 ал.4 от НК времето, през което същия е бил
лишен по административен ред от право да управлява моторно превозно
средство, считано от 16.02.2024 г. до влизане в сила на присъдата.
Със същата присъда подсъдимият Л. И. В. е осъден на основание чл.189
ал.3 НПК, да заплати по сметка на ОД МВР – С., сумата в размер на 203,20
лв., представляваща направени разноски в досъдебната фаза на процеса.
Срещу така постановената присъда е постъпила въззивна жалба от
адв.М. Н. – упълномощен защитник на подсъдимия Л. В., с оплакване за
нейната неправилност и незаконосъобразност. Изтъква се, че
първоинстанционният съд не е положил дължимите процесуални усилия, за да
осигури разкриването на обективната истина по делото и е постановил
атакуваната осъдителна присъда при липса на доказателства. Сочи се, че при
обосноваване на субективната съставомерност на извършеното от подсъдимия
деяние, първият съд е възприел в мотивите си такава фактическа обстановка,
каквато не е възведена в обвинителния акт, а и не е подкрепена от събраните
по делото доказателства. Релевират се конкретни доводи за явна
несправедливост на наложеното с атакувания съдебен акт наказание лишаване
от свобода на подсъдимия В., доколкото същото не било съобразено с данните,
относно чистото съдебно минало на подсъдимия и добрата личностна
характеристика за него. Иска се от въззивния съд да отмени обжалваната
присъда и да постанови нова такава, с която подсъдимия Л. В. бъде признат за
невинен и изцяло оправдан по повдигнатото му обвинение.
В съдебно заседание пред настоящата инстанция, защитата на
подсъдимия Л. В. в лицето на адвокат Н., поддържа жалбата срещу
първоинстанционната присъда. Излага и доводи за допуснати от първият съд
съществени процесуални нарушения – противоречие в мотивите на присъдата
/прието е наличие единствено на смекчаващи вината на подсъдимия
обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, а същевременно наказанието е
определено при условията на чл.54 от НК/ и липса на изложени аргументи от
2
съда, съгласно изискването на чл.58а ал.4 от НК, за това, дали определянето на
наказанието на подсъдимия при условията на чл.55 от НК, не е по-
благоприятно за него. В тази насока, защитникът изтъква, че по делото са
налични безспорни данни за приложение на смекчения режим на
наказателната отговорност по чл.55 от НК, при определяне на наказанието на
подсъдимия.
В съдебно заседание пред въззивната инстанция, представителят на
СОП оспорва жалбата на защитата и пледира същата да бъде оставена без
уважение. Според прокурорът от СОП, решаващите изводи в атакуваната
присъда, за осъществено от подсъдимия, от обективна и субективна страна,
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, са фактически обосновани,
доказателствено обезпечени и правно аргументирани. Сочи се и, че
обжалваната присъда е законосъобразна и в частта й, относно наложеното на
подсъдимия наказание осем месеца лишаване от свобода, доколкото същото
правилно е определено при условията на чл.58а ал.1 от НК, справедливо е и
ще постигне целите, визирани в чл.36 от НК.
Настоящият съдебен състав на СОС, след като обсъди доводите на
страните, във връзка с данните по делото и като провери изцяло правилността
на атакуваната присъда, съобразно изискванията на чл.314 от НПК, приема за
установено следното:
При първоинстанционното разглеждане на делото е проведено
съкратено съдебно следствие по реда на глава ХХVІІ от НПК, основание за
което се е явило направеното по реда на чл.371 т.2 от НПК, от подсъдимия Л.
В., цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, както и даденото в тази връзка от подсъдимия съгласие да
не се събират доказателства за тези факти. При това положение и с оглед
разпоредбата на чл.373 ал.3, във вр. чл. 372 ал.4, във вр. чл. 371 т.2 от НПК,
първоинстанционният съд напълно правилно и законосъобразно в мотивите на
присъдата е приел за установени и доказани всички фактически
обстоятелства, изложени в обвинителния акт, като се е позовал на
направените самопризнания от страна на подсъдимия, както и на останалите
доказателства и доказателствени средства, събрани в досъдебното
производство, които ги подкрепят, а именно – показанията на свидетелите Х.
Т. /л.11 от ДП/, Д. Д. /л.12 от ДП/ и Р. А. /л.13 от ДП/; заключението на
3
химическата експертиза по протокол № 2024/ХИ-46/23.02.2024 г. /л.31,32 от
ДП/, заключение на съдебно-оценителна експертиза /л.41-45 от ДП/;
писмените доказателствени средства - протокол за оглед на
местопроизшествие /л.14-25 от ДП/, АУАН № 0614689, талон за медицинско
изследване № 109918 /л.34 от ДП/, протокол за проби за концентрация на
алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества и техните аналози
/л.35 от ДП/, справка за нарушител водач /л.52-54 от ДП/, справка от КАТ /л.56
от ДП/, справка за съдимост, характеристична справка на подсъдиимя.
Въз основа на самопризнанията на подсъдимия Л. В. и на останалите
събрани на досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, които подкрепят обсъжданите самопризнания, настоящата
инстанция приема за установена следната релевантна фактическа обстановка:
На 15.02.2024 г. от 20,00 часа до 08,00 часа на 16.02.2024 г., свидетелите
Х. Т. и Д. Д. /на длъжност „мл.автоконтрольори” при РУ П./ изпълнявали
служебните си задължения като дежурен автопатрул на територията на
община П.. Около 00,05 часа на 16.02.2024 г. свидетелите извършвали обход
със служебния автомобил в с.Р., община П., като се намирали на главната
улица на селото. В това време, по улицата в посока към центъра на селото, се
движил лек автомобил марка „БМВ” с рег. № *******, който полицейските
служители спрели за проверка. След като водачът на посочения автомобил
представил на полицейските служители лична карта, свидетелство за
управление на МПС и свидетелство за регистрация на автомобила, същите
установили, че автомобила се управлява от подсъдимия Л. И. В.. До него на
предната седалака в автомобила пътувал свидетеля Р. А.. На двамата
полицейски служители им направило впечатление, че подсъдимия силно
лъхал на алкохол. Свидетелят Тодоров извършил проверка на подсъдимия за
употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер 7510” с фабр. № 0179,
като уредът отчел концентрация на алкохол 1,64 промила. На подсъдимият
бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
0614689/16.02.2024 г., бил му издаден талон за медицинско изследване №
109918 и същият бил съпроводен до ФСМП П., където дал доброволно кръв за
изследване.
В хода на образуваното досъдебно /бързо/ производство, била назначена
и изготвена химическа експертиза по протокол № 2024/ХИ-46/23.02.2024 г.,
4
която извършила химическо изследване на кръвната проба, взета от
подсъдимия Л. В., в резултат на което в същата се доказало наличието на
етилов алкохол в количество 1,60 на хиляда.
По делото е изготвена съдебно-оценителна експретиза, която е дала
заключение за паричната стойност на процесния лек автомобил марка „БМВ”
с рег. № *******, възлизаща на сумата от 16 308 лева.
За да възприеме описаната фактическа обстановка, първостепенният съд
правилно е извършил изискуемата се от закона преценка, че направеното от
подсъдимия призание на фактите, описани в обстоятелствената част на
обвинителния акт, се подкрепя от събраните на досъдебното производство
годни доказателства. В хипотезата на съкратеното съдебно следствие по
чл.371 т.2 от НПК, не е необходимо извършването на доказателствен анализ, а
само положителен и обоснован отговор на въпроса, дали признанието на
изложените в обвинителния акт факти, се подкрепя от събраните на
досъдебното производство доказателства и дали приобщените в първата фаза
на процеса доказателствени материали са валидно събрани и достатъчни за
разкриване на обективната истина. В този смисъл, първоинстанционният съд
не извършва аналаиз на доказателствените източници, какъвто се изисква
съобразно разпоредбата на чл.305 ал.3 от НПК, а само обективира изводите си
за подкрепеност на направеното от подсъдимия признание на фактите,
посочени от обвинението и посочва доказателствената основа за този извод,
както е сторил и решаващия съд. За въззивната инстанция също не е налице
задължение да извършва анализ на доказателствата, като единствено следва
да провери верността и обосноваността на извода на първия съд за наличието
на основания за допускане и провеждане на съкратено съдебно следствие по
чл.372 ал.4 във вр. с чл.371 т.2 от НПК.
Настоящият въззивен състав, като извърши собствена преценка на
доказателствените материали, събрани на досъдебното производство, намира,
че крайният извод за подкрепеност на признанието на подсъдимия Л. В.,
направено по реда на чл.371 т.2 от НПК, е формиран правилно. Този извод се
налага въз основа на преценка на валидно събраните на досъдебното
производство доказателства и най-вече на показанията на свидетелите
Тодоров и Димитров, от които въззивната инстанция също приема за
установени фактите, относно управлението от страна на подсъдимия В. на
5
моторно превозно средство след употреба на алкохол, констатирането на
концентрацията на алкохол у подсъдимия при извършената полицейска
проверка с техническо средство, неговите показания /1,64 промила/ и
неоспорването им от страна на подсъдимия, доброволното предоставяне от
страна на подсъдимия на кръвна проба за медицинско изследване. По
отношение на така посочените главни факти, е налице съвпадение в
показанията на свидетелите Тодоров и Димитров, и последните се подкрепят
от останалия събран по делото доказателствен материал /заключението на
химическата експертиза, талон за изследване № 109918, протокол за вземане
на проби за концентрация на алкохол в кръвта/.
Тези събрани на досъдебното производство доказателства, в достатъчна
степен обосновават фактите, очертани в обстоятелствената част на
обвинителния акт и съответно съставомерността на процесното деяние.
Предвид възприетото от фактическа страна, основано на
самопризнанието на подсъдимия, подкрепено от други обективни
доказателства, съставът на СОС споделя правните изводи на
първоинстанционния съд, касателно оценката на престъпната деятелност на
подсъдимия Л. В.. Напълно обосновано и в съответствие със закона,
решаващият съд е приел, че подсъдимия В. е осъществил от обективна и
субективна страна състава на престъплението по чл.343б ал.1 от НК.
От обективна страна, безспорно и категорично се установи, че
подсъдимият В., на датата 16.02.2024 г., в с.Р., общ. П., обл. Софийска, по
главната улица на селото в посока центъра, е управлявал моторно превозно
средство - лек автомобил, марка „БМВ“, с рег. № *******, с концентрация на
алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно 1,60 на хиляда. Последното
обстоятелство, като елемент от състава на престъплението по чл.343б ал.1 от
НК, е установено по надлежния ред – с химическо изследване, съобразно
разпоредбите на чл.1 ал.3, чл.3а ал.1 и чл.11 и сл. от Наредба № 1 от
19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техните аналози.
Този състав на въззивния съд напълно се съгласява и с доводите на
първата инстанция, че събраните по делото доказателства не сочат на
наличието на допуснати нарушения на реда, установен за изследване на
алкохолното съдържание в кръвта на подсъдимия В., регламентиран в Наредба
6
№ 1/19.07.2017 г., което от своя страна да е довело до липса на съставомерния
обективен признак на деянието му – установена „по надлежния ред”, точно
определена величина в границата на минимума, алкохолна концентрация в
кръвта на дееца. Това обстоятелство /концентрацията на алкохол в кръвта на
дееца над 1,2 на хиляда/ като елемент от състава на престъплението по
чл.343б ал.1 от НК, в случая е установено по надлежния ред, който е
предписан именно от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества
или техните аналози. Съгласно чл.1, ал.3 от Наредбата, концентрацията на
алкохол в кръвта се установява посредством използване на съответни
технически средства, тестове, медицински, химически или химико-
токсилогични изследвания. От показанията на свидетелите – полицейски
служители, както и от материализираната информация в приложения талон за
изследване се установява, че подсъдимия В. е избрал да бъде изследван за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта с медицинско и
химическо изследване, съгласно чл.3а, т.1 от Наредбата. Иззетата от
подсъдимият кръвна проба е била предмет на изследване по назначената в
хода на досъдебното производство, химическа експертиза, извършена в
специализирана лаборатория към БНТЛ при ОД МВР С. /включена в списъка
по чл.19 ал.1, т.2 от Наредба № 1/2017 г./. Видно от изготвеното заключение
/л.31, 32 от ДП/, както и от събраните във връзка с тази експертиза писмени
доказателства, изследването на кръвната проба, взета от подсъдимия В., е
извършено при спазване на всички нормативни изисквания. По-конкретно,
взетата в 01,30 ч. на датата 16.02.2024 г. кръвна проба на подсъдимия,
постъпила в лабораторията на същата дата 16.02.2024 г. /т.е. в срока, посочен в
чл.19 ал.2 от Наредбата/ и на датата 22.02.2024 било извършено химическото
изследване на кръвта. Следователно, употребата на алкохол от подсъдимия В.
и неговата концентрация над законово определената в границата на минимума
величина, е установена с химическа експертиза.
Първоинстанционният съд е дал правилна и законосъобразна оценка и
на субективната страна на престъплението, като обосновано е приел, че
същото е извършено при форма на вината пряк умисъл, по смисъла на чл.11
ал.2 от НК, тъй като подсъдимия В. е съзнавал общественоопасния характер
на своето деяние, предвиждал е общественоопасните последици от него и е
искал настъпването им. Субективно подсъдимият е съзнавал, че управлява
7
МПС с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда. Наличието на
пряк умисъл у подсъдимия В. се извежда от поведението му по време и след
извършване на деянието.
Въззивната съдебна инстанция намери също така, че атакуваната
присъда следва да бъде потвърдена и в частта й, относно наложените на
подсъдимия В. наказания. При определянето на размера на така наложеното
на същия наказание „лишаване от свобода”, правилно и законосъобразно
решаващият съд е взел предвид разпоредбата на чл.373 ал.2 от НПК и при
спазване на правилата, предвидени в същата, е определил това наказание, след
извършена редукция по чл.58а ал.1 от НК. При индивидуализацията на
наказанието „лишаване от свобода” в определеният размер от 1 година,
първият съд основателно е отчел като смекчаващи вината и отговорността на
подсъдимия В. обстоятелства – положителните характеристични данни за него
/добра професионална реализация и социална ангажираност/, чистото му
съдебно минало, изразеното от него съжаление за извършеното. В тази насока,
правилно като такова обстоятелство, не е ценено от районния съд направеното
от страна на подсъдимия самопризнание по реда на чл371 т.2 от НПК,
доколкото същото е извършено в хода на съдебното производство по делото,
като формално изявление по реда на цитираната разпоредба и благоприятната
последица от него се свежда единствено до прилагане по отношение на
подсъдимия на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.58а от
НК, каквото е сторил и районния съд /в този смисъл ТР на ВКС № 1/2009 г./.
Отегчаващи вината и отговорността на подсъдимия В. обстоятелства,
първостепенният съд не е намерил, но настоящата инстанция счита, че като
такива следва да бъдат отчетени данните, касаещи профила на подсъдимия
като водач на МПС – В. е наказван по административен ред за извършени от
него нарушения по ЗДвП - с влезли в сила наказателни постановления – 15 на
брой, с фишове – 11 на брой, като му е налагана и принудителна
административна мярка – временно спиране от движение на МПС до
сключване на ЗГО, за нарушения осъществени от него системно в периода от
1999 г. до 2023 г. При тези данни, първостепенният съд е подценил значението
на наложените по отношение на подсъдимия административни санкции за
допуснати нарушения на правилата за движение, многобройността на които,
според въззивният съд, го очертават като недисциплиниран водач, относящ се
пренебрежително към установените изисквания за безопасност на
8
движението. Освен това, инкриминираното по настоящото дело, поведение на
пътя на подсъдимия В., е особено укоримо и предвид обстоятлството, че
същия като обществено ангажирана личност /общински съветник и член на
Постоянна комисия „Обществен ред, законност, АПОН, безопасност на
движението, молби и жалби на граждани/ следва да бъде много по-бдителен и
внимателен за съблюдаването на законите вкл. и на нормативно установените
правила за движение по пътищата.
В насока утежняване наказателно-правното положение на подсъдимия,
настоящата инстанция следва да добави и степента на обществена опасност на
конкретното деяние, която следва да се приеме за завишена, предвид
динамиката на разпространение на тези престъпления и непредсказуемостта
на последиците от тях за безопасността на движенито по пътищата и
участниците в него.
Така при намерен от първият съд превес на смекчаващите вината и
отговорността на подсъдимия В. обстоятелства, този съд му е определил
наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година, чийто размер е
намалил с една трета, предвид разпоредбата на чл.58а ал.1 от НК, като по този
начин е наложил на подсъдимия наказанание 8 /осем/ месеца лишаване от
свобода.
След като анализира посочените отегчаващи и смекчаващи
санкционирането на подсъдимия В. обстоятелства, степента му на обществена
опасност и тази на конкретно извършеното от него деяние, въззивният съд
също прие, че същите не могат да обусловят определяне на наказание в по-
нисък размер от отмерения такъв от районния съд, посредством прилагането
спрямо него на смекчения режим на наказателната отговорност по чл.55 ал.1,
т.1, вр. чл.58а ал.4 от НК, в какъвто смисъл е претенцията на защитата във
въззивната жалба. Напротив - следва да се отбележи, че настоящият състав на
въззивната инстанция счита, че при определяне размера на наложеното на
подсъдимия В. наказание лишаване от свобода, първостепенния съд не е
нарушил материалния закон, доколкото съобразно преобладаващото наличие
на смекчаващите отговорността му обстоятелства /и при отчетени от
въззивната инстанция отегчаващи такива/ е индивидуализирал това наказание
в минималния, предвиден в закона размер за процесното престъпление.
Противно на доводите на защитата, този състав на СОС приема, че в
9
случая не са налице нито изключителни, нито многобройни смекчаващи
обстоятелства, които от своя страна да обусловят приложението на
разпоредбата на чл.55 от НК. Горепосочените смекчаващи отговорността на
подсъдимия обстоятелства не са изключителни по своя характер, тъй като
нито едно от тях, респ. всички заедно не обуславят една по-ниска степен на
обществена опасност на деянието. Те не могат да бъдат квалифцирани и като
многобройни, тъй като не са толкова много на брой, че също да обуславят една
сравнително по-ниска степен на обществена опасност на деянието, така че и
най-лекото предвидено в закона наказание да бъде несъразмерно тежко за
извършеното от подсъдимия.
В тази връзка и по този повод, неоснователно е възражението на
защитата за допуснато от първата инстанция нарушение на материалния
закон, изразяващо се в липса на извършена преценка, дали наказанието на
подсъдимия следва да се индивидуализира по правилата на чл.54 от НК или по
тези на чл.55 от НК, каквато преценка е длъжен да стори, съгласно
разпоредбата на чл.58а ал.4 от НК. В отговор на това защитно възражение,
следва да се посочи, че цитираната норма се прилага след установяване на
релевантните за наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, но
само след като решаващия съд приеме, че са налице многобройни или
изключителни смекчаващи обстоятелства, и бъде направен положителен извод
относно втората кумулативна предпоставка на чл.55 от НК. С други думи
казано, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл.373 ал.2 от
НК, съдът е длъжен да извърши преценка за това, дали да индивидуализира
наказанието на подсъдимия по правилата на чл.58а от НК или на чл.55 от НК
/кои са по-благоприятни за наказателно-правното му положение/, само ако е
констатирал наличие на предпоставките за приложението на чл.55 от НК. В
случая, първостепенният съд не е намерил наличие на условията по чл.55 от
НК, поради което не е бил задължен да обсъжда този въпрос.
Правилно и законосъобразно е прието от първата инстанция и, че в
случая са налице формалните законни предпоставки на чл.66 ал.1 от НК за
отлагане на изпълнението на наложеното на подсъдимия В. наказание
лишаване от свобода, тъй като същият не е осъждан на лишаване от свобода за
извършено от него престъпление от общ характер. И по мнение на въззивната
инстанция, предвид изложените по-горе смекчаващи отговорността на
подсъдимия В. обстоятелства, целите по чл.36 от НК по отношение на него,
10
могат да бъдат постигнати и без ефективно изтърпяване на наложеното му
наказание „лишаване от свобода”.
Законосъобразно, първият съд е наложил и кумулативно предвиденото
за конкретното престъпление наказание „глоба”, чийто размер предвид
индивидуализиращите личността и деянието обстоятелства, в това число и
тези досежно материалното състояние на подсъдимия, е определил в размер на
200 /двеста/ лева.
Правилно и в съотвествие с разпоредбата на чл.343г, вр. чл.343б ал.1, вр.
чл.37 ал.1, т.7 от НК, районният съд е наложил на подсъдимия В. и наказание
– лишаване от право на управление на МПС за срок от 12 месеца. Изложил е и
съображенията си, мотивирали го да определи това наказание в посочения
размер, които напълно се споделят и от настоящата инстанция.
С оглед изхода на делото и на основание чл.189 ал.3 от НПК, правилно
първостепенният съд е възложил в тежест на подсъдимия Л. В., направените
по делото разноски.
Незаконосъбразно, във връзка с осъждането на подсъдимия В. за
престъпление по чл.343б ал.1 от НК, първостепенният съд не се е произнесъл
по въпроса, касаещ приложението на разпоредбата на чл.343б ал.5, вр. ал.1 от
НК, относно приобщения като веществено доказателство по делото - лек
автомобил марка „БМВ”, с рег. № *******, послужил за извършването на
престъплението по чл.343б ал.1 от НК, доколкото в случая са налични
основанията за приложението й. Този пропуск, обаче не може да бъде саниран
от въззивната инстанция, а е преодолим единствено в процедура по чл.306
ал.1, т.1 от НПК, която следва да бъде проведена от първоинстанционния съд.
Противното би означавало страните да бъдат „лишени от една инстанция” по
въпроса за прилагането на чл.53 от НК.
Предвид всичко гореизложено и след извършената на основание чл.314
от НПК служебна проверка на правилността на проверявания съдебен акт, при
която проверка не се констатираха основания за неговото отменяване и
постановяване на нова присъда, респективно за неговото отменяване и
връщане за ново разглеждане, СОС намери, че същият следва да бъде
потвърден изцяло.
По тези съображения и на основание чл.334 т.6, вр. чл.338 от НПК, С.
окръжен съд
11
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло присъда № 12 от 26.06.2024 г. на Районен съд –
гр.Б., постановена по НОХД № 294/2024 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протестиране по
касационен ред.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12