№ 125
гр. А., 03.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – А., II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети
юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Гражданско дело №
20232110100329 по описа за 2023 година
Производството по делото е образувано по искова молба на Г. А. М., ЕГН
**********, с адрес: ***, чрез адв. М. М. Т., съдебен адрес: *** против Застрахователна
компания „ Е.“ АД, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П. В. А.,
Й.Ц.Ц. и Е. С. И.. Ищецът, позовавайки се на чл.409 от Кодекса за застраховането КЗ), с
настоящата искова молба претендира заплащане на законна лихва върху сумата от 1 250,00
лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени вреди, предмет на
гр.дело № 254/2022г. на РС – А. за периода от 18.05.2022г., след датата на уведомяване на
ответника за настъпилото застрахователно събитие до датата на депозирането на исковата
молба в съда - 25.08.2022г.
Сочи за цена на исковата си претенция сумата от 34, 72 (тридесет и четири лв. и
седемдесет и две ст.) лева, като моли ответникът Застрахователна компания „ Е.“ АД, ЕИК:
***, с адрес: ***, представлявано от Д.С.Д., Р.Г.Б., П. В. А., Й.Ц.Ц. и Е. С. И. да бъде осъден
за заплащането й. Претендира заплащане на направените съдебно-деловодни разноски.
Моли за служебно прилагане на гр.дело № 754/2022г. на РС – А..
В съдебно заседание ищецът М. не се явява и не изпраща упълномощен
представител. От негово име, чрез пълномощник адв.Т. е постъпила писмена защита.
В срока и по реда на чл.131 и сл. от ГПК ответникът Застрахователна компания „Е.“
АД, ЕИК: ***, чрез юрисконсулт Й. С. изпраща писмен отговор. Не спори относно
изложените в и.м. молба факти, довели до постановявана на решение по гр.дело №
754/2022г. на РС -А., както и досежно обстоятелството, че на 12.05.2022г. пред
застрахователя е постъпило искане от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение,
във връзка с което е образувана щета № 150011115050. Оспорва останалите ищцови
1
твърдения, на които се основава предявения по настоящото дело иск, в т.число сочи за
невярно, че са били представени необходимите документи за произнасяне по щетата. Сочи,
че доказателство за дерегистрация на автомобила е представено едва с исковата молба, въз
основа на която е образувано гр.дело № 754/2022г. на РС – А. и това е в пряка зависимост
относно момента на изпадане на застрахователя в забава. В този смисъл излага становище
за неоснователността на иска и моли за отхвърлянето му, като претендира деловодни
разноски. Представя писмени доказателства. Не се противопоставя на прилагане на гр.дело
№ 754/2022г. на РС – А..
В съдебно заседание не се явява представител на ответника. От негова име, чрез
пълномощник юрисконсулт С. е постъпила молба, с която се моли за отхвърляне на иска и
за присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
Исковата претенция намира правно основание в чл.409 от Кодекса за застраховането
(КЗ).
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени поотделно и в
тяхната съвкупност, съдът приема за установено от фактическа и правна страна, следното:
В исковата молба се твърди, че нa 27.04.2022 г., около 09:00 ч. на кръстовището в
гр. А. образувано от ул. „***“ и ул. „***“, при условията на нормална видимост, настъпило
ПTП между MПC марка „***“, модел „***“, с per. № ***, управлявано от П.П.Ж., с ЕГН:
********** и MПC марка „***“, модел „***“, с рег. № ***, собственост на ищеца,
управлявано от А. М. О., с ЕГН ********** – баща на ищеца, упълномощен да управлява
процесния автомобил. Меканизмът на ПTП-то бил следният: А. М. О., с ЕГН: ********** се
движи с дапустимата no ЗДвП скорост, no улица „***" и при зелен сигнал на светофара
навлиза в кръстовището образувано от същата с улица„ ***”. B този момент бива ударен от
MПC марка: „***“, модел: „***“, c per. № ***, управлявано от П.П.Ж., с ЕГН: **********,
който навлиза в горепосоченото кръстовище при червен сигнал на светофара, като MПC-то е
застраховано към ответното застрахователно дружество с полица № BG /07/521003394981,
валидна до 03.12.2022г. причината за процесното ПTП e виновното поведение от страна на
П.П.Ж., с ЕГН: ********** и се изразява в неспазването на предписанието на чл. 6, т. 1
ЗДвП, a именно „Участниците в движението:1.съобразяват своето поведение със сигналите
на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението no
пътищата, както u със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка“.
Вследствие на това нарушение той отнема предимството на А. М. О., с ЕГН: ********** и
последва удар. Спрямо виновния водач e взето административно отношение, като бил
издаден АУАН. Ищецът излага, че вследствие настъпилото на 27.04.2022г. ПТП претърпял
имуществени вреди, които са пряка причинно - следствена връзка с настъпилото
застрахователно събитие. Щетите автомобил м.„***“, м.„***“, c peг. № *** били нaд 70%,
2
което дoвeло до oбeктивнaтa необходимост да бъде прекратена регистрацията на MПC-то.
Тъй като автомобилът, управляван от виновния водач, причинил процесните имуществени
вреди притежавал валидно сключена застраховка с полица № BG /07/521003394981, валидна
до 03.12.2022г. към Застрахователна компання „Е.“ АД, ищецът подал молба за изплащане
на дължимото обезщетение за претьрпените имуществени вреди. Претенцията била заведена
под № ********** от 12.05.2022г. и ищецът бил уведомен, че в законоустановения срок, ще
му бъде преведено пo банков път справедливо застрахователно обезщетение. Вместо това на
18.05.2022 г., ищецът получил отказ от страна на ответника с Изх. № РК- 002-
328/3/17.05.2022г., в който бил уведомен, че няма да бъде изплатено застрахователно
обезщетение и е необходимо да предостави още документи, за да може ответникът да даде
окончателно становище пo заведената претенция. Ищецът счел издадения отказ за изцяло
неоснователен, тъй като предоставил всички документи, относими към застрахователното
събитие и въз основа на изложеното подал искова молба и по повод образуваното пред РС –
А. гр.дело № 754/2022г. По същото било постановено Решение № 274 /17.11.2022г. на РС-
А., с което исковата претенция е изцяло уважена, като в полза на ищеца било присъдено
обезщетение в размер на 1 250 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано
от датата на депозиране на и.м. в съда – 25.08.2022г. до окончателното й изплащане, така
както е била претендирана с исковата молба. Въпреки, че със съдебното решение
претенцията на ищеца е била изцяло уважена, същият подал пред БОС въззивна жалба
срещу съдебния акт. Същата с Определение № 3207/23.12.2022г. (влязло в сила на
25.01.2023г.) е оставена без разглеждане като процесуално недопустима, поради липса на
правен интерес и въззивното производство - прекратено.
На 19.04.2023г. ищецът, позовавайки се на чл.409 от КЗ, с настоящата искова молба
е заявил претенция за сумата от 34, 72 (тридесет и четири лв. и седемдесет и две ст.) лева,
твърдейки, че същата съответства по размер на законната лихва за периода от 18.05.2022г.
(след датата на уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие) до
25.08.2022г. (датата на депозирането на и.м. по гр.д.№ 254/2022г.) - върху сумата от 1 250
лева, представляваща присъденото му обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, предмет на гр.дело № 254/2022г. на РС – А..
Ответникът Застрахователна компания „ Е.“ АД, чрез юрисконсулт Й. С. не спори
относно изложените в и.м. молба факти, довели до постановявана на решение по гр.дело №
754/2022г., както и досежно обстоятелството, че на 12.05.2022г. пред застрахователя е
постъпило искане от ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение, във връзка с
което е образувана щета № 150011115050. Оспорва останалите ищцови твърдения, на които
се основава иска, в т.число сочи за невярно, че са били представени необходимите
документи за произнасяне по щетата. Сочи, че доказателство за дерегистрация на
автомобила е представено едва с исковата молба, въз основа на която е образувано гр.дело
№ 754/2022г. на РС – А. и това е в пряка зависимост относно момента на изпадане на
застрахователя в забава.
При така изложената фактическа обстановка, съдът съобрази, че съгласно чл.409 от
3
КЗ застрахователят дължи законната лихва за забава върху дължимото застрахователно
обезщетение едва след изтичане срока по чл. 405, освен в случаите на чл. 380, ал. 3. При
съпоставка с препращащата към цитирания текст законова норма е видно, че при настъпване
на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно
обезщетение в уговорения срок, който срок не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 –
3 или 5, освен при непредставянето на данни за банковата сметка от страна на лицето по ал.
1, което има последиците на забава на кредитора по отношение на плащането, като
застрахователят не дължи лихва по чл. 409. Застрахователят извършва плащането на
застрахователното обезщетение по предоставената по ал.1 банкова сметка независимо дали
неговият размер е определен от застрахователя, или по съдебен ред.
В конкретния случай при завеждане на гр.дело 754/2022г. пред РС – А. ищецът не е
претендирал законна лихва за периода, преди подаване на исковата молба в съда. Нещо
повече, в мотивите към постановеното решение, ползващи се с обвързваща страните сила,
съдът е приел, че с действията си ответникът ЗК „Е.“ не е дал повод за завеждане на делото
(гр.д.754/22г. на РС – А.).
Изложеното налага извод за неоснователност на ищцовата претенция, а също и за
недоказаност на претендирания размер, поради което искът следва да бъде отхвърлен.
Предвид отхвърляне на предявения иск спрямо ответника и доколкото е
представляван по пълномощие от юрисконсулт, на Застрахователна компания „ Е.“ АД се
дължи заплащате на сторените съдебно-деловодни разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 50,00 лева, при наличието на предпоставките на чл.78, ал.3 във
вр. с ал.8 от ГПК.
Ето защо и мотивиран от изложеното, А.кият районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска на Г. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** против
Застрахователна компания „ Е.“ АД, ЕИК: ***, с адрес: ***, представлявано от Д.С.Д.,
Р.Г.Б., П. В. А., Й.Ц.Ц. и Е. С. И. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата 34,
72 (тридесет и четири лв. и седемдесет и две ст.) лева, представляваща законна лихва върху
сумата от 1 250,00 лева, представляваща обезщетение за претърпените от него имуществени
вреди, предмет на гр.дело № 254/2022г. на РС – А. за периода от 18.05.2022г., след датата на
уведомяване на ответника за настъпилото застрахователно събитие до датата на
депозирането на исковата молба в съда - 25.08.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН и
НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г. А. М., ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на Застрахователна
компания „ Е.“ АД, ЕИК: *** деловодни разноски за юрисконсултско възнаглаждение в
4
размер на 50,00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от съобщаването и връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – А.: _______________________
5