Решение по КНАХД №1818/2025 на Административен съд - Варна

Производството е образувано по касационна жалба на Началник група сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Варна, чрез процесуален представител, срещу Решение № 765/19.06.2025 година, постановено по НАХД № 221/2025, година по описа на Районен съд-Варна, с което е отменено Наказателно постановление № 24-0819-002963 от 23.10.2024 г., издадено от Началник група в ОД МВР Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/, на Г. Д. Б. е наложено административно наказание „глоба“, в размер на 200 лева, за нарушение на разпоредбата на чл.20, ал.2 ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, му е наложено наказание- глоба, в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от два месеца, за нарушение на разпоредбата на чл.123, ал.1, т.3, б.“а“ ЗДвП.

Касаторът поддържа, че решението на ВРС е постановено при нарушения на материалния закон, както и че са допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в липса на мотиви на решаващия съд, при постановяване на решението му. Моли съда да отмени решението на ВРС.

В съдебно заседание касаторът редовно призован, не се явява, не се представлява. В писмена молба, моли решението да бъде отменено, а процесното НП да бъде потвърдено.

Ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява. Процесуалният му представител оспорва жалбата и пледира за оставяне на решението в сила, като правилно и законосъобразно.

Представителят на ВОП изразява становище за неоснователност на подадената жалба.

Разгледана по същество, жалбата се явява основателна по следните съображения:

От решението на въззивния съд не става ясно, нито каква фактическа обстановка е възприета от него, нито какви са мотивите подтикнали съда да отмени наказателното постановление. Използвани са общи фрази, от които не биха могли да се направят изводи, нито за възприятията на съда, нито за неговата воля.

Нещо повече, съдът се е позовал на факти, които не са установени по делото. От една страна е посочил, че възприема фактическата обстановка такава, каквато е описана в обстоятелствената част на НП, а след това извежда извод, че въз основа на тази фактическа обстановка не може да се направи извод, че Б. е извършил вменените му нарушения.

В решението е посочено, че се кредитират показанията и на двамата разпитани по делото свидетели - актосъставителя и приятелката на Б. - св.П.. Двамата свидетели имат противоречиви показания - актосъставителя свидетелства, че Б. е виновен за ПТП, като обяснява и механизма на същото. Кредитирайки показанията на св. П., решаващият съд е достигнал до извода, че Б. не е виновен за ПТП. Същевременно в протокола от съдебно заседание е записано буквално "Г. и отговори, че я е блъснал, тя каза, че не я е блъснал и няма такова нещо..." След като св. П. е заявила, че "Г. я е блъснал..." не става ясно как съдът е достигнал до извода, че Б. не е виновен за ПТП.

Настоящият състав не споделя и извода на съда за липса на нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП. Винаги когато е причинено ПТП, без да са нарушени други нормативно определени задължения от виновния водач /примерно превишена скорост, неспазване на дистанция и т.н./, следва да се приеме, че е нарушена новелата на чл.20, ал.2 от ЗДП. Още повече, че в настоящият казус АНО е посочил, че Б. не е съобразил поведението си с състоянието на пътя /мокър асфалт/.

От мотивите на касираното решение не става ясно, какво в крайна сметка приема решаващият съд извършено ли е нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП или не. Това е така, защото след като е изложил мотиви, че подобно деяние не е извършено, съдът е изложил мотиви, че в конкретният случай следва да намери приложение чл.28 от ЗАНН. Следва да се отбележи, че за да приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, съдът трябва да приеме, че деянието е извършено от обективна и субективна страна, но поради различни съображения представлява маловажен случай и извършителят не следва да носи административнонаказателна отговорност. Прилагайки разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, решаващият съд е следвало да предупреди извършителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание, съгласно разпоредбата на чл.63, ал.2 т.2 от ЗАНН. Подобен диспозитив липсва в решението на съда.

Друг е въпросът дали в конкретният случай, не са били налице обстоятелства препятстващи прилагането на чл.28 от ЗАНН, визирани в разпоредбата на чл.29 от ЗАНН, с оглед показанията на св. П., че същата вечер Б. е бил тестван за употреба на наркотични вещества, като тестът му е бил положителен.

Не се споделят мотивите на въззивния съд относно липсата на нарушение на чл.123, ал.1, т.3, б "а" от ЗДвП. Независимо, кой е бил виновен за възникналото ПТП и двамата участници са били длъжни да останат на местопроизшествието и да изяснят причините за ПТП и вредите от него. Като е напуснал ПТП Б. е осъществил състава на вмененото му нарушение, независимо от причините довели до напускането.

При тези данни съдът намира, че е налице касационното основание на чл.348 ал.1 т.2 от НПК, приложима по препращане на чл.63 ал.1 от ЗАНН – допуснато съществено нарушение на процесуалния закон, поради което следва да отмени атакуваното решение, като незаконосъобразно и върне делото във ВРС за ново разглеждане от друг състав.

Водим от гореизложеното и на основание чл.222 ал.2 т.1 от АПК съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ Решение № 765/19.06.2025 година, постановено по НАХД № 221/2025, година по описа на Районен съд-Варна.

ВРЪЩА НАХД№221/2025 г. на ВРС за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото да се съобразят указанията дадени в мотивите на настоящото решение.

Решението е окончателно .