Решение по дело №111/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение № 115/11.02.2013 г., постановено по гр.д. № 113 по описа за 2013 г., М.ският районен съд е осъдил О. каса „Е. – с.Н., О. да заплати на С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * сумата в размер на 1 785.13 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск до пълния му предявен размер от 5153.70 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение О. каса „Е. – с.Н., О. е осъдена да заплати на С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * сумата в размер на 516.26 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 3570.26 лв. за периода от 24.10.2011 г. до 19.03.2013 г. на основание чл.86 във вр. с чл.84 от ЗЗД, като е отхвърлил иска до пълния му предявен размер от 876.30 лв., като неоснователен и недоказан. В полза на С. С. А. са присъдени разноски в размер на 321.35 лв.

Недоволен от така постановеното решение е останал въззивникът О. каса „Е. – Г., който го обжалва чрез своя процесуален представител като неправилно, необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. В жалбата се сочи, че ищцата заплатила стойността на дължимата О. вноска за месец март 2010 г. на 30.04.2010 г., което следвало да направи в срок до 10.04.2010 г. Твърди се, че съдът неправилно се позовал на ППВС № 7/59 г., което било неприложимо в настоящия случай, тъй като осигурителната каса следвало да носи отговорност при положение, че ищцата е изпълнила задължението си за внасяне на дължимата О. вноска в срок до 10-то число на месеца, следващ осигурителния период. След като това не било изпълнено не можело да се ангажира отговорността на касата за неправомерното поведение на ищцата. Моли съда да отмени обжалваното решение на М.ския районен съд и да постанови друго, с което да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски. В съдебно заседание въззиввникът, представляван от процесуалния си представител, поддържа жалбата по изложените в същата съображения.

Въззиваемата С. С. А., представлявана от своя процесуален представител, оспорва жалбата като неоснователна в представен отговор на основание чл.263, ал.1 от ГПК и моли съда да остави в сила обжалваното решение на Кърджалийския районен съд. В отговора се излагат съображения, че С. С. А. внесла дължимите осигурителни вноски за месеците март и август 2010 г. за осигурителен доход в размер на 2000 лв., а осигурителната каса декларирала осигурителен доход за тези два месеца в размер на 240 лв. В хода на делото на въззиваемата била изплатена сумата от 1785.13 лв., като оставало да й се дължат още 1785.13 лв. В съдебно заседание, представлявана от процесуалния си представител, въззиваемата оспорва жалбата по изложените в отговора съображения и моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, при извършената преценка на събраните по делото доказателства, по повод и във връзка с оплакванията изложени от жалбодателя констатира:

Жалбата е допустима, а по същество разгледана е основателна.

Решението на М.ския районен съд е валидно и допустимо, като не са налице предпоставки за обявяването му за нищожно или за обезсилването му като недопустимо.

Първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск за заплащане на сумата от 5153.70 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от невнасяне на осигурителни вноски за избрания от ищцата осигурителен доход, както и за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение (мораторна лихва) в размер на 876.30 лв. Ответникът оспорва исковете като сочи, че вноската за месец март 2010 г. не била внесена в срок и ищцата не можела да претендира обезщетение за вреди. Относно вноската за месец август 2010 г. се твърди, че същата била внесена в срок и ищцата имала право да получи полагащото й се обезщетение.

Не се спори по делото, че ищцата С. С. Ахмед е член на осигурителната каса и като такава е избрала осигурителен доход от 2000 лв. за месеците март и август 2010 г., като е внесла дължимите осигурителни вноски в размер на по 600 лв. за всеки от месеците. За месец март дължимата О. вноска е внесена на 30.04.2010 г., видно от квитанция към ПКО № 1004/30.04.2010 г., а осигурителната вноска за месец август е внесена на 03.09.2010 г., видно от квитанция към ПКО № 1696/03.09.2010 г (л.8 от гр.д .№ 113/2013 г. по описа на РС –М.). Съгласно разпоредбата на чл.7, ал.4 от КСО в редакцията й от ДВ бр. 99/2009 г-, в сила от 01.01.2010 г., осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят лично или чрез осигурителните каси до 10-то число на месеца, следващ месец, за който се дължат. Или, дължимата О. вноска за месец август 2010 г. е внесена от ищцата в предвидения от чл.7, ал.4 от КСО срок, но не и вноската за месец март 2010 г., която е внесена на 30.04.2010 г., т.е. след изтичането на определения от закона срок. В този случай съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1 от НОК, осигурителната каса не носи отговорност за осигурителните задължения на своите членове, които не са направили своевременно дължимите осигурителни вноски. Не е такъв случаят с вноската за месец август 2010 г., която е внесена на 03.09.2010 г., т.е. в предвидения от закона срок, поради което на осигурителната каса е издадено задължително предписание за корекция на подадените данни и в хода на делото -на 22.05.2013 г., на въззиваемата е изплатено допълнително обезщетение в размер на 1785.13 лв. При преизчислението на среднодневното възнаграждение не е включена осигурителната вноска за месец март 2010 г., тъй като същата не е направена от самоосигуряващото се лице в предвидения от чл.71 ал.4 от КСО срок и съответно на същата не се дължи изплащане на допълнително обезщетение. Ето защо предявеният иск за заплащане на сумата от 1785.13 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от невнасяне на О. вноска за месец март 2010 г. за избрания от ищцата осигурителен доход в размер на 2000 лв. е неоснователен и недоказан и следва да бъде отхвърлен като такъв, а решението на първоинстанционния съд в тази част отменено.

Предвид неоснователността на предявения иск за заплащане на сумата в размер на 1785.13 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от невнасяне на О. вноска за месец март 2010 г., следва да бъде присъдено обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време (мораторна лихва) само върху дължимото обезщетение, причинено от невнасяне на дължимата О. вноска за месец август 2010 г. Така, върху дължимото обезщетение за вреди, причинени от невнасяне на дължимата О. вноска за месец август 2010 г. в размер на 1785.13 лв. следва да бъде присъдена законна лихва за претендирания период от 24.10.2011 г. до 19.03.2013 г., която е в размер на 258.13 лв., съгласно заключението на вещото лице. С оглед на това следва решението на М.ския районен съд да бъде отменено в частта, с която е присъдена законна лихва в размер на 516.26 лв., в частта и за разликата от 258.13 лв. до 516.26 лв, като предявения иск по чл.86 от ЗЗД бъде отхвърлен за разликата от 258.13 лв. до 516.26 лв., като неоснователен и недоказан. В останалата му част решението следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото на въззиваемата се следват разноски за двете инстанции съразмерно на уважената част от исковете 410.41 лв., а на въззивника 761.92 лв. съразмерно на отхвърлената част от исковете, или по компенсация на О. каса „Е. следва да бъдат присъдени разноски в размер на 351.51 лв. за двете инстанции. В тази връзка решението на първоинстанционния съд в частта, с която в полза на С. С. А. са присъдени разноски в размер на 321.35 лв. следва да бъде отменено.

Водим от изложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, въззивният съд

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение № 115/11.10.2013 г., постановено от М.ския районен съд по гр.д. № 113 по описа за 2013 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която О. каса „Е. – с.Н., О., представлявана от управителя Б.Б.З.от Г., е осъдена да заплати на С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * сумата в размер на 1 785.13 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди на основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска – 21.03.2013 г. до окончателното изплащане на сумата, вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * против О. каса „Е. – гр..М., У.Г.” № *, с ЕИК * иск за заплащане на сумата от 1785.13 лв., представляваща обезщетение за причинени вреди от невнасяне на О. вноска за месец март 2010 г. за избрания от ищцата осигурителен доход в размер на 2000 лв., като неоснователен и недоказан.

ОТМЕНЯ решение № 115/11.10.2013 г., постановено от М.ския районен съд по гр.д. № 113 по описа за 2013 г. на същия съд, В ЧАСТТА, с която О. каса „Е. – с.Н., О., представлявана от управителя Б.Б.З.от Г., е осъдена да заплати на С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * сумата в размер на 516.26 лв., представляваща обезщетение за неизпълнение на парично задължение в размер на 3570.26 лв. за периода от 24.10.2010 г. до 19.03.2013 г. на основание чл.86, във вр. с чл.84 от ЗЗД, за разликата от 258.13 лв. до 516.26 лв., вместо което постановява:

ОТХВЪРЛЯ предявения от С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * против О. каса „Е. – гр..М., У.Г.” №*, с ЕИК* иск за заплащане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение за минало време с правно основание чл.86 от ЗЗД за разликата от 258.13 лв. до 516.26 лв., като неоснователен и недоказан.

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

ОСЪЖДА С. С. А. от с.Г., О., с ЕГН * да заплати на О. каса „Е. – гр..М., У.Г.” №*, с ЕИК* направените по делото разноски за двете инстанции съразмерно на отхвърлената част от исковете и по компенсация в размер на 351.51 лв.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: Членове:1. 2.