№ 6187
гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело
№ 20231110146345 по описа за 2023 година
При условията на обективно комулативно съединяване (чл.210,ал.1 ГПК) са предявени
положителни установителни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във
връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и чл.86,ал.1 ЗЗД.
С исковата молба ищецът „Т”ЕАД е предявил установителни искове да бъде
признато със сила на присъдено нещо , че ответниците му дължат при условията на
РАЗДЕЛНОСТ всяка от тях следните суми: 75,34 лв, представляващи 1/2 част от
стойността на доставена , но неизплатена топлинна енергия за топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с абонатен номер ****, по договорни
отношения между страните през периода от месец 05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв,
представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав,
срещу която е предявено възражение по чл.414,ал.1 ГПК от длъжниците (ответници в
настоящото исково производство).
В хода на съдебното производство пълномощникът на ищеца поддържа исковете. При
устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. не се е явил представител на ищеца , но с
писмена молба от 18.03.2025г. юрисконсулт на ищеца е пледирал за уважаване на исковете.
Ответниците С. Д. Х. и С. Д. Г. оспорват предявените искове видно от
изявленията им в представения на 02.11.2023г. общ отговор на исковата молба. Твърдят ,
че не дължат никакви суми във връзка с доставката на топлинна енергия в процесния имот
1
през процесния период.
В хода на съдебното производство ответницата С. Д. Г. поддържа оспорването на
исковете. Посочва че , имота е продаден от двете ответници на други лица на 26.06.2019г. и
всички дължими суми за доставката на топлинна енергия към тозо момент са били платени
от тях. Отбелязва , че в процесния гараж няма нито работещ радиатор , нито топла вода , а и
процесния период касае летни месеци , през които няма парно, за да бъде начислявана цена
на доставена топлоенергия.
При устните състезания в заседанието на 19.03.2025г. ответницата С. Д. Г. е
пледирала за отхвърляне на исковете.
Ответницата С. Д. Х. не се е явила в откритите заседания, включително в заседането на
19.03.2025г.
Подпомагащата страна – Т.С.”ЕООД (конституирана с определението по чл.140 ГПК -
б.с.) не изразява становище по исковете и не изпраща представител по делото, но представя
писмени доказателства.
Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и
като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за
установено следното :
Относно допустимостта на исковете :
Предявените установителни искове са ДОПУСТИМИ.
За ищеца е налице правен интерес от предяваването на исковете , тъй като това е
негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от
длъжниците на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното
гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на
чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК
е установителен , а не осъдителен.
Относно основателността на исковете :
Предявените искове са НЕОСНОВАТЕЛНИ.
По делото не се спори , а и е доказано чрез представения нотариален акт № 41 от
26.06.2019г. , том 2 , рег. № 5409, дело 71/2019г. на нотариус Л.Л. , че ответниците са били
съсобственици на процесния имот през част от процесиня период – от 01.05.2019г. до
26.06.2019г. , като на 26.06.2019г. са прехвърлили правото на собственост върху имота на
трети лица – Теодора Максимова Василева и Иван Христов Василев чрез договор за
продажба , като са останали държатели на имота до 15.09.2019г. , когато са предали наа
купувачите фактическата власт върху имота видно от представения Приемо-прадевателен
прокол от 15.09.2019г. , т.е. през периода 27-30.06.2019г. ответниците са ползвали имота.
Ответниците твърдят , че в процесния имот през месеците май и юни 2019г. не е
потребена топлинна енергия нито за отопление , нито за топла вода, поради което не дължат
никакви допълнителни суми освен тези , които са били начислени от ищеца към датата на
2
продажбата на имота – 26.06.2019г. и които са платени от ответниците. Това възражение на
ответниците е основателно.
Според приетото в заседанието на 19.03.2025г. заключение по съдебно-техническата
експертиза , неоспорено от страните , вещото лице е установил според проверените
документи за отчети , съставени от дружеството, осъществяващо дяловото разпределение –
Т.С.”ЕООД , че през процесния период от 01.05.2019г. до 30.06.2019г. в процесния гараж не
е отчетено потребление на топлинна енергия нито за отопление , нито за битово горещо
водоснабдяване , съответно не са начислявани суми за потребление на топлинна енергия
и за такса мощност.
Ищцовото дружество не представя доказателства за причините , поради които за
процесния гараж са начислени суми за потребена топлинна енергия и е издадена общата
фактура № **********/31.07.2019г. (за периода от 01.05.2019г. до 30.09.2019г.) , които се
претендират с предявения главен иск по чл.422 ГПК във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД.
За да възникнат за ответниците задължения за плащане на цената на топлинна
енергия , следва да е доставена и потребена такава топлоенергия. В конкретния случай по
делото е доказано, , че в процесния гараж през летните месеци – май и юни 2019г. не е
потребена топлинна енергия нито за отопление, нито за топла вода, което означава , че за
ответниците не са възникнали задължения за плащане на цената на топлинна енергия.
Предвид изложеното доколкото през процесния период в процесния имот не е
осъществена доставка на топлинна енергия , не е доказано възникването и съществуването
на претендираните от ищеца вземания, поради което предявените от него субективно
съединени главни искове по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с
чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ са неоснователни и като такива следва да
бъдат отхвърлени.
Неоснователни са и субективно съединените акцесорни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.86,ал.1 ЗЗД, чиято основателност е обусловена от
тази на главните искове.
Относно разноските по делото :
На ищеца не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като исковете се отхвърлят.
На ответниците не следва да бъдат присъдени разноски , тъй като не са предявени
съответни искания , а и не са представени доказателства за осъществени от тях разходи във
връзка с настоящото исково производство , както и във връзка със заповедното дело.
Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против С. Д. Х., ЕГН: ********** ,
3
гр.София, ж.к. **** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че отетницата дължи на
ищеца сумите : 75,34 лв (седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с
абонатен номер ****, по договорни отношения между страните през периода от месец
05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв (осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от „Т” ЕАД, ЕИК****, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. ***, против С. Д. Г., ЕГН: ********** ,
гр.София, ж.к. **** обективно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК във
връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД във връзка с чл.150 ЗЕ и
чл.86,ал.1 ЗЗД за установяване със сила на присъдено нещо , че отетницата дължи на
ищеца сумите : 75,34 лв (седемдесет и пет лева и тридесет и четири стотинки),
представляващи 1/2 част от стойността на доставена , но неизплатена топлинна
енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, район „Слатина”, ул. **** , с
абонатен номер ****, по договорни отношения между страните през периода от месец
05.2019г. до месец 06.2019г., и 18,46 лв (осемнадесет лева и четиридесет и шест стотинки),
представляващи 1/2 част от мораторна лихва за периода от 15.09.2020г. до 31.01.2023г.,
заедно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на заявлението по
чл.410 ГПК – 08.02.2023г. до окончателното плащане , за които е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д. № 6843/2023г. по описа на СРС, 68 състав.
Решението е постановено при участието на подпомагащата страна Т.С. ”ЕООД ,гр.
София,ул. ***
Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК
във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4