О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 196
Гр. Сливен, 10.06.2020 г.
Сливенският окръжен съд, наказателно
отделение, в закрито съдебно заседание, проведено на десети юни през две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА НЕЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АННА ДИМИТРОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
Като разгледа докладваното от съдия Димитрова
ВЧНД № 231 по описа на съда за 2020 год., съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 345, ал. 2 вр. чл. 341, ал. 2 вр. чл. 270, ал. 4 вр. ал. 2 НПК.
С протоколно определение от 27.06.2020 г., постановено
по НОХД № 584/2020 г. по описа на СлРС, е оставено без уважение искането на
защитника на подсъдимия Д.Р.Е. - Х. за изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека такава.
Срещу така постановеното определение е постъпила
частна жалба от адв. М.М., в качеството й на защитник на подсъдимия Х. в която
се излагат доводи за неговата неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, от
задържането на подсъдимия до момента са изтекли предвидените в НПК срокове и
след 12.05.2020 г. това задържане се явява незаконно, независимо че делото се
намира в съдебна фаза, а разпоредбата касае досъдебното производство. Твърди
също, че по този начин съдът е санирал незаконното задържане на подсъдимия. Прави
се искане определението да бъде отменено, като на подсъдимия бъде наложена
по-лека мярка за процесуална принуда.
Районна прокуратура – Сливен, редовно уведомена за
постъпилата частна жалба, не изразява становище.
Сливенският окръжен съд, след като се запозна с
приложените по делото материали, с изложените в депозираната частна жалба
съображения, както и с определението, намира, че частната жалба е процесуално
допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна. Съображенията за това са
следните:
За да постанови определението си, първоинстанционният съд
е приел, че не са налице каквито и да е доказателства за наличието на
уважителни причини, които да дават основание за изменение на наложената на подс.
Д.Р.Е. - Х. мярка за неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека
такава. Настоящият съдебен състав възприема изцяло доводите на СлРС.
Срещу подс. Х. е повдигнато обвинение за извършени три
престъпления по чл.157, ал.1 от НК и за извършени пет престъпления по чл. 157, ал.3 от НК /срещу малолетни лица/. В
хода на досъдебното производство по делото спрямо Х. е била взета мярка за
неотклонение "Задържане под стража". Срокът на тази мярка е изтекъл
на 12.05.2020 г., а делото е внесено в съда на 18.05.2020 г.
Съгласно чл. 270, ал. 1, изр. 2 НПК,
предпоставка за изменение на мярката за неотклонение на подсъдимия е да има
настъпила промяна на обстоятелствата. В случая, по делото няма данни да са
налице основанията на визирания текст.
В това специално производство е недопустимо
обсъждането на наличието или липсата на обосновано предположение дали
подсъдимия е автор на вменените му престъпления. На обсъждане подлежат другите
две кумулативно изискуеми от материалната норма основания за да се потвърди
мярка за процесуална принуда "Задържане под стража". Въззивната
инстанция счита, че реалната опасност от укриване и извършване на престъпление
не е отпаднала, т. к. същата се извлича от обстоятелството, че на подсъдимия са
вменени осем отделни умишлени престъпления от общ характер, наказуеми с
"лишаване от свобода", които съобразно предвидените наказания представляват
тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.
93, т. 7 от НК и тежестта на предвидените наказания предполагат опасност от
укриване.
Доводите за нарушен разумен
срок на задържането на подсъдимия са неоснователни. Действително, както
правилно е посочил и СлРС, визираните в НПК срокове касаят досъдебното
производство и касаят приключване на разследването по делото в разумен срок.
Неоснователен
се явява и следващия посочен от защита довод за изменение на мярката за
неотклонение, а именно – прекомерност на изтеклия период от време, в който
подсъдимият е бил с тази мярка за неотклонение. Въззивният съд намира, че не е
налице нарушение на изискванията на НПК и ЕКЗПЧОС. Разумността на срока следва
да бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално съобразно обективни
критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета на делото,
процесуалната активност на правораздавателните органи към приключване на
наказателното производство в разумен срок и поведението на самия подсъдим. В
конкретния случай съдът не констатира недобросъвестно поведение нито на
разследващия орган, нито на първоинстанционния съд, водещо до прекомерно
забавяне развитието на наказателното производство.
С оглед на изложеното
настоящата инстанция счита, че действащата спрямо подс. Д.Р.Е. – Х. на този
етап от наказателното производство мярка за неотклонение "Задържане под
стража" е адекватна на целите по чл. 57 НПК, като те не биха могли да се
постигнат с по-лека мярка за процесуална принуда, вкл. "Домашен
арест" или „Парична гаранция".
С оглед гореизложеното, съдът
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 27.05.2020 г., постановено по НОХД № 584/2020
г. по описа на СлРС, с което е оставена без уважение молбата на адв. М.М., като
защитник на подс. Д. Ричалд Е. - Х. за изменение на взетата спрямо него мярка
за неотклонение от "Задържане под стража" в по-лека.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: